Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 25.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети май
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 5730 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано след решение от
30.06.2014г. по в.гр.д. №12774/2013г. на СГС, ІІ-Д с-в, с което е обезсилено
решение от 26.06.2013г. по гр.д. №60043/2012г. на СРС, 65 с-в и делото по
исковата молба на „С.“ АД срещу „Н.М.“ ЕАД е изпратено по реда на чл. 270, ал.
3, изр. 2 ГПК за разглеждане от първоинстанционен съдебен състав на Софийски
градски съд.
Предмет на делото е предявен от „С.“ АД срещу
„Н.М.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата
75 545,65 лв. – възнаграждения за отпечатване на броеве от в-к „Новинар” и
в-к „Bulgaria Bussines”, за които са издадени фактури №7279/04.11.2011г.,
№7325/11.11.2011г., №7368/18.11.2011г., №7409/25.11.2011г., №7446/30.11.2011г.,
№7462/02.12.2011г., №7504/09.12.2011г., №7561/16.12.2011г., №7579/19.12.2011г.,
№7618/23.12.2011г., №7655/30.12.2011г., №7683/06.01.2012г. и №7714/13.01.2012г.
Според твърденията в исковата молба вземанията
произтичат от облигационни правоотношения между страните, осъществени по
възлагане на поръчки от ответника и изпълнението им от ищеца след изтичане на
срока на договор за изработка на полиграфическа продукция от 11.06.2009г.
Ответникът не оспорва сключването и
изпълнението на договора от 11.06.2009г. Оспорва иска с възражения, че след
изтичане на срока на договора не е възлагал, а ищецът не е изпълнявал
полиграфически услуги, за които са издадени процесните фактури и се претендира
плащане на възнаграждение.
Процесните фактури са приети като писмени
доказателства по делото, а съдържанието им е достатъчно да установи всички
съществени елементи на твърдяните от ищеца облигационни правоотношения,
осъществени между страните след изтичане на договора от 11.06.2009г. – страни,
предмет и възнаграждение.
Фактурите са подписани от името на ответника
от Н.Д., които се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР,
че е управител на ответното дружество към датите на издаване на фактурите,
поради което имат противопоставима на ответника доказателствена сила както за
възникването на облигационните правоотношения между страните, така и за
изпълнението на задълженията на ищеца по тези правоотношения в обем, съответен
на сумите на възнагражденията, за които са издадени фактурите.
Наличието на облигационни правоотношения
между страните по процесните фактури, уговореното възнаграждение и извършването
на услугите по фактурите се установява и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, включително и най-вече при
съобразяване на установеното от вещо лице обстоятелство, че сумите по
процесните фактури са записани в счетоводството на ответника като задължения
към ищеца, а самите фактури са включени в дневника за покупките на ответника и
справките-декларации по ЗДДС.
При отчитане на частичните плащания от
ответника, които са установени от експертизата, но и признати с исковата молба,
непогасени остават част от задълженията на ответника за плащане на
възнаграждения на сумите по фактурите за общата сума 75 545,65 лв., за която
е и предявен осъдителният иск.
Доказателства, но и твърдения за други
плащания на ответника не са ангажирани в производството по делото, поради което
и по изложените съображения осъдителният иск се явява доказан по основание и следва
да бъде уважен за пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските, които ищецът е направил
за разглеждане на иска, в това число и разноските за първоинстанционното
производство пред Софийски районен съд, независимо че решението на съда,
постановено в това производство, е обезсилено като последица от въззивна жалба
на ответника (отговорността на страните за разноски съгласно правилата на чл.
78 ГПК е обусловена от изхода по съществото на спора и следва отговорността им
по материалното правоотношение – предмет на този спор).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „С.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 75 545,65 лв. – възнаграждения за
отпечатване на броеве от в-к „Н.” и в-к „B. B.”, за които са издадени фактури №7279/04.11.2011г.,
№7325/11.11.2011г., №7368/18.11.2011г., №7409/25.11.2011г., №7446/30.11.2011г.,
№7462/02.12.2011г., №7504/09.12.2011г., №7561/16.12.2011г., №7579/19.12.2011г.,
№7618/23.12.2011г., №7655/30.12.2011г., №7683/06.01.2012г. и №7714/13.01.2012г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2012г. до изплащането на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 962,83 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: