Решение по дело №322/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20207060700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

248

 

 

гр.Велико Търново, 25.09.2020г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                                                   

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание  на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                                                                     Съдия: Ивелина Янева

 

 

при секретаря Д. С.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 322 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г.И.Г. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка 20 – 0352 - 000052 / 19.05.2020г., издадена от Началника на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, с която е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и не е установено безспорно шофирането под въздействието на наркотични или упойващи вещества. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна не изразява становище по същество на спора.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка 20 – 0352 - 000052 / 19.05.2020г., издадена от Началника на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, с която е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Г.Г. управлява лек автомобил в с.Драгомирово и е спряна за проверка от полицейски органи. Отведена е в РУ за извършване на тест за наркотици, като полевия тест дава положителен резултат за канабис. Водачът не приема резултатите от теста и дава кръвна проба.

В съставен протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е отбелязано настроение – спокойно, слизане от МПС – нормално, походка – сигурна, изговор – ясен, очи – без особености, мирис на алкохол – не, проверка за алкохол с алкотест и показания нула и проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества с еднократен тест, както и талон за медицинско изследване. Вида на еднократния тест и дадените резултати са посочени в заповедта.

На 18.05.2020г. е съставен срещу Г.Г. и акт за установяване на административно нарушение № 059372 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

На 19.05.2020г. е издадена и оспорената от Г. заповед за налагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. 

В хода на съдебното производство в изпълнение на разпореждане на съда от ответника е депозирана писмена молба с данни, че към 16.07.2020г. няма изготвен резултат от представената проба – кръв взета от Г.Г., като постановената токсико-химическа експертиза е изпратена да се извърши в НИК на МВР – София.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до нарушение и на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството на управление на водач за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство  под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Изрично е записано, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба установените стойности са определящи.

 Следователно основание за налагане на мярката е установяването на шофиране след употреба на упойващи вещества. Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай показанията на полевия тест са оспорени и е дадена кръвна проба. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. При липсата на резултати от изследването на кръвта на водача недоказано е твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества. Още повече, че видно от протокола за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества липсват каквито и да било външни белези за употреба на забранени вещества – несигурни походка и/или шофиране, несвързано говорене и разширени зеници. След като по силата на закона полевия тест за наркотици не представлява безспорно доказателство, а такова безспорно доказателство са резултатите от кръвната проба, в нарушение на закона е издадена принудителната административна мярка преди резултатите от кръвната проба. Следва да се отбележи и факта, че и към момента на приключване на съдебното производство резултати от анализа на кръвта на жалбоподателя не са налични. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка. В конкретния случай това не е извършено с предвидените от закона доказателствени средства – медицинско изследване от кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на  чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на процесуалния закон – липса на установено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка 20 – 0352 - 000052 / 19.05.2020г., издадена от Началника на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Г.И.Г. *** сумата от 510лв. / петстотин и десет лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

Съдия: