Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 18.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева в.гр.дело
№ 722 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна
жалба от „Б. П.“ ЕАД, срещу решение № 106/06.07.2020
г., постановено по гр.д. № 260/2017 г. на РС- гр. Самоков, с което са
отхвърлени исковете на „Б. П.“ ЕАД срещу С.С.К. с ЕГН: **********
за заплащане на сумата от 5579,67 лева, представляваща обезщетение за липса, на
сумата от 2612,75 лева-обезщетение за забава от датата 10.10.2012 г. до
20.03.2017 г. и претенцията за законна лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
Жалбоподателят счита, че решението е
постановено в противоречие с изискванията на чл. 203, ал. 1 и чл. 207 от КТ.
Твърди, че безспорно е установено, че липсата е последица от проявената от
отчетника небрежност, тъй като металната каса е била в стаята, ключът е бил в К.
и същата е имала задължение да съхранява парите в касата, а не в чекмедже на
бюрото си. Същата е имала възможност да опази повереното й имущество, които са
й поверени в качеството на МОЛ, и като не е сторила това /да заключи парите в
металната каса/ е проявила небрежност и е съдействала на влезлия чрез взлом в
ПС Самоков човек да вземе парите. Моли решението да бъде отменено, исковете
уважени изцяло, като претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С.С.К.,
чрез адв. С.О. е подала писмен отговор на въззивната
жалба и е взето становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения,
че са събрани достатъчно доказателства и изяснена фактическа обстановка, от
които се установява неоснователността на исковете. По делото не са събрани
доказателства, че С.К. е била запозната с Инструкция за паричната дейност в
пощенските станции, установяваща правила и задължения на материалноотговорните
лица. Позовава се на ППВС №5/55 г., съгласно което, отчетникът не отговаря за
щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати. По
същество моли решението на РС-Самоков да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба от „Б. П.“ ЕАД е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
„Б. П.“ ЕАД е предявило срещу ответника С.С.К.
искове с правно основание чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т.2 КТ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 5579,67 лева, представляваща обезщетение за липса, на сумата от
2612,75 лева-обезщетение за забава от датата 10.10.2012 г. до 20.03.2017 г. и
претенцията за законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2012
г. С.К. нанесла вреда на дружеството /липса на парични средства/, тъй като в
качеството й на „касиер гише ПКД“ в ПС С.
към О. П.
с. С. област,
проявила небрежност и не опазила повереното й имущество.
В срока за отговор ответника С.К. е оспорила
исковете по основание и размер. Твърди, че причината за липсата на парични
средства е извършена кражба с взлом и грабеж на парични средства, за което е
образувана пр.пр. № 1695/2012 г. в РП-Самоков-за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК-спряно, поради неоткриване на
извършителя.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обстоятелството, че С.С.К. е заемала
отчетническа длъжност – „касиер гише ПКД“ в ПС С.
към О. П.
с. С. О. на Р.у.„З. р.“ на „Б. П.“ ЕАД.
Съгласно т. 2.18 от длъжностната
характеристика за длъжността „касиер, гише в съобщенията /писмовна и колетна
дейност/, служителят отговаря за опазване на паричните средства, пощенските
ценности, търговски стоки и правилното водене на служебните документи. В т. 5 и
т.6 от длъжностната характеристика е регламентирано задължение на служителя да
познава добре изискванията на Системата за Управление на Качеството на „Б. П.“
ЕАД и стриктно да използва в своята работа нейните конкретни документи, както и
стриктно да изпълнява и спазва разпорежданията на ръководството, касаещи
сигурността. Съгласно чл. 14 от Инструкция за паричната дейност в пощенските
станции, утвърдена от главния изпълнителен директор на „Б. П.“
ЕАД, в сила от 01.07.2012 г., всички парични средства и ценности се съхраняват
само в обезопасени и заключени метални каси. Не са представени доказателства,
че ответникът е запознат с тази инструкция.
Не се спори, а и се установява от
постановление за спиране на досъдебно производство № ЗМ 560/2012 г. по описа на
РУП-Самоков, пр.пр. № 1695/2012 г. по описа на РП-Самоков, че ДП е образувано
срещу неизвестен извършител, за това, че на 10.10.2012 г. в гр. С., от помещение в сградата на П. с., клон С. е отнел чужди движими вещи: сумата от 5597,67 лв.
от владението на Е. Г. П., без нейно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като за извършване на
кражбата е повредил прегради здраво направени за защита на имот. Наказателното
производство е спряно, поради това, че извършителят на престъплението не е
разкрит.
От разпита на свидетелката Е. Г. П. се установява, че е работила на длъжност „началник
пощенска станция“ до 12.08.2016 г. Спомня си за кражбата на парични средства от
10.10.2012 г. Външната врата на 10.10.2012 г. нямала метална решетка, в
помещението нямало монтирани камери, в коридора също нямало, в момента на
кражбата нямало жива охрана. В помещението е имало каса, като след работно
време парите се съхранявали в трезора.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че няма извършени погашения-пълно или частично от С.С.К. по задължението от 5579,67 лева.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
В разпоредбата на
чл. 207 от КТ е установен специален режим на имуществената отговорност
на работник или служител, осъществяващ отчетническа дейност. Субект на
нарушението е работник или служител при съответния работодател, на когото е
възложено като задължение събирането, съхраняването, разходването или
отчитането на парични или материални ценности. В настоящата хипотеза не се
спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ответникът е
осъществявал отчетническа дейност. Видно от длъжностната характеристика в
трудовите задължения на „касиер,
гише в съобщенията /писмовна и колетна дейност/“ е включено задължението служителят да
отговаря за опазване на паричните средства.
Фактическият състав на пълната имуществена отговорност
за липса включва неизпълнение на задължение, което има за предмет събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности,
настъпването на вреда с неустановен произход, вина и причинна връзка между
неизпълнението и вредата /презюмира се, че състоянието на недостиг е причинено
от отчетника/. Работодателят не е задължен да доказва неизпълнението на
задълженията от страна на отчетника, а отчетникът е този, който трябва да
установи, че е изпълнил задълженията си или че липсата се дължи на обективни
обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина.
В т. 14 от ППВС № 5/15.12.1955 година е
посочено, че в производството по реализиране на отговорността могат да бъдат
събирани доказателства за това, че определени вещи не липсват, а са налице, че
вещите са погинали по обективни причини-наводнение, пожар, престъпление, които
отчетникът не е имал възможност да предотврати, че липсите са резултат на
нормалния производствено-стопански риск (чл. 204 от КТ).
Предвид посоченото
по-горе отчетникът не носи отговорност за липсите, настъпването на които се
дължи на обективни причини, сред които е посочено и извършено от трето лице престъпление.
За да настъпи освобождаването на отчетника от отговорност в такива случаи той
трябва да е положил грижата на добрия стопанин за опазване на повереното му
имущество на работодателя. Поради това при неизпълнение на това задължение
отчетникът не може да се освободи изцяло от отговорността за липсата, а ще
трябва да носи съответна отговорност за същата, наред с третото лице. Не
съществува изискване третото лице да е осъдено с влязла в сила присъда, а е
достатъчно да е констатирано извършването на престъпление. Затова само
образуването на досъдебно производство за извършено престъпление не е
достатъчно, за да се освободи отчетника от отговорност за липсата, без да се
вземат предвид неговите действия и/или бездействия, като бъде установено
полагането или неполагането на дължимата се грижа за опазване на повереното
имущество на работодателя – така Решение № 22 от 8.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 1736/2019 г., IV г. о., ГК.
При неполагането на
тази грижа, което е в причинна връзка с извършеното престъпление отчетникът не
може да бъде освободен от отговорност за настъпилата от престъплението липса, а
ще носи отговорност за нея наред с извършителя на престъплението. Тази
отговорност на отчетника обаче няма да е такава за липси, доколкото в случая
липсата е с установена причина, а такава за неизпълнение на задълженията му по
КТ.
В настоящият случай не
се установява, че ответникът е запознат с Инструкция за паричната дейност в
пощенските станции, утвърдена от главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, в сила от
01.07.2012 г., която в чл. 14 предвижда, че всички парични средства и ценности
се съхраняват само в обезопасени и заключени метални каси. За да се реализира тази отговорност
по реда на чл. 211 във
връзка с чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ обаче същият трябва да е действал
умишлено, а не само да не е положил дължимата се грижа за опазването на
повереното му имущество.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици. Доказателства ответникът умишлено да е причинил
вреда на работодателя не са ангажирани, поради което следва да се приеме
недоказаното за нестанало. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство по силата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК се
носи от "Б. П." ЕАД,
поради което то трябва да понесе неблагоприятните последици от неустановяването
му. В случая по делото не са събрани доказателства, че С.С.
К. е действала
при условията на умисъл, поради което предявените искове трябва да се
отхвърлят. Предвид на това обжалваното решение на РС-Самоков трябва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна С.С.К. е претендирала разноски, но липсват представени
доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106
от 06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 260/2017 г. по описа на Районен съд
- гр. Самоков.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.