Решение по дело №1040/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 15
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150201040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр.Несебър, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201040 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен
адрес: град ********************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4570018 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.184, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 50 лева.
Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.
В него не е посочена нито датата на негото издаване, нито кой е конкретния орган, който го
е издал, респ. дали е издаден от компетентен орган. Не може да се установи и изправността
на автоматизираното техническо средство. Съставеният протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. не съдържа съществени реквизити, което има за последица
недоказаност на нарушението. Липсват и данни дали мобилната система, заснела
нарушението, е била монтирана на движещ се полицейски автомобил или на такъв в покой,
което обстоятелство има значение доколкото чл.11, ал.2 от Наредбата въвежда изискване
ако мобилната система е била монтирана на движещ се полицейски автомобил,
нарушителите да се спират на място и да се предприемат действия за реализиране на
админисративно наказателна отговорност за извършеното нарушение, предвид, че за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават. Моли Електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделна
писмена молба, подадена от упълномощен от жалбоподателя адвокат, се поддържа жалбата с
изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш. Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
От фактическа страна:
На 19.01.2021г. за времето от 12:10 часа до 13:30 часа К.А.Д. на длъжност “младши
автоконтрольор“ към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, е изпълнявал служебните си задължения
като е работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835, идент. № 542.
Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ А
98 28 НА, позициониран на 203-и км. на Главен път І-9, и с него са били заснемани
автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък –
контролираната посока – ограничението на скоростта е било 50 км. В 12:52 часа на
19.01.2021г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег.№ *******. Засечената от
автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 67 км./ч. В резултат
на констатираното административно нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта
с 17 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело
клип № 18304, при което са направени четири снимки: първата отразява със секундно
предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на
скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който
момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да
запаметява, третата снимка е 1,6 секунда след като вече е установена превишената скорост
на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния
контролен номер на автомобила, е направена 1,9 секунди след засичането скоростта на
автомобила. На тази четвърта снимка ясно е отчетливо се вижда номера на автомобила,
заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ *******. Освен това
на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка
в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се
отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така
настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да
изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.
За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е
съставен протокол от 19.01.2021г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Собственик на автомобила е ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
******************** – жалбоподателя.
За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 4570018
2
срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета
скорост от 64 км./ч.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от
ЗДвП от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е
процесуално допустима – Електронният фиш е връчен на 18.10.2021г., а жалбата срещу него
е подадена на 28.10.2021г.
Вмененото на ИВ. М. ИВ. административно нарушение е за превишаване на
разрешената скорост на движение по пътищата при управление на моторно превозно
средство, като в Електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено и установено на
Главен път I-9, и него не е е изрично посочено, че въведеното ограничение на скоростта е
сигнализирано с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В
горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във
връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и
попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва
заснемането, което в случая е сторено.
От събраните по делото доказателства не може по категоричен и несъмнен начин да
се установи мястото на нарушението, и в частност дали това е извършено в населено или
извън населено място. Съдът приема, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е
управляван на 19.01.2021г. в 12:52 часа по Главен път І-9 на 203-и км., с посока към град
Бургас, с наказуема скорост 64, км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата
грешка от техническото устройство). Приема, че ограничението на скоростта в този пътен
участък е 50 км./ч., но не се установява по какъв начин е въведено това ограничение, респ.
ако е извън населено място дали е било с пътен знак. Нарушението е било констатирано с
мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от
23.10.2020г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От
представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от
увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява
регистрационният номер на автомобила, собственост на ИВ. М. ИВ.. На основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на
жалбоподателя – собственика на автомобила.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към
19.01.2021г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил ИВ. М. ИВ. и
правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят
твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на
3
извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият
фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. ИВ. М.
ИВ. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг
водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно,
но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е
подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в
ЗДвП процедура.
Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната
квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната
разпоредба по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвид, че нарушението е извършено не в населено
място, а извън населено място, а именно на Главен път І-9. Освен това в съставения
протокол от 19.01.2021г. съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е посочено разстояние от 250 метра от пътния знак с въведено ограничение
до АТСС, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, макар, че в този
протокол да е посочено, че не е бил налице пътен знак за ограничение, но съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП – посочената като нарушена разпоредба, предвижда ограничение на скоростта
извън населено място за лекия автомобил от 90 км./ч. По този начин при анализ на
писмените доказателства по делото и при обсъждането на посочения протокол и
Електронния фиш, се налага извод за необосновано твърдение от страна на наказващия
орган, че ограничението на скоростта в дадения пътен участък е 50 км./ч. предвид, че не се
посочва основанието за това ограничение. Предвидената за това нарушение санкция е Глоба
в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.2, т.2 от ЗДвП, която обаче санкционна
разпоредба също не е приложена.
Непосочването на правната квалификация на нарушението, респ. неправилното й
посочване, което наред с неправилното посочване на санкционната разпоредба и размера на
глобата, която е с фиксиран от законодателя размер, категорично нарушава правото на
защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, тъй
като съществените противоречия в него, неясноти и непълноти са го опорочили до степен да
не може въз основа на него да бъде ангажирана административно наказателната отговорност
на лице, дори и да се приеме, че е извършило административно нарушение по Закона за
движение по пътищата.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева
(чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Ето защо и на основание чл.63, ал.3 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 4570018 на
ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ********************, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. М. ИВ. с ЕГН
**********, постоянен адрес: град ********************, сумата в размер на 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5