№ 419
гр. Варна, 10.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000337 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез адв.Б. М., срещу решение №122/15.03.2024г.,
постановено по т.дело №791/2022г. на ВОС, с което съдът е уважил предявения от Н.В.Г. иск
за заплащане на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в резултат от
увреждания при ПТП на 13.08.2017г., в размер на 40 000 лева ведно със законните
последици - лихви и разноски за производството.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че още с
отговора на исковата молба застрахователят е въвел възражение за погасяване на иска по
давност с изтичане пет години от произшествието съгласно чл.378, ал.2 КЗ. Твърди се, че
давността е изтекла на 13.08.22г., а исковата молба е била предявена на 06.12.22г. Излагат се
аргументи срещу обсъденото от първоинстанционния съд приложение на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, съотв. спиране теченето на срокове като
се изтъква аргумент, че целта на закона е да се спре теченето на срокове, които изтичат по
време на извънредното положение, а не да се създава допълнителен срок. Дори да се приеме
приложението на чл.3, т.2 от цитирания закон, въззивникът счита, че при това положение
срокът е изтекъл на 21.10.22г., а претенцията пред застрахователя е била подадена на
28.10.22г. Оспорва се верността на представения едва в първо заседание пощенски плик,
който според въззивника не удостоверява своевременното подаване на застрахователната
претенция. Твърди се, че тези възражения на страната не са били обсъдени от съда и този
въпрос, от съществено значение за приложението на давността, не е получил отговор.
Самият процесуален представител на ищеца е твърдял двукратно изпращане на претенцията
– с писма от 19 и от 26.10.2022г., но е представил учудващо само пощенски плик за първото
изпратено писмо. Оспорва се достоверността на отразената върху пощенския плик дата на
изпращане 19.10.22г. Въззивникът поддържа, че съдът е следвало да зачете и обсъди и
уведомлението на застрахователя от 18.11.22г., което също реферира към доводите им за
изтекла погасителна давност. Изложени са допълнителни аргументи за спиране теченето на
давността на основание чл.378, ал.9 КЗ за периода от 19.10.22г. до 18.11.22г., в който случай
отново исковата молба се явява просрочена.
Независимо от изложеното относно давността, въззивникът оспорва и основателността
1
на исковата претенция. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на получените от
ищцата увреждания, съответно не е определил справедлив размер на обезщетението. Твърди
се, че обемът на търпените от ищцата болки и страдания е останал недоказан по делото.
Съдът е ценил единствено изявленията на ищцата и заинтересованите показания на св.В.Ю..
Твърди се, че ищцата е осуетила извършването на личен преглед, а изслушаната експертиза
не установява продължителност на вредите и търпените от тях болки и страдания. Не са
ангажирани медицински документи, от които да следва, че проведените терапии от ищецата
са свързани с получените увреждания като са били необходими за лечението й. Твърди се, че
в решението си съдът е обсъдил събраните доказателства, но липсвало анализ на същите за
определяне размера на обезщетението. Въззивникът счита присъденото обезщетение в
размер на 40 000 лева за прекомерно и несъответно на чл.52 ЗЗД, ППВС 4/1961г. и съдебната
практика. Твърди се, че съдът не е отчел отдалечеността на събитието както и значително
променените нива на обезщетяване на подобни вреди в този период, съотв. значителната
промяна на жизнения стандарт от 2017г. до настоящия момент.
Въззивникът оспорва и изводите на съда за липса на съпричиняване. Поддържа, че е
налице принос на ищцата за настъпване на вредите, доколкото от събраните доказателства се
установявало, че микробусът е бил снабден на първите седалки с обезопасителни колани, а
ищцата е пътувала именно на първа седалка зад шофьора. Поддържа, че същата е участвала
в произшествието с поне 40% принос.
Претендира се отмяна на решението изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а
евентуално – да бъде намалено присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди по размер както и при отчитане на съпричиняване от 40% поради собственото й
рисково поведение – пътуване без поставен предпазен колан.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Н.В.Г. чрез адв.П. В., за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението за погасяване на
претенцията по давност като се твърди, че въззивникът е променил позицията си по
оспорване на изпратената от ищцата застрахователна претенция още на 19.10.22г. Твърди се,
че тази дата не е била оспорена своевременно от ответника, въпреки че ищецът ясно е
изложил твърденията си за датата на предявяване на претенцията. Развиват се доводи във
връзка с приложението на ЗМДВИП и спиране теченето на давностните срокове както и във
връзка с чл.378, ал.9 КЗ. Поддържа, че исковата молба е предявена преди изтичане срока за
произнасяне на застрахователя, който изтича на 19.01.23г. – предявяване на исковата молба
на 05.12.22г.
Страната поддържа оспорване на въведените с жалбата твърдения и доводи във връзка с
получените при ПТП увреждания и търпените от тях страдания – физически и емоционални.
Поддържа, че все още търпи негативните последици от претърпяната травма – счупване на
лява ключица. Твърди, че няма принос в настъпването на вредите, тъй като седалките на
които е пътувала ищцата не са били оборудвани с обезопасителни колани. Претендира
потвърждаване на решението ведно с присъждане на сторените разноски.
Страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения. Съдът намира, че не се налага служебното събиране на
доказателства с оглед приложение на императивна правна норма.
Подадената въззивна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез
упълномощения по делото процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването. Извършено е редовно администриране на жалбата и отговора.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, чрез адв.Б. М., срещу решение №122/15.03.2024г., постановено по т.дело
№791/2022г. на ВОС, с което съдът е уважил предявения от Н.В.Г. иск за заплащане на
обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди в резултат от увреждания при ПТП
на 13.08.2017г., в размер на 40 000 лева, ведно с последиците относно лихвите върху
главницата и разноските, сторени в производството.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№323/2024г. по описа на ВАпС в открито
заседание на 02.10.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез
процесуалните им представители.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3