Решение по дело №931/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20211100900931
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. 1000 София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валерия И. Братоева Дамгова
като разгледа докладваното от Валерия И. Братоева Дамгова Търговско дело
№ 20211100900931 по описа за 2021 година
РЕШИ:



Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на първи
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

като разгледа ч. търг. дело № 931 по описа за 2021 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
1
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20210521162719/21.05.2021 г. на С. А. Д., ЕГН **********,
срещу отказ № 20210513142709/14.05.2021 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване на заличаването
му като съдружник в „Р.“ ООД, ЕИК ******, след изтекло 3-месечно предизвестие.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като прекратяване
участието на съдружник в търговско дружество следвало да бъде вписано само въз основа на
представеното предизвестие, дадено в 3-месечен срок, от изтичането на който настъпвали
последиците му. При бездействие на управителя на дружеството прекратилият участието си
съдружник следвало да разполага с легитимация за заявяване на това обстоятелство, тъй
като вписването касаело неговата правна сфера, като не съществувала възможност това
бездействие да бъде преодоляно, още повече, че вписването имало само декларативно
действие. Претендира присъждане на сторените за регистърното производство разноски.
Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. № 20210513142709/13.05.2021 г. е заявено за вписване в
ТРЮЛНЦ по партидата на „Р.“ ООД, ЕИК ******, прекратяване членството на С.А. Д.,
ЕГН ********** в дружеството, въз основа на отправено тримесечно предизвестие.
Длъжностното лице при АВ приело, че заявилото вписването лице не е управител на
дружеството или прокурист и не разполага с представителна власт по отношение на
последното (чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 2 ТЗ и чл. 15, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл.
21, ал. 1 ТЗ), поради което не би могъл да представлява търговеца в регистърното
производство, респ. да учредява представителна власт от името на търговеца в последното, а
в закона липсвала разпоредба, предвиждаща възможност напусналия по реда на чл. 125, ал.
2 ТЗ съдружник сам да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър.
Жалбата е основателна.
Съгласно решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС,
съставляващо задължителна практика, която съдилищата трябва да съобразяват,
основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са
регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ,
прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на
съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като
отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано
упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена
форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125,
ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор (такъв в случая не е уговорен).
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна
уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния
субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso
facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния
2
характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като
условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на
общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на статуса на
дружеството и отчитане имущественото покритие на капитала.
В случая, не се спори относно факта на връчване на предизвестието по реда на ГПК –
чрез нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление на вписания в регистъра
адрес на управление на дружеството – чл. 50, ал. 4 ГПК, независимо, че са били налице
предпоставките за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като е констатирано, че на вписания
в регистъра адрес на управление не е налице офис, фирмени обозначения и служители на
адресата. С изтичане на 3-месечния срок от фингираното връчване на 11.02.2021 г.
членственото правоотношение на С.А. Д., ЕГН ********** в дружеството, е прекратено и
този факт подлежи на обявяване в търговския регистър по партидата му.
В този смисъл, в решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по описа на САС за
2015 г. изрично е прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само
декларативно действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието на
всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на чл.
119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Участието в дружеството с ограничена отговорност е
обстоятелство, чието огласяване се изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му
прекратяване се налага отразяване в търговския регистър.
Настъпване на прекратяването на членството не е обусловено и не включва като
елемент от фактическия състав решение на общото събрание на съдружниците за уреждане
на последиците от напускането, тъй като изискването на такова би рефлектирало върху
безусловното прекратяване на членството само въз основа на простото изтичане на даденото
предизвестие.
При бездействието на дружеството да заяви за вписване вече настъпилото
прекратяване, няма съмнение, че самият напуснал съдружник следва да разполага с правото
да стори това. Действително, разпоредбата на чл. 125 ТЗ не овластява изрично напусналия
съдружник да поиска заличаването си от търговския регистър, а задължава законния
представител да огласи това обстоятелство – чл. 6, ал. 2 ЗТР, без да скрепва неизпълнението
му с конкретни правни последици. Отстояваният от специалния закон принцип на
публичност предполага съответствие между огласените в регистъра обстоятелства и
действителното правно положение. Участието в дружеството с ограничена отговорност е
обстоятелство, чието огласяване се изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му
прекратяване и бездействие на дружеството да заяви за вписване това обстоятелство,
възниква несъответствие между отразените в регистъра факти и действителното правно
положение. Липсва достоен за защита интерес, която да оправдава подобно несъответствие.
Законът изрично овластява управителя на дружество с ограничена отговорност да поиска
заличаването му в регистъра при бездействие на легитимирания да стори това – самият
търговец – чл. 141, ал. 5 ТЗ. Логиката, наложила това разрешение следва да бъде приложена
и при прекратяване на членствено правоотношение, като напусналият съдружник следва да е
активно легитимиран да заяви отразяването на този факт в ТР с оглед достоверност на
вписванията в същия. Членственото правоотношение е прекратено с изтичане на
предвидения 3-месечен срок, разширяването по аналогия на активната легитимация е
ограничено единствено и само до факт, който има значение за правната сфера на
3
прекратилия членството си съдружник. По отношение на третите лица този факт следва да
бъде оповестен, за да съобразяват последиците му.
Действително, въпросът с правната легитимация на прекратил участието си в
дружество с ограничена отговорност съдружник да заяви сам вписване само на това
конкретно обстоятелство, е спорен и е включен в предмета на образуваното тълкувателно
дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, по което обаче няма постановено решение. Затова
настоящият състав прилага разширителното тълкуване на активната легитимация, тъй като
формалното тълкуване на ЗТРРЮЛНЦ би довело до неблагоприятно засягане на правната
сфера на напусналия съдружник (членственото правоотношение е предвидено като
основание за несъвместимост за заемане на определени длъжности), което засягане е
резултат на противоправното бездействие на представляващия дружеството. Това сочи, че
стеснителното прилагане на закона не брани ничий правен интерес.
Следователно с депозираното заявление са представени всички необходими
документи, обуславящи основателност на заявеното искане, поради което и вписване е
следвало да бъде извършено.
Независимо от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда
право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният
нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски
остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера
на лицето, направило искането. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не
се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана
жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството
страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си
характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да
бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се
отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те
не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не
дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, по жалба на С.А. Д., ЕГН **********, ОТКАЗ №
20210513142709/14.05.2021 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4, вх. №
20210513142709/13.05.2021 г., с предмет вписване на заличаването му като съдружник.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър
по партидата „Р.“ ООД, ЕИК ******, заличаването на С.А. Д., ЕГН **********, като
съдружник, съобразно заявление А4, вх. № 20210513142709/13.05.2021 г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
4


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5