Р Е Ш Е Н
И Е № 102
гр. Кюстендил, 17.04.2019
г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участие на секретаря В. Б., като
разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. д. №5 по описа за
Прокуратурата на Република България обжалва
Решение №832 от 30.11.2018 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по
гр.дело №1183 по описа на съда за
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.Й.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от **** лв. (****), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на обвинение, повдигнато в хода на досъдебно производство № 833/2016 г. по
описа на Районна прокуратура - гр.Кюстендил, пр.вх.№ 1723/2016 г. на Районна
прокуратура - гр.Кюстендил, досъдебно производство № 736/2016 г. по описа на РУ
на МВР – Кюстендил, за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1
от НК, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по н.о.х.д № 111 от
описа на КРС за
Прокуратурата
на Р България е осъдена за заплати
на Д.Й.Ч.,
и сумата от *** лева - разноски по водене на делото -платена държавна такса,
както и на адвокат В.П.,***, сумата от *** лв. (***), дължима на основание чл.
38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществяваната
правна помощ на ищеца.
Излагат
се доводи за неправилност на атакуваното
решение. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Алтернативно се иска да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че
по делото не са събрани категорични доказателства, водещи до извод за
претърпени от ищеца негативни емоции, изразяващи се в безпокойство, безсъние,
затваряне в себе си, липса на апетит. В тази връзка се счита, че съдът не е
следвало да кредитира показанията на свидетелката В. Ч., доколкото същата като
майка на ищеца, е заинтересована от изхода на производството. Възразява се
срещу неуважаването от решаващия съд на направеното от ответника възражение по
чл.5, ал.1 ЗОДОВ – за причиняване на увреждането по изключителната вина на
пострадалия; алтернативно – по чл.5, ал.2 ЗОДОВ, а именно за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца. Счита се, че с поведението си ищецът
изключително е допринесъл за увреждането, поради което е следвало да се изключи
отговорността на прокуратурата на това основание, доколкото по делото било
доказано, че на инкриминираната дата същият действително бил отправил закани за
убийство спрямо пострадалия.
Алтернативно
се възразява и срещу размера на присъденото на ищеца Ч. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като се приема, че същият е завишен и
несъответстващ на икономическия стандарт в Р. България, както и на съдебната
практика по аналогични случаи, като се излагат подробни доводи в тази насока.
Сочи се, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, нито са упражнени
други мерки на процесуална принуда, наказателното производство не е продължило
дълъг период от време, обвинението не е било публично разгласено, както и това,
че ищецът е бил осъждан многократно, които обстоятелства следвало да доведат до
намаляване на присъденото обезщетение. Отделно от това, се изтъква, че по
същото време срещу ищеца било водено друго наказателно производство, което
завършило с ефективното му осъждане, затова не можело да се приеме, че всички
негативни емоции са породени от процесното обвинение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Доводите на
прокуратурата се намират за несъстоятелни. Изтъква се, че същите не
кореспондират със събраните в хода на производството доказателства, от които се
сочи, че се установяват видът и характерът на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и повдигнатото
обвинение.
По
делото е постъпила и въззивна жалба от Д.Й.Ч., действащ чрез процесуалния
представител адв. В.П.. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с
която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата над **** лева до пълния
предявен размер от *** лева. Решението в обжалваната част се приема за
неправилно, поради нарушение на материалния закон, в частност на чл.52 от ЗЗД,
както и поради неговата необоснованост. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на обезщетение и за разликата над **** лева до
пълния предявен размер от *** лева, ведно със законната лихва върху разликата,
считано от 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Счита се, че при
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът в нарушение на заложения в
чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, необосновано е занижил същия. Сочи се, че
съдът, въпреки че е подложил на обстоен анализ всички относими доказателства,
неоправдано е присъдил обезщетение в размер, несъответстващ в пълна степен на
множеството и естеството на претърпените от ищеца неимуществени вреди, на
интензитета им, както и на периода от време, през който същият ги е търпял.
.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежна страна.
Окръжният съд, след като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Въззивният
съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение,
в т.ч.установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Пред
Кюстендилския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ., като ищецът е претендирал обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на обвинение, повдигнато в хода на
досъдебно производство № 833/2016 г. по описа на Районна прокуратура -
гр.Кюстендил, пр.вх.№ 1723/2016 г. на Районна прокуратура - гр.Кюстендил,
досъдебно производство № 736/2016 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с
влязла в законна сила присъда по н.о.х.д № 111/2017г. на КРС., потвърдена с
Решение на КОС по в.н.о.х.д. №378/2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.11.2017 г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда), до окончателното изплащане на сумата
Кюстендилският
районен съд е уважил иска частично до
размер на *** лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от *** лв. искът е отхвърлен . КнРС е приел , че са
налице елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на
ответника, тъй като е предявен срещу надлежна страна - съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. №
3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ
се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и
централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ)
и е основателен в указания размер, поради това, че в нормата на чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи , както и Прокуратурата - при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, съответно основанието за ангажиране тази отговорност
е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство,
то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в
последствие е бил оправдан с влязла в законна сила присъда. Това обстоятелство
е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган,
доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да
бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
Въззивният
съд, преценявайки в съвкупност доказателствата по делото, намира също за
обосновани горните изводи за наличие на предпоставките по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ..
По разпореждане на органите на
Прокуратурата е образувано наказателното
производство , упражнено е ръководство и
надзор в хода на разследването, давани са
указания (чл. 196, ал.
1 НПК), подготвен е и е
внесен обвинителен акт срещу ищеца, обвинението е поддържано до приключване на
съдебната фаза на процеса, а в последствие е внесен и въззивен протест срещу оправдателната
присъда на първата инстанция, при което с решение на въззивния съд от
21.11.2017г. по ВНОХД № 379/2017г.оправдателната присъда е потвърдена.
Както се посочи, във въззивната жалба на
Прокуратурата се релевира довод за
противоречие с материалния закон с оглед приложимостта на хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, съответно на
чл.52 ЗЗД, респ. за необоснованост с оглед събраните доказателства и определяне
размера на обезщетението. Доводи за необоснованост по отношение отхвърлителната част се поддържат и от ищеца
в първоинстанционното производство,
който сочи и неправилно приложение на материалния закон с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззивният
съд счита, че не са налице сочените основания.
Неоснователно
е искането на ответника по иска за освобождаването му по реда на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ от отговорност поради причиняване на увреждането по изключителна
вина на пострадалия. Според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/2004 г., ОСГК,
т. 3, държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия – ако единственият каузален фактор за
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, е
поведението на пострадалия. Съдът в рамките на наказателното производство е
приел, че не е изпълнен фактическият състав на чл.144,ал.3 от НК, съответно не
е налице и основание за намаляване на обезщетението в хипотезата на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ - настъпилият вредоносен резултат при която следва да е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия- когато пострадалият с
действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане
на незаконно обвинение.
На
следващо място, обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
– по справедливост. Прилагането на критерия "справедливост"
предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ съдът следва да съобрази вида на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет; тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки
на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласа и публичност на обвинението; причинено ли е разстройство на здравето
или разрушаване на семейния живот и др. , данните за личността на увредения -
предишни осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайната среда, с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
Съдебното
минало и наличието други предишни осъждания, както е изяснено в съдебната
практика (решение № 376/21.10.2015 г. по гр. дело №514/2012г. на IV г. о. на
ВКС), следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно
с начина му на живот, интереси, средата му, неговата биография, обуславят и
интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи глобално по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и
характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години); продължителността на наказателното
преследване - производството е продължило от 29.08.2016г. г. до 21.11.2017 г.
(приблизително 1г.и 3 месеца); характера и интензитета на търпените мерки на
процесуална принуда (следва да се посочи, че мерки за неотклонение не са
установени от първоинстанционния съд, респ. и не са посочени като
обстоятелства, определящи присъденото обезщетение), както и претърпените от
ищеца морални страдания - преживения стрес, тревоги и притеснения. Търпените от
ищеца притеснения и неудобства в рамките на исковия период се дължат едновременно и на друго
обвинение в извършване на престъпление, приключило със споразумение от
03.01.2018г.по НОХД №845/2017г.на КнРС , имащо характер на влязла в сила осъдителна присъда –
срвн.справка за съдимост .
Не
се установи обвинението да е причинило вреди над обичайните.
С
оглед тези обстоятелства, решението се явява и обосновано – при определяне размера на присъденото
обезщетение е отчетено и противоправното поведение на ищеца,
представляващо обаче друго извършено престъпление, за което е бил осъден с
влязла в сила присъда (споразумение) по друго дело , а не по делото за което –
след постановяване на оправдателна присъда, се претендира обезщетение в това
производство.
Именно
социално-укоримото поведение на ищеца, през процесния период, за който се
търсят вреди, доколкото срещу него е
било водено друго наказателно производство, завършило с осъдителна
присъда, липсата на доказателства за вреди над обичайните, както и
продължителността на самото производство са обективните фактори, взети
предвид при определяне на обезщетението
, поради което и същото се явява адекватно.
По
изложените съображения за настоящата инстанция разноски не се присъждат.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №832
от 30.11.2018 г., постановено по гр.дело
№1183 /
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд.
Председател:
Членове
:1.
2.