№ 207
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от “Кредит Комерс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Райко Даскалов“ №1, ет.2,
представлявано от П. Е. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Парижка комуна“ №2, чрез
адв.Б. Б., против Р. С. П., с ЕГН **********, с адресна регистрация в с.Садово, общ.Аврен,
обл.Варна, действаща чрез особен представител-адв.Х. Б. Б., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Иван Драсов“ №2, ет.1, оф.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД и чл.280 и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 135039.35лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от търговско дружество имуществени вреди,
формирано от сбора на претърпени загуби в размер на 104892.07лв. и пропуснати ползи в
размер на 30147.28лв., които са настъпили в следствие от виновно поведение на
ответницата, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й да уведомява възложителя за
изпълнение на поръчката и за даване на сметка, а именно невключване в месечните справки,
които ответницата е била задължена да изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно
Правилата за действия при просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в ищцовото
дружество, на всички дължими и незаплатени суми по кредитните експозиции по 16 бр.
договори за кредит сключени в периода 04.12.2015г.-04.12.2015г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова
сметка за плащане на претендираната сума с IBAN: *****.
В исковата молба и уточняващите я такива, ищецът излага, че в периода 2013г.-2019г.
ответницата е ръководила представителството на дружеството в гр.Варна, като считано от
1
14.02.2014г., същата е действала по силата на сключен Договор за управление и издадено
пълномощно, а от 01.07.2016г. е назначена на работа по трудов договор на длъжност
“служител финансова институция“. Сочи се, че обичайната дейност на дружеството е
свързана с отпускането на кредити на физически и юридически лица, със средства, които не
са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди
се, че в изпълнение на предоставения мандат, в качеството й на търговски пълномощник и
при спазване на установените в дружеството процедури, ответницата е следвало да сключва
договори за кредит, да следи за изпълнението, респективно неизпълнението им и да отчита
резултатите от сключените договори. Сочи се, че във връзка с прекратяването по взаимно
съгласие на страните, на трудовия договор на ответницата, на 18.03.2019г. офисът на
дружеството в гр.Варна е посетен от служители на ищцовото дружество, с цел документално
предаване от служителката на оригинални документи-кредитни досиета, договори,
пълномощни, печат на дружеството, компютър и друго оборудване, което е било
съхранявано и ползвано от нея. Твърди се, че на посочената дата, както и на по-късен етап,
въпреки направените опити за връзка с нея, ответницата не се е явила. Твърди се още, че
поради отсъствието на ответницата документите били описани в присъствието на свидетел,
като били открити 28 кредитни досиета, за които служителката не е подавала информация
към ръководителите си. Сочи се, че извършената нарочна проверка установила, че
ответницата не е изпълнявала вменените й договорни задължения, в резултат от което
дружеството е претърпяло имуществени вреди в размер на 135039.35лв., формирани от
сбора на всички дължими и незаплатени суми по кредитните експозиции /в това число
главница и лихви/, които не са били включвани в месечните справки, които служителката е
била задължена да изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно Правилата за
действия при просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в “Кредит Комерс“. Поддържа
се, че неотчитането на сключените от ответницата договори за потребителски кредит, е
довело до това, че не са предприети каквито и да било действия за защита правата и
интересите на ищцовото дружество, чрез събиране на вземанията, поради настъпване на
условия за тяхната съдебна изискуемост, с което служителката виновно е причинила вреда
на дружеството. По конкретно се сочи, че в резултат от укоримото бездействие на
ответницата, за ищеца са произтекли вреди от неизпълнението по правоотношения на
търговско дружество с трети за спора лица, както следва:
1. Договор за кредит №7/21.08.2014г., сключен с В.В.Б. за сумата от 2000лв., с краен
срок за издължаване-21.03.2015г., просрочен с 1856 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 3246.73лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 2000лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1246.73лв.-дължима
възнаградителна лихва;
2. Договор за кредит №34/25.09.2014г., сключен Й.Й.Т. за сумата от 800лв., с краен
срок за издължаване-30.05.2015г., просрочен с 1816 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1444.24лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 800лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 644.24лв.-дължима
2
възнаградителна лихва;
3. Договор за кредит №41/25.09.2014г., сключен с И.П.И. за сумата от 1400лв., с краен
срок за издължаване-25.05.2015г. просрочен с 1821 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 2538.10лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1400лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1138.10лв.-дължима
възнаградителна лихва;
4. Договор за кредит №45/25.10.2014г., сключен с Й.К.В. за сумата от 1000лв., с краен
срок за издължаване-25.06.2015г., просрочен с 1791 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 962.45лв., съставляващи претърпяна загуба от
неиздължена главница;
5. Договор за кредит №54/02.10.2014г., сключен с А.Х.С. за сумата от 2000лв., с краен
срок за издължаване-18.07.2015г., просрочен с 1814 дни и погасен по давност, от който
договор са претърпени вреди в размер на 4255.35лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 2000лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 2255.35лв.-дължима
възнаградителна лихва;
6. Договор за кредит №57/14.12.2014г., сключен с Г.А. за сумата от 1300лв., с краен
срок за издължаване-14.08.2015г., просрочен с 1741 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1609.84лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 309.84лв.-дължима
възнаградителна лихва;
7. Договор за кредит №59/20.11.2014г., сключен с Т. Б.а Ж. за сумата от 1300лв., с
краен срок за издължаване-20.08.2015г., просрочен с 1765 дни и погасен по давност, по
който договор са претърпени вреди в размер на 1366.43лв., включващи претърпяна загуба в
размер на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 66.43лв.-дължима
възнаградителна лихва;
8. Договор за кредит №61/08.12.2014г., сключен с Л.Б.М. за сумата от 1600лв., с краен
срок за издължаване-02.09.2015г., просрочен с 1747 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 2594.16лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1600лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 994.16лв.-дължима
възнаградителна лихва;
9. Договор за кредит №66/10.11.2014г., сключен с П.М.П. за сумата от 1300лв., с краен
срок за издължаване-10.09.2015г., просрочен с 1775 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1677.88лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 377.88лв.-дължима
възнаградителна лихва;
10. Договор за кредит №67/15.10.2014г., сключен с А.И.А. за сумата от 1300лв., с
краен срок за издължаване-15.09.2015г., просрочен с 1801 дни и погасен по давност, по
който договор са претърпени вреди в размер на 2564.15лв., включващи претърпяна загуба в
размер на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1264.15лв.-дължима
3
възнаградителна лихва;
11. Договор за кредит №70/15.11.2014г., сключен със С.Я.Д., за сумата от 600лв., с
краен срок за издължаване-15.10.2015г., просрочен с 1770 дни и погасен по давност, по
който договор са претърпени вреди в размер на 1175.77лв., включващи претърпяна загуба в
размер на 600лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 575.77лв.-дължима
възнаградителна лихва;
12. Договор за кредит №108/10.10.2015г., сключен със С. Х.а С. за сумата от 600лв., с
краен срок за издължаване- 10.11.2015г., просрочен с 1441 дни и погасен по давност, по
който договор са претърпени вреди в размер на 286.91лв., съставляващи претърпяна загуба
от неиздължена главница;
13. Договор за кредит №116/10.09.2015г., сключен с Д.Й.С. за сумата от 360лв., с
краен срок за издължаване-10.07.2016г., просрочен с 1471 дни и погасен по давност, по
който договор са претърпени вреди в размер на 547.10лв., включващи претърпяна загуба в
размер на 360лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 187.10лв.-дължима
възнаградителна лихва;
14. Договор за кредит №135/10.12.2015г., сключен с П.Б.Г. за сумата от 1250лв., с
краен срок за издължаване-10.03.2016г. просрочен с 1380 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1225.67лв., съставляващи претърпяна загуба от
неиздължена главница;
15. Договор за кредит №160/02.12.2015г., сключен с “Анимарк 2015“ ЕООД за сумата
от 48895.75лв., представляващи левовата равностойност на 25000 евро, с краен срок за
издължаване-11.01.2021г., просрочен с 1166 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 54403.58лв., представляващи левовата равностойност на
27816.11 евро и включващи претърпяна загуба в размер на 48895.75лв.-дължима главница и
пропуснатата полза в размер на 5507.83лв.-дължима възнаградителна лихва;
16. Договор за кредит №161/04.12.2015г., сключен с “Рома мениджмънт“ ЕООД за
сумата от 39558.29лв., представляващи левовата равностойност на 20225.83 евро, с краен
срок за издължаване-11.01.2020г., просрочен с 1257 дни, след което дружеството е обявено в
ликвидация, а задължението погасено по давност, по който договор са претърпени вреди в
размер на 55140.99лв., представляващи левовата равностойност на 28193.14 евро и
включващи претърпяна загуба в размер на 39558.29лв.-дължима главница и пропуснатата
полза в размер на 16582.70лв.-дължима възнаградителна лихва.
С постъпилият в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорват твърденията на
ищеца, че той се е намирал във валидни облигационни отношения с посочените от него
физически лица и търговски дружества по силата на процесните договори за потребителски
кредит. Твърди се, че описани в договорите за кредит суми не са били реално предадени от
ищцовото дружество и получени от обозначените като кредитополучатели лица, съответно
че от ответницата не са извършвани действия по отпускане на въпросните кредити и поради
4
това тя не е причинила вреда на ищеца. Поддържа се, че дори ищцовото дружество да е
предало на кредитополучателите съответните суми, то от процесните договори не са
произлезли вреди, тъй като задълженията по тях са обезпечени със записи на заповед.
Твърди се, че несъбирането на вземанията по договорите за кредит, се дължи на бездействие
от ищцовото дружество, което не е предприело съдебни действия за събиране на дълга по
процесните договори в съответните давностни срокове въпреки, че е имало възможността за
това. С оглед изложеното се твърди, че вредата за дружеството е настъпила в резултат
неговите действия и/или бездействия. На следващо място се поддържа, че процесните
договори са нищожни /недействителни/, тъй като при сключването им са нарушени
императивни норми от ЗПК и по-конкретно не са спазени правилата на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК. Сочи се, че в случая не е ясно как са формирани главницата, месечната погасителна
вноска, договорната и наказателната лихви. Също така не става ясно по какъв начин,
посоченият годишен процент на разходите, се отразява на размера на погасителните вноски.
Не е ясно и по какъв начин се съотнася посоченият лихвен процент по всеки един от
процесиите договори за кредит към ГПР. Ето защо се твърди, че не са ясни компонентите,
чрез които се формира годишното оскъпяване на заемите, респективно че не са спазени
изискванията, установени в разпоредбите на чл.11, т.т.9-11 от ЗПК, поради което и на
основание чл.22 от ЗПК, договорите се явяват недействителни. На следващо място се
поддържа, че предвид съдържанието на представеното по делото пълномощно, ответницата
е имала качеството на търговски пълномощник, тъй като е упълномощена с правомощията
да упражнява правата на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, като
представлява ищцовото дружество при извършване на всички действия и сделки, свързани с
обикновената дейност на дружеството, както и при сключване на сделки, обслужващи
дейността му. В тази връзка се твърди, че в случая са приложими специалните правила на ТЗ
относно дейността и отговорностите на търговския пълномощник, доколкото разпоредбите
на ЗЗД относно договорите за поръчки се явяват общи. Поддържа се, че ищцовото дружество
не е извършило надлежен контрол върху дейността на своите служители и търговски
пълномощници, съобразно действащите “Правила за действия при просрочени кредитни
експозиции на физически и юридически лица в “Кредит Комерс“ АД“. Сочи се, че според
въпросните правила качеството на обслужване на кредитите отпуснати на ФЛ и ЮЛ,
подлежи на ежедневен контрол от служителите на Офис София и Офис Варна, чрез
генериране на Справка от кредитния софтуер на “Кредит Комерс“ АД. Сочи се, че
отговорник на тази дейност за Офис София е бил Ал.А.-финансов директор, а за Офис Варна
И.Х.-ръководител офис. Твърди се, че в случая липсва неизпълнение от страна на
ответницата, доколкото същата е отчела сключването на процесните договори за кредит,
изпълнението по които подлежи на ежедневен контрол от страна на И.Х.. Поддържа се, че
фактът на просрочие по процесиите договори за кредит и уведомяването за него на съвета за
управление на риска на “Кредит комерс“ АД, не представлява отчетна сделка по смисъла на
чл.284, ал.1 от ЗЗД, доколкото проследяването на изпълнението на сключените договори за
кредит, става въз основа на вътрешни правила в ищцовото дружество, като отговорността за
това е на други лица, а не задължение на ответницата. Поддържа се още, че договорите за
5
кредит са неразривно свързани с упражняваната от ищцовото дружество търговска дейност,
чиято цел е реализиране на печалба. В този смисъл намаляването, чрез отпускането на
кредити, на паричните средства на ищцовото дружеството, само по себе си не води до
намаляване на патримониумът му, респективно до настъпване на имуществена вреда,
доколкото е налице и увеличение на активът му с възникване на вземане срещу
кредитополучателя. На последно място се поддържа, че претенцията за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, е погасена по давност, тъй като процесните договори са
сключени от ответницата в качеството на търговски пълномощник, съответно приложими са
разпоредбите на Търговския закон. Сочи се, че според чл.29, ал.3 от ТЗ искът по ал.2 се
погасява по давност в 5-годишен срок от извършването на сделките. Сочи се още, че
процесиите договори са сключени в периода 21.03.2014г.-04.12.2015г., поради което
възможността за ищцовото дружество да претендира обезщетение за претърпени вреди от
търговския си пълномощник, е изтекла най-късно на 02.12.2020г.-5г. след датата на
последния сключен договор, а исковата молба е заведена през 2023г., т.е. 3 години след
изтичането на давностния срок за предявяване на претенцията. В условията на евентуалност,
ако се приеме, че правоотношението между страните е основано на договор за поръчка по
чл.284, ал.2 от ЗЗД, то съгласно нормата на чл.110 вр. чл.111 от ЗЗД вземането се погасява с
изтичането на петгодишен давностен срок. Сочи се, че според чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.69 от ЗЗД ако
задължението е без срок /каквото е задължението по чл.284, ал.2 от ЗЗД/, то кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Ето защо се поддържа, че изискуемостта на
вземането за обезщетение по чл.284, ал.2 от ЗЗД е възникнала с пораждането на
задължението, тъй като правото и задължението възникват едновременно. Поддържа се още,
че претенциите на ищцовото дружество по отчетните сделки по всеки един от процесните
договори, са станали изискуеми на датата на сключване на самите договори за кредит, в
резултат от което давностния срок е изтекъл на 02.12.2020г. Наред с гореизложеното се
поддържа, че предвид наличието на специфични нормативни задължения към финансовите
институции, ищцовото дружество е знаело за процесните договори за кредит и те са били
включени своевременно в представяните в БНБ регулярни финансови отчети от негова
страна. Сочи се, че на основание чл.34, ал.2, т.1 от ЗСч. ищцовото дружество, следва да
изготвя финансовите си отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, а
съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ финансовите институции извършват дейности по чл.2, ал.2,
т.т.6, 7 и 12 и по чл.3, ал.1, т.т.2 и 3 по занятие и в съществени обеми, които са сходни с
дейностите, извършвани от кредитна институция /банка/, което дава възможност за
постигане на стандартизация и сравнимост в отчетността както на кредитните, така и на
финансовите институции посредством прилагане на стандартизирани и унифицирани
правила, отчетни образци и указания, на база МСС/МСФО. Сочи се, че ищцовото дружество
е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а от ЗКИ воден от БНБ под номер
РД22-1256/06.06.2013г., а съгласно изискванията на чл.15, ал.1 от Наредба №26 от
23.04.2009г. за финансовите институции, регистрираните финансови институции изготвят и
представят в БНБ тримесечни и годишни финансови отчети по форма и съдържание,
6
определени от БНБ, до 20-о число на месеца, следващ отчетния период.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че видно от съдържанието на
представените като доказателство договори, сумите предмет на същите, са предадени по
предвидения в тях начин на заемателите, поради което за последните е възникнало
насрещното задължение за връщане на заетата сума. Оспорват се доводите на ответницата,
че процесните договори са нищожни, поради нарушение на императивните норми на ЗПК.
Поддържа се, че въпросните доводи не са подкрепени с доказателства, но дори и да се
установи, че процесните договорите са недействителни, то този факт не води до изключване
на отговорността на ответницата, тъй като сумите по договорите са получени и е налице
вреда за ищцовото дружество. По отношение на изложените в отговора на ИМ доводи, че
ответницата е действала като търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, се сочи, че
представителната власт на търговския пълномощник идва от упълномощителната сделка на
търговеца, за която се изисква писмена форма с нотариално заверен подпис и която
съществува паралелно и самостоятелно от договорното правоотношение между двамата.
Сочи се още, че преценката на представителната власт на пълномощника, се осъществява
въз основа на съдържанието и формата на неговото пълномощно, като за правните
последици от сключените от пълномощника сделки, са без значение вътрешните отношения
между търговеца и пълномощника, а само валидността на упълномощителната сделка и
обема на учредената от търговеца представителна власт. Твърди се, че според даденото
пълномощно и предмета на обикновената дейност на дружеството, ответницата е имала
представителна власт за сключване на договори за отпускане на кредити на физически и
юридически лица със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Твърди се още, че в изпълнение на предоставеният й
мандат в качеството на търговски пълномощник и при спазване на установените в
дружеството процедури ответницата е следвало да сключва договори за кредит, да следи за
изпълнението или неизпълнението им и да отчита резултатите от сключените договори.
Оспорват се доводите на ответната страна, че ищцовото дружество не е извършило
надлежен контрол върху дейността на служители и търговски пълномощници, като се
поддържа, че според правилата за действия при просрочени кредитни експозиции на
физически и юридически лица в ищцовото дружество качеството на обслужването на
кредити, отпуснати на ФЛ и ЮЛ, се следи ежедневно от служителите на Офис София и
Офис Варна чрез генериране на Справка от кредитния софтуер. Поддържа се, че тъй като
ответницата не е отчела процесните кредити на финансовия директор на дружеството
Александър А. и те не са били включени в ежемесечните справки, които същата е била
задължена да изготвя, то кредитите не са попаднали в ежедневно генерираната справка от
кредитния софтуер. Оспорва се и възражението, че претенцията на ищцовото дружество е
погасена по давност, като се поддържа, че всъщност давността не започва да тече от
сключване на договорите за кредит, а от момента на причиняване на вредата. Сочи се, че
качеството си регистрирана финансова институция, ищцовото дружество е изготвяло и
представяло в БНБ тримесечни финансови отчети, но тъй като дружеството не е знаело за
7
процесните кредитни договори, то те не са били включени в регулярните финансови отчети
представени в БНБ. На следващо място се поддържа, че вредите за ищцовото дружество са
настъпили единствено в следствие от виновното поведение на ответницата, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията й да уведомява възложителя за изпълнение на поръчката и за
даване на сметка, а именно невключване в месечните справки, които тя е била задължена да
изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно Правилата за действия при просрочени
кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ, на всички дължими и незаплатени суми по кредитни
експозиции.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, се поддържа становището за
неоснователност на иска по вече изложените съображения, като в допълнение се излага, че
ищецът не е ангажирал доказателства за реално предаване на сумите по процесните
договори, тъй като тези договори не удостоверяват такова обстоятелство. Оспорват се
доводите на ищцовото дружество, че доказателствената тежест за установяване на
възраженията за нищожност на процесните договори за заем е на ответницата, като се
поддържа, че всъщност в тежест на ищеца е да докаже валидността на сключените договори
за заем, което той не е направил. Поддържа се, че нищожността е най-тежкият порок на един
договор, тъй като осуетява настъпването на правното му действие от самото начало или
открива възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила. Твърди
се, че при нищожност на процесните договори, няма да може да се ангажира отговорността
на ответницата на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД /неизпълнение на договорно задължение
изразяващо се в липса на даването на отчет/, тъй като въпросните договори няма да са
породили никакви правни последици, респективно няма какво да се отчита по тях от
ответницата. Твърди се, че по силата на упълномощаването й като търговски пълномощник,
ответницата не е имала задължението да следи за изпълнението на процесните договори за
заем. Твърди се, че в качеството си на търговски пълномощник, ответницата е следвало
единствено да сключи договорите и да отчете сключването им пред ищцовото дружество,
което тя е направила. Поддържа се, че следенето за изпълнението на сключените договори,
се регулира не от упълномощаването, а от вътрешните правила на ищцовото дружество, като
в този процес са ангажирани множество лица, на различни позиции. Твърди се, че ако е
налице реално плащане по процесиите договори за заем, то същите са своевременно
осчетоводени от ищцовото дружество, тъй като от неговия патримониум излизат финансови
средства. Твърди се, че осчетоводяването на договорите е косвено доказателство за
направена отчетната сделка от ответницата, като последващия контрол по изпълнението не
попада в обхвата на упълномощителната сделка. Поддържа се, че при наличие на реално
плащане по договорите за заем, наредителя на банковия превод е лице различно от
ответницата, поради което ищцовото дружество е знаело за процесните договори. Поддържа
се още, че дори и да има някакво неизпълнение, то същото не е по отчетните сделки на
процесните договори за заем, а по следене за изпълнението на договорите, съобразно
вътрешните правила на ищцовото дружество. Ето защо за ищцовото дружество не са
настъпили вреди от лисата на отчетни сделки.
8
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалният си представител,
поддържа претенцията и моли за уважаването й, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначеният й особен представител, оспорва иска, поддържа
отговорите си и моли за отхвърляне на претенциите. С депозирани писмени бележки се
доразвиват съображения за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Видно от е от приетия по делото препис от Договор за управление от 14.02.2014г., че
ищцовото дружество, в качеството на доверител е възложило на ответницата, в качеството
на управител, за срок от три години срещу месечно възнаграждение от 400лв., да управлява
и представлява представителство-Финансова къща в гр.Варна /обособена част бюро за
обмяна на валута/ в съответствие с действащото законодателство и решенията на
собственика взети от органите му по реда предвиден в учредителния акт на дружеството и
правилата в търговския закон. По конкретно в чл.10 от договора е предвидено задължение
на управителя да организира и контролира текущата дейност на дружеството в гр.Варна,
като спазва предвидените от доверителя задачи. Съгласно чл.11 от договора управителят
следва да изготвя месечни, тримесечни отчети и справки при поискване от доверителя за
извършената дейност и предприетите конкретни действия, свързани с управлението на
дружеството, като отчетите следва да включват данни за производствената програма и
реализацията на продукцията, както и вземанията и задълженията на дружеството. В чл.12
от договора е визирано, че управителят се задължава да информира незабавно доверителя за
внезапно възникнали финансови трудности в дейността на дружеството и за претенции на
трети лица, които биха довели до такива трудности.
Установява се от представения заверени препис от Пълномощно, с нотариална
заверка на подписа с рег.№908 от 03.09.2014г. на Нотариус с рег.№448 в НК, че ищцовото
дружество е упълномощило ответницата да упражнява правата на търговски пълномощник
по смисъла на чл.26 от Търговския закон, като представлява дружеството при извършване на
всички действия и сделки, свързани е обикновената дейност на обособената му част в
гр.Варна, както и при сключване на сделки, обслужващи дейността му. Също така да
представлява дружеството пред всички съдилища, юрисдикции, разследващи органи,
административни органи, в частност пред Централен регистър на особените залози,
Агенцията по вписвания и Търговски регистър, както и пред други институции и
учреждения в страната, където е необходимо, във връзка с предоставените права по
пълномощие. На ответницата е делегирана представителна власт за преупълномощаване на
адвокати с право да представляват ищцовото дружество и подават заявления за издаване на
заповеди на изпълнение и изпълнителни листове, както и за образуване и водене на
изпълнителни дела, и всякакви други документи във връзка с осъществяването на
принудително изпълнение. Делегирани са и права за предприемане на правни действия по
учредяване и заличаване на обезпечения на вземанията на дружеството.
9
От представеният по делото заверен препис от Трудов договор №2 от 01.07.2016г.,
сключен на основание чв.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, е видно, че страните са
договорили, считано от датата на подписване на договора, ответницата да изпълнява срещу
възнаграждение длъжността “Служител финансова институция, с код по НКПД-42113017“,
съгласно изискванията на длъжностната характеристика, с която служителката
предварително се е запознала. За място на работа е определен адрес в гр.Варна, ул.“Цар
Освободител“ №1. Конкретно фиксираните в договора отговорности на служителката са да
изпълнява добросъвестно и в съответствие с действащите нормативни актове, задълженията
произтичащи от длъжността, да се придържа стриктно към професионалните изисквания и
да спазва вътрешните правила.
Подставен е заверен от страната препис от Пълномощно, с нотариална заверка на
подписа с рег.№№1905/1906 от 02.06.2016г. на Нотариус с рег.№043 в НК, с което към
момента на сключване на посочения по-горе трудов договор, на ответницата отново са
делегирани правата на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, като
съдържанието на това пълномощно е идентично със съдържанието на Пълномощното от
03.09.2014г.
По делото е приет препис от Правила за действия при просрочени кредитни
експозиции на физически и юридически лица в ищцовото дружество, които са приети от
Съвета на директорите на дружеството на 25.07.2017г. и влизат в сила от датата на тяхното
приемане. Посочените правила регламентират действията на служителите в Офисите на
ищцовото дружество при просрочени кредитни експозиции, а имено кредити, при когато има
забава в плащанията на главница и/или лихва, както и организацията на работа по
управление на “Съдебни вземания“ на дружеството. Съгласно правилата за управление на
просрочените кредитни експозиции и съдебните вземания в ищцовото дружество се създава
“Съвет по управление на риска“ /СУР/ в тричленен състав, който следва да провежда
ежемесечни заседания за разглеждане докладите от Офис София й Офис Варна за
просрочените кредитни експозиции. Изготвянето на въпросните доклади за Офис Варна е
възложено на И.Х., който следва да ги изпрати до членовете на СУР в срок до 5-то число на
всеки месец. Според т.3.1 от правилата качеството на обслужването на кредити отпуснати на
ФЛ и ЮЛ се следи ежедневно от служителите на Офис София и Офис Варна, чрез
генериране на Справка от кредитния софтуер на ищцовото дружество, като отговорник за
тази дейност за Офис Варна е ръководителя ха офиса И.Х..
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от процесните договори за
кредит, ведно с погасителни планове и документи за обезпечаване на вземанията-записи на
заповед и договори за ипотека.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, което се кредитира от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че сумите договорени с
процесните договори за кредит са предавани на кредитополучателите, като тези до 2000лв.
са получени в брой срещу разписка /РКО/, а сумите над 10000лв. са превеждани с банков
превод. Изключение от това се констатира при Договор за кредит №160/02.12.2015г.,
10
сключен с “Анимарк 2015“ ЕООД, който има за предмет отпускането суми за оборотни
средства в размер до левовата равностойност на 25000 евро, по който договор всъщност е
усвоена /преведена по банков път/ сумата от 10000 евро или 19558.30лв. Отклонение от
договорените параметри се установява и при Договор за кредит №161/04.12.2015г., сключен
с “Рома мениджмънт“ ЕООД за отпускане на оборотни средства в общ размер до левовата
равностойност на 20225.83 евро, по който договор на кредитополучателя всъщност е
преведена сумата от 25000 евро или 48895.75лв. Вещото лице е дало заключение за
плащанията и остатъчните размери на дълга, като е установило, че по 14 бр. от процесите
договори са извършвани различни по размер плащания и че по само два от
договорите-№67/24.09.20214г. и №70/15.10.20214г. не са извършвани никакви погашения. В
обобщение експерта е установил, че общия размер на дълга по процесните кредити възлиза
на 205706.69лв., от които 100924.93лв.-главница, 27789.65лв.-възнаградителна лихва и
76992.11лв.-наказателна лихва. В отговор на извършеният от експерта опит за проверка за
включването на процесните кредитни експозиции в ежемесечните справки, изпращани от
ответницата до ръководството на дружеството и Съвета по управление на риска, ищцовото
дружество е декларирало, че в архива му не са запазени такива справки.
По искане на ищцовото дружество са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелят Константин Трифонов Трифонов, който сочи, че от 14.02.2014г. работи в
дружеството и отговаря за проучването на платежоспособността на кандидат
кредитополучателите и евентуално за предприемане на действия за събиране на дълга при
просрочие. Сочи още, че при отпускането на кредит от страна на ищцовото дружество
задължително участват най-малко двама души-свидетеля и ответницата, и евентуално
касиер, ако се изплащат суми в брой. По думите на свидетеля ответницата е ръководила
офиса на ищцовото дружество в гр.Варна и е представлявало дружеството пред съответните
институции, за което са и били делегирани съответните пълномощия, но не е разполагала с
пълномощно за разпореждане със средства по банкови сметки. Свидетелят сочи, че цялата
изходяща кореспонденция от името на дружеството е обработвана от ответницата, като
същата се явява единственото лице с компетентност да отчита дейността на офиса в
гр.Варна към Централния офис.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Установи се по делото, че по силата на Договор за управление от 14.02.2014г. на
ответницата е възложено да управлява, организира и контролира текущата дейност на
обособена част-офис на ищцовото дружество в гр.Варна, като спазва предвидените от
доверителя задачи. Тази форма на възлагане, съответно изпълнение на задълженията е
съществувала до сключването от страните на Трудов договор №2 от 01.07.2016г., с който
ответницата е назначена на длъжността “Служител финансова институция“, чиито
задължения и отговорности са предвидени в длъжностната характеристика. Според
неоспорените твърдения на ищцовото дружество трудовият договор с ответницата е
прекратен през 2019г. по взаимно съгласие. И в двата периода на правоотношения между
11
страните на ответницата е възлагано да упражнява правата на търговски пълномощник по
смисъла на чл.26 от Търговския закон, за което същата е упълномощена в изискуемата от
закона форма-писмено с нотариална заверка на подпис от 03.09.2014г. и на подпис и
съдържание от 02.06.2016г.
Визираното в чл.26 от ТЗ обикновено търговско пълномощие, е една от формите на
търговското представителство, при което в условията на пряко представителство, се
извършват фактически и/или правни действия в полза на търговец, които са свързани с
неговата търговска дейност. За разлика от прокуриста, при когото обемът на
представителната власт се определя от закона, източник на представителната власт на
търговския пълномощник е упълномощителната сделка от търговеца, за която се изисква
писмена форма с нотариално заверен подпис и която съществува паралелно и самостоятелно
от договорното правоотношение между двамата. По силата на упълномощителната сделка
пълномощникът има право да действа от името на търговеца, с последици за него, но за
пълномощника не възниква задължение да упражнява представителната власт. Търговският
пълномощник осъществява дейността си в изпълнение на договор с търговеца, който
договор урежда правата и задълженията им и поражда задължение за пълномощника да
извършва действията, за които е упълномощен. Този договор би могъл да бъде трудов или
договор за поръчка, както и да съдържа елементи на ненаименован договор.
В разглежданият казус правоотношенията, които са възникнали между търговеца-
ищцовото дружество и пълномощника-ответницата са две-упълномощителна сделка, която е
източник на представителна власт за пълномощника и договор, който урежда отношенията
им и поражда задължение за последния да извършва действията, за които е упълномощен.
Двете правоотношения са в логическа връзка, но не се намират във функционална
зависимост, тъй като както вече се посочи представителното правоотношение е
задължително за да възникне търговското пълномощие, но липсата на договорно
правоотношение не е пречка за това. Наред с това посочените две правоотношения са
оформени в различни документи, т.е. имат различни източници-нотариално заверено
пълномощно и договор за управление, съответно трудов договор.
В контекста на гореизложеното отговорността, която в случая може да се търси от
страна на търговеца за неизпълнение на задълженията на пълномощника-служител, не
произтича от упълномощителната сделка, а от съпътстващите я Договор за управление и
Трудов договор. Първият от двата договора, видно от съдържанието му, е граждански със
смесен характер, като съдържа съществените белези на договор за поръчка, но има и
сходство с договорите за управление, който се сключват с управител на търговско
дружество, т.е. съдържа и елементи на договора за изработка, защото включва задължения за
извършване, както на правни, така и на материални действия.
От анализа на характера и съдържанието на конкретните договорни клаузи, в това
число общо предвиденото задължение на управителя да организира и контролира текущата
дейност на дружеството в гр.Варна, както и да изготвя месечни, тримесечни отчети и
справки при поискване от доверителя за извършената дейност и предприетите конкретни
12
действия, свързани с управлението на дружеството, които отчети следва да включват данни
за производствената програма и реализацията на продукцията, както и вземанията и
задълженията на дружеството, не може да се направи извод, че въпросният договор
предвижда твърдяното от ищцовото дружество изрично задължение на ответница да отчита
ежемесечно резултатите от изпълнението/неизпълнението конкретно по всеки един от
сключените договори.
В тази връзка следва да се има предвид, че тезата на ищцовото дружество за липса на
отчет от ответницата за сключване на процесните договори за кредит, не намери опора в
събраните по делото доказателства. Напротив същата се опровергава от заключението на
ССчЕ и показанията на свидетеля, относно начина на отпускане и усвояване на съответния
кредит и за наличието на частични погасявания на задълженията. Въпросната теза влиза в
противоречие с икономическата и житейската логика, доколкото не е възможно при
установените данни за управление и осчетоводяване на паричните потоци, в дружеството да
не е постъпила информация за сключването на съответния договор.
Наред с горното ищцовото дружество не представи за проверка справките, който
очевидно ответницата е изготвяла, за отчитане на редовните кредити /доколкото не се твърди
пълна отсъствие на изготвени справки, а само невключване на определени “лоши“ кредити/,
което допълнително затруднява възможността за преценка на възложеното като задължение
на управителя от страна на търговеца.
По отношение на твърдяното от ищцовото дружество задължение на ответницата да
подава справки до Съвета по управление на риска, следва да се има предвид, че Правилата
за действия при просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ, са неотносими към
изпълнението по Договора за управление от 14.02.2014г., тъй като същия е действал до
01.07.2016г., а правилата са приети на 25.07.2017г.
Становището на ищцовото дружество, че и след сключване на трудовият договор,
отговорността за причинените му от неизпълнението вреди, която се носи от ответницата,
подлежи ангажиране реда на договорната отговорност уредена в ЗЗД, е неправилно. При
наличието на трудов договор, е налице специален ред, който изключва приложението на
общия закон, какъвто се явява ЗЗД. Ето защо имуществена отговорност, която
работодателят-ищец може да търси от своята служителка-ответницата, следва да стане по
предвиденият в Кодексът на труда ред за реализиране на пълна или ограничена
имуществена отговорност.
В обобщение съдът намира, че Договора за управление от 14.02.2014г. не визира
стриктно /конкретно/ задължение на ответницата за отчетност на “лоши“ кредити, което е да
е основание за ангажиране на отговорността й на претендираното от ищцовото дружество
основание, като същевременно Правилата за действия при просрочени кредитни експозиции
не са действали през този период, а след сключването на Трудовият договор от 01.07.2016г.,
реда за реализиране на отговорността е по КТ, а не по ЗЗД. В резултат, от което предявената
претенция се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
За пълнота, следва да се отбележи, че иска се явява частично недоказан и по размер,
13
доколкото същия е формиран на база изцяло непогасени главница и възнаградителна лихва,
т.е. при липса на каквито и да било плащания, което влиза в колизия с установените от
вещото лице частични погашения по 14 от общо 16 договора за кредит. Освен това
заключението на ССчЕ установи съществено разминаване между отпуснатия /усвоения/
размер по Договор за кредит №160/02.12.2015г., сключен с “Анимарк 2015“ ЕООД, който е
10000 евро или 19558.30лв. и претендираната за връщане сумата от 25000 евро или
48895.75лв.
По изложените съображения, съдът намира, че искът за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби и пропуснати
ползи, които са настъпили в следствие от неизпълнение на задължения за уведомяване на
възложителя за изпълнение на поръчката и за даване на сметка по 16 гр. договори за кредит,
ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба,
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Кредит Комерс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ул.“Райко Даскалов“ №1, ет.2, представлявано от П. Е. Б., за
осъждане на Р. С. П., с ЕГН **********, с адресна регистрация в с.Садово, общ.Аврен,
обл.Варна, да заплати сумата от 135039.35лв., представляваща обезщетение за претърпени
от търговско дружество имуществени вреди, формирано от сбора на претърпени загуби в
размер на 104892.07лв. и пропуснати ползи в размер на 30147.28лв., които са настъпили в
следствие от виновно поведение на ответницата, изразяващо се в неизпълнение на
задълженията й да уведомява възложителя за изпълнение на поръчката и за даване на
сметка, а именно невключване в месечните справки, които ответницата е била задължена да
изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно Правилата за действия при просрочени
кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в ищцовото дружество, на всички дължими и
незаплатени суми по кредитните експозиции по сключени с дружеството 16 броя договора
за кредит през периода 21.08.2014г.-04.12.2015г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба-10.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14