Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 69

 

 

гр. София, 08.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 211 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Кооперация „Потребителна кооперация „З”, ЕИК е предявил срещу О.З. следните обективно съединени искове :

            1. иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД – за заплащане на сумата от  28 800 лева, съставляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год., дължима по сключен между страните договор за наем от 01.02.2008 год. за нает от ответника недвижим имот в гр. З. – 502.42 кв.м. от сграда – комбинат, от които 352.42 кв.м. партер и 150 кв.м. мазета, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й заплащане и

            2. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна неустойка в размер на 24 096 лева, дължима на осн. чл.3.3 от сключения между страните договор за наем от 01.02.2008 год. за забава в плащането на дължим наем за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й заплащане.

            Претендират и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за наем от 01.02.2008 год., по силата на който му отдал под наем недвижим имот в гр. З.– 502.42 кв.м. от сграда – комбинат, от които 352.42 кв.м. партер и 150 кв.м. мазета, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Договорената месечна наемна цена била в размер на 2 400 лева с ДДС, платима до 1-во число на съответния месец. Договорена била и неустойка при забава в плащането на наемната цена – в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден.

Твърди се, че и към настоящия момент договорът между страните е в сила, ответникът ползва наетия имот, но не е заплащал дължимия наем за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год. – в размер на 28 800 лева. Отделно му дължи и на осн. чл.3.3 от договора мораторна неустойка в размер на 24 096 лева, дължима за забава в плащането на дължимия наем за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год.

Ответникът с писмения си отговор на и.м., подаден в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, е оспорил предявените искове по основание и размер. Сочи, че договорът за наем, сключен за срок, по-малък от три години, е действал за срока, уговорен между страните, а след изтичането му – при хипотезата на чл.236, ал.1 от ЗЗД се е трансформирал в договор за наем за неопределен срок. Оспорва, че за посочения в исковата молба период от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год. О.З. продължава да ползва имота, предмет на договора. Сочи, че с писмо изх. № 39-01-3/28.05.2015 год. до ищеца, връчено му на 01.06.2015 год., както и с второ такова, с рег. № 39-01-2/21.02.2017 год., връчено му на 22.02.2017 год., О.З. е прекратила договора за наем.

С допълнителната искова молба, подадена в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът пояснява, че между страните са водени предходни дела /т.д. № 87/2015 год. на СОС, т.д. № 216/2017 год. на СОС/ с предмет същите искове – неплатен наем и дължими неустойки, произтичащи от същия договор, за същия нает имот, но за различни периоди от време, които са приключили с влезли в сила решения, формиращи сила на пресъдено нещо. С решенията по тези дела отделните съдебни състави са приели, че договорът за наем се е превърнал в безсрочен и е бил в сила между страните съотв. до 31.05.2015 год. /решение № 40/14.04.2016 год. на СОС по т.д. № 87/2015 год./ и до 30.09.2017 год. /решение № 48/17.04.2018 год. на СОС по т.д. № 216/2017 год./, поради което горният спор не може да бъде пререшаван.

            До изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е подал допълнителен отговор.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от представения с исковата молба договор за наем от 01.02.2008 год., сключен между „Потребителна кооперация „З” и О.З. със същия ищецът е отдал на ответника за срок от една година недвижим имот в гр. З. – 502.42 кв.м. от сграда – комбинат, от които 352.42 кв.м. партер и 150 кв.м. мазета, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Договорената месечна наемна цена била в размер на 2 000 лева без ДДС /2 400 лева с ДДС/, платима до 1-во число на съответния месец. Договорена била и неустойка при забава в плащането на наемната цена – в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден. Разпоредбата на чл.4, ал.2 от договора приповтаря законовата разпоредба на чл.236, ал.1 от ЗЗД.

            Видно от изисканите от съда с определението по чл.374 от ГПК решение № 40/14.04.2016 год. на СОС по т.д. № 87/2015 год., влязло в сила на 27.02.2017 год. и  решение № 48/17.04.2018 год. на СОС по т.д. № 216/2017 год., влязло в сила на 20.03.2019 год., горните две дела са водени между същите страни по искове по чл.232, ал.2 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за парични задължения на наемателя О.З. за неплатен наем и дължима неустойка, произтичащи от същия договор за наем, предмет и на настоящото дело. Делата са приключили с осъдителни решения, с които наемателят О.З. е бил осъден да заплати на наемодателя Кооперация „Потребителна кооперация „З”, ЕИК незаплатена наемна цена, дължима съотв. за периода от 01.01.2014 год. до 31.05.2015 год. /решение № 40/14.04.2016 год. на СОС по т.д. № 87/2015 год./ и за периода от 01.06.2016 год. до 30.09.2017 год. /решение № 48/17.04.2018 год. на СОС по т.д. № 216/2017 год./. И с двете решения е прието, че договорът за наем, сключен между страните, се е превърнал в безсрочен и е бил в сила съотв. до 31.05.2015 год. /т.д. № 87/2015 год./ и до 30.09.2017 год. /т.д. № 216/2017 год./.

            Ответникът не е изложил твърдения и не е сочил доказателства, че е прекратил договора за наем по реда на чл.14, ал.1 – с едномесечно писмено предизвестие от негова страна, отправено след 30.09.2017 год.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, са доказани изцяло по основание и размер.

            Както е указано и в доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, представените по делото решение № 40/14.04.2016 год. на СОС по т.д. № 87/2015 год., влязло в сила на 27.02.2017 год. и  решение № 48/17.04.2018 год. на СОС по т.д. № 216/2017 год., влязло в сила на 20.03.2019 год., водени между същите страни, са формирали сила на пресъдено нещо по предявените и уважени от отделните съдебни състави искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.92, ал.1 от ЗЗД с предмет договора за наем от 01.02.2008 год., предмет и на настоящите искове. СПН се простира върху дължимостта на сумите за неплатен наем от О.З. за периодите от 01.01.2014 год. до 31.05.2015 год. и от 01.06.2016 год. до 30.09.2017 год., поради което горният спор не може да бъде пререшаван. От изложеното следва, че не може да бъде пререшаван и спора, че договорът за наем, първоначално сключен като срочен, се е трансформирал в безсрочен и е бил в сила до 30.09.2017 год. – доколкото по второто от двете решения съдът е присъдил дължим наем /по действащ договор/ до 30.09.2017 год.

            Поради изложеното съдът не обсъжда и наведените доводи от страна на ответника, че бил прекратил договора с писмо изх. № 39-01-3/28.05.2015 год. до ищеца, връчено му на 01.06.2015 год., както и с второ такова, с рег. № 39-01-2/21.02.2017 год., връчено му на 22.02.2017 год.; горните доводи е следвало да бъдат изложени по предходните дела и поради наличието на влезли в сила решения по същите спорът дали договорът за наем е действал до 30.09.2017 год. не може да бъде пререшаван. Ответникът нито е изложил твърдения, нито е сочил доказателства, че е прекратил договора за наем по реда на чл.14, ал.1 – с едномесечно писмено предизвестие от негова страна, отправено след 30.09.2017 год., поради което следва да се приеме, че договорът за наем е бил в сила и за процесния период, сочен в и.м. – от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год.

            Ответникът не твърди и не установява плащане на наемната цена за горния период, възлизаща общо на 28 800 лева /12 вноски х 2 400 лева/, поради което съдът следва на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД да го осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й заплащане.

 

            По отношение на предявения иск за неустойка съдът намира следното :

            Установено бе, че за периода, за който се претендира мораторната неустойка, договорът за наем е бил в сила, както и че за същия период ответникът е бил в забава в плащането на дължимите наемни вноски. Страните са договорили в чл.3.3 от сключения договор за наем неустойка при забава в плащането на наемната цена – в размер на 0.5 % от месечния наем за всеки просрочен ден, или сума в размер на 12 лева на ден, която неустойка за всички просрочени вноски по и.м. /наем за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год./ възлиза в общ размер на 24 096 лева/; към изчисленията на дължимата неустойка за всеки просрочен наем съдът препраща към изчисленията в исковата молба, имащи в тази им част характер на справка по чл.366 от ГПК, правилността на която бе проверена от съда, доколкото за същото не са необходими специални знания.

            С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 5 111.84 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2 996 лева и внесена ДТ в дължимия й размер от 2 115.84 лева /от общо внесена ДТ от 2 120 лева/.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД О.З. да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „З”, ЕИК сумата от   28 800 лева /двадесет и осем хиляди и осемстотин лв./, съставляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год., дължима по сключен между страните договор за наем от 01.02.2008 год. за нает от ответника недвижим имот в гр. Златица – 502.42 кв.м. от сграда – комбинат, от които 352.42 кв.м. партер и 150 кв.м. мазета, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2018 год. до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД О.З. да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „З”, ЕИК сумата от 24 096 лева /двадесет и четири хиляди и деветдесет и шест лв./, съставляваща мораторна неустойка, дължима на осн. чл.3.3 от сключения между страните договор за наем от 01.02.2008 год. за забава в плащането на дължим наем за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК О.З. да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „З”, ЕИК направените по делото разноски в размер на 5 111.84 лева /пет хиляди сто и единадесет лв. и осемдесет и четири ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :