Р Е Ш
Е Н И Е
№713/11.12.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 1126 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от Кодекса за
застраховането /КЗ отм./ и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу С.Р.Х..
Ищецът твърди, че на 03.06.2015 г. в гр. Харманли, **************ответникът, при управление
на лек автомобил "**************" с рег. № **************, поради неспазване правилата за
движение по пътищата станал причина за ПТП, като отказал на кантролните органи проверка за
алкохол. В следствие на ПТП били причинени щети на лек автомобил с рег. № **************,
собственост на Ц.М.В., изразяващи се
в повредени врата предна дясна и калник преден десен. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие и на основание договор за застраховка
„Гражданско отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № 06115000620489, със
срок на застраховката от 23.02.2015 г. до 23.02.2016 г. била образувана щета №
43082611500508 при ищцовото дружество, по която на 17.06.2015 г. то изплатило на увредения обезщетение в размер на 400,20 лева. Поддържа се, че с изплащане
на застрахователното обезщетение на увреденото лице, "ДЗИ — Общо
застраховане" ЕАД на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, встъпвало в правата на последния, които то имало срещу причинителя на
вредите до размера на платеното обезщетение. Ето защо, с писмо изх. № 92-5471/10.07.2015 г., поканил ответникът да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но и до настоящия момент това
не било сторено. Сочи се и че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против него, по което било обазувано
ч. гр. д. № 195/2018 г. описа на PC - Хасково и му били присъдени сумите от 400,20
лева, главница по щета № 43082611500508, 101,35 лева, мораторна лихва от
14.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва върху
главницата, от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до изплащане на вземането, както и 25 лева, разноски по делото за държавна такса и 150 лева за адвокатски хонорар. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
била връчена
на С.Р.Х. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца за сумата от 400,20 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 43082611500508, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 195/2018 г. по описа на Районен съд Хасково, до
окончателното й изплащане, и 101,35 лева мораторна лихва върху нея от от 14.07.2015 г. до 16.01.2018 г. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на
исковата молба, а в с.з. на 12.11.2018 г. ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Комбинирана
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
06115000620489, Протокол за ПТП № 1505504 от 03.06.2015 г., Уведомление за щета по застраховка „Каско+“ от 04.06.2015 г., Ликвидационен
акт по щета № 43082611500508/11.06.2015 г., Калкулация по щета № 43082611500508/15.06.2015 г., Опис-заключение по щета
№ 43082611500508/04.06.2015 г., Свидетелство за управление част II № ********* и контролен талон №
3109092 на Ц.М.В., Информация за банкова сметка ***, Нареждане за групово плащане от “ДЗИ ОЗ ЕАД“ за сумата от
36 329,97 лева, ведно с опис към него № 021_20150617_100117/17.06.2015 г., Регресна покана с вх. №
92-5471/10.07.2015 г., ведно с известие за доставяне № ИД PS 1040 037YDC J, Справка за изчисляване на законна
лихва; се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и
обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага
текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти за доказани.
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 195/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 1035/17.01.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 79/18.01.2018 г. за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски – 25 лева за платена държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което с разпореждане от 29.03.2018
г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за
връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло основателен, а
акцесорният – частично, поради следните съображения:
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
2 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи платеното
застрахователно обезщетение от застрахования, когато той е отказал да се подложи на проверка за алкохол.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че действително на 03.06.2015 г., около 16,05 часа в гр. Харманли,
**************е реализирано ПТП между лек автомобил "**************"
с рег. № **************, управляван от ответника
и лек автомобил „**********“ с рег. № **************, собственост на Ц.М.В..
От неоспорения Протокол за ПТП № 1505504 от 03.06.2015 г. следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка
с виновно противоправно поведение на ответника, доколкото същият като водач на
пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело до загуба
на управлението над автомобила, завъртането му и блъскането на паркирания л.а. „********** " с рег. № **************. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с материална доказателствена
сила по отношение на фактите, отразени в него. От друга страна, той е подписан от ответника без възражения
относно изложените в него
обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно
признание на факти, които са неблагоприятни за него. От
същото писмено доказателство се установява и че след ПТП ответникът е отказал
да се подложи на проверка
за алкохол. Деянието на водача е виновно,
доколкото по делото няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция
за вината му.
По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени Калкулация по щета № 43082611500508/15.06.2015 г. и Опис-заключение по щета № 43082611500508/04.06.2015 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на л.а. „********** " с рег. № **************, включващи стойността на частите и труда, са в размер на 400,20 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
От приетите и неоспорени Комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 06115000620489 и регистрационен картон към нея се установява, че към 03.06.2015 г. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а. "**************" с рег. № Х 2618 ВН, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./. Действително ответникът не е бил страна по правоотношението, но в случая нито се твърди, нито има данни да е придобил владението върху лекия автомобил по престъпен начин, а и несъмнено е разполагал с фактическата власт на ключовете и на самото МПС, поради което и на основание чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва да се приема, че той го е ползвал на законно основание и съответно има качеството на застраховано лице. Няма спор и че по отношение на увредения л.а. „********** " с рег. № ************** е била налице валидна задължителн застраховката "гражданска отговорност" при ищцовото дружество, което на 17.06.2015 г. е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 400,20 лева на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане от същата дата.
Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ /отм./, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният
главен иск е изцяло основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен за пълния му
предявен размер.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 195/2018 г.
по описа на РС – Хасково - 17.01.2018 г., до
окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 16.01.2018 г. /доколкото от 17.01.2018 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т.е. то не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая не се спори, а и от представеното известие за доставяне № ИД PS 1040 037YDC J, е видно, че ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 14.07.2015 г., поради което и с оглед дадения с нея 15-дневен срок за доброволно изпълнение С.Р.Х. е изпаднал в забава след изтичането му, т.е. на 30.07.2015 г. Размерът на дължимото обезщетение, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на сумата от 100,47 лева.
По изложените съображения искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума, а в останалата част - до пълния предявен размер от 101,35 лева и за периода от 14.07.2015 г. до 29.07.2015 г. – да бъде отхвърлен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 195/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по
него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно
установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на
общо 174,69 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и че само
ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а
именно сумата от 424,25 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
274, ал. 1, т. 1, предл.
2 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на С.Р.Х., ЕГН ********** ***, съществуването
на вземания на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:
гр. София, ул. “Георги Бенковски“ № 3, съдебен адрес:***6, адв. М.В., спрямо него за сумите от: 400,20 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във връзка с щета № 43082611500508 за причинени при ПТП на 03.06.2015 г. в гр. Харманли, ул. "Асен Златаров" № 30А имуществени вреди на л.а. „********** " с рег. № **************,
при което ПТП С.Р.Х. е управлявал л.а. "**************"
с рег. № *********и след това е отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 195/2018 г. по описа на
Районен съд Хасково – 17.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и 100,47 лева, представляващо обезщетение за забава
върху нея от 30.07.2015 г. до 16.01.2018 г., като иска за установяване съществуването
на обезщетение за забава в останалата му част - до пълния предявен
размер от 101,35 лева и за периода от
14.07.2015 г. до 29.07.2015 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Р.Х., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на “ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Георги Бенковски“ № 3, съдебен адрес:***6, адв.
М.В., сумата
от 598,94 лева, от която 424,25 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 174,69 лева, представляваща направени разноски по ч. гр.
д. № 195/2018 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 79/18.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.