№ 69
гр. Асеновград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200361 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №25-0239-000175/14.03.2025г. издадено от *-Началник РУ в
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на П. С. П., ЕГН********** от гр.
Пловдив, ул. „Жан Жорес“ №12В на основание чл.53от ЗАНН и 179, ал.2,пр.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание -“ГЛОБА” в размер на 200 лева за нарушение
по чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. С. П. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата подадена от адв. Н. П., моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като
неправилно, незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Сходно становище изразява в съдебно заседание и адв. Т. Д., надлежно
упълномощен за повереник на жалбоподателят. Освен мотиви в подкрепа на тези
посочени в жалбата твърди, че описаното в НП не е достатъчно пълно и ясно, с който
порок е било нарушено правото на защита на страната.
Адв. Н. П. моли обжалваното НП да бъде отменено, тъй като установеното в
него нарушение е недоказано.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. От
депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената
1
жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно,
при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото
адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното: Със съставен от служител в РУ
Асеновград АУАН Серия GA №3624566 е било констатирано, че на 26.02.2025г. около
19.00 часа, на км.40.2 на пътя Пазарджик-Пловдив-Асеновград-Бачково-Смолян-
Рудозем управлявайки МПС-лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“ с
ДК№ *, жалбоподателят П. С. П. се е движил с несъобразена скорост, като вследствие
загуба на контрол над него, е предизвикал ПТП с две насрещно движещи се едно след
друго МПС-та: товарен автомобил „Рено“ с ДК№ * и товарен автомобил „Мерцедес“ с
ДК№ *, като с това били причинени имуществени щети и имало пострадало лице.
Установеното в акта нарушение било квалифицирано по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Съставения АУАН бил връчен без възражения, срещу подпис на лицето, като въз
основа на акта, било издадено и НП №25-0239-000175/14.03.2025г.
Установената от съда фактическа обстановка се установява и подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна
но по съображения различни от посочените от двамата повереници.
Безспорно по делото се установи, че на 26.02.2025г. спрямо жалбоподателя П. е
бил съставен АУАН Серия GA №3624566, с който във връзка с установеното от
актосъставителят на водача е било вменено административно нарушение по чл. 20, ал.2
от ЗДвП. Предвид събраните в преписката доказателства, правилно се явява и
решението на АНО да издаде НП, което по съдържание следва да отговоря на всички
изисквания посочени в чл.57, алинеи 1-3 от ЗАНН. Анализа в обжалваното НП
установява, че при неговото издаване е бил нарушен ал.2 , на чл.57 от ЗАНН, където е
посочено, че то се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Доколкото в
съдържанието на обжалваното НП се констатира липсата на подпис то следва и извода,
че то е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
които са го опорочили и правят същото незаконосъобразно. Неполагането на подпис
на съставилия наказателното постановление е съществен порок, който не може да бъде
саниран впоследствие и осуетява възникването на правните последици от един
валиден правораздавателен акт, какъвто се явява наказателното постановление.
Установеният порок е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи в жалбата.
Предвид изхода на делото, направеното искане в жалбата депозирана от
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателно, а разгледано по същество, то обаче следва да бъде уважено частично.
2
Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно, договори за правна защита и съдействие /листи 4 и 11 от
съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя П. П. е бил изплатен хонорар
само на адв. П., като същия възлиза в размер на 1000 лева. Доколкото адв. П. е
изготвила подадената жалба и се е явила по делото, то е видно, че е изпълнила поетите
ангажименти спрямо жалбоподателката.Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в
размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателят е било наложено едно
наказание, което е глоба в размер на 200 лева, то съдът е на становище, че размера на
адвокатското възнаграждение не се явява изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл
направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д,
ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да уважи. Делото не се отличава с
някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно
заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, но в размер само на
400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР
Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е
издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР). За разликата от присъдената сума от
400лв. до претендираната от 1000лв. искането се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №25-0239-000175/14.03.2025г. издадено от *-Началник РУ в ОДМВР
Пловдив, РУ Асеновград, с което на П. С. П., ЕГН********** от гр. Пловдив, ул.
„Жан Жорес“ №12В на основание чл.53от ЗАНН и 179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание -“ГЛОБА” в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,ал.2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на П. С. П., ЕГН********** от гр.
3
Пловдив, ул. „Жан Жорес“ №12В, сумата от 400 /четиристотин / лева за адвокатско
възнаграждение, като за разликата от присъдената сума от 400лв. до претендираната
сума от 1000лв. отхвърля искането, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4