Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Габрово, 15.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
със секретар Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело № 234 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-1492 от 18.08.2021 г., подадена от И.А.А., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 5 000.00 /пет хиляда/ лв. и законна лихва от 2 000.00 лв.
В исковата
молба се твърди, че ответникът носи
отговорност за причинени на ищеца емоционални неимуществени вреди, които той е
търпял във връзка с престоя му в следствения арест в гр. *** в периода от
2.06.2018 г. до 25.02.2019 г.
В помещенията,
в които бил настанен в този арест – килии № 2, № 4, и № 6, не били нормални минимални
условия за живот – липса на течаща вода и санитарен възел в килията, липса на
достъп до естествена светлина и нормална възможност за упражняване на
двигателна активност. Тези килии били с обща площ от около 7 кв. м. за всяка от
тях, което е недостатъчно и не съответства на минималните критерии за жилищна
площ на такова място. Също така когато му се е налагало да ползва услугите на
адвокат и при провеждане на телефонни разговори, вкл. с такова лице, в
непосредствена близост до него стоял надзирател и слушал разговорите, което е в
нарушение на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Лошите битови условия и лишаването
му от произхождащи от специалния закон – ЗИНЗС, права породили у него усещане
за унижение и безпомощност, както и чувство за малоценност, стрес, безпокойство, основателен страх от бъдещи
нарушения на правните норми спрямо него.
Въз основа на
така изложеното ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати справедливо
обезщетение и законна лихва върху него, както и да му бъдат възстановени
направените от него във връзка с делото съдебни разноски.
При
направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата
молба ГАС намира, че същата е редовна и допустима, поради което следва да се
произнесе по нейната основателност.
В проведено
поделото открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа иска си
изцяло.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Орманджиев, който оспорва иска.
Окръжна
прокуратура се представлява от прокурор А., който намира искът за допустим, но неоснователен.
Делото е по
чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
От
фактическа страна се установи наличието на следното:
По
делото е безспорно между страните, че ищецът е пребивавал в ареста в гр.
Габрово през посочения в
исковата молба период, но не непрекъснато през цялото време от него, а в
следните включени в него три подпериода:
1. От 2.06.2018 г. до 29.06.2018 г.;
2. От 31.08.2018 г. до 28.01.2019 г. и 3. От 20.02.2019 г. до 25.02.2019 г. или
общо около 6 месеца и 5 дни.
При постъпването си е бил настанен в така посочените в исковата молба килии №№ 2, 4 и 6 през
различни периоди от време, като е пребивавал в тях заедно с не повече от трима
души при всяко настаняване, като спалните помещения имат такъв максимален
капацитет от четири легла – една или две двойни вишки /в зависимост от
квадратурата на всяка килия/ и във всяко от тях не са настанявани повече от трима
души заедно. Спално помещение № 2 е с площ от 8.99 кв.м. и в него са
настанявани максимум до двама души. Спално помещение № 4 е 11.051 кв. м. и в
него са настанявани едновременно до двама души. Спално помещение № 6 е с площ
12.376 кв. м. и в него са настанявани едновременно до трима души. Съдът приема,
че за процесния период в килиите на всяко от настанените лица е бил осигурен
минимумът от 4 кв. м жилищна площ.
За
съда е известно
от множество други дела, водени по аналогичен повод срещу същия ответник за условията в ареста в гр. Габрово,
а и това е видно и от доказателствата
по настоящото дело, че в килиите няма санитарни възли,
както и течаща вода. Санитарни
помещения и течаща вода са общи за ареста и те се ползват от всички задържани в него, като
последните се извеждат до там при нужда един по един, след като известят
посредством наличните в килиите си
звънци. Килиите са вкопани в земята, като 2/3 от
височината им се намира под нивото на повърхността, а едва 1/3 – над него. Всяко
задържано лице има собствено легло и постелен материал. Във всяка килия има
една пластмасова маса, табуретка и шкафче за лични вещи. В килиите има
изградена слаботокова инсталация от 12 волта за ползване на телевизор. В ареста има монтиран телефон,
който арестантите могат да ползват. Достъпът до чист въздух в килиите се
осъществява посредством прозорци към улицата, които са на нивото на тротоара и
вътрешния
двор, в зависимост от
местоположението на конкретната килия, както
и посредством изградена вентилационна система в сградата. Тази система
осигурява и отоплението
в килиите. През същите тези прозорци прониква частично естествена светлина, а допълнително е
изградено и изкуствено
осветление. Арестът разполага с обособено пространство за престой на открито на
задържаните лица, намиращо се във вътрешния двор на сградата, което е изградено
от метална конструкция с големина: 4 х 3 х 3 м /дължина – ширина– височина/.
Престоят на открито се осъществява всеки ден от по един час. Хигиенизирането на
помещенията се извършва от задържаните, за което се ползват метли за пода и
дезинфекциращ препарат.
Въз основа на
гореизложеното АСГ намира, че по делото е установено, че в килиите на ареста в
гр. Габрово не е налице достатъчна естествена светлина, нито възможност за
естествено проветрение, тъй като килиите се намират в по-голямата си част под
земята. Имат прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и
замърсени и през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите
могат да отворят сами прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух. От
разпита на свидетеля *** става ясно, че прозорците се отварят само от
служителите в ареста от външна страна. Какво е било реалното количество
светлина в конкретната килия не може да се установи. Със сигурност обаче като
разположена под земята, килията не е предоставяла на задържаните лица
естествена слънчева светлина и свеж въздух в достатъчно количество. Съгласно
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с Правилника
за прилагане на закона.
Според чл. 20,
ал. 2 от Правилника в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. По
отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не може да се
установи нито броят на осветителните тела, които са били налице в ареста през
процесния период, нито тяхната мощност, поради което съдът не може да изчисли
дали количеството светлина от тях е достатъчно или не. АСГ намира, че
останалите посочени изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед
местоположението на килиите става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и
възможности за редовно проветрение не са били налице. В тази връзка са били
давани и указания за преместването на ареста в друга сграда, но това и до днес
не е направено. Арестът е закрит през лятото на настоящата година.
Според чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Няма причина за задържаните в следствен арест
да не се признават и предоставят ако не същите, то дори по-добри условия. В
случая тези изисквания не са били спазени през процесния период. Килиите не са
снабдени както със собствен санитарен възел, който задържаните да могат да
ползват по всяко време от денонощието, съобразно нуждите си, без да се нуждаят
от чужда помощ или да зависят от чужда воля, така и с течаща вода за питейни
нужди и за миене.
По
делото е установено, че почистването на стаите се изразява само в измитане на
подовете и минаването им с дезинфектант /неясно какъв, точно/ - по думите на
свидетеля ***, служител при ответника. Според показанията на другия свидетел – М.,
почистването ставало само с „метла и лопата … никакви препарати не са ни
давали“. Според същия свидетел помещения са влажни и в тях има мухъл. АСГ
намира, че е недостатъчно като хигиена единствено премитането на пода на
килиите, който е циментова замазка. Необходимо е и редовно измиване на
прозорците, за които се установи, че са мръсни, с паяжини и боклуци по тях, като
те не могат да бъдат достигнати свободно от пребиваващите в килиите и за чието
почистване също са нужди съответни пособия и препарати, за които се установява
по несъмнен начин да са бивали предоставяни през процесния период.
Мястото за престой на открито е обособено през 2012 г. То
се намира във вътрешния двор на сградата. Изградено е от метална конструкция с
размери 4 х 3 м и височина от 3 м. В него има пейка, поради което ширината
ставала към 1-1,5 м. На това място по принцип излизали хората от една килия, но
се събирали и хора от две килии заедно. В място с такива размери няма
възможности за движение на толкова хора. То е недостатъчно за физическа
активност дори само на един човек. В обособеното място прониква слънце само на
обяд между 12.00 – 13.00 часа, тъй като то се намира между сгради, във вътрешен
двор. Условия за физическа активност в самия ареста не са налице. Престоят на
открито е важна част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС за
предоставяне на нормални здравословни условия на живот на лишените от свобода и
задържаните. Този престой е важен както за физическото, така и за психическото
им здраве. По тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден. На основание чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на всеки лишен от свобода се
осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден
извън времето, определено за престой на открито, а при неблагоприятни условия
спортните игри и упражнения се провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не
са налице условия за изпълнението на тази разпоредба. Самият престой на открито
се осъществява на твърде малка площ от 4-8 кв. м, където, поради сложена там пейка,
мястото дори за свободна разходка на един, само, е изключително недостатъчно.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна в спалното помещение не може да е
по-малка от 4 кв. м., като Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за
лишаване от свобода. В случая по отношение на ищеца това изискване е спазено,
т. к., както бе отбелязано, през периода на престоя му в ареста той е бил
настанен сам и е ползвал повече от двойно по-голяма от минималната площ.
Въз основа на фактическите установявания и релевантни
нормативни разпоредби съдът прави следните правни изводи:
АСГ взе
предвид, че според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от
свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица се третират
като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях. Правилата,
относими към защита на субективните права на лишените от свобода, следва да се
прилагат и спрямо задържаните лица. Рамката на ограничението на тези права е
очертана общо в чл. 75 от закона, според която лишените от свобода могат да се
ползват от правата си, с изключение на правата: 1. от които са лишени с
присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично със закон; 3. чието
упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на
наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е недопустимо и
противоправно и се презумира че то уврежда лицето, което е негов носител, за
което се дължи обезщетение.
Известен факт
е, че по аналогични дела, вкл. гледани от АСГ, е приложен Годишен доклад на
омбудсмана като Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г. В Раздел втори от него, наименован
„Арести“, се сочи общо, че при извършените проверки през същата година на тези
места за задържане са установени трайни проблеми, като пренаселеност, липса на
достатъчно пространство, на санитарни възли в килиите, на достатъчен достъп до
естествена светлина и адекватно изкуствено осветление, липса на места за
престой на открито, на достатъчно материали за почистване на помещенията.
Такива са и несъответствията с изискванията и по настоящия казус.
Съдът приема,
че в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца
са нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица в благоприятни
условия, като се установява: - липса на възможности за проветряване; - липса
условия за достатъчна и ефективна двигателна активност; - липса на достатъчна
естествена дневна светлина; - липса на санитарни възли и постоянно течаща вода
в спалните помещения, които в своята съвкупност навеждат на извода, че са
налице действия, бездействия от страна на ответника, както и обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на безсилие, незащитеност
или малоценност, което доказва наличието на основание за водене на процесния
иск по чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт.
За
непредоставяне на възможност за провеждане на конфиденциални разговори между
ищеца и адвокат по делото не са събрани доказателства, поради което съдът
намира, че твърдението е недоказано.
В периода
30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест, по
отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в друга
подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена сграда на
МВР.
През 2014 г. е
изготвен нов доклад, в който е отбелязано, че следва да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и
изпълнение на предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от
2008 г. на МП чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че
въпреки извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в
поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под земята.
Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването му на
подходящо място.
Арестът в гр.
Габрово е бил посетен от представители на Национален превантивен механизъм
/НПМ/ през 2012 г. и тогава е установено неизпълнение на Решение № 767 от
8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3, т. 5 от
Устройствения правилник на МС и неговата администрация относно Стратегия за
развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009
г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна програма за строителство,
реконструкция и модернизация на материалната база на пенитенциарната и
пробационната система за същия период. За резултатите от посещението е налице
писмо на омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г., в което се сочи, че
по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е било предвидено:
Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС № 857 от 11.12.2006
г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на изпълнение до 30.05.2009
г.; Изграждане на нов арест – втори етап – преходен обект до 30.10.2010 г. В
годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата на омбудсмана, е
указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в което за ареста е било
предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда на КАТ в града. През
2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за анализ на цялостната
обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението му – подземна част от
сграда, в която се намират килиите. Материално-битовите условия са определени
от НПМ като изключително лоши, поради което е направен извода, че спрямо
настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се
в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието –
недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, условия за
двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
Аналогични
нарушения са приети от АСГ и по дело,
приключило с Решение № 50 от 4.05.2018
г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от
28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о.; по адм. д. № 115 от 2020 г. на АСГ; по адм. д. № 335 от 2019 г. на АСГ; адм. д. №
115 от 2020 г. на АСГ; адм. д. № 249 от 2020 г. по описа на АСГ; адм. д. № 226
от 2018 г. на АСГ и др. Условията в ареста, които съдът приема като налични и
увреждащи по настоящото дело, са безспорни, установени по тези дела и няма
данни да са променени до закриването му.
Направена е нова препоръка за предприемане на спешни мерки за изпълнение
на направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване на помещенията за
настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са предприети мерки
за подобряване на условията в него продължава да е налице необходимост от
преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к. спрямо задържаните в
него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради местонахождението на
ареста под земята.
В делото „Нешков срещу България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от
27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като
постановява, че в страната съществува системен проблем с лошите условия в
местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за защита срещу
тях. В тази връзка към този момент са постановени редица осъдителни решения
срещу България, обединени в групата „Кехайов и други срещу България“, чието
изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото
„Нешков срещу България“ дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18
месеца /1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни
средства за защита.
В Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че
Исковете за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде
формалистичния подход при прилагане на принципа, според който тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа на
което е достатъчно той само да установи реално условията, при които е бил
задържан и ако същите не отговарят на изискванията за нормални условия и с тях
се надхвърля допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода и
задържане, то се презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е обективиран
посредством разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на
нарушения по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е материално правното основание за водене
на настоящия иск. Според нея осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Алинея втора дава примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко,
нечовешко или унизително отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според
нея за нарушение на ал. 1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Както вече бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт съдът установява наличие на такива обстоятелства във връзка с
предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на
мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е
длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от
свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на
основание чл. 5, ал. 4
от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното
право. Спазването на принципите на чл. 3 от
КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон.
Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за
допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от
КЗПЧОС. Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни
изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото
достойнство по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията. Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда
от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на
тези вреди следва да се приеме за доказана по основание, поради което и на
основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ да се уважи частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно то,
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
определено при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Н. и други срещу България", съгласно което при определянето
на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. Според чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност /става въпрос за
няколко увреждащи условия/; периода на исковата претенция /времето, през което
ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 5 дни/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, за които са налице и свидетелски показания, без конкретно
увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди частично.
На настоящата инстанция е служебно известно, че с Решение №
11/15.02.2019г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 226/2018г.
е осъдена ГДИН да заплати на Никола Ангелов сумата от 1000.00 /хиляда/ лева,
явяваща се обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при престоя му
в Следствения арест в Габрово в периода от 15.05.2013 г. до 8.08.2013 г.
Решението е оставено в сила с Решение № 15999/25.11.2019 г. по АД № 5821/2019 г.
по описа на ВАС на РБ. Съгласно чл. 177, ал.1 от АПК решението има сила за
страните по делото. А съгласно чл. 297 от ГПК, субсидиарно приложим по силата
на чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съдът
е длъжен да се съобрази с res judicata на посоченото влязло в сила решение, според което между същите страни,
за престой от 86 дни в същия следствен арест, е определено обезщетение в размер
1,000. /хиляда/ лева. Някои от неблагоприятните условия по предходното дело
обаче не са установени в случая, поради което АСГ взима предвид само изрично
посочените по-горе такива, за които следва да се определи обезщетение. Обезщетение
за аналогични случаи е възприето от Административен съд Габрово, например, и в
Решение № 62 от 22.05.2020 г., постановено по к. а. д. № 26 от 2020 г., както и
в Решение № 80 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. № 335 от 2019 г., като
целта на съда е да възприеме и прилага един ясен, общ и обективен критерий при
оценка на неимуществените щети, претърпени от престоя в Следствен арест в гр.
Габрово, като за еталон се вземе предвид горецитираното решение на касационна
инстанция по аналогичен случай.
В заключение и като взе предвид, че престоят на ищеца в следствения арест
в гр. Габрово е бил около шест месеца при описаните по-горе условия, част от
които съдът счита, че са неподходящи и недопустими въз основа на вече
изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от
5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Воден от
горното и на основание чл. 286 от ЗИНЗС, чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на И.А.А., с ЕГН: **********,
сумата от 500.00 /петстотин/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица
от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата, касаещи
условията за пребиваване на задържаните в следствен арест в гр*** за периода от
2.06.2018 г. до 2.02.2019 г., в едно с лихва за забава от 18.08.2021 г., когато
е предявена исковата молба, до момента на изплащането на главницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част в размер от 500.00 /петстотин/ лв. до 5
000.00 /пет хиляди/ лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд Габрово пред тричленен състав на същия съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА