Решение по дело №171/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба на И. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6 и настоящ адрес и адрес за призоваване: с. Чифлик, общ. Троян, обл. Ловеч, [улица], срещу Заповед № 346 от 22.03.2023 г. на кмета на Община Троян.

Със Заповед № 346 от 22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е наредено на И. С. И. да премахне: „строеж „Допълващо застрояване – навес“ – VI категория, разположен в северозападния ъгъл на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на с. Чифлик, УПИ VIII, кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда. Определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото със заповедта премахване. Указано е, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 от заповедта ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Троян за сметка на И., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на заповедта, като се акцентира, че органът не е установил дали въпросният строеж е на границата с друг имот, или е непосредствено до него. Според жалбоподателя, в оспорваната заповед непрецизно са посочени нарушените разпоредби от ЗУТ, като счита, че обектът, чието премахване е разпоредено, е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед, като се претендират сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като прави и искане за присъждане на разноските по делото, както следва: 10,00 лв. – държавна такса и 700,00 лв. – депозит за вещо лице.

Ответникът - кмет на Община Троян – редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 1833/05.06.2024 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за даване ход на делото, както и че на съда е изпратена пълната административна преписка.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Постъпила е сигнал до РДНСК - Ловеч /на л. 21 от делото/ от В. Л. М., като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на с. Чифлик, общ. Троян, че на границата с нейния имот, а именно в имот с [идентификатор] има незаконно изграден навес.

Сигналът е препратен по компетентност на кмета на Община Троян с писмо с изх. № ТР-87-00-038 от 07.02.2023 г. /л. 19-20/.

С оглед на това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, до И. е изпратено уведомление /л. 22/, че на 20.02.2023 г. служители от общинска администрация ще извършат проверка на място по изнесеното в сигнала. Писмото е получено от оспорващия на 14.02.2023 г. /л. 23/.

Съставен е Констативен акт /КА/ № 3/20.02.2023 г. /на л. 28-30 от делото/, в който е посочено, че е извършена проверка на строеж: „Допълващо застрояване – навес“ - VI категория, попадащ в УПИ VIII в кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, поземлен имот с [идентификатор] по КК на с. Чифлик, с административен адрес [улица]. Установено е, че имотът е собственост на Б. Й. И. и И. С. И., съгласно [нотариален акт], т. IХ, дело № 1930, вх. рег. № 2623/25.09.2018 г. на Служба по вписванията – Троян, като строежът е изпълнен от И. С. И..

В КА е отразено още, че разрешение за строеж не се изисква, тъй като обектът попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Описано е, че в северозападния ъгъл на имота, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда, е изграден дървен навес с размери 6,50/3,05м, с едноскатен дървен покрив, покрит с керемиди и височина 2,60 м до 3,50 м в най-високата част на покрива. Покривната конструкция е стъпила върху дървени колони, насадени в бетонов цокъл с височина около 0,30 м.

По твърдения на извършителя, строителството е извършено през 2020 година.

Към констативния акт е изготвена окомерна скица /л. 29/.

В КА е прието, че „допълващото застрояване не е потвърдено по действащия застроителен план на с. Чифлик и не е предвидено с действащ подробен устройствен план“. Строителството е извършено на границата на УПИ VIII /поземлен имот с [идентификатор]/, без съгласие на собственика на УПИ VII /поземлен [имот номер]/. За нарушени разпоредби са посочени чл. 21, ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

КА е подписан от И., като му е указана възможността за подаване на възражения в 7-дневен срок от 06.03.2023 г.

От страна на И. е депозирано възражение с вх. № В-ТСУ-КР-3/13.03.2023 г. /л. 36/ до кмета на Община Троян относно установяванията, съдържащи се в КА. Изготвен е и констативен протокол, отразяващ постъпилото възражение /л. 37/.

Въз основа на КА е издадена обжалваната Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян. Като правни основания са посочени единствено разпоредбите на: „чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ“, а в обстоятелствената част е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

С процесната заповед административният орган е разпоредил И. С. И. да премахне: „строеж „Допълващо застрояване – навес“ – VI категория, разположен в северозападния ъгъл на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на с. Чифлик, УПИ VIII, кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда.

В обстоятелствената част на заповедта органът е направил описание на строежа, разпореден за премахване, което е идентично с описанието в КА. Приел, че строителството е извършено през 2020 година - по данни на И., без съгласие на собственика на УПИ VII /поземлен [имот номер]/, в нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Административният орган приел също, че строежът е разположен на уличната регулационна линия в нарушение на и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

В процесната заповед се сочи още, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и че същият не е в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - застроителен план на с. Чифлик, одобрен със Заповед № 1088/04.12.1984 г., поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице архитект. Видно от депозираното заключение с вх. № 1728/27.05.2024 г. /л. 70-72/, обектът на премахване, посочен в обжалваната заповед, е „допълващо застрояване — навес“. Според вещото лице, процесният строеж, предмет на оспорваната заповед, представлява допълващо застрояване. Разположен е на улична регулация.

Видно от експертизата, строежът е VI категория, като не са налични строителни книжа за изграждането му, но вещото лице сочи, че такива не са необходими, както е посочено и в констативния акт. Приема, че по данни на жалбоподателя строежът е извършен през 2020 г.

В заключението се сочи още, че обектът е извършен на границата на УПИ VIII - имот с [идентификатор] и непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда. Разстоянието между жилищната сграда и навеса е от порядъка на 3-4 см. Изпълненият строеж се ползва като покрито паркомясто.

Според експерта, премахване на строежа чрез демонтаж на конструктивните елементи е възможно. Конструкцията може да бъде преместена в пространството и да бъде поставена на друго място със същото или подобно предназначение, но след като частично бъде разглобена. Обектът не може да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация. Конструкцията може да бъде монтирана на друго място и да бъде ползвана със същото предназначение като при отделянето му от повърхността не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, от която се отделя или на която ще се монтира. Колоните на навеса са „насадени върху бетонови основи, в които са замонолитени метални крепежни елементи /фусове, един или повече/, предназначени да гарантират конструктивната и пространствена устойчивост на строежа“.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение, като уточнява, че за постройки като процесната не се изискват строителни книжа в т.ч. и разрешение за строеж. Посочва, че в констативния акт процесният строеж е квалифициран по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - или това са леки постройки за отоплителни материали, за които не се изискват строителни книжа - нито проекти, нито разрешение за строеж. Счита, че изграденото не е същински строеж.

Вещото лице излага, че на мястото, където се намира процесният навес, е имало стопанска постройка, но по времето на изграждането ѝ същата е била разрешена и сега собственикът на имота я е възобновил - направил я е като „покрито паркомясто“, защото там си паркира колата.

Посочва още, че паркомястото е разрешено да бъде на улична регулация, но не може да бъде допряно по чл. 42 от ЗУТ до чужда жилищна сграда, както и че допълващото застрояване е VI -та категория. Според вещото лице, неправилно обектът е квалифициран като „постройка за отоплителни материали“, тъй като същият представлява покрито паркомясто и като такова може да бъде на уличната регулация. При огледа на място е констатирало, че съоръжението може да се премести и че същото е паянтово.

Заключението е прието по делото като неоспорено от страните и съдът намира същото за обективно, компетентно и професионално изготвено.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок. Видно от служебната бележка на л. 12 от делото, издадена от Пощенска станция – с. Чифлик, пощенската пратка, съдържаща обжалваната заповед на кмета на Община Троян, е получена от И. на 18.04.2023 г. Видно от известието за доставяне на л. 14 от делото, както и от пощенското клеймо на плика на л. 4 от делото, жалбата е изпратена до съда на 28.04.2023 г. С оглед на това е спазен 14-дневният преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорващият притежава активна процесуална легитимация да обжалва Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, адресат е на заповедта, доколкото с нея се засягат негови права и интереси и същата създава за оспорващия неблагоприятни правни последици. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Видно от обжалваната Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кмета на Община Троян, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В процесната заповед се сочи, като същото се установява и от приетата по делото СТЕ, че процесният строеж е от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателя не се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите, по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ. В заповедта е конкретизиран извършителят на строежа, както и обекта, подлежащ на премахване, като в този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсва ясна индивидуализация на строежа. Посочени са нарушените разпоредби на специалния закон, както и разпоредбата, обуславяща незаконен строеж – чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /осми абзац от мотивната част на заповедта/. Обстоятелството, че непосредствено преди диспозитива органът е посочил като правно основание „вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ“ съдът намира по-скоро за техническа грешка при изписването, доколкото от обстоятелствената част на заповедта ясно се извежда волята на органа, а и в мотивите е посочено правното основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Ето защо, липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът намира, че липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С писмо от 10.02.2023 г. /л. 22/ И. е бил уведомен за предстоящата проверка по повод подадения сигнал за извършено незаконно строителство в притежавания от него имот. В случая, жалбоподателят е присъствал на проверката, видно от отбелязването в КА /л. 28 и л. 30/, като и съставеният констативен акт му е бил връчен /л. 30/, като И. се е възползвал от законоустановената възможност да подаде възражение срещу него в законния срок /л. 36/, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита.

Въпреки това обаче, съдът намира, че обжалваната заповед на кмета на Община Троян е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Установените от изслушаната съдебно-техническа експертиза характеристики на обекта – „допълващо застрояване - навес“, както и предназначението – ползва се като покрито паркомясто, са основание строежът да се квалифицира като лека постройка по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за която разрешение за строеж не се изисква, както е посочено и в самия констативен акт.

Като правни основания за издаване на процесната заповед са посочени като нарушени следните разпоредби - чл. 21, ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, като ответният административен орган е приел, че строежът не е в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – застроителен план на с. Чифлик, одобрен със Заповед № 1088/04.12.1984 г. Цитираните от органа разпоредби не се отнасят към предвижданията на плана, а касаят съответни изисквания относно правилата за застрояване. С оглед на което, е налице противоречие между сочените за нарушени разпоредби и приетото от органа основание за премахване по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. В текстовата част на заповедта относно нарушението на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ е отбелязано, че процесното строителство е извършено без съгласие на собственика на УПИ VII /поземлен [имот номер]/. Така направените изводи на административния орган за нарушение на сочената разпоредба, според настоящия съдебен състав, са неправилни.

По отношение на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, следва да се посочи, че в случая, същата е неприложима, тъй като касае свързано „ниско застрояване“, т. е. тя е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване, каквото допълващо застрояване органът е приел, че е налице, а и се доказва от заключението на вещото лице. Този извод произтича както от смисловото съдържание на нормата, цитирано по-горе, така и от разпоредбата на чл. 23 от ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на „основното застрояване“ и е съответно „ниско, средно и високо“. Такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изискването на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, както се посочи вече по-горе, е неприложимо.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, именно - Решение № 496 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2023 г., II о.; Решение № 3448 от 03.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 11764/2022 г., II о. и др.

Отделно от горното, видно от експертизата /л. 71/, обектът е извършен на границата на УПИ VIII – имот с [идентификатор], който е собственост на И., като вещото лице при огледа на място е установило, че разстоянието между съседната жилищна сграда и процесния навес е 3-4 см. С оглед на това, навесът не е допрян до сградата, попадаща в съседния имот с [идентификатор]. А съгласно легалната дефиниция на понятието „свързано застрояване“, дадена в § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ, свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници /регулационните линии/. Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Следователно, доколкото навесът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, не се допира плътно до съседната сграда, а отстои на 3-4 см от нея, то не представлява свързано застрояване. А разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, на която се е позовал административният орган, за да постанови премахването на навеса, предвижда писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти в случаите на свързано застрояване, каквото в случая не е налице.

От приетото по делото заключение на вещото лице, което, като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, се установява и че процесният навес представлява покрито паркомясто, което може да бъде разположено на уличната регулация. Отделно, законът не поставя изискване за допълващо застрояване при условията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ необходимостта от съгласие на собственика на съседния имот. Така и Решение № 5112 от 15.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2022 г., II о.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, установен в нормата на чл. 6 от АПК. В съответствие с него, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В допълнение, съдът намира, че до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване ответникът не е представил доказателства за компетентност на съставителите на Констативен акт № 3/20.02.2023 г. /л. 28-30/, въпреки изрично указаната му доказателствена тежест с определението от з.с.з. от 07.07.2023 г., но съдът не намери за нужно с оглед сочените по-горе пороци на административния акт да възобновява съдебното дирене и сам служебно да изисква непредставените от ответника своевременно до приключване на съдебното дирене писмени доказателства относно компетентността на съставителите на констативния акт, още повече при указана на ответника доказателствена тежест с определението от з.с.з. на 07.07.2023 г. и съобразявайки изложеното от ответника в писмена молба с вх. № 1833/05.06.2024 г. в АдмС Ловеч, а именно, че „на съда е изпратена пълната административна преписка и други доказателства по преписката не са налични“.

Въпреки че не се отразява на крайния извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, за пълнота на изложението, съдът намира за неоснователно възражението, че процесният обект е преместваем такъв. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ изчерпателно посочват кои обекти са преместваеми, като разграничителния критерий е тяхното предназначение. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ допълва характеристиките на преместваемите обекти с оглед на техните конструктивни особености. Спорният навес не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито за временно обитаване при бедствия, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. При липсата на това условие не се касае за преместваем обект. Той задоволява лична, а не обществена нужда, а последната е задължителна характеристика за преместваемите обекти. В подобен смисъл е и Решение № 8552 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2022 г., II о. и др.

Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно изрично заявеното в съдебно заседание, както следва: 10,00 лв. - държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 10-11 от делото, 700,00 лв. - разноски за депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 66-68 от делото, или общо 710,00 лв. С оглед на това и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Община Троян, като юридическо лице, в чиято структура е издателят на обжалвания индивидуален административен акт, да заплати на оспорващия сумата от 710,00 лв., сторени разноски по делото.

Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 213 от ЗУТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6 и настоящ адрес и адрес за призоваване: с. Чифлик, общ. Троян, обл. Ловеч, [улица], Заповед № 346 от 22.03.2023 г. на кмета на Община Троян.

ОСЪЖДА Община Троян, адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на И. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6 и настоящ адрес: с. Чифлик, общ. Троян, обл. Ловеч, [улица], сумата от 710,00 /седемстотин и десет/ лв. общо разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС - Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.