№ 170
гр. С. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500045 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г. З. районен
съд е признал за установено, на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, е имало към 10.07.2017 г. валидно и
изискуемо вземане (погасено изцяло), съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.229/2017 г., по описа на районен съд –
З., по отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р.
Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН
**********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и К.М. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. З., ул. „Б.“ № 18, в размер на: 8 426,27 лева - главница за периода
23.05.2017 г. до 10.07.2017 г.; сумата 296,09 лева - лихва за забава за периода
05.09.2015 г. до 10.07.2017 г. и сумата 825,77 лева – дължими такси и
застраховки.Със същото решение е признал за установено на основание
чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. - Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, че е имало
към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло) по
1
отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р.
Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18 за сумата 1 976,11 лева,
представляваща договорна лихва за периода 05.09.2015 г. до 10.07.2017 г.,
като е отхъврлен иска за разликата над 1976,11 лева до претендираните
2526,42 лева, като неоснователен и недоказан.Със същото решение е
отхвърлен предявения иск за сумата 2 526,42 лева, представляваща
договорна лихва за периода 05.09.2015 г. до 10.07.2017 г. по отношение на
М.М. А.-Е.а и К.М. Е., като неоснователен и недоказан.Осъдени са „В. – 77”
ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 385,18 лева, като отхвърля претенцията за разноски над тази
сума.Осъдени са „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р.
Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН
**********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и К.М. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, разноски в
заповедното производство в размер на 999,73 лева.Осъден е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. –
Изп. директор да заплати на „В.-77“ЕООД И В.Р. Е., разноски в размер 36,46
лева, а на М.М. А.-Е.А и К.М. Е. общо 376,63 лева
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2738/31.12.2019г.
от К.Е. ,М. А. -Е.а от гр.З. и "В."77" ЕООД ,ЕИК-********* и В.Р. Е. чрез
пълномощник адв И.Г. против решение №181/09.12.2019г. по гр.д.
№405/2017г. по описа на районен съд гр.З. с изключение на частта му, с която
е отхвърлен иска за присъждане на лихва за разликата от 1976.11 лева, до
претендираните 2526.42 лева.Твърди ,че доверителите му К.М. Е., М.М. А.-
Е.а не са доволни от обжалваното съдебно решение в частта му, с която е
признато за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че
дължат следните суми: 8426.27 лева- главница, 296.09 лева - лихва и 825.77
лева — такси и разноски и го обжалват в тази му част.Доверителите му „В.
77“ ЕООД и В.Р. Е. са направили възражение за нищожност на клаузата за
лихва от договора за кредит на и на основание общата разпоредба на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, но в тази насока твърди ,че липсват мотиви в обжалвания
съдебен акт. Възможността банката едностранно да изменя договорения
лихвен процент, при непредвидени в него конкретни обективни условия, при
които се променя БЛП и при неформулирането им по ясен и разбираем за
клиентите начин и при неустановен ясен механизъм и конкретни параметри
2
за това и при непредвидена възможност за кредитополучателя да се откаже
безусловно от договора за кредит, счита ,че накърнява добрите нрави, в
случая добрите търговски нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и
като такава е нищожна клауза, която не поражда правно действие между
страните по договора, доколкото противоречи на принципите на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и
основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес. В
тази връзка атакуваната клауза на чл. 3 от договора, която дава възможност на
банката едностранно да изменя размера на договорения лихвен процент, при
непредвидени в него обективни критерии, при които може да се променя
лихвата /в частност БЛП/ до пълното погасяване на кредита, които не зависят
от волята на кредитора, при положение, че кредитополучателят не може да се
откаже от договора, безспорно е несъвместима с принципа на справедливост,
равнопоставеност на страните в облигационната връзка и отчитане на всеки
признат от правото интерес на всяка една от страните по сделката, поради
което е нищожна поради накърняване на добрите търговски нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Определянето на променливия компонент от
възнаградителната лихва по кредита на база не на обективни критерии,
каквато възможност, дава процесната клауза на договора за кредит, доколкото
и съгласно приетите методики на банката факторите, от които зависи БЛП не
отразяват изцяло външни за нея условия на средата, в която тя осъществява
своята дейност, а зависят и са под контрола на банката, открива възможности
за злоупотреба от страна на банката чрез едностранно изменение на
договорните параметри и създава непредвидимост по отношение на
кредитополучателя относно границите, в които се очаква да варира
задължението му за заплащане на лихва, т.е. да планира общия размер на
разходите си по кредита, поради което клаузата на чл. 3 от договора за кредит
е несъвместима с принципа на справедливост, равнопоставеност на страните
по договора и за защита на всеки признат от правото интерес, и като такава е
нищожна, поради накърняване на добрите търговски нрави по смисъла на чл.
26, ал.1 пр.З от ЗЗД. С тази клауза, макар и да е предвидено, че договореният
лихвен процент се променя при промяна на БЛП /т.е. и в посока увеличаване,
и в посока намаляване/, доколкото, съобразно уговореното, само от
субективната преценка на банката зависи дали да упражни правото си
едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски при
промяна на БЛП в посока на неговото намаляване, не е гарантиран принципа
на реципрочност, т.е. не е предвидена сигурна възможност и
кредитополучателят да се ползва при намаляване на променливият компонент
от договорната плаваща лихва, с което клаузата нарушава и принципа за
справедливост, поради което се явява нищожна, поради накърняване на
добрите търговски нрави. Доказателство за еднопосочното движение на
лихвения процент, единствено в посока завишаване от договорения,счита ,че
са заключенията на вещото лице, според които в нито един период от
действие на договора вноската за лихва не е намалява, а паричната вноска
като сума за дължима лихва се увеличава.
Намира за напълно неоснователно и в противоречие със събраните
3
доказателства обстоятелството ,че първоинстнционния съд е присъдил
сумата от 825.77 лева - непогасени такси. В т. 11 от заключението на вещото
лице, прието в съдебно заседание от 10.09.2018г., изрично е посочено, че към
момента на изготвяне на заключението тези такси са платени. Според
заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание на 11.09.2019г.,
общо начислените такси по кредита са 1 810.11 лева и те са погасени изцяло с
общо внесените от кредитополучателя 111251.11 лева. С оглед на така
приетите експертизи, счита извода на съда за дължимост на сумата от 825.77
лева за необоснован и решението му в тази част за неправилно и моля да го
отмените.
Изводът на PC-З. относно неприложимостта на съдебната компенсация при
направено възражение за прихващане е неправилен. Съдът обсъжда в
мотивите си второто допълнително заключение на вещото лице и приема, че
практически банката е начислявала по-голям размер на възнаградителна
лихва, в сравнение с договорения начин и длъжникът е платил лихва в повече
в размер на 5983.54 лева, а му е начислена такава в повече в размер на
8559.31 лева. Счита ,че е налице смесване между материално правните
последици от изявлението са прихващане и съдебната компенсация по
направено възражение в текущ съдебен процес. Според съдебна практика на
ВКС възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен
процес, като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е
допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. В тези
хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва, след като
влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и
неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно,
установено по размера, в който се реализира от съда. В случая РС- З. изобщо
отказва да се произнесе по отношение на изрично направено възражение за
прихващане независимо, че по делото са събрани доказателства и
решаващият състав е приема наличието на надплатени и начислени в повече
суми. Намира ,че това е нарушение на съдопроизводствените правила е
основание за отмяна на решението в тази му част. С влизане в сила на
решението, спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и
изискуемо и погасителния ефект на двете насрещни задължения настъпва.
Отказът на съда от произнасяне по направеното възражение за прихващане
лишава доверителите му от съществено средство за защита. От гледна точка
на процесуалното право възражението за прихващане е процесуално действие
за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното
възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред.
Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното
правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като
ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила
решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната
изискуемост - чл. 298, ал. 4 ГПК. Правните последици на възражението за
съдебно прихващане са аналогични на насрещния иск, тъй като и при двата
процесуални способа се формира сила на присъдено нещо по заявеното с тях
спорно право.Счита ,че произнасянето по направеното възражение за
4
прихващане е от особено важно значение за доверителите му, поръчители по
договора за кредит, тъй като със суми от техни сметки е погасено
задължението към банката. Намира ,че правилно PC-З. прогласява за
нищожна, спрямо поръчителите, клаузата за едностранно повишаване на
лихвения процент от страна на банката, но неправилно отказва да се
произнесе по направеното от тях възражение за прихващане със суми
начислени и събрани на основание нищожна клауза.Поради това моли съда да
отмени решението на районен съд гр.З. в обжалваните части и уважи
претенциите на доверителите му.
В законния срок е постъпил писмен отговор с вх.
№40117.02.2020г. от "Юробанк България " АД гр.С. ,чрез адв.В. като намира
въззивната жалба за изцяло неоснователна. а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.Относно
неравноправния характер на клаузата на чл. 3 от процесния Договор за банков
кредит намира съжденията на жалбоподателя, че клаузата на чл. 3 от
процесния договор била неравноправна и респективно нищожна по
отношение на „В. 77" ЕООД и В.Р. Е. за изцяло неправилни.Моли съда да
обърне внимание ,че по отношение на тези жалбоподатели договорът не може
да се разглежда като потребителски, тъй като въпросните лица не са имали
качеството потребител при неговото сключване.Жалбоподателят „В. 77"
ЕООД е търговец, сключил Договор за банков кредит отново с ясно изразено
търговско предназначение - продукт БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ -
ПЛЮС от 22.05.2007г., като сумите по кредита са многократно използвани от
кредитополучателя. Ясно изразения търговски характер на договора се
потвърждава и при тълкуване на сключените в последствие анекси към
него.Жалбоподателят В.Р. Е. се задължава по гното правоотношение с Анекс
2 от 23.04.2009г., като във въпросния анекс изричж/ Фе посочва, че същият се
задължава именно в качеството си на прехвърлител на търговското
предприятие на кредитополучателя ЕТ „В. Е. - В." и „В. 77" ЕООД. Видно от
горното, освен, че е имал търговско качество към този момент въпросният
ответник е сключил договора именно във връзка с дейността по прехвърляне
на търговско предприятие, осъществима само между търговци - арг. чл. 15
ТЗ.Освен това счита ,че жалбоподателя В.Р. Е. е имал качеството на
управител и едноличен собственик на капитала на „В. 77" ЕООД, като тези
обстоятелства остават непроменени и до настоящия момент. Както изрично
приема първоинстанционния съд, физическо лице, което има тесни
професионални връзки с дружество не може да се счита за потребител. Това
разрешение е в съответствие, както с практиката на ВКС /Решение
38/23.06.2017г. по т.д. 2754/2015г./, така и със задължителното тълкуване
предоставено от СЕС. Нещо повече, за да се прием според цитираната
практика, че физическото лице няма качеството потребител е достатъчно след
като се изследват всички обстоятелства да се установи, че има връзка с
дружеството от вида на управителните правоотношение или да е налице
мажоритарно участие на физическото лице в капитала на търговеца. Счита ,че
по настоящия случай не само са налице и двете форми на професионална
връзка, въпреки че съществуването на която и да е от тях е достатъчна, за да
5
не може да се квалифицира лицето като потребител, но и по отношение на
втория вид връзка /мажоритарно участие в капитала/, критерият е също
преизпълнен, тъй като участието на В.Р. Е. във „В. 77" ЕООД е
изключително.С оглед гореизложеното, намира, че В.Р. Е. не е могъл да има
качеството на потребител по процесния договор, доколкото той от една
страна е имал качеството на едноличен търговец, а от друга е бил и едноличен
собственик на капитала и управител на основния кредитополучател. Този
извод се потвърждава и от ясно изразената търговска насоченост на
използвания кредитен продукт.Относно твърденията за недължимост на
присъдените такси намира ,че възраженията за необоснованост на
първоинстанционното решение поради противоречието му със събраните по
делото доказателства в частта, с която се присъжда сумата от 825,77 лева,
представляващи непогасени такси, за неправилни.В действителност всички
суми по издадената по ч. г. д. 229/2017г. на PC - З. заповед за изпълнение,
включително и обсъжданите такси са били заплатени към датата на подаване
на исковата молба пред първоинстанционния съд, но същите не са били
погасени към момента на подаване на заявлението от страна на Банката.
Именно това, както и фактът, че срещу заповедта са подадени възражения от
всички жалбоподатели е обусловило и правния интерес на представляваното
от нас дружество от предявяването на установителен иск.Цитираните от
жалбоподателите части от експертизата имат предвид именно така очертаните
факти, а не обстоятелството, че същите суми са били погасени преди
депозиране на заявлението, в който случай би могло да се стигне до
отхвърляне на иска в тази му част. Претенцията счита ,че е следвало да се
уважи спрямо всички ответници в коментираната част, доколкото по делото
категорично се установи, че таксите не са били платени към момента на
подаване на възражението.С оглед на това счита първоинстанционното
решение за изцяло обосновано и съответно на назначената по делото
първоначална и допълнителни експертизи в частта относно претендираните
такси. Относно съображенията за приложимост на съдебната компенсация
счита за напълно правилен извода на първоинсанционния съд, че в случая не
може да се направи прихващане с надвнесени суми, представляващи
договорни лихви и главница. Това следва от правилото на чл. 103 ЗЗД, както
и от константната съдебна практика, включително от установеното в
мотивите по т. 4 на Тълкувателно решение 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. номер
1/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които всяко от вземанията требва да е
изискуемо и ликвидно, което означава, че и двете вземания трябва да са
безспорни по основание и размер. Намира ,че в процесния случай това не е
така, тъй като задълженията за лихва и главница са спорни, т.е. са
неликвидни.Счита ,че възражението за прихващане на жалбоподателите не е
могло да бъде предявено, тъй като не е спазен срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, а не
са налице и предпоставките това да бъде направено в по-късен момент, както
изисква Тълкувателно решение 1 по тълк.д. номер 1.В изложеното от
жалбоподателите не се държи сметка за различията между матриалното и
процесуално право на прихващане, като не са съобразяват и постановките на
посочената по-горе задължителна тълкувателна практика.Поради това моли
6
съда да потвърди решение № 181 от 09.12.2019г., постановено по гр. д. №
405/2017г. по описа на PC - З. в обжалваната част, тъй като същото е правилно
и законосъобразно.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
С определение №20852/10.08.2020г. по в.гр.д. №257/2020г. С.ският
окръжен съд e отменил даденият с протоколно определение на 04.08.2020г.
по в.гр.д. №257/2020г. по описа на окръжен съд гр.С. ход по същесктвото на
спора ,прекратил е производството по в.гр.д. №257/2020г. по описа на
окръжен съд гр.С. и е изпратил делото на районен съд гр.З. за
произнасяне по направеното възражение за прихващане с молба вх.
№2379/11.111.-2019г. от К.М. Е. , М.М. А. -Е.а ,"В.-77" ЕООД и В.Р. Е.
,всички чрез адв.И.Г. ,като след изтичане на срока за обжалване на съдебния
акт по чл.250 ГПК ,делото да се изпрати на окръжен съд гр.С. ,за произнасяне
по въззивната жалба К.М. Е. , М.М. А. -Е.а ,"В.-77" ЕООД и В.Р. Е. ,всички
чрез адв.И.Г.
С решение №20144/07.12.2020г. по гр.д. №405 /2017г. З. районен
съд е отхвърлил постъпилата молба от К.М. Е. ,М.М. А. –Е.а ,“В.-77“ЕООД
и В.Р. Е. ,всички ,представлявани от адв.И.Г. за прихващане на недължимо
надплатените 5 983,54 лева със сумата 8 426,27 лева ,дължима главница от
молителите към „Юробанк България „АД ,като неоснователна и недоказана.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2488/22.12.2020г. от К.М.
Ефемав,М.М. А. -Е.а и двамата от гр.З. ," В. 77"ЕООД ,с ЕИК-********* и
В.Р. Е. ,всички чрез адв.И.Г. против решение №20144/07.12.2020г. по гр.д.
№405/2017г. по описа на районен съд гр.З. ,с което е отхвърлена молбата им
за прихващане на недължимо надплатените 5983,54 лева със сумата 8426,27
лева -дължима главница от молителите към "Юробанк България " АД като
неоснователна и недоказана.Намира ,че изводите на районен съд гр.З. са
неправилни. Моли съда да обърне внимание на второто допълнително
заключение съгласно което практически Банката е начислявала в
несъответствие с договорните условия ,в резултат на което длъжникът реално
е платил в повече 5 983,54 лева , а неправомерно му е начислена лихва в
повече от 8 559,31 лева Счита ,че районният съд е смесил материално
правните последици от изявлението за прихващане и съдебната компенсация
по направено възражение в текущ съдебен процес като е приел ,че не може да
се извърши прихващане тъй като не са били налице две насрещни ликвидни и
изискуеми вземания Счита ,че съдебната практика е в точно обратният
смисъл .Поради това моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и необосновано и постанови друг съдебен акт , с който да
уважи претенциите на доверителите му Претендира разноски .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№286/04.02.2021г.
от "Юробанк България " АД чрез адв. Г.С.,която намира ,че въззивната жалба
е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на районен
съд З. като законосъобразно и обосновано постановено Счита ,че ответниците
не разполагат с вземане на доверителя и и поради това и нямат основание да
извършват прихващане. Намира ,че независимо от промяната на лихвения
7
процент ответниците са били в неизпълнение на задълженията си да заплащат
дължимите погасителни вноски към банката ,поради което счита че не
разполагат с вземане срещу нея за надплатени суми по договора за
кредит.Моли в този смисъл да бъде постановен от въззивния съд акт.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателите К.М. Е. ,
М.М. А. –Е.а ,“В.-77“ЕООД гр.З. и В.Р. Е. ,редовно призовани не се
явяват.Вместо тях пълномощникът им адв.И.Г. представя молба, с която
прави възражение за прихващане с главницата на задължението с недължими
платени суми, чийто точен размер е установен към днешния момент, след
приемането на заключението на вещото лице.Установява ,че е направил
подобна молба и пред районен съд -З., но необходимостта от настоящата
молба е конкретизиране на възражението за прихващане като конкретен
размер, с оглед заключението на вещото лице. Признава с молбата размерът
на дължимата главница от 8 426,27лева , но прави от името на
доверителите си възражение за прихващане с надвнесените от тях лихви и
такси, тъй като настоящата експертиза установява , че има начислени такси в
размер на 872лева за просрочие на кредита, а такива такси не са предвидени
нито в договора, нито в ОУ на Банката. На същото основание, моли
въззивния съд да се отхвърли и иска за такси в т. 3 от петитума на исковата
молба, тъй като нито една експертиза не установява в общия претендиран
размер от 825,77 лева , какво включва тази такса. Моли от непогасената
главница в размер на 8 426,27лв. да се прихванат надвнесените лихви в
размер на 3 805,86 лева , недължимо платените лихви в размер на 3
047,15лева , както и неправомерно начислените и платени към 2015 г . 872
лева такса за просрочие. Поддържа депозираната въззивна жалба Представя
подробна писмена защита.
С.ският окръжен съд намира ,че двете въззивни жалби са
процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок,с внесена държавна такса срещу
съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес
от търсената защита.
Разгледани по същество са основателни по следните
съображения:
Предявен е бил установителен иск с правно основание чл.422,ал.1
във вр. с чл.415 ГПК за главница -8 426,27 лева за периода от 23.05.2007г. до
10.07.2017г. ,лихва по кредита в общ размер 2 822,51 лева ,за периода от
05.09.2015г. до 10.07.2017г. ,от които 2 526,42 лева договорни лихви и 296,09
лева мораторни /обезщетение за забава /лихви ,дължима такса и застраховки
в размер на 825,77 лева за периода от 23.09.2015г до 10.07.2017г. ,законна
лихва върху главницата и дължими такси ,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.07.2017г./ до
окончателно изплащане на сумата и разноски 999,73 лева в заповедното
производство от които 241,49 лева държавна такса и 758,24 лева адв.
възнаграждение
8
С.ският окръжен съд след като взе предвид многобройните
писмени и гласни доказателства по делото ,направи следните фактически и
правни изводи: С договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия -
плюс“ № * от
22.05.2007 г. на ЕТ „В. Е. - В.“ с ЕИК ********* от гр. З., ул. „Б.“ № 18 е
отпуснат кредит във формата на кредитна линия в размер на 16 000,00 /ш лева
,с краен срок за ползване и погасяване - 120 месеца. На23.05.2007 г. се
установява ,че отпуснатият кредит е усвоен изцяло.
С анекс № 1 от 20.05.2008 г. размерът на кредита е увеличен със 7 000
лева или общо отпуснатия размер на кредитната линия е станал 23 000 лева.
Съгласно чл. 2 ,ал.2 от Договора „Кредитополучателят има право да
погасява изцяло или частично задълженията си по главница, както и да
ползва отново средства до максималния му разрешен размер. Във връзка с
това, през периода от датата на отпускане на кредита- 23.05.2007 г. до
04.08.2015 г. кредитополучателят периодично е усвоявал и погасявал
различни суми, описани подробно в Таблица 1 ,приложена към заключението
на в.л.Н.Ч. ,чиято СИЕ с оглед изясняване на фактическата страна по спора е
била назначена от въззивния съд ,изслушана и неоспорена от страните по
делото ,която С.ският окръжен съд е възприел като обективно и компетентно
изготвена
Съгласно чл. 3 от Договора, дължимата годишна лихва включва
сбора на действащия базов лихвен процент - малки фирми /БЛПМФ/ за лева,
обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4 пункта, като
към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ е в
размер на 10 процента или общия лихвен процент е в размер на 14,00 %
С анекс № 1 от 20.05.2008 г. договорната лихвена надбавка е
променена на 2,25 /две цяло и двадесет и пет стотни/ пункта или общият
размер на лихвения процент по договора е станал 12,25 %
В.Л.Н.Ч. е установила ,че за периода от 23.05.2007 г. до датата на депозиране
на заявлението -13.07.2017 г. /като в този период влиза периода по
исковата молба-от 23.05.2017г. ,когато е усвоен изцяло кредита до
10.07.2017г. /остатъка от дължимата главница е общо в размер на 8 426.27
лева
Вещото лице установява ,че през целия период, от 22.05.2007 г. до
22.05.2017 г., върху усвоената част на кредита дължимите лихви са общо в
размер на 23 716,90 лева. / изчислени на база договорения лихвен процент с
договора и анекса,който не е бил променян и е бил 12,25 %
За периода от 23.05.2017 г. до 13.07.2017 г. /датата на депозиране на
заявлението/ дължимата лихва по договора върху остатъка от главницата 8
426.27 лева , вещото лице сочи ,че е общо в размер на 146.23 лева.Общо
дължимата лихва за периода от 22.05.2017 г. до 13.07.2017 г. е в размер на 23
9
863,13 лв.
Вещото лице по СИЕ сочи ,че от предоставените извлечения на
банковата сметка , че през целия период на използване на паричните суми от
кредитната линия от 23.05.2007 г. до 01.10.2015 г., кредитополучателят е
платил следните суми, подробно описани в Таблица 2 , приложена към
заключението по СИЕ.
- лихва върху усвоената част в общ размер на 27 668.99 лева
- начислени такси за отпускане на кредита и годишни такси за
управление на основание чл. 5, ал. 1 и ал.2 от договора за кредит в общ
размер на 1 380,00 лева
- начислени такси за просрочие на кредита в общ размер на 872,00 лева
- начислена комисионна за ангажимент на основание чл. 5, ал.4 от
договора за кредит в общ размер на 90,95 лева,
Вещото лице ,установява ,че остатъка от главницата към 23.05.2017
г. е в общ размер на 8 426.27 лв.
От предоставеното удостоверение от ЧСИ Тодор Витанов е видно,
че по молба на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист от
21.07.2017 г. и е образувано ИД № 248/2017г. за заплащане /солидарно/ на
парично задължение. След наложени запори на банковите сметка на
длъжниците на 02.10.2017 г. и 03.10.2017 г. по сметките на ЧСИ са постъпили
общо суми в размер на 32 763,21 лв., от които е възстановена сумата от 16
330,83лв., а с разликата от 16 432,38 лв. са погасени суми, както следва:
- законови лихви - 224,64 лв.
- присъдена главница - 8426,27 лв.
- присъдени лихви - 846,40 лв.
- съдебни разноски - 3543,56 лв.
- присъдени лихви - 1976,11 лв. и други - 1415,40 лева. Поради това
в.л.Н.Ч. установява ,че дължимата лихва на база договорените лихви по
договора за кредит и анекса към него за периода от 23.05.20017 г. до
13.07.2017 г. е в общ размер на 23 863,13 лева , а изплатената такава до дата
01.10.2015 г. е в размер на 27 668.99 лева т. е. длъжника е заплатил в
повече лихва в размер на 3 805,86 лева
В.л. Ч. установява ,че в резултат на образуваното изпълнително
дело от ЧСИ, по кредита на длъжника ЕТ „В.-В. Ефемов“ на 18.10.2017 г. е
извършено погасяване на дължими суми, като допълнително са платени
лихви в общ размер на 3 047,15 лева .
При така установената фактическа обстановка съдът направи
10
следните правни изводи:.Няма спор ,а и пълномощникът на жалбоподателите
признава че размера на непогасената част от главницата е 8 426,27 лева и
този размер е дължим от жалбоподателите .
Съгласно заключението на вещото лице общо дължимата лихва за
периода 23.05.2007г. до 13.07.2017г. ,съгласно договора и анекса, е в общ
размер на 23 863.13 лева. Този период включва и периода ,посочен в исковата
молба -05.09.2015г. до 10.07.2017г.. за който в, т. 2 от петитума на исковата
молба Банката претендира договорни и мораторни лихви. Вещото лице
установява ,че за целия този период - 23.05.2007г. - 13.07.2017г. са изплатени
общо 27668.99 лева лихви или 3 805.86 лева в повече от дължимото по
договора и анекса.
По образуваното изпълнително дело №248/2017г. по описа на ЧСИ
Тодор Витанов допълнително са платени лихви в размер на 3 047.15 лева.
Вещото лице в своето заключение пред въззивния съд установява ,че тези
лихви са неправомерно начислени и съответно принудително събрани по
изпълнителното дело, тъй като общият размер на дължимата лихва за периода
23.05.2007г. до 13.07.2017г. е 23 863.13 лева и при събиране на вноските по
кредита, още към 01.10.2015г., дължимите лихви са изцяло погасени и
дори надплатени с 3 805.86 лева. В този смисъл е неоснователно за
част от общия период Банката да претендира плащането на лихва при
положение, че безспорно се установява, че за целия период е платено и дори е
платено в повече сума от 3 805,86 лева
Относно таксите в.л Н.Ч. установява ,че е начислявана сумата 872. лева
такси за просрочия.
Съдът след като взе предвид договора и анексите към него ,че
начисляването на такива такси не са предвидени в договора, като в чл. 4 от
Договора е предвидено начисляването на наказателна лихва за забава, но не и
такси за просрочие.Освен това в т. 11 от заключението на вещото лицеС.Щ.
по назначената ,изслушана и неоспорена СИЕ на стр.193 от
първоинстанционното дело , изрично е посочено, че към момента на
изготвяне на заключението тези такси са платени. Поради това в частта с
която районният съд гр.З. е уважил иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК
на Юробанк България „АД гр.С. за такси и застраховки в размер на 825,77
лева следва да бъде отменено като този иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Изрично с писмена молба с вх.№2379 11.11. 2019г. К.М. Е. , М.М. А. -
Е.а от гр.З. ,“В.-77“ ЕООД ,ЕИК-********* и В.Р. Е. ,всички чрез адв.И.Г. и
с втора уточнителна писмена молба/на стр.76 от въззивното дело са
направили възражение за прихващане на недължимо платените 3 805.86
лева - надплатени лихви с главницата на задължението в установен размер от
8 426.27 ле лева .Направили са изрично възражение за прихващане на
недължимо принудително платените 3 047.15 лева по изпълнително дело №
20179180400248 по описа на ЧСИ Тодор Витанов - неправомерно начислени
11
лихви, с главницата на задължението в установен размер от 8426.27
лева.Направили са възражение за прихващане на недължимото начислени и
платени 872.00 лева - такси за просрочил, с главницата на задължението в
установен размер от 8 426.27 лева.
Въззивният съд намира ,че е неоснователна претенцията на
Банката –ищец като неоснователно жалбоподателите са заплатили сумата
от 872 лева, неправомерно начислени и изплатени такси за просрочие на
кредита към 01.10.2015г,след като вещото лице установява ,че към датата
01.10.2015г. всички вноски по кредита са били платени./Виж Таблица №2
към заключението . /Тези плащания касаят всичките жалбоподатели по
делото , като събирането им не е уговорено по договора, извършени са по
време когато кредита е бил редовен, и вместо за погасяване на главница или
лихви по кредита са отнесени за плащане на недължими такси. Освен това
събирането на фиксирани такси за просрочие съдът констатира че липсва
като клауза в представените Общи условия на Банката .
Въззивният съд намира ,че е неоснователна претенцията на Банката
, посочена в т. 3 от исковата молба - за присъждане на дължими такси и
застраховки в размер на 825.77 лева.До приключване на съдебното дирене в
първата инстанция не се установява от Банката каква част от тази сума се
дължи за такси и каква за застраховки,въобще доказателства в тази насока
липсват. Съгласно договора задължение за застраховка има единствено в
случай на ипотека или залог на движими вещи,като настоящият случай не е
такъв.,поради искането за тази сума от страна на Банката е недоказано и в
тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и иска отхвърлен
,като неоснователе
Приетата на 06.07.2021г. от С.ски окръжен съд СИЕ безспорно
установява , че общия размер на надвнесените лихви за периода 23.05.2007г.
— 13.07.2017г. е в размер на 3 805.86 лева. Тези лихви са изчислени на база
подписания договор за банков кредит и анекса към него. След като клаузата
за едностранно вдигане на лихвения процент е призната за нищожна спрямо
поръчителите К.М. Е. и М.М. А.-Е.а/с обжалваното решение на районен съд
З. ,тъй като няма въззивна жалба от Юробанк България АД ,същата е
върната от районен съд З. поради неизпълнени указания /, то сумата над
установените 23 863.13 лева до платените 27 668.99 лева е недължима от тях,
тъй като надплатена и подлежи на връщане, като изрично е направено от
пълномощника им възражение за прихващане с останалите дължима сума за
главница.
Вещото лице Ч. установява ,че по образуваното изпълнително
дело №248/2017г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов допълнително са платени
лихви в размер на 3 047.15 лева. Вещото лице в своето
заключение пред въззивния съд установява ,че тези лихви са неправомерно
начислени и съответно принудително събрани по изпълнителното дело, тъй
като общият размер на дължимата лихва за периода 23.05.2007г. до
13.07.2017г. е 23 863.13 лева и при събиране на вноските по кредита, още към
12
01.10.2015г., дължимите лихви са изцяло погасени и дори надплатени
с 3 805.86 лева.
В случая въззивният съд намира ,че клаузата за едностранно
вдигане на лихвения процент от банката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
предложение три ЗЗД и по отношение на физическото лице В. Е. и
търговското дружество В. 77" ЕООД като по отношение на тях също е
направено от пълномощника им адв.И.Г. възражение за прихващане
Доказателство за еднопосочно движение на лихвения процент в посока на
завишаване от договорения е заключението на в.л. С.Щ. и приложение №1
към него /стр.328 / от първоинстанционното дело.При това положение
С.ският окръжен съд намира ,че е основателно направеното в хода на
процеса възражение за съдебна компенсация като следва от главницата в
размер на 8 426,27 лева , да се приспадне сумата 872 лева неправомерно
начислени и вече платени такси ,да се приспадне сумата с
3 805.86 лева и сумата 3 047.15 лева,неправомерно събрана в производството
по изп.д. №248/2017г. на ЧСИ Т.Витанов .Получава се чиста сума 701,26
лева ,която представлява останала дължима главница по договор за
банков кредит продукт Бизнес револвираща линия - плюс №*/22.05.2007Г.,
,която следва да заплатят жалбоподателите на Банката
Съдът намира ,че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
акцесорния иск за законна лихва върху главницата ,от датата на подаване на
заявлението /11.07..2017г. до окончателно изплащане на сумата ,тъй като
ответниците по жалба още към 01.10.2015г. са платили всички вноски и
неоснователно след това са били събрани лихви от Банката .
В този смисъл С.ският окръжен съд намира ,че следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано обжалваното
решение №20144/-07.12.2020г. по гр.д. №405/2017г. по описа на районен съд
гр.З. , с което е отхвърлена постъпилата молба с вх.№2379 11.11. 2019г.
К.М. Е. , М.М. А. -Е.а от гр.З. ,“В.-77“ ЕООД ,ЕИК-********* и В.Р. Е.
,всички чрез адв.И.Г. относно приложимостта на съдебната компенсация
по направено възражение за прихващане в текущ съдебен процес.
В решение № 113 постановено по гр.дело № 1274/2013г. на ВКС, ГК,
ІІ гр.д. са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно възражение срещу
вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до по-малкото от
тях. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва
да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени.
Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е
допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в
решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент
13
вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на
чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на
давността. По изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва
своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като
насрещното вземане е покрито с давност. В каузалната част е извършена
компенсация с вземането на ответника, установено с влязло в сила решение по
уважен насрещен иск. . Прието е, че от гледна точка на процесуалното право
евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита
срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение,
съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това
без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение
е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на
прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на
съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост
По въпроса за предпоставките за съдебно компенсация на насрещни
вземания, настоящият състав съобрази съдебна практика на ВКС,
обективирана в следните решения:Решение №35/25.07.2017г. по т.д. №3164/
2015г. на ВКС Іт.о. и решение №113/09.07.2013г. по гр..д. №1274/2013г. по
описа на ВКС ІІгр.о/При направено възражение за прихващане районен съд
–З. е бил длъжен да го приеме съобразно правилата на чл.131-чл.133 ГПК и
да се произнесе с диспозитив , дори и ако вземането по направеното
възражение не е ликвидно и към този момент ,това е аргумент от чл.298,ал.4
ГПК. Фактически с влизане в сила на решението спорното неликвидно
насрещно вземане ,става ликвидно и изискуемо.
Ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано решение №181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г. по описа на
районен съд З. в частта с която е признато за установено за установено , на
основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, е имало към
10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло), съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.229/2017 г., по
описа на РС – З., по отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и
адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. –
Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А,
ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и К.М. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за разликата над 701,26 лева до 8 426,27 лева
/главница сумата 296,09 лева - лихва за забава за периода 05.09.2015 г. до
10.07.2017 г. и сумата 825,77 лева – дължими такси и застраховки. ,като
незаконосъобразно и необосновано и вместо това ще следва да постанови ,че
отхвърля предявените главен /чл.-422,ал.1 ГПК /и акцесорни искове от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, срещу „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176,
14
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р.
Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-
Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и К.М. Е., ЕГН **********,
с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за разликата над 701,26 лева до 8 426,27 лева
главница/след извършена съдебна компенсация / за периода 23.05.2007г. до
10.05.2017г.,по договор за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия
- плюс №*/22.05.2007Г.,ведно със законна лихва върху главницата ,от датата
на подаване на заявлението /11.07..2017г. до окончателно изплащане на
сумата както и сумата 296,09 лева - лихва за забава за периода 05.09.2015
г. до 10.07.2017 г. и сумата 825,77 лева – дължими такси и застраховки като
неоснователни и недоказани .
Ще следва да бъде отменено решение №№181/09.12.2019г. по
гр.д. №405/2017г. по описа на районен съд З. в частта ,с която е признато за
установено на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. - Изп.директор и П.Н.Д. – изп. директор,
е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло) по
отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р.
Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18 за разликата над сумата
146,23 лева до 1976,11 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.09.2015 г. до 10.07.2017 г., и вместо това ще следва да бъде постановено ,че
отхвърля иска за договорна лихва за разликата над 146,23 лева до 1 976,11
лева като неоснователен и недоказан.
Ще следва да бъде отменено решение№181/09.12.2019г. по гр.д.
№405/2017г. по описа на районен съд З. в частта, с която са осъдени „В. –
77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” №
18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр.
З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 385,18 лева,в частта , с която са осъдени„В. – 77” ЕООД,
ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – изп. директор, разноски в заповедното производство
в размер на 999,73 леваи в частта ,с която е осъдена „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. –
изп. директор да заплати на „В.-77“ЕООД И В.Р. Е., разноски в размер 36,46
15
лева, а на М.М. А.-Е.А и К.М. Е. общо 376,63 лева.,като незаконосъобразно
и необосновано
С.ският окръжен съд ще следва да постанови с оглед изхода на делото
преизчислени разноски съразмерно уважената и отхвърлената част от
исковете както ще следва да бъде осъден „Юробанк България „АД гр.С. да
заплати в полза на жалбоподателите съразмерно отхвърлената част от
исковете сумата 1 377,32 лева за първата инстанция ,а за въззивната
инстанция в полза на В. Е. следва да заплати сума в размер на 836 лева
съразмерно отхвърлената част от исковете ,представляваща адв.
възнаграждение за адв.И.Г..
Ще следва В. -77“ЕООД и В.Р. Е. да заплатят в полза на „Юробанк
България „АД разноски, съразмерно уважената част от исковете в размер
на 191,61 лева .
Ще следва да бъде потвърдено решение№181/09.12.2019г. по
гр.д. №405/2017г. по описа на районен съд З. в частта ,с която признато за
установено за установено , на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. –
Изп. директор, е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане
(погасено изцяло), съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д.229/2017 г., по описа на РС – З., по отношение на „В. – 77”
ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за сумата 701,26 лева
главница по договор за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия -
плюс №*/22.05.2007Г.,ведно със законна лихва върху главницата ,от датата
на подаване на заявлението /11.07..2017г. до окончателно изплащане на
сумата и договорна лихва върху главницата от 701, 26 лева ,представляща
сумата 146,23 лева за периода 05.09.2015 г. до 10.07.2017 ,като
законосъобразно и обосновано постановено
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №181/09.12.2019г. по гр.д.
№405/2017г. по описа на районен съд З. в частта , с която е признато за
установено , на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор,
е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло),
съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.229/2017
16
г., по описа на РС – З., по отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176,
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р.
Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-
Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и К.М. Е., ЕГН **********,
с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за разликата над 701,26 лева до 8 426,27 лева
/главница сумата 296,09 лева - лихва за забава за периода 05.09.2015 г. до
10.07.2017 г. и сумата 825,77 лева – дължими такси и застраховки. като
незаконосъобразно и необосновано и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените главен /чл.422,ал.1 ГПК /и
акцесорни искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, срещу „В. –
77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” №
18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр.
З., ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за разликата над
701,26 лева до 8 426,27 лева главница/след извършена съдебна компенсация /
за периода 23.05.2007г. до 10.05.2017г.,по договор за банков кредит
продукт Бизнес револвираща линия - плюс №*/22.05.2007Г.,ведно със
законна лихва върху главницата ,от датата на подаване на заявлението
/11.07..2017г. до окончателно изплащане на сумата както и сумата 296,09
лева - лихва за забава за периода 05.09.2015 г. до 10.07.2017 г. и сумата 825,77
лева – дължими такси и застраховки като неоснователни и недоказани .
ОТМЕНЯ решение №181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г. по
описа на районен съд З. в частта ,с която е признато за установено на
основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. - Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, е имало към
10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло) по отношение
на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул.
„Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********,
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18 за разликата над сумата 146,23 лева до 1976,11
лева, представляваща договорна лихва за периода 05.09.2015 г. до 10.07.2017
г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район
В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. - Изп.директор и
П.Н.Д. – Изп. директор ,че е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо
вземане (погасено изцяло) по отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176,
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р.
Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18 за
разликата над сумата 146,23 лева до 1976,11 лева иска за договорна лихва ,
като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение№181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г. по описа
на районен съд З. в частта, с която са осъдени „В. – 77” ЕООД, ЕИК
2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 385,18 лева,в частта , с която са осъдени„В. – 77” ЕООД,
ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
17
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С.,
район В., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш.
Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор, разноски в заповедното производство
в размер на 999,73 леваи в частта с която е осъдена „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. –
изп. директор да заплати на „В.-77“ЕООД И В.Р. Е., разноски в размер 36,46
лева, а на М.М. А.-Е.А и К.М. Е. общо 376,63 лева.,като незаконосъобразно
и необосновано
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – изп.директор , да заплати в
полза на жалбоподателите съразмерно отхвърлената част от исковете сумата
1 377,32 /хиляда триста седемдесет и седем лева и 32 стотинки /лева за
първата инстанция ,а за въззивната инстанция в полза на В.Р. Е., ЕГН
**********, да заплати сума в размер на 836/осемстотин тридесет и шест /
лева ,съразмерно отхвърлената част от исковете представляваща заплатено
адв. възнаграждение за адв.И.Г..
ОСЪЖДА „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р. Е. – Управител; И
В.Р. Е., ЕГН ********** да заплатят в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – изп.директор
,разноски, съразмерно уважената част от исковете в размер на 191,61/сто
деветдесет и един лев и 61 стотинки / лева
ПОТВЪРЖДАВА решение №181/09.12.2019г. по гр.д.
№405/2017г. по описа на районен съд З. в частта ,с която признато за
установено за установено , на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. –
Изп. директор, е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане
(погасено изцяло), съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д.229/2017 г., по описа на РС – З., по отношение на „В. – 77”
ЕООД, ЕИК 2006176, седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18,
представлявано от В.Р. Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № 18; М.М. А.-Е.А, ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.” № 18 и
К.М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18, за сумата
701,26/седемстотин и един лев и 26 стотинки / лева главница по договор
за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия - плюс
№*/22.05.2007г,като законосъобразно и обосновано постановено.
ПОТВЪРЖДАВА решение№181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г.
по описа на районен съд З. в частта ,с която признато за установено за
установено , на основание чл.422, ал. 1 ГПК, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. С., район В., ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. Изп.директор и П.Н.Д. – Изп. директор,
е имало към 10.07.2017 г. валидно и изискуемо вземане (погасено изцяло),
съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.229/2017
г., по описа на РС – З., по отношение на „В. – 77” ЕООД, ЕИК 2006176,
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „Б.” № 18, представлявано от В.Р.
Е. – Управител; В.Р. Е., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 18; ,за
сумата 146,23 лева / сто четиридесет и шест лева и 23 стотинки /договорна
18
лихва върху главницата от 701, 26 лева ,за периода 05.09.2015 г. до
10.07.2017 ,като законосъобразно и обосновано постановено
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19