№ 464
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.а
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100602952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 27.04.2022 год., постановена по НОХД №5960/2019 год.
по описа на Софийски районен съд, НО, 110 състав, подсъдимият Н. Р. Д.,
роден на **** год. е признат за виновен за престъпление по чл.149, ал.2, т.4
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това че:
На неустановени дати през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.
„Обеля – 1“, бл.****, при условията на продължавано престъпление – с две
отделни деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 години – И. Н. Д., родена на **** год.,
като използвал положението си на зависимост и надзор спрямо пострадалата в
качеството му на неин родител, както следва:
1. На неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.
„Обеля – 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – И. Н. Д.,
родена на **** год. – разтворил краката и я целувал в областта на половите
органи, опипвал я с ръце по гърдите, като използвал положението си на
зависимост и надзор спрямо пострадалата в качеството му на неин родител;
2. На неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.
„Обеля – 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание
1
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – години – И. Н. Д.,
родена на **** год. – хванал я за дясната й ръка и я поставил върху половия
си член и я задържал, като използвал положението си на зависимост и надзор
спрямо пострадалата в качеството му на неин родител.
На основание чл.54 от НК подсъдимият Н. Д. е осъден на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от ПЕТ години.
На основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД, подсъдимият Н. Д. е осъден да
заплати на И. Н. Д., сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.07.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е
отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до 10000 (десет
хиляди) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са
възложени разноските по делото, от които 480,93 лева, направени в
досъдебното производство, които да заплати по сметка на СДВР, 1025 лева,
направени в съдебната фаза на производството и 320 лева – държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, които да заплати по сметка на
Софийски районен съд.
В законоустановения срок, срещу присъдата е депозирана въззивна
жалба от адв. К. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец И.
Н. Д. в частта относно индИ.Д.ализираното наказание, наложено на
подсъдимия и относно определения размер на присъденото обезщетение по
предявения граждански иск. В жалбата са изложени доводи, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Сочи се, че наложеното
наказание не съответства на целите визирани в чл.36 от НПК и е проявена
неоправдана снизходителност от страна на Софийския районен съд, без да
съобразени отегчаващите вината обстоятелства, които са били в превес. В
жалбата се твърди, че не е взет предвид продължителния период от време,
през който подсъдимия е извършвал сексуалните посегателства, че по време
на деянието в дома му са били и другите му две деца, влиянието на
действията на подсъдимия върху психиката на децата и високата обществена
опасност на деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде изменена, като се
увеличи размера на наложеното наказание на 5(пет) години „Лишаване от
свобода“ , което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и да
бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер от 10000 (десет
хиляди) лева, а в останалите части съдебният акт да бъде потвърден.
Изложена е и молба за присъждане на направените разноски от частния
обвинител в хода на производство пред първата и втората инстанция.
Срещу присъдата в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба и
от адв.С. Д. – защитник на подсъдимия Н. Д.. В жалбата са изложени
2
аргументи, че постановения съдебен акт на Софийски районен съд е
неправилен и постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като неправилно са кредитирани едни доказателства,
а други са оставени без обсъждане и съпоставяне с останалите такива.
Изложено е искане, първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, а
подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение за
престъплението по чл.149, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания. Същите
не са допълнени и при предоставената възможност на страните след
изготвянето на мотивите към присъдата.
В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно
следствие във въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
частния обвинител и граждански ищец – адв. К. С. поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена, като поддържа изложените в нея
аргументи. Заявява, че наказанието на подсъдимия следва да бъде заменено с
ефективно, като счита, че не са налице условия подсъдимия да бъде
освободен от изтърпяването на наказанието при условията на чл.66 НК.
Алтернативно, се иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна, съответно въззивната жалба на
подсъдимия, да се остави без уважение като неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец, не се явява и не взема
участие пред въззивния съд.
Защитата на подсъдимия - адв. Д., в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, излага искане с оглед на събраните по делото
доказателства пред първоинстанционния съд, да се постанови решение, с
което се оправдае подсъдимия Н. Д. по предявеното му обвинение. При
излагането на аргументи в горния смисъл, защитата твърди, че при анализа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, са допуснати
нарушения на процесуалния закон, изразяващи се по своето естество в
превратно тълкуване на събраните доказателства, както и че в мотивите към
присъдата, първоинстанционният съд си е позволил да обсъжда факти и
обстоятелства (не се сочи кои), които в хода на съдебното следствие не са
разглеждани и обсъждани. Алтернативно, с оглед твърдените процесуални
нарушения, защитата излага искане и за връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, в случай, че не бъде
постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия Д. за невинен.
Излагат се съображения, че въззивната жалба на пострадалата, депозирана
чрез нейния повереник, е неоснователна и се иска същата да бъде оставена
без уважение, а предявения гражданския иск - да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира, че жалбата
на подсъдимия срещу присъдата на СРС е неоснователна и предлага да се
3
потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Излага аргументи, че крайния съдебен акт е постановен въз основа на
задълбочен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, както и че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Прокурорът намира определеното на подсъдимия наказание за справедливо и
сочи, че с него могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл.36 НК, поради което и излага искане атакуваната присъда
да бъде потвърдена изцяло.
В правото си на последна дума подсъдимият Н. Д. заявява, че
поддържа тезата на защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не
са налице основания за нейното изменение или отмяна. За да постанови
присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Р. Д. е роден на **** год. в гр.Русе, същият е
българин, български гражданин, има средно образование, работи като
програмист в „Д.П.“ ЕООД, офис гр.София, разведен е и е неосъждан.
Постоянният и настоящ адрес на същият е в гр.София, ж.к. ****. През
времето на брака със свидетеля Д.И. Д., са родили трите им деца – И. Н. Д.
(родена на **** год.), Д.Н. Д. (роден на **** год.) и Г.Н. Д. (роден на ****
год.). С решение от 04.10.2016 год., постановено по гр.д. №44466/2016 год. по
описа на Софийски районен съд, гражданският брак между подсъдимият и Д.
Д. бил прекратен, като родителските права над децата са възложени за
упражняване на майката, с която ще живеят. Определен е бил режим на лични
отношения между бащата и децата, като първият имал право да ги взема с
преспиване всеки петък от 18 часа до 18 часа на следващата неделя, през
почивните дни за Великден, както и за по месец годишно, извън годишния
отпуск на майката. Със същото решение, семейното жилище е предоставено
за ползване на подсъдимия, а Д. Д., заедно с трите деца заживяла в кв.
„Люлин“ в гр.София в жилище под наем.
След развода, свидетелят Д. и подсъдимият постигнали помежду си
договорка децата да прекарват повече време с баща си и поради това решили,
че децата ще живея по една седмица при всеки родител, като се редуват.
Според договореното, през седмица децата живеели на адреса на Д. - в
4
гр.София, ж.к. ****.
След развода отношенията между децата и подсъдимия се променили
и същите се опознали, станали по – близки и изградили по – здрава връзка
помежду си. Свидетелят И. Д., която все още нямала навършени 14 годишна
възраст, първоначално се радвала от тази близост с баща си, тъй като двамата
започнали да водят разговори на различни теми, прекарвали повече време
заедно и се сближили значително. В един момент, подсъдимият Д. започнал
да става обсебващ и искал дъщеря му да прекарва цялото си време с него, като
междувременно настоявал да водят разговори на сексуална тематика.
Подсъдимият се интересувал за приятелят на дъщеря си, разпитвал я как се
чувства с него, за целувки, като постепенно разговорите започнали да стават
все по – интимни. Било края на май месец 2017 год. Д. настоявал дъщеря му
да остава насаме с него в спалнята му, проявявал желание дъщеря му да го
целува по устата, като давал обяснения, че тя така показва привързаността си
и обичта си. Тази близост не се харесвала на свидетеля И.Д. и тя я
възприемала като нередна и необичайна, но подсъдимия я убеждавал, че така
той щял да се чувства обичан и обгрижен. Използвайки тези методи,
подсъдимият успявал да убеди дъщеря си да се разсъблече пред него гола,
независимо че било неудобно и се срамувала. Д. настоявал, като казвал,
че така помага, че няма от какво да се срамува, че това може да бъде от
полза. В случай на отказ от страна на дъщеря му да стори каквото иска (да я
целува или да я „пипа“), подсъдимият се сърдел, ядосвал се, демонстрирал че
се чувства обиден. Освен, че убеждавал дъщеря си да се съблече гола,
подсъдимия говорел колко е красива жена, като се опитвал да внуши, че
това е чисто бащинска обич. Използвайки същият манипулативен подход, Д.
успял да убеди дъщеря си да я снима гола, като отново обяснил, че не е
срещал жени с такива форми и че лично щял да пази снимките.
След тези случаи, свидетелят И.Д. преживяла още много подобни (най
- малко поне десет пъти) до месец октомври 2017 год., при които тя била в
стаята при баща си и разговаряли, а той разтварял краката й и я целувал по
половите органи. Обикновено това се случвало след 22.00 часа, когато
братята й вече спели в детската стая. Два от случаите били през м.юни 2017
год. :
На неустановена дата през месец юни 2017 год., свидетелят И.Д. (все
още ненавършила 14 год. възраст) отново била в апартамента на баща си, като
била придружавана от брат си. Късно вечерта тя била в спалнята на баща си, а
брат й бил в детската стая. Подсъдимият отново инициирал разговор на
сексуална тематика и поискал до дъщеря си да се съблече, под претекст че
иска нещо да види. Свидетелят Д. не желаела да удовлетвори желанието на
баща си и го заявила, но вместо да се откаже от намеренията си, подсъдимият
я преместил на леглото, съблякъл дрехите й (издърпал пижамата и бикините),
разтворил краката й и започнал да я целува в областна на половите органи и
да я опипва по гърдите. Свидетелят Д. успяла да се отскубне, взела нещата си
и излязла от стаята, тъй като била притеснена от случилото се и объркана.
Изпитвала притеснение, че майка й ще забрани да посещава баща си, а той от
своя страна ще започне да се държи лошо с нея.
5
Отново през месец юни 2017 год., на неустановена дата, свидетелят
И.Д. била в апартамента на баща си и пишела домашни в детската стая. В
жилището били само тя и подсъдимия. Последният се къпел в банята, към
която имало видимост от детската стая. Д. била впила поглед надолу в
някакъв учебник, за да избегне евентуален контакт или разговор.
Подсъдимият Д. излязъл от банята, като малко след това повикал дъщеря си в
неговата спалня. Д. стоял гол и възбуден пред отворената врата и казал на
свидетеля И.Д., че тя трябва да види отблизо мъжки полов орган и поискал да
го докосне. Пострадалата не се съгласила, но подсъдимия протегнал ръката
си, взел нейната и я сложил на половия си орган, като я задържал известно
време, след което я пуснал. Д. отишла притеснена в стаята си, не разказала и
този път на никой за случилото се, тъй като не знаела как ще реагира майка й.
След този ден, подсъдимият продължавал при срещите с дъщеря си да
й казва, че е красива и че я възприема като жена, обект на желание и я
уверявал, че няма да предприеме нищо без съгласието й. От своя страна,
свидетелят Д. се опитвала да разговаря няколко пъти с подсъдимия, но той
отклонявал въпроса и отговарял, че на нея нищо не й коства да направи
„това“ за него, както и ако го цени, ще направи „жертва“. Давал различни
примери, напомняйки, че обича дъщеря си, но в същото време не криел и
влечението си към нея.
Последната седмица на септември 2017 год., свидетеля И.Д. и братята
, били за последен път в дома на подсъдимия. Било събота вечер и
подсъдимият отново пожелал интимност, при което пострадалата бурно
отреагирала и отказала. Заявила, че не желае да бъде докосвана и целувана по
устата. Д. бил много ядосан от отказа на дъщеря си, като това му отношение
продължило и на следващия ден. Заявявал , че тя няма да намери кой да я
обича, че никой няма да иска да бъде с нея, тъй като не искала да прави
компромис и пр. Пострадалата чакала с нетърпение да дойде майка й да я
вземе, за да се прибере у дома си.
На 08.10.2017 год., свидетелят И.Д. била с майка си – свидетеля Д. Д.,
в дома им и се приготвяли да отидат с другите две деца при подсъдимия.
Пострадалата решила, че това е подходящ момент и разказала на майка си за
извършените блудствени действия спрямо нея от баща й – подсъдимия Н.Д..
Свидетелят Д. Д. била потресена от разказа на дъщеря си и незабавно
споделила с брат си и с майка си – свидетеля А. И.. Свидетелят Д.Д. се
свързала с адвокат и в качеството й на майка и законен представител на И.Д.,
сезирала компетентните власти, като било образувано настоящето
наказателно производство. Междувременно на 12.10.2017 год. по отношение
на Ив. Д. била издадена и заповед за незабавна защита от домашно насилие
по гр.д. №72794/2017 год. по описа на Софийски районен съд, ГО. Подадено
било заявление и до Директора на ДСП „Люлин“, гр.София, от където
майката и дъщерята били насочени за защита и съдействие към Детски център
за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“ към фондация „Асоциация
Анимус“.
По делото е била извършена КСППЕ по отношение на подсъдимия Н.
Д.. От заключението на назначената комплексна експертиза се установява, че
6
подсъдимият не страда от психично заболяване, както и не се води на отчет в
психиатрично заведение. Липсват каквито и да е данни за интелектуална
непълноценност, които от своя страна да представляват пречка за неговата
правилна фактическа ориентация и адекватно реагиране. Следствие на
извършеното изследване по време на експертизата, вещите лица са стигнали
до извод, че по време на инкриминираното деяние, освидетелстваното лице е
могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си. Също така, вещите лица са стигнали до извод, че
освидетелствания може да участва в наказателното производство и е в
състояние да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти, които са от
съществено значение по делото.
По делото е била извършена и комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза от вещите лица д-р Л.К. - психиатър и Л.Б. -
магистър психолог по отношение на пострадалата И. Н. Д.. От заключението
се установява, че при проведеното освидетелстване и изследване, не е
установено същинско психично заболяване, което да протича с краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески
контрол, тоест вещите лица са стигнали до извод, че И.Д. е психично здрава.
Според вещите лица, макар и малолетна тя е могла да се ориентира правилно
в фактическата обстановка, още повече че случилото си с нея е било
изключително необичайно, неудобно, срамно и се е врязало силно паметта .
Вещите лица, при извършеното изследване по отношение на И. Д. са
установили проявата на белези, че детето е сексуално насилвано.
Действително, блудствените действия са били с неособено силен интензитет,
но същите са оставили у нея чувство за срам и неудобство, както и усещането,
че се случва нещо нередно. Вещите лица са изследвали и въпроса дали е
налице манипулация на изявленията, доколкото изложеното от детето може
да се приеме като лично преживяно от него. Същите са стигнали до изводите
си, като са отчели че разказаното от освидетелстваната не е еднообразно и
повтарящо се, винаги са били изложени детайли, които са достатъчни като
щрихи за да бъде прието, че последната е реално преживяла, онова което
разказва. Установили са, че зад разказа на пострадалата има емоция, като
липсва театралничене и няма разказ, който да се препредава с равен и
неемоционален глас. Вещите лица са отчели, както вълнението и чувството за
неудобство, така и моментите в които Д. се е разплаквала, и са стигнали до
извод, че за нейните 13 години няма как да измисли подобни детайли. В този
смисъл е отчетена и степента на интелектуалното и психичното развитие на
освидетелстваната, което е в нормата. Детето е отлична ученичка амбициозна,
без дефицити в интелекта, няма девиация в личността и същата е хармонично
конструирана. По време на проведеното изследване е установена съхранена
базисна свидетелска годност при освидетелстваното лице; установено е, че са
съхранени възприятно представни възможности; че липсват когнитивни
нарушения и липсва псевдология фантастика. Заключението е, че Ив. Д. е в
състояние да възпроизвежда правилно възприети в миналото събитие и
факти, в частност случилите се инкриминирани събития през
инкриминирания период от време. Не са установени и данни за видимо
7
недооценъчно поведение, тъй като същата се държала разумно на ниво
тийнейджър и е давала сметка за последиците от действията си. С оглед и на
изводите, които са извели вещите лица, същите са направили са посочили, че
Д. може да участва като свидетел във воденето наказателно производство.
В хода на проведеното съдебно производство пред
първоинстанционният съд, е била допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза. Предмет на експертизата е проведена комуникация през Microsoft
Skype между профили "sparc32" и "уagodkata", през периода 14.07.2017
година - 10.10.2017 година. От заключението на същата се установява, че
комуникацията е запазена по дати и часове и проведената кореспонденция не
е манипулирана. При извършения разпит в хода на съдебно заседание,
проведено на 21 март 2022 година, вещото лице е посочило с категоричност,
че липсва манипулация, тъй като това е независима компания и при
комуникация се създава автоматичен архив, върху който технологично не
може да се въздейства. Вещото лице е достигнало до извода, че заключението
му касае и двата посочени по-горе профила, като предвид липсата на
въведени лични данни, не могат да бъдат установени физическите лица които
седят зад акаунтите. Времето, през което са били проведени чатовете, зависи
от настройката на часовника на облачната услуга на Microsoft, който работи
вярно, а датирането на кореспонденцията се извършва от сървъра, а не от
компютрите, с който е създаден чата. Вещото лице е приложило на оптичен
носител съдържанието на чата през Skype между двата профила, а не само за
посочения период от време, който е изследвал.
Изложената фактическа обстановка в мотивите на районния съд,
съответства изцяло на събрания доказателствен материал и въз основа на него
първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, относно
авторството и вината, както и досежно правната квалификация на деянието, с
които настоящата инстанция се солидаризира, тъй като доводите в жалбата на
подсъдимия, относно липсата на доказателства, които да го уличават по
несъмнен начин в извършване на престъплението, не се споделят от
въззивния съд.
Разпитаните по делото свидетели непротиворечиво, взаимно свързано
и логически издържано пресъздават фактическата обстановка, изложена в
мотивите на първостепенния съд и липсват доказателства по делото, които да
подкрепят твърденията на подсъдимия, че той не е автор на процесното
деяние. Правилно, съобразно задълженията си, вменени от разпоредбата на
чл. 14 НПК, първоинстанционният съд е изследвал наличния по делото
достоверен доказателствен материал, състоящ се в показанията на
свидетелите, писмените доказателства и заключенията на приетите като
неоспорени от страните заключения по КСППЕ на подсъдимия и КСППЕ на
свидетеля И. Д..
В мотивите към атакуваната присъда са изложени стройни аргументи,
относно закономерността и процесуалната изрядност на разпита, проведен на
22.01.2020 год. в специализирано помещение – т.нар."Синя стая" в сградата
на Софийски районен съд, с цел преди всичко опазване психичното здраве на
пострадалата и разкриване на обективната истина в максимална степен, с
8
оглед средствата предоставени от НПК. Правдивостта на въпросните
показания, послужили за основа на обвинителната теза и съответно залегнали
в мотивите на първоинстанционната осъдителна присъда, се извежда по
несъмнен начин, както от заключението на комплексната СППЕ експертиза,
чиито констатации са за достоверност на отговорите на непълнолетен
свидетел, пресъздаващ правнорелевантните факти и обстоятелства по делото,
отричайки напълно наличието у същата на склонност към лъжа и
преувеличаване или фантазиране, така също и от разпита на психолога,
участвал при разпита – Л.Б.. При извършения разпит на психолога в същото
съдебно заседание, последната е отбелязала че независимо от спокойната
обстановка, по време на даването на показанията, пострадалата е била много
напрегната, като е заявила че и е неприятно да говори по темата, като е давала
отговори на поставените и въпроси, които тя е разбирала. Според психолога,
ускореният говор на И. Д. по време на разпита ѝ, е бил следствие на емоцията,
която е изпитвала, като същата се опитвала да бъде точна и искрена, без да
преувеличава при описване на отношенията. Констатирана е липса на
прекомерна емоционалност, имайки предвид че това все пак е бил четвъртия
разпит на детето, като въпреки фактите, които са били трудни за разказване,
Д. се е справила добре. Психологът е стигнал до извод че Д. е доста
интелигентно дете, по-скоро фактолог, отколкото фантазьор при стремежа
да разкаже конкретика на случая. Това е било установено и следствие на
наблюдение на невербалната комуникация през времето на разпита, с оглед
установяване на преувеличени емоции или фантазии, но такива не са
констатирани. Не са установени и извършени действия от страна на свидетеля
Д.Д. по отношение на пострадалата в насока манипулация, доколкото
подсъдимият в обясненията си твърди, че настоящето производство и
обвинението е инсценировка по отношение на него. Точно обратното,
свидетелят Д.Д. дори е искала трите деца да имат пълноценна връзка с баща
си, тъй като преди това не са успели да създадат такава и в унисон на това се
е съгласила на различен режим, в сравнение с този определен от Съда при
прекратяването на брака им.
Това прави доводите на защитата, базирани единствено на обясненията
на подсъдимия в тази насока, напълно необосновани, градящи очевидно една
защитна теза, която обаче не намира подкрепа в останалия доказателствен
материал. Пострадалата е говорела за инкриминираните събития с емоция,
което няма как да бъде пресъздадена, ако не е изпитана реално, като резултат
от блудствените действия, извършени спрямо нея.
Съответно с правилата на формалната и житейска логика, изследвани
съобразно действителната им насоченост и съдържание са били прецизно
анализирани и кредитирани от съда показанията на свидетелите Д.И. Д., А. С.
И., Н. К.П. и Ц.Г.Г.. Ясно е, че доколкото блудствените действия, поради
интимния им характер поначало се извършват без свидетели, в обстановка и
по време, когато външни лица не присъстват, както е и в конкретния случай,
поради което разбираемо те да нямат характер на публичност. Действително
свидетелите Д.Д. и А.И. не са свидетели очевидци на инкриминираното
деяние, но същите кореспондират както помежду си, така и с тези на
9
свидетеля И.Д. относно конкретни факти и детайли от случилите се събития и
преживени от последната през инкриминирания период, както и преди и след
него. Именно тази последователност, взаимосвързаност, логичност и липсата
на противоречия, са дали основание на Софийския районен съд да кредитира
правилно и законосъобразно с пълно доверие изложеното от тези свидетелки,
като обективно и достоверно.
По отношение на показанията на свидетелите П. и Г., не се установява
същите да са възприели факти от действителността пряко свързани с
инкриминираните събития. Същите не са забелязали нещо странно или
необичайно в поведението на И.Д., но това от своя страна автоматично не
оборва и не противоречи на показанията на последната или пък да водят до
извод, че подсъдимия не е извършил блудствените действия. Както правилно
е отбелязал първият съд, житейски нормално е тези събития да не се излагат
на публичност и да не стават достояние на трети лица. В тази насока е и
изложеното в КСППЕ становище на вещите лица при освидетелстването на
пострадалата, които са посочили че тя няма негативно отношение към баща
си, че го харесва, одобрява, че се е стремяла отношенията им да останат
хармонични, като се е опитвала да бъде по – отстъпчива спрямо исканията му,
за да не се карат и той да е „щастлив“ (п.5 от КСППЕ). С оглед на това,
личните впечатления на свидетелите П. и Г. относно поведението на
пострадалата, в никакъв случай не дават основание да се приеме, че
обвинителната теза е разколебана или че са дискредитирани показанията на
последната относно извършените спрямо нея блудствени действия. По –
скоро, с демонстрацията на полаганите грижи по отглеждането и
възпитанието на децата пред посочените свидетели, подсъдимият е целял да
прикрие своето собствено престъпно поведение по отношение на собствената
си дъщеря.
Правилно и задълбочено са обсъдени и обясненията на подсъдимия
(имайки предвид двойствената им природа), дадени в хода на съдебното
следствие, като неотносими в по – голямата им част към същността на
обвинението. От друга страна, заключението на вещите лица, изготвили
КСППЕ на подсъдимия, добре обяснява структурните особености в психиката
на последния. Макар и на преден план, същият да изглежда добронамерен и
доброжелателен и да оставя впечатление за добре възпитан, с добра социална
дистанция при контакт, в същината си е властен, налагащ се и аналитичен.
Същият е амбициозен, много наблюдателен, преживявал се като прав и с
манипулативни тенденции в характера си. Според вещите лица, същият има
бързо и синтезирано мислене, като се стреми да се налага в общуването, може
да се държи доминиращо, а може и да бъде саркастичен при
противопоставяне и ако някой не му се харесва. Вещите лица, са стигнали и
до извод, че за инкриминираните деяния се изисква добра физическа
кондиция, каквато освидетелствания е притежавал, достатъчна концентрация,
съобразителност и ориентация, както и бързина за мислене и действие, като
действията му са свързани и пряко изводими от околната обстановка.
Основателно са отхвърлени като недостоверни обясненията на
подсъдимия, според които той не би могъл да извърши блудствените
10
действия с дъщеря си, сочейки присъствието на трети лица. В тази насока,
правилно е прието от районния съд, че в тази им част обясненията имат
единствено и само защитна функция, тъй като те са с категоричност оборени
от показанията на свидетеля И.Д.. Последната с подробности е разказала за
краткостта на посещенията на майката на Д., както и времето през което
обичайно са били блудствените действия по отношение на нея и при които не
е имало свидетели очевидци, тъй като двамата били обичайно в спалнята на
подсъдимия.
Дискредитирани са обясненията на подсъдимия и досежно
твърдението му за неосъществени блудствени действия касателно
изследваната по делото комуникация през приложението Skype. Доколкото
извършената по делото СТЕ сочи, че не може да бъде установено кои
физически лица стоят зад акаунтите, провели изследваната комуникация,
поради липса на каквито и да е било лични данни, то не може да бъде
установено и по несъмнен и категоричен начин, че това е всъщност чат между
подсъдимия и дъщеря му. В този смисъл, Съдът не може да се довери на
твърдението на подсъдимия, че желанието за комуникация изхожда от страна
на И.Д., а не от подсъдимия за който е безспорно, че именно той е настоявал
да му се обажда всеки ден. За последното сочи и свидетеля А.И., разказвайки
за продължителните и усамотените разговори между внучката ѝ и Д..
Като достоверни са отчетени обясненията на подсъдимия единствено
досежно проведените с дъщеря му разговори на сексуална тематика. Що се
касае до изложено впоследствие от него, правилно първият съд е приел, че
този факт е съобщен единствено и само със защитна позиция. В този смисъл
правилно са приети като недостоверни обясненията на Д. касателно
разговорите на сексуална тематика, според които същите са били само в
границите на нормалното и че дъщеря му е имала за цел да набеди баща си в
извършването на инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимия се
опровергават в пълна степен от целия събран доказателствен достоверен
материал и то обсъждан в неговата съвкупност, в т.ч. и заключенията на
КСППЕ досежно свидетелската годност на пострадалата и негативните
оценки на подсъдимия от психологична гледна точка, имайки предвид
неговата личност и характер.
Видно от изложеното дотук, въззивната инстанция намира за
неоснователни доводите на защитата за непълна, едностранчива и превратна
интерпретация на доказателствата по делото, както и на липса на прецизен,
съобразен с установените в НПК принципи анализ на доказателствения
материал, направен от страна на районния съд. Не се споделя становището на
защитата, че в резултат на едностранен и непълен доказателствен анализ, се е
достигнало до постановяване на една необоснована, а оттам и
незаконосъобразна присъда. При правилно установеното от фактическа
страна, са направени и правилните правни изводи относно съставомерността
на деянието извършено от подсъдимия, както от обективна, така и от
субективна страна. Обстоятелствата по делото категорично сочат на
отношения на зависимост и надзор, които има всеки родител, при
упражняването на родителските права и който полага непосредствени и
11
ежедневни грижи по издръжка, израстване и възпитание на детето, което
отглежда и за което е длъжен да полага грижи и именно това прави деянието
на подсъдимия морално укоримо.
Правилно в съвкупността с гласните доказателства, районният съд е
оценил и анализирал в пълнота и писмените доказателства и доказателствени
средства - 3бр. удостоверения за раждане; решение по гр.д. №444466/2016
год. по описа на Софийски районен съд, ведно с изпълнителен лист; сигнал
да фондация „Анимус“ до ДПС – Район „Люлин“; заявление за ползване на
социални услуги, направление за ползване на социални услуги, социален
доклад, междинен доклад относно издаденото направление, социален доклад
от АСП, ДСП - Люлин; решение и заповед за незабавна защита по
гр.д.72794/2017 год. по описа на Софийски районен съд; справка за съдимост
на подсъдимия;справка от УИС на ПРБ; заключенията по изготвените 2бр.
КСППЕ и заключение по СТЕ.
При така установената фактическа обстановка районният съд правилно
е приел, че с действията си подсъдимия Н. Д. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл. 149, ал.2, т.4 вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна Д. при условията на продължавано престъпление
– с две отделни деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – години – И. Н. Д.,
родена на **** год., като използвал положението си на зависимост и надзор
спрямо пострадалата в качеството му на неин родител, а именно на:
- неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к. „Обеля
– 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на дъщеря си И. Н. Д., ненавършила 14 години,
като разтворил краката и я целувал в областта на половите органи, опипвал
я с ръце по гърдите, и
- на неустановена дата през месец юни 2017 год., в гр.София, ж.к.
„Обеля – 1“, бл.****, е извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на същото лице, като я хванал за дясната
ръка, поставил я върху половия си член и я задържал, като и при двата случая
използвал положението си на зависимост и надзор спрямо пострадалата в
качеството на неин родител.
Предмет на престъпното посегателство по чл. 149 от НК е половата
неприкосновеност на лице ненавършило 14 - годишна възраст без значение
от неговия пол. За осъществяване състава на чл.149 от НК, е достатъчно
деецът да извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или
удовлетворено полово желание без съвкупление, без да е необходимо дори
тази цел да бъде постигната - в действителност същият да бъде възбуден или
удовлетворен, разпоредбата на член 149 НК не изисква настъпването на този
резултат. За осъществяването му е достатъчно само наличието на целта да се
постигне такъв резултат. В настоящия случай, свидетеля И. Д. е лице
ненавършило 14 - годишна възраст, а именно тя е била 13 - годишна към
12
момента на деянието. Въззивната инстанция споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че блудствените действия са били
извършени ненасилствено от подсъдимия, с малолетна, въпреки изричното
несъгласие. Налице и квалифициращият признак по т.4 на чл.149, ал.2 от НК,
а именно налице е използване на зависимост и надзор от страна на
подсъдимия Д., който е родител на пострадалата и неин биологичен баща.
И.Д. и подсъдимия Д. са имали режим на лични отношения, като по устна
договорка между двамата бивши съпрузи, тя и двамата братя са оставали
при единия и при другия родител през една седмица, последователно. Именно
тези безспорно установени по делото обстоятелствата, категорично сочат на
отношения на зависимост и надзор, които има всеки родител, при
упражняването на родителските права и който полага непосредствени и
ежедневни грижи по издръжка, израстване и възпитание на детето, което
отглежда и за което е длъжен да полага грижи.
Инкриминираните деяния са две, правилно квалифицирани по чл.26,
ал.1 от НК, като всяко от тях поотделно осъществява състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото
деяние се явява продължение на предходното от обективна и субективна
страна.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че
от субективна страна престъплението, вменено във вина на подсъдимия е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал противоправния
характер на извършваното, както и общественоопасните му последици, но
въпреки това е искал настъпването им. Действал е и със съставомерното
намерение да възбуди и удовлетвори половото си желание чрез извършване
на блудствени действия с малолетната си дъщеря – ненавършила 14 годишна
възраст.
По отношение наложеното наказание:
За извършеното от подсъдимия Н. Д. престъпление, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
ИндИ.Д.ализацията на наказанието, направена от районния съд, се
споделя изцяло от настоящата инстанция, като размера на определеното
наказание две години и шест месеца „Лишаване от свобода“ се приема за
справедлив и в същото време е и размер, малко надвишаващ предвидения
минимален. В този смисъл и настоящата инстанция намира въззивната жалба
на частния обвинител за неоснователна като счита, че не са налице основания
за увеличаване на наложеното наказание на пет години или определяне на
ефективното му изтърпяване в затвор или затворническо общежитие
Правилно са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства -
дързостта на подсъдимия, близостта на другите деца в съседната стая (при
първото инкриминирано деяние), късният час от денонощието,
манипулацията на пострадалата, за да я мотивира да изпълни исканото от
него поведение, от там и създаденото неудобство и срам и поставяйки я в
невъзможност да потърси своевременно закрила и съдействия срещу това
13
брутално посегателство върху половата неприкосновеност са били
обсъдени от районния съд. В допълнение следва да се има предвид, че
блудствените действия са извършени от биологичен родител, данните по
делото сочат, че всъщност не са били само две деяния, колкото са
инкриминирани от Софийска районна прокуратура, а над десет и то в
значително по - продължителен период от време от края на месец май до
октомври 2017 год.
Като налични смекчаващи отговорността обстоятелства, се явяват
чистото съдебно минало на подсъдимия и трудовата му ангажираност, които
действително не са изключителни по своя характер, както и липсата на други
противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде взет предвид, с най – голяма тежест, относително
продължителния период от време (шест години), в който е осъществено
досъдебното и съдебното производство, без делото да представлява
значителна фактическа и правна сложност. В този смисъл и преценявайки
множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и забавянето на
наказателното производство, обективно съобразявайки се с отразяването на
последното върху обществената опасност на конкретното деяние, районният
съд съществено е намалил размера на наказанието. Поради това,
съобразявайки целите на наказанието и индИ.Д.алната специфика на деянието
и дееца, въззивният съд прие, че в настоящия случай не са налице условията
на чл. 55 НК. Наказанието на подсъдимия е определено правилно при
условията на чл. 54 НК и в размера близо до предвидения минимум, а именно
2 години и шест месеца „Лишаване от свобода“. Въззивният съд намира, че с
оглед обществената опасност на конкретното престъпление и дееца,
определеното наказание постига целите на чл. 36 НК, като без да налага по-
тежки ограничения на подсъдимия от действително необходимите за
изграждането на ефективен самоконтрол и възпиране в бъдеще да извършва
престъпления, не подценява тежестта на извършеното през 2017 год.
престъпление. В този смисъл, Софийски градски съд не намира основания за
ревизиране на обжалваната присъда в санкционна част досежно подсъдимия и
при индИ.Д.ализацията на наказанието са били съобразени правилно всички
обстоятелства по делото.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, за прилагане
на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години,
поради факта, че подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че изпълнението на
целите по чл.36, ал.1 НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието, може да се постигне и без ефективното му изпълнение и
14
изолирането на същия в затвор или затворническо общежитие.
Съдът приема, че възпиращият и превъзпитателен ефект на
наложеното наказание на подсъдимия е реално постижим, доколкото при
изпълнението им Н.Д. ще има възможността да осъзнае противоправността на
своето поведение занапред, да проявява поведение на личност с морално -
волеви задръжки и да осъзнае вредите и негативните последици от
причиненото от него деяние.
По отношение на гражданският иск, Софийският районен съд правилно
и законосъобразно го е приел за доказан по размер и основание за сумата от
8000 лева, като обезщетение за претърпените от престъплението по чл.149,
ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК от страна на И. Д. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от считано от датата на увреждането – 01.07.2017
год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил същия за
сумата до 10000лв. Правилно при определянето на размера на обезщетението,
Съдът се е позовал главно на извършената по делото КСППЕ, която подробно
е изследвала емоционалното състояние на малолетната тогава И.Д.,
вследствие на престъпното посегателство, от което е пострадала. Съобразени
са причинените травми и необходимостта от специализирана помощ за Д.,
както и изтеклия период от време и преодоления към момента стрес от
преживяното. В този смисъл присъденото обезщетение се явява напълно
справедливо по размер и основание, поради което и въззивната инстанция се
солидаризира с изразеното в мотивите на първия съд.
Правилно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени разноските
по делото в тежест на подсъдимия, като е постановено същият да заплати
сумата от 480,93 лева (за разноски направени в досъдебното производство) по
сметка на СДВР, а сумата от 1025 лева (направени разноски в съдебната фаза
на производството) и 320 лева (държавна такта върху уважения размер на
гражданския иск) - по сметка на Софийски районен съд.
Доколкото е направено искане за присъждане на разноски и с оглед
изхода на делото, то на подсъдимия няма пречка да бъдат възложени
направените разноски от частния обвинител и граждански ищец в хода на
производството пред Софийски районен съд и пред настоящата инстанция.
Предвид обстоятелството, че не се сочи техния размер и липсата на
доказателства за същите, настоящият състав не може да удовлетвори
въпросното искане. В този смисъл няма пречка това да стане и на по-късен
етап, по реда на чл.306, ал1, т.4 от НПК след евентуално отправяне на ново
искане до съда.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда на основание чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338
от НПК‚ Софийски градски съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20032457 от 27.04.2022 год., постановена
по НОХД № 5960/2019 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 110
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16