№ 69
гр.
Пловдив,12.01.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Костадин
Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2867 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез процесуалния
представител юрк. С., срещу Решение № 1835 от 27.09.2022 год., постановено по АНД
№ 4999/2022 година по описа на Районен съд Пловдив – XXV наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 634614 - F647744 от 10.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив,
с което на ЕТ “СИМ Инокс – С.С.” с ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно
като изразява несъгласие с извода на районния съд относно това, че неподаването
на справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за един данъчен период
осъществява състав на едно единно нарушение, в която връзка са изложени
конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбоподателят не
се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – “СИМ Инокс – С.С.” ЕТ, редовно призован, се представлява от
С.С. – собственик на ЕТ, като излага становище за неоснователност на касационната
жалба и моли решението на Районен съд -
Пловдив да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Паскалев, дава заключение за основателност на касационната жалба, като
моли съдът да се произнесе и по искането за разноските.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба от
“СИМ Инокс – С.С.” ЕТ против процесното НП, издадено въз основа на АУАН, с
който е установено нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.03.2022 г. се е установило, че едноличният
търговец, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения срок за подаване
на справка – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за
данъчен период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. до 14.03.2022 г. включително.
Справка – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС не била подадена в ТД на НАП
– Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.
Правилно е установена от съда фактическата
обстановка, по която и не е бил налице формиран спор.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че задълженията за подаване на справка-декларация
и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен
характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща
цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен
данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/, като в тази насока
подаването на справка-декларация без отчетни регистри или обратното съставлява
едно противоправно бездействие, в нарушение на една и съща материалноправна
норма – чл.125, ал.5 от ЗДДС, водещо и до един и същи противоправен резултат.
Прието е от районния съд, че по начина,
по който процедира наказващият орган, се допуска нарушение на императивната
норма на чл.18 от ЗАНН, а не на принципа non bis in idem,
като предвид данните, че на същия субект е издадено и друго наказателно
постановление за неподаване на отчетните регистри в срок за същия данъчен
период, административнонаказателната му отговорност била незаконосъобразно
мултиплицирана и за едно и също нарушение, макар и с двете алтернативни форми на
изпълнителното деяние, са му били наложени две отделни санкции в хода на две
отделни производства. Посочено е също така и че това водело до
извод за незаконосъобразност и на двете наказателни постановления, независимо
от поредността на издаването им.
Посочените изводи на районния съд,
довели до отмяна на наказателното постановление, настоящата съдебна инстанция
намира за неправилни и незаконосъобразни. В тази насока и доводите на касационния
жалбоподател досежно неправилно приложение на материалния закон съдът счита за
основателни. При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179,
ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект
–търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е
приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от
задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и
за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС. В случая настоящата инстанция счита, че следва
да се изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – както
неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и
неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в
срок, всяко от които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да
се подават заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от
самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е изцяло в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото "не два пъти за
едно и също нещо", като жалбоподателят не е и ангажирал доказателства
друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в
законна сила. В тази насока не е допустимо съдът, разглеждащ въпроса за
законосъобразността на едно наказателно постановление, да се произнася по
законосъобразността на друго такова, при условие, че не е сезиран с жалба
против него. Позоваването от районния съд на нормата на чл.125, ал.7 от ЗДДС,
предвиждаща депозиране на справката-декларация и отчетните регистри по
електронен път и правените в тази връзка изводи, не държи сметка за това, че
същата тази разпоредба съдържа и конкретно посочени изключения, при наличието
на които изключени от приложението на разпоредбата случаи, посочени в закона,
за въпросните документи не се следва задължителното електронно подаване.
В
случая, с оглед изложеното от страна на ответника- търговец твърдение, че не е
ощетил бюджета, което навежда на извод за искане приложението на чл.28 от ЗАНН,
следва да се има предвид, че за конкретното нарушение, предвид обстоятелствата,
при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая се установява, че дори и към
издаване на АУАН нарушителят не е изпълнил законовото си задължение. Следва
също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да
осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения по ЗДДС. Търговците поради това и като осъществяват
тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират
дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените
законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация.
Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви
стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева,
определена в рамките на диапазона, посочен в закона от 500 до 10 000 лева, в
тази насока държи сметка за всички изложени и от ответника обстоятелства,
свързани с това, че не е налице ощетяване на бюджета, но същевременно правилно
от наказващия орган е било отчетена изобщо липсата на изпълнение на законовото
задължение, дори и със закъснение. Поради това и имуществената санкция не се
явява прекомерна спрямо тежестта на безспорно установеното нарушение, а
напротив – съобразена е с вида и тежестта му.
Предвид всичко изложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, същото
като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на ТД на НАП - Пловдив сумата от 160 лева (по 80 лева за всяка инстанция)
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с
чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1835 от 27.09.2022 год., постановено по АНД № 4999/2022 година по описа на
Районен съд Пловдив – XXV
наказателен състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 634614 - F647744 от 10.05.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на ЕТ “СИМ Инокс – С.С.”
ЕТ с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.125, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ “СИМ Инокс –
С.С.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.“Васил Левски“ № 242 да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив сумата от 160
лв. (сто и шестдесет) лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.