РЕШЕНИЕ
№ 3368
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113263 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. Т. И., с
която с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4088.87 лева – просрочена и непогасена
главница по Договор № *** за банков кредит от ***, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 28.09.2020 г. до
окончателното плащане.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен посоченият договор, по който на
ответника е предоставен банков кредит в размер на 7040 лева. Кредитът е следвало да бъде
върнат до 07.10.2015 г., но останала непогасена главница в размер на 4088.87 лева,
формирана от падежирали вноски за периода 07.12.2012 г. до 07.10.2015 г.
За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.417 ГПК, срещу която в срок
е постъпило възражение от длъжника, което поражда интерес от завеждане на исковете.
Претендират се разноски
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
позовава на изтекла погасителна давност за вземането. Излагат се твърдения, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 12.01.2015 г., доколкото му е връчено уведомление за
това на 08.01.2015г., с което му е предоставен срок от 3 дни да плати, в противен случай
кредитът се счита предсрочно изискуем. Счита, че от дата 12.01.2015 г. е започнала да тече
погасителната давност за цялата главница, която е изтекла преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Наред с това се излагат твърдения, че ищецът не е титуляр на
вземанията, предмет на делото, доколкото ги е прехвърлил с договор за цесия на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, за което ответникът бил уведомен за това в края на 2016 г. С оглед
изложено моли за отхвърляне на иска.
С Протоколно определение от 17.02.2022 г. /л.74/ в процеса е конституиран като
трето лице – помагач на ищеца - „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, по искане на последния.
1
Твърди, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени с договор за цесия в хода на
процеса. Счита, че исковете на ищеца са основателни.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на
сключен договор за кредит, размер на вземането си за главница, падеж. По възражението за
настъпила погасителна давност на ответника следва да докаже обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване на давността. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем в срок.
По възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, че е изтекъл предвидения в закона срок за погасяване на вземането по
давност, следва да докаже, че процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия, за което ответникът е уведомен.
С Определение от 08.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили Договор № *** за банков кредит от ***, по който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 7040 лева, от който непогасена е останала главница в размер
на 4088.87 лева.
С влязло в сила Определение № 113 от 06.01.2022 г. /л.62/ производството е
прекратено в частта за признаване за установено дължимостта на главница в размер на
2327.33 лева, формирана от вноските с настъпил падеж за периода 07.12.2012 г. до
07.01.2015 г. по процесния договор за кредит, доколкото за тях е формирана сила на
пресъдено нещо по гр.д.№ 13766/2015 г. по описа на ПРС.
Съдът счита, че фактът, че предходното производство е приключило с отхвърляне на
иска, касаещ вноските, за които се е твърдяла предсрочна изискуемост, доколкото
настъпването на такава не е установено, не препятства кредиторът да предяви нов иск -
осъдителен или отново по реда на заповедното производство и по реда на чл.422 ГПК да
претендира вземанията си по същия договор, след като настъпи падежа им. В този изричен
смисъл е Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. по описа на ВКС, I TO. Предвид
което съдът приема, че искът за главница за вноските с настъпил падеж след подаване на
заявлението по предходното ч.гр.д. № .№ 770/2015 г. на ПРС г. на ПРС, а именно след
24.01.2015 г. е допустим и за него не е формирана сила на присъдено нещо, като това са
вноските с настъпил падеж от 07.02.2015 г. до 07.10.2015 г. в общ размер на 1761.53 лева.
До влизане в сила на решението по предходното дело не е постановено ТР № 8 от 2017 г., в
което е прието, че при неустановена предсрочна изискуемост се вземат предвид вноските с
настъпил падеж до приключване на съдебното дирене, съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Към онзи
момент са приемани за дължими единствено вноските с настъпил падеж до подаване на
заявлението при неустановена предсрочна изискуемост.
Предмет на разглеждане в решението са вноските с настъпил падеж от 07.02.2015 г.
до 07.10.2015 г. в размер на 1761.53 лева, съгласно погасителния план /л.10/.
С Определение от 23.06.2022 г. /л.103/ производството е възобновено след спиране,
поради смърт на ответника. Последният е заличен и на негово място са конституирани
неговите наследници по закон Т. С. Г. и П. С. Г., съгласно удостоверение за наследници
/л.107 - гръб/.
С молба от 26.08.2022 г. /л.145/ ищецът уточнява, че претендира главницата от всеки
един от ответниците по равно – по 880.77 лева, съобразно наследствените им права.
2
По делото е спорна материално-правната легитимация на ищеца и дали вземането е
погасено по давност.
С Протоколно определение от 15.12.2021 г. /л.48/ като безспорно между страните е
отделено, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени на „ЕОС
Матрик“ ЕООД с договор за цесия от 14.11.2016 г.
Не се спори, че за цесията ответникът е уведомен преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, а именно през 2016 г. Същото се установява и от приложеното към отговора на
исковата молба Уведомление за извършена цесия /л.32/
От представеното, от трето неучастващо по дело лице – „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
Допълнително споразумение № *** към Договор за цесия от *** /л.138/, се установява, че с
него “ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД като цедент
се съгласяват, че изключват от обхват на договора вземанията на последния срещу М. Т. И.
по процесния договор - Договор № *** за банков кредит от *** и по отношение на тях
договорът за цесия не е влязъл в сила.
С оглед така постигнатото споразумение, съдът приема, че вземанията, предмет на
процесния договор за кредит са преминали обратно към „Първа инвестиционна банка“ АД.
За извършеното прехвърляне обратно към „ПИБ“ АД съдът приема, че длъжникът е
уведомен в хода на процеса, с молбата от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, което обстоятелство
следва да бъде съобразено по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че именно „ПИБ“ АД е бил материално-правно
легитимиран да предяви искове за вземанията, предмет на процесния договор за кредит,
доколкото същите са се върнали в неговия патримониум преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. Това е така независимо, че в хода на процеса вземането е прехвърлено от „ПИБ“
АД на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от *** /л.116/, доколкото съгласно
чл. 226, ал.1 ГПК, при липса на съгласие на страните цедента да бъде заместен от цесионера,
делото продължава с участието на цедента, какъвто е настоящият случай.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
вземането за главница съдът намира следното:
По договорите за банков кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата
5-годишна погасителна давност, доколкото макар и дължимо на месечни вноски, вземането
за главница не е периодично плащане, а се касае за едно единно задължение, което е
разсрочено във времето. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на
ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение
№161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
По въпроса от кога тече погасителната давност за вземанията по договор за кредит,
дали от настъпване на падежа на всяка вноска или от крайния срок, посочен в договора е
налице противоречива съдебна практика.
В Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. II ТО на ВКС се приема, че
изискуемостта на задължението по кредита, настъпва с изтичане на крайния срок на
кредита, доколкото вземането за кредит е единно и неделимо.
Съгласно Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на II ТО на ВКС
давността по договора за кредит тече от настъпване на падежа на всяка погасителна вноска.
С Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. е прието, че при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
По аналогия, доколкото както 6-месечни срок на поръчителя, така и погасителна
давност има за цел да санкционират кредитора за неговото бездействие, следва и за
3
погасителната давност логиката да е същата и тя да започне да тече от настъпване на
крайния падеж по кредита, а не на всяла погасителна вноска. Това е така, макар и при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с
падежи на определени дати, то отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни,
периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. В какъвто смисъл са и мотивите на Тълкувателното
решение.
С оглед изложеното съдът приема, че началният момент от който започва да тече
погасителната давност за вземането за главница по процесния договор за кредит е денят след
крайния падеж на същия, а именно след 07.10.2015 г.
Ако се вземе като начален момент за давността дата 08.10.2015 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 28.09.2020 г., същата не е изтекла.
Ответникът е направил възражение, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за
което същият е надлежно уведомен.
В тази връзка ответникът е представил нотариална покана /л.30/, с която ищецът му
предоставя 3-дневен срок да изпълни падежиралите и незаплатени вноски за главница и
лихва, в противен случай, след изтичане на този срок, ще считат кредита за предсрочно
изискуем.
Нотариалната покана е връчена лично на ответника на 08.01.2015 г. /л.31/, видно от
представената от ответника разписка.
Нотариалната покана и разписката към нея са били представени в заверен от
нотариуса препис по предходно воденото гр. дело № 13766/2015 г. на ПРС между страните,
в което ищецът се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост.
Необяснимо за съда е защо тази покана и разписката за връчването й не са приети
като писмени доказателства по делото, а са приложени на задната корица на същото,
доколкото са основно доказателство за тезата на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост. Още повече искът е бил отхвърлен защото не е доказано, че ответникът е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост при наличие на такива доказателства.
Въпреки това, обаче, с Решението по гр. дело № 13766/2015 г. на ПРС е формирана
сила на пресъдено нещо, за това, че за вземанията по процесния договор за кредит не е
настъпила предсрочна изискуемост, поради което и искът е отхвърлен, с което настоящият
състав е задължен да се съобрази, съгласно чл.299, ал.1 ГПК. Спорът дали е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията, за които не е настъпил падеж към датата на
подаване на предходното заявление по чл.417 ГПК е решен по гр. дело № 13766/2015 г. на
ПРС и не може да бъде пререшаван в настоящото производство.
В настоящото производство ищецът претендира вземанията си на база настъпил
падеж по договора за кредит, а не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост след
постановяване на решението по гр. дело № 13766/2015 г. на ПРС.
Както беше посочено по-горе падежът на последната вноска по договора за кредит
настъпва на 07.10.2015 г., заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 28.09.2020 г. до който
момент не е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност.
С оглед изложеното исковете ще се уважат за сума в общ размер на 1761.53 лева или
по 880.765 лева за всеки един от ответниците, съобразно наследствените им права, които са
равни, съгласно чл.10, ал.2, вр. с чл.5, ал.1 ЗН.
Като законна последица от уважаване на исковете ще се уважи и претенцията за
законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда
– 28.09.2020 г. до окончателното плащане.
4
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, за ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК, а за ответниците на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: - 81.76 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 131.76 лева, от които
с оглед уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 56.76 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 81.78 лева – платена
държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за
исковото производство за ищеца в размер на 181.78 лева, от които съразмерно с уважената
част от претенцията ще се присъдят 78.31 лева.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2022 г. ответниците, чрез своя
пълномощник заявяват, че не претендират разноски, поради което такива няма да им се
присъдят.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. С. Г., с адрес: *** и П. С. Г., с адрес: ***
/заместили починалия в хода на процеса техен наследодател М. Т. И./ ДЪЛЖАТ НА „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 37 сума в общ размер на 1761.63 лева или по 880.765 лева всеки -
просрочена и непогасена главница по Договор № *** за банков кредит от ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
28.09.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 12335/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Т. С. Г., с адрес: *** и П. С. Г., с адрес: *** /заместили починалия в хода
на процеса техен наследодател М. Т. И./ ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“
№ 37 сумата в размер на 56.76 лева – разноски по ч.гр.д. № 12335/2020 г. по описа на ПРС и
сума в размер на 78.31 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участие на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, като трето лице – помагач на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5