№ 529
гр. Плевен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500785 по описа за 2022 година
Депозирана е жалба от Ц. П. Л., чрез пълномощник, срещу отказа на ЧСИ
Н.В., постановен по молба вх.рег.№ 5069/17.10.2022 г. за прекратяване на
изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Излагат се
доводи, че същият е постановен е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон.Счита, че отказът на ЧСИ Н.В. от
21.10.2022 г. да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
За ответника по жалбата –НАП, чрез пълномощник, е депозирано
становище, според което действията на съдебния изпълнител са правилни и
законосъобразно извършени.Прави се искане да ес остави без уважение
искането за прекратяване на изп.д.№ 510/2013 г. като неоснователно и да се
постанови продължаване на изпълнителните действия за събиране на
вземането на държавата.
Депозирано е становище от ЧСИ Н.В., според което условията на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК не са настъпили.По делото са налице изпълнителни действия
- запори и възбрани, които са произвели своето продължаващо
действие.Взискателят не се е дезинтересирал от събиране на вземането си, а
1
периодично е следял за наличие на секвестируемо имущество на длъжника.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Предмет на обжалване в настоящето производство съгласно чл.435, ал.2,
т.6 от ГПК от длъжника е отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
обективиран в писмо изх.№ 6538/21.10.2022 г.
Във въззивната жалба се сочи, че от страна на взискателя на 25.03.2015 г. е
постъпила молба за налагане на запор върху сметки на длъжника в конкретна
банка.Въз основа на така наложения запор на 05.04.2015 г. по сметка на ЧСИ
са постъпили суми в размер на 505.55 лв. за частично погасяване на
задължението на длъжника.До 30.03.2018 г. - датата на подаване на ново
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Банка
ДСК не са предприемани никакви действия за принудително удовлетворяване
на вземането на взискателя.Счита, че двугодишният срок, предвиден в чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, е изтекъл на 05.04.2017 г.
Изп.д.№ 510/2013 г. е образувано въз основа на молба от 18.10.2013 г.,
депозирана от НАП и приложен изпълнителен лист от 29.03.2013 г. по ч.гр.д.
№ 1593/2013 г. по описа на ПлРС.
До длъжника Ц. Л. е изпратена ДПИ на 14.11.2013 г., в която са посочени
предприетите изпълнителни способи, поискани от взискателя.
На 14.11.2013 г. е изпратено запорно съобщение до ПрофиКредит Банк
(България)АД.
На 24.03.2015 г. е депозирана молба от НАП, като е направено искане да
бъде присъединен и изпълнителен лист от 09.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5304/2014
г. по описа на ПлРС.Направено е искане за предприемане на посочените в
молбата изпълнителни действия, между които и налагането на запор върху
паричните средства по банковите сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“АД.
На 25.03.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „УниКредит
Булбанк“АД със седалище гр.София, получено на 31.03.2015 г.
На 02.04.2015 г. по сметката на ЧСИ е постъпило плащане от запор на
2
посочената в преводните нареждания за кредитен превод на сумата от 505.55
лв. и тя е изплатена на кредитора.
На 30.03.2018 г. е депозирана молба от НАП за налагане на запор на
основание чл.442 от ГПК върху налични банкови сметки на длъжника.
С писмо от 03.05.2018 г. е налице уведомление от Банка ДСК, че запорът е
наложен върху наличните сметки, във връзка с изпратеното запорно
съобщение на 23.04.2018 г.
С писмо от УниКредит Булбанк е извършено уведомление, че е извършен
превод за частично погасяване на задължението, като с платежно нареждане
от 05.05.2020 г. е преведена сумата от 161.76 лв.
С молба от 24.06.2021 г. от взискателя е направено искане на основание
чл.442 от ГПК да бъде наложен запор върху налични банкови сметки на
длъжника, ако такива са налице.
С молба от 26.09.2022 г. е направено искане от взискателя да бъде наложен
запор върху вземането на длъжника от трудово правоотношение.
В жалбата е налице позоваване на решение № 4/16.06.2017 г. на ВКС по
т.д.№3 129/2015 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, според което в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.
В първото решение е посочено, че съгласно разпоредбите на чл.450, ал.3 и
чл.507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено
лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е
връчено запорното съобщение.Ако към датата на налагане на запора
наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на
задължението, то запорът има действие, както по отношение на наличните
авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо
до размера, посочен в запорното съобщение.
Eдни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността, но докато давността изключва
принудителното изпълнение (макар длъжникът да не може да се позове на нея
пред съдебния изпълнител, нито последният да я зачете), то перемпцията не
3
изключва правото на принудително изпълнение при неудовлетворено
притезание (решение № 126 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2021 г.,
III г. о.).
Дори и да се допусне, че са били налице предпоставките за приложение на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за горепосоченият период от жалбоподателя
(05.04.2015 г. - 05.04.2017 г.), през който е имало наложен запор върху
банкови сметки на длъжника, но плащания от трето задължено лице по
сметка на ЧСИ не са постъпвали поради липса на парични средства на
длъжника, то в решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., ІV
гр.о., на което се позовава ответникът по жалбата, е посочено, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна,
тъй като не са налице предпоставките за приложение на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 5192/24.10.2022 г., депозирана
от Ц. П. Л., ЕГН **********, с адрес: обл.Плевен, с.*************,
***********, чрез пълномощник, срещу отказа на ЧСИ Н.В., рег.№ 814, район
на действие - ОС-Плевен, да прекрати изп.дело № 20138140400510, тъй като
не са налице условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - по делото са налагани
активни запори по искане на взискателя, обективиран в писмо изх.№
6538/21.10.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5