Присъда по дело №399/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 36
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20204430200399
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

№ ……     година     2020       град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                                     ДЕВЕТИ  наказателен състав

 

На  двадесет и  първи  май                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

Секретар:  Валя Стоянова

Прокурор: БориславаАлександрова

като разгледа докладваното  от  съдия БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

НОХД  № 399 по описа  за 2020 година и на основание данните по делото и Закона

 

                                 П Р И С Ъ Д И :  

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.И., роден на ***г***, ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец май 2011г.  до месец ноември 2019г. включително, в град ***,  като осъден с Решение от 15.09.2008г.  по гражданско дело №1630/2008г. на Софийски районен съд, III г.о. 91- ви състав, влязло в сила на 15.09.2008г.,  да издържа свой низходящ - Н.С.  И., ЕГН**********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 103 /сто и три/ месечни вноски на обща стойност 10300 /десет хиляди и триста/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 ал.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ  СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяване на така наложеното наказание  с  изпитателен срок  от ТРИ години.   

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок  от днес  пред ***ски окръжен съд.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда по НОХД №399/2020г. по описа на РС-***,  IX н.с.

Р.п.г. е повдигнала обвинение срещу С.М.И., роден на ***г***, ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,ЕГН: ********** за това, че в периода от месец май 2011г.  до месец ноември 2019г. включително, в град ***,  като осъден с ***от 15.09.2008г.  ***№1630/2008г. на ******, ***състав, влязло в сила на 15.09.2008г.,  да издържа свой низходящ - Н.С.  И., ЕГН**********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 103 /сто и три/ месечни вноски на обща стойност 10300 /десет хиляди и триста/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че подсъдимият С.И. с действията си е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като престъплението е извършено като форма и вид на вината при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, след като е бил осъден с влязло в с ***от 15.09.2008г.  ***№1630/2008г. на ******, ***състав, влязло в сила на 15.09.2008г.,  да издържа свой низходящ - Н.С.  И., ЕГН**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 103 /сто и три/ месечни вноски на обща стойност 10300 /десет хиляди и триста/ лева. Поддържа също, че от обективна страна престъплението е осъществено чрез бездействие – неплащане на дължимите суми по издръжката за повече от 2 месечни вноски. От субективна страна посочва, че подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е осъзнавал, че е задължен да изплаща издръжка, но не е изпълнил задължението си. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и му бъде наложено  наказание лишаване от свобода  в размер към максимума, което да бъде  отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимият С.И.  не се явява  при проведените  съдебни заседания, вкл.   и при последното на 21.05.2020г. Представлява  се от служебен защитник в  лицето на адв. ***,която застъпва становище, че съгласно чл.110 от ЗЗД, с пет годишен срок се погасяват всички вземания, освен ако не е предвиден за тях друг срок. Сочи, че издръжката не попада в изключенията  и включения в ОА  период не е  този който е  отбелязан в  ОА, а става въпрос за 66 неплатени издръжки,  до  м.ноември 2019 година, т.е. от м. ноември са 6000 лева. Твърди, че  в този смисъл следва да бъде обвинението. Защитникът обаче, не оспорва, че тази промяна на размера не променя извода за консумиране на престъплението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.М.И. е роден на ***г. в ***. Адресно регистриран е в град ***, ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан. Съдът приема за установено, че в периода от свидетелят Г.Л. и подсъдимият С.И.. Имали сключен брак от 20.11.1994г.  от който имат родени три деца -  свидетелите  М.И.- родена  1995г., С.И. - роден 1997г. и Н.И. -  2004г.

С ***от 15.09.2008г., влязло в сила на 15.09.2008г.  на ****** III  г.о., 91- ви състав , бракът между св.Г.Л. и подсъдимия бил прекратен с развод. Упражняването на родителските права над децата било предоставено на св.Л., а подсъдимият И. бил осъден да заплаща издръжка  за всяко от децата както следва:  130 лв. за детето М., 120 лв. за детето  Й.  и 100 лева за детето Н.. Въпреки постановеното съдебно решение, И. съзнателно не заплащал на децата дължимата издръжка съобразно постановения съдебен акт. По повод на това бил внесен срещу него обвинителен акт от ***за извършени три престъпления по чл.183,ал.1 от НК  - неплащане на издръжка за всяко от трите деца в периода от 15.02.2009г.-15.05.2011г. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №6841/2012г. по описа на ******, като съдът прекратил наказателното производство поради изтичане на предвидената в закона давност за извършените престъпления. Подсъдимият продължил да не плаща издръжка на трите си деца, като  св. М.С.И. навършила 18 години на 18.04.2013г., а св. Й.С.И. навършил 18 години  на 01.06.2015г. Наказателното преследване по отношение на неплащането на издръжката за тях било погасено по давност.

Същевременно в периода от месец май 2011г. вкл.  до месец  ноември 2019г.  вкл., в град *** подсъдимият С.И.  съзнателно не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на дъщеря си Н.С.И. в размер  на 100/сто/ лева месечно, като за посочения период не изплатил 103 /сто и три/ месечни вноски  на обща стойност 10 300 / десет хиляди  и триста /лева.  

Св.Л. подала сигнал за случая в ***-*** и било образувано досъдебно производство № Д-610/2019г.

В хода на ДП подсъдимият И.  е признал вината си.

Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението се доказват от показанията на свидетелите Г.С.Л.,  М.С.И. , Й.Г.Л.   , Й.С.И. , както и от приобщените писмени доказателства - ***от 15.09.2008г., влязло в сила на 15.09.2008г.  на ****** III  г.о., 91- ви състав,справка съдимост и др.

С оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК  .

От обективна страна - за периода от месец май 2011г.  до месец ноември 2019г. включително, в град ***,  като осъден с ***от 15.09.2008г.  ***№1630/2008г. на ******, ***състав, влязло в сила на 15.09.2008г.,  да издържа свой низходящ - Н.С.  И., ЕГН**********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 103 /сто и три/ месечни вноски на обща стойност 10300 /десет хиляди и триста/ лева.

От субективна страна,  деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината. Същият е съзнавал противоправния характер на поведението си. По делото не се събраха доказателства бездействието на подсъдимия да е било по обективни и независещи от него причини.

 Причина за извършване на деянието е липсата на родителски дълг, незачитането на интересите на детето и неспазването на установения правов ред в страната.

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетел Г.Л. - бивша съпруга на    подсъдимия.  Същата сочи, че  за детето Н.И. била присъдена издръжка, която подсъдимият не плащал от  м. май 2011 г. до м.  ноември 2019г. Отказвал контакти с децата си, дори когато се наложило да се срещнат в центъра на  гр.***, същият  се разминавал с тях   или се обръщал на  другата страна, като при среща със случайни  хора. Съдът преценява показанията на свидетеля като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и ги кредитира като истинни. В тази насока са и свидетелските показания на Н.И. и Й.И. и  Й.Л., които съдът кредитира с доверение.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК.

Следва да се посочи още, че спрямо подсъдимия С.И. не може да намери приложение реда на чл.183, ал.3 от НК.

Ето защо, съдът призна подсъдимия С.М.И. за виновен за това, че в периода от месец май 2011г.  до месец ноември 2019г. включително, в град ***,  като осъден с ***от 15.09.2008г.  ***№1630/2008г. на ******, ***състав, влязло в сила на 15.09.2008г.,  да издържа свой низходящ - Н.С.  И., ЕГН**********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 103 /сто и три/ месечни вноски на обща стойност 10300 /десет хиляди и триста/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете направеното  от него  самопризнание  в хода на ДП.

Отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът отчете големият брой  неплатени вноски по определената издръжка .

Предвид горното и така посоченото отношение  на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, на подсъдимия С.И. следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК по-тежкото наказание, а именно - три месеца лишаване от  свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК, отлага изтърпяването с  изпитателен срок  от три години.

Съдът  счете, че  такова по вид и размер  наказание,  би било справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: