Р Е Ш
Е Н И Е
07.01.2015 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО
съдебно заседание от 11.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц.
при
секретаря Р.М. и с участието на прокурора
......................................................................., като
разгледа докладваното от съдия Ц. граждански дело № 70291 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен и иск с правно основание чл.34 от
Закона за собствеността, производството е по реда на чл.341 и сл ГПК, във
фазата по допускане на съдебната делба.
Ищцата И.Г.Ц.,***, чрез
процесуалния си представител адвокат К.Б.,***, твърди, че с ответниците са
съсобственици на следния недвижим имот: Дворно място – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Монтана, със стар идентификатор УПИ VІІІ, пл. № 2819, кв. 43, първия жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 48489.10.280.1, построена в дворното
място, който първи етаж представлява самостоятелен обект, намиращите се под
първия етаж гаражи и помещения и сграда с идентификатор 48489.10.280.2,
намираща се в дъното на терена.
Правата им са съответно:
½ идеална част за ищцата и по 1/6 идеална част за ответниците.
Не могат доброволно да се
разделят.
Моли съда да постанови решение,
с което се допусне делба на посочените недвижими имоти, след влизане в сила
решението по допускане на делбата, да се извърши подялба съгласно закона.
Ответниците Л. Ефтимова И. и Г.И.Г.,***,
чрез процесуалния си представител адвокат Н.А., вземат становище.
Оспорват иска за делба, като
считат, че поземления имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта
на град Монтана, с площ от 583 кв.м е недопустима, поради естеството на правото
и по разпореждане на закона.
Тъй като ответниците
притежават право на собственост върху втория етаж от построената в поземления
имот сграда, ведно с прилежащите мазе и гараж, то и предвид съсобствеността
между страните само на първия етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите му
мазе и таван, е образувана етажна собственост. Теренът
е загубил своята самостоятелност и е обслужващ обособените обекти обща част,
поради което делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и
поради изричната разпоредба на чл.38 ал.3 от Закона за собствеността.
Оспорват твърдението на ищцата, че е
налице съсобственост върху постройката – плевня, с идентификатор
48489.10.280.2, с конкретно посочени доводи и твърдения относно придобиването в
тяхна изключителна собственост, който обект следва да бъде изключен от предмета
на делбата.
Оспорват твърдението, че е
налице съсобственост върху намиращите се /с изключение
на двата гаража и двете мазета, прилежащи към двата самостоятелни етажа на
сградата/, под първия етаж 3 помещения. Твърдят, че същите са обособени през
1986 г. от Л. Ефтимова и съпруга и Илия И. като самостоятелно жилище с отделен
вход от юг, състоящо се от две стаи – кухня и спалня, баня с тоалетна, прилежащ
коридор и складово помещение – котелно, които са го владяли като собственици
явно, необезпокоявано, несмущаващо и манифестирано по отношение на ищцата и
нейните наследодатели Г.И.И. и съпругата
му Спаса Колчова, починала през 1988 г. и са придобили собствеността с изтекла
в тяхна полза придобивна давност още през 1996 г.
Твърдят,
че Г.И.И. след смъртта на своя баща Илия И., починал на 17.08.2001 г. е владял
посочения обособен обект със своята майка като собственик, което е тяхна
изключителна собственост.
Молят съда да постанови решение,
като допусне делба само на съсобствения между страните и подлежащ на делба
обект: първия жилищен етаж от жилищна сграда с прилежащи едно мазе и гараж,
представляващ самостоятелно жилище, находящо се в двуетажната масивна жилищна
сграда, построена в УПИ VІІІ, пл.№ 2829 от кв.43 по плана на град Монтана, с
актуален идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта на град Монтана, при
квоти: 3/6 идеални части за ищцата и по 1/6 идеална част за ответниците.
Ответницата С.И.Ж., не взема становище по
иска.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Допусната е и назначена
съдебно-техническа експертиза, две допълнителни такива, изпълнени от вещото
лице М.Д., приети от съда и не оспорени от страните.
Изискано е и приложено
гражданско дело № 767 по описа за 2002 година на МРС.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните, констатациите от основното и допълнителни заключения по
приетите съдебно-технически експертизи, на основание чл.235 ГПК намира за
установени следните обстоятелства:
Не се спори между страните, че ищцата И.Г.Ц. е дъщеря
на Г.И.И.,***, починал на 19.01.2003 година. Този неин наследодател е
имал и син – Илия Г.И., починал на 17.08.2001 година и оставил за свои
наследници по закон ответниците в процеса – Л.Е.И., преживяла съпруга; син – Г.И.Г. и дъщеря С.И.Ж..
Не се спори и досежно
обстоятелството, че общия наследодател Г.И.И. по време на брака си със Спаса
Колчова е придобил собствеността върху поземления недвижим имот, предмет на
делбата, като през 1980 година е прехвърлил на сина си Илия Г. същия имот, с
намиращите се по това време в него едноетажна жилищна сграда и плевня, срещу
задължението купувачът да се грижи за прехвърлителя и неговата съпруга. Този
придобит имот от Илия Г. е по време на брака му с Л.И..
Няма спор и относно това, че с
решение от 24.11.1993 година, постановено по гражданско дело № 452/1992 година
на Районен съд Монтана алеаторната сделка е развалена на основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Съгласно цитираното решение, Илия Г.И. и Лидия И. са осъдени да отстъпят
собствеността и предадат на Г.И.И. владението върху процесния имот, ведно с
построените в него жилищна сграда и плевня.
Установено е също така, че след
сключването на алеаторния договор, прехвърлената едноетажна жилищна сграда е
била съборена и е изградена двуетажна жилищна сграда, като собственикът към
онзи момент на поземления имот Илия Г., е
отстъпил на своя баща Г.И.И. правото на строеж на втория етаж от двуетажната
жилищна сграда.
С решение по гражданско дело № 767
по описа за 2002 година на Районен съд Монтана, в сила от 09.06.2009 година, е
признато за установено по отношение на И.Г.Ц., че Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж., не
са собственици на ½ идеална част от първия етаж на жилищна сграда с
прилежащи мазе и гараж, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-2819 в квартал 43 по
плана на град Монтана.
Съгласно
представената скица на поземлен имот, л. 13 от делото, номера на имота по
предходния план се отнася до 2819, в квартал 43, Парцел VІІІ и касае поземлен
имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен
директор на АК и е с административен адрес: град Монтана, ул.Неофит Рилски 6,
т.е. налице е идентичност на имота, принадлежал на общия наследодател и имота,
предмет на настоящия спор за допускане и извършване на съдебна делба.
Установени са и страните, които имат права върху него, а това са участниците в
настоящия процес.
Спорен е въпросът, за кои имоти
е налице съсобственост между страните.
В конкретния случай
съсобствениците на недвижимите имоти не са могли да постигнат съгласие за
доброволна делба на същите, поради което е налице правен интерес от сезирането
на съда с предявения иск за допускане и извършване на съдебна делба. Съобразно
разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки от тях може да поиска делба на общата вещ,
като правото на иск не се погасява по давност, предвид разпоредбата на чл.34
ал.2 от ЗС. Разпоредбата на чл. 34 ЗС установява, че всеки съсобственик може да
иска делба на общата вещ, т.е. да иска да реализира по съдебен ред субективното
потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен
обект на правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост,
съгласно уредените от закона способи. Това искане може да бъде удовлетворено,
ако е налице делима според естеството и предназначението си обща /съсобствена/
вещ и искът е заявен от лице, имащо качеството на съсобственик срещу лицата,
съпритежатели на правото на собственост.
Съгласно нормата на чл. 344,
ал.1 от ГПК, съдът, сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, е
длъжен в първата фаза при решението си по допускане на делбата, да установи,
въз основа на безспорни доказателства по делото, налице ли е съсобственост и на
какво законово основание е възникнала тя, кои са лицата съсобственици на имота,
както и какви са техните квоти в съсобствеността. Обусловеността на едно
позитивно съдебно решение за допускане на съдебна делба върху съсобствен
недвижим имот от така посочените въпроси налага извода, че съдът е длъжен да
изследва фактите, които са релевантни за изводите му в тази посока. Именно с
тези въпроси съдът следва де са занимае в първата фаза на делбеното
производство и да се произнесе с решението си по чл. 344, ал.1 от ГПК. Пределите
на произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при
съобразяване с основните принципи и целта на делбеното производство, както и с
разпоредбите на закона. Основният въпрос за правилното решение на съда по
делото в настоящото делбено производство е въпроса върху кои недвижими имоти
следва да бъде допуснато извършване на съдебната делба между страните по
делото, ако се установи че същите действително са съсобственици на делбения
имот. При тези си изводи съдът следва да се ръководи не само от основния
принцип, че съдебна делба на недвижими имоти се допуска във вида, в който те
реално съществуват на терена и съобразно действащия към този момент кадастрален
план. Ищцата е поискала делбата да бъде допусната върху Дворно място – ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Монтана, със стар идентификатор УПИ VІІІ, пл.№ 2819, кв. 43,
първия жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
48489.10.280.1, построена в дворното място, който първи етаж представлява
самостоятелен обект, намиращите се под първия етаж гаражи и помещения и сграда
с идентификатор 48489.10.280.2, намираща се в дъното на терена, както и на
тавански помещения с № 1, 2 и 3 и необособената част като тавански помещения в
подпокривното пространство. Последните не са посочени в исковата молба, но
счита, че това обстоятелство не пречи да се допусне и се извърши делба за тях,
тъй като те представляват принадлежащи към терена или към обектите на сградата
помещения, които ги обслужват и като такива са неразделна част от
самостоятелните обекти и следват собствеността на самостоятелните обекти, на
които принадлежат. Посочените помещения нямат самостоятелен статут и поради
това не могат да бъдат отделяни от главната вещ, нито да бъдат предмет на
самостоятелна делба и собственост.
Освен това се излагат доводи в
насока, че с решение от 13.05.2008 година на Окръжен съд Монтана по в.гр.д.№
380/2007 година е признато за установено по отношение на И.Ц., че Л.И., Г.Г. и С.Ж.
са собственици на втория етаж от процесната жилищна сграда, с прилежащи към
него мазе и гараж, а за всички останали части от сградата и другата сграда
върху терена такова право на ответниците не е признато.
От мотивите и диспозитива на решението не
става ясно кои конкретно гараж и мазе са признати като собствени на ответниците
– липсва посочване на индивидуализиращите им белези – граници и съседи, и не
може да се направи извод за кои помещения става въпрос, при наличие на повече
от едно еднородни като гараж и мазе помещения.
Допуснатата в решението на Окръжен съд
Монтана неяснота не би могла да бъде отстранена и по пътя на тълкуването.
В този случай не може да се установи
кой от двата гаража, намиращи се в процесната основна сграда – левия или десния
и кое от съществуващите множество мазета е имал предвид окръжния съд като
принадлежащи към втория етаж от сградата, съответно не може да се установи кой
гараж и кои мазета остават съсобствени между страните и могат да бъдат предмет
на настоящата делба. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато
волята на съда е така изразена, че съдържанието и не може да бъде установено
дори и по пътя на тълкуването, решението е нищожно, то не произвежда действие и
не е задължително за страните и за съда, поради което процесните по в.гр.д. №
380/2007 година на Окръжен съд Монтана мазе и гараж следва да бъдат включени в
предмета на делбеното дело и да бъдат разделени между страните.
Анализирайки събраните по
делото доказателства, писмени и гласни, приложеното гражданско дело № 767 по
описа за 2002 година на Районен съд Монтана, а така също констатациите на
вещото лице, се налагат следните изводи:
Няма спор, че поземления имот,
с идентификотор 48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри е
съсобствен между страните, придобит по силата на пряко наследяване от ищцата
след смъртта на своя баща Г.И.,*** и по силата на заместване от ответниците,
като наследници на Илия И.,***, който е син на Г.И..
След като е развалена
алеаторната сделка на основание чл.87 ал.3 ЗЗД с решение от 24.11.1993 година,
постановено по гражданско дело № 452/1992 година на Районен съд Монтана и Илия Г.И.
и Лидия И. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат на Г.И.И. владението
върху процесния имот, ведно с построените в него жилищна сграда и плевня, Г.И. отново
е придобил собствеността върху терена и съответно първия етаж на вече
построената двуетажна жилищна сграда, а така също и върху плевнята. Това налага
извода, че страните в настоящия процес придобиват права върху него, по силата
на наследяване, а именно: след настъпилата смърт на Г.И.И. на 19.01.2003 г.,
неговите наследници по закон – дъщеря И. и син Илия, съобразно правилото на
чл.5 ал.1 от Закона за наследството следва да получат по равни части от него.
При условие, че е установено, че синът Илия Г.И. е починал преди своя
наследодател, то неговите наследници, съобразно правилото на чл.9 ал.1 от ЗН,
по силата на заместване, след смъртта на
общия наследодател Г.И.И. получават делът на Илия Г. *** и правата на страните
върху поземления имот са съответно: за ищцата: 3/6 идеални части, а за всеки от
тримата ответници - по 1/6 идеална част. Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на ответниците, че делбата на терена е недопустима,
поради естеството на правото и по разпореждане на закона, тъй като е налице
етажна собственост и теренът е загубил своята самостоятелност. Действително няма спор относно
обстоятелството, че двата етажа на изградената двуетажна жилищна сграда са
самостоятелни обекти и е налице етажна
собственост, като за втория етаж, прилежащо избено помещение и гараж няма спор,
че е собствен на ответниците. Недопустимостта на делбата на съсобствен парцел,
в който има сграда, която етажи или части от етажи принадлежат на различни
лица, не изключва допускането на делба на дворното място между наследниците в
обема на притежаваните от тях права. Това е така, тъй като общите части не са
самостоятелен обект на правото на собственост и следват режима на собствеността
върху главния обект. Разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС не допуска делба на
общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но
когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба
се допуска и припадащата му се част от земята.
Докладчикът по делото счита, че
не би могъл да не се съобрази с влязлото в сила решение по гражданско дело №
767 по описа за 2002 година на Районен съд Монтана, по силата на което е признато
е за установено по отношение на И.Г.Ц., че Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж., не са
собственици на ½ идеална част от първия етаж на жилищна сграда с
прилежащи мазе и гараж, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-2819 в квартал 43 по
плана на град Монтана.
Искането, направено от процесуалния
представител на ищцата за обявяване нищожност на решението по В.гр.д.№ 380 по
описа на Окръжен съд Монтана за 2007 година, с което е отменено решението на
Районен съд Монтана, постановено на 16.05.2005 година по гр.д.№ 767/2002 г. на
Районен съд Монтана, по отношение неяснотата кои конкретно гараж и мазе са
признати като собствени на ответниците – липсва посочване на
индивидуализиращите им белези – граници и съседи, и не може да се направи извод
за кои помещения става въпрос, при наличие на повече от едно еднородни като
гараж и мазе помещения, съда счита за недопустимо за разглеждане в делбен
процес. В особеното исково производство, каквото е съдебната делба е допустимо
единствено да се разгледат и разрешат преюдициалните въпроси, изчерпателно и
конкретно изброени в чл.343 ГПК, а това са оспорвания на произход, на
осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и
искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Такова искане
по своето естество на практика ще доведе до пререшаване на спор, влязъл в сила,
а съобразно разпоредбите на чл.297 ГПК, решението е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, а и по този начин би се довело до увеличаване делът на ищцата, а и ще
накърнят признатите, съществуващи и установени права на ответниците, което е
недопустимо.
Легално
законово определение за нищожност на съдебно решение липсва, съобразно
разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се
извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката на ВС и ВКС е
прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде
припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление.
Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може
да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена
форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък
решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече
дори при тълкуване.
Решението по в.гр.д.№ 380 по описа
за 2007 година на МОС, обявяването на нищожност, с доводите, че е неясно в
посочената част, не страда от нито един от посочените пороци, отговаря на
изискванията за валидност на решението, поради което не може да бъде обявено за
нищожно. За да е валиден съдебният акт трябва да изразява волята на съда, по
начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание.
Само когато волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютна
неразбираемост, тогава съдебният акт е нищожен. В конкретния случай волята на съда е разбираема: налице са два
гаража, две избени помещения, два самостоятелни жилищни обекта, съществуващи в
етажна собственост и съответно към всеки един от жилищните обекти има прилежащо
избено помещение. По своята правна същност мазетата представляват принадлежност
към жилищата /чл. 37 от ЗС/, същите са складови помещения, поради което следват
собствеността на главната вещ - жилищата / чл.
98 ЗС/. Няма как през годините от построяването на двуетажната жилищна
сграда, за която е установено, че е в периода 1981, 1982 година, както и след
смъртта на наследодателите, ответниците да не са владяли с ясното съзнание, че
са собственици на един гараж и на избено помещение. В тази връзка следва да се
допусне делба на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, на един гараж и на
избено помещение, на таванските помещения, макар да не са заявени първоначално с
исковата молба. Съдът споделя доводите на процесуалния представител на ищцата,
тъй като те представляват принадлежащи към терена или към обектите на сградата
помещения, които ги обслужват и като такива са неразделна част от
самостоятелните обекти и следват собствеността на самостоятелните обекти, на
които принадлежат.
Посочените помещения нямат самостоятелен
статут и поради това не могат да бъдат отделяни от главната вещ, нито да бъдат
предмет на самостоятелна делба и собственост. Общите части на сградата нямат
самостоятелно съществуване, те са принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.98 ЗС и следват нейния режим на
собственост. Съгласно чл. 40 ЗС те са съразмерни на съотношението между
стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават, спрямо
стойността на цялата сграда към момента на учредяване на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.38
ал.1 от Закона за собствеността, в която е прието, че в сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на отделни собственици, общи на всички
собственици са ..... стълбите, площадките, покривите, общите тавански и избени
помещения и пр. Подпокривното пространство на сграда е обща част, но само
когато не е изградено като жилище. В този смисъл е и тълкуването, дадено с ТР№
34/1983 г. на ОСГК на ВС. В Тълкувателно Решение № 34/1983 г. на ОСГК на ВС -
т. 2-4, касаят хипотези, при които подпокривното пространство не е изградено
като жилище и не отговаря на необходимите изисквания на подзаконови нормативни
актове за изграждането на отделни самостоятелни обекти. Прието е, че в тези
случаи, подпокривното пространство е обща част на сградата по предназначение и
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС не може да бъде предмет на сделки
и на съдебна делба. В настоящия случай, е установено, че в подпокривното
пространство са изградени преградни зидове, които обособяват три недовършени
помещения, с монтирани врати и прозорци, с вътрешна мазилка, без изграден таван
над тях. Тези недовършени три помещения са съответно с площ от 18.75 кв.м,
19.00 кв.м и 19.40 кв.м. Безспорно е, че етажната собственост в процесния имот
е възникнала след разваляне алеаторния договор с влязлото в сила решение по
гр.д.№ 452 по описа за 1992 година на Районен съд Монтана, тъй като вече е била
изградена двуетажна жилищна сграда, на мястото на съборената едноетажна такава.
С оглед на това, приложение в случая следва да намерят разпоредбите на чл. 37 и
следващите от Закона за собствеността. По начало, подпокривното пространство
/таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено
като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения
или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, представлява обща
част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по
предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила и
норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти
/сервизни помещения/ или не. От допълнителното заключение на вещото лице М.Д.,
което съда възприема изцяло, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, без да е заинтересовано от изхода по делото, че в подпокривното
пространство са изградени преградни зидове, които обособяват три недовършени
помещения, с монтирани врати и прозорци, с вътрешна мазилка, без изграден таван
над тях и като такива те са предмет на делба.
Що се касае до разпоредбата на чл.
38 ЗС, то тя е императивна, което означава, че общите части възникват по силата
на закона - с факта на възникване на етажната собственост. В чл.38
ал.1 от ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които
представляват общи части и е обобщено, че такива части са и "всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване".
Следователно общите части са два вида - такива по естеството си и такива по
предназначение. Съдебната практика приема, че общи части по естеството си са
тези конструктивни елементи, без които сградата не може да съществува като
такава /основи, външни стени, покрив, асансьор, главните водопроводни и
канализационни тръби и др./, а общи по предназначение са тези части от
сградата, без които сградата може да съществува, но същите са създадени и
предназначени, за да обслужват общо всички собственици на обекти в нея
/дворното място, сушилни, перални, портиерското жилище и др./ Докато общите
части от втората категория могат да променят предназначението си, с изрично
решение на всички етажни собственици и така да престанат да бъдат такива и да
станат индивидуална собственост на отделен етажен собственик или на трето лице,
то общите по естеството си части задължително остават такива, не могат да
променят предназначението си и да се прехвърлят на отделен етажен собственик
или на трето лице или да бъдат предмет на делба. При етажната собственост е
недопустимо прекратяването на общността върху общите части чрез делба (чл. 38,
ал. 3 ЗС). Общите части могат да бъдат предмет на делба само като
принадлежности към съответните обекти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗС причислява покрива на сградата към общите части на етажната собственост. И
тъй като покрива не може да променя основното си предназначение - да покрива отделните жилища и други
помещения в сградата - етажна собственост и без него сградата не може да
съществува като такава, то същия е обща по естеството си част на сградата и за
него важи изложеното по-горе - не може да се прехвърля на отделен етажен
собственик или на трето лице или да бъде предмет на делба. Сделка с предмет
прехвърляне собствеността на покрив или делба на същия, е нищожна поради
противоречие на закона - чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По отношение иска за допускане на
делба на помещенията, находящи се под първия етаж на сградата, извън гаражите и
на сграда с идентификатор 48489.10.280.2, намираща се в дъното на терена, съдът
намира следното:
Помещенията, преустроени в
жилищни такива и сградата с идентификатор 48489.10.280.2, намираща се в дъното
на терена, са придобити по давностно владение от ответниците Л.И. и Г.Г.,
присъединил владение върху тях след смъртта на своя баща Илия И., настъпила
през 2001 година.
Давността по отношение на
помещенията, приспособени като жилище, под първия етаж на сградата, е започнала
да тече от момента на построяването на сградата. От събраните по делото гласни
доказателства, в лицето на Данчо Горанов Янков, Лидия И. Ячкова и Велко
Младенов Велков, чиито показания съда кредитира, се установи, че след
изграждането на двуетажната жилищна сграда през 1981 година, Л.И. и Илия И. са
приспособили тези помещения за живеене, владели са ги и са ги ползвали като такива и в момента се владеят и ползват
за живеене от ответницата Л.И. и Г.Г.. / за пълнота на изложението, следва да
се отбележи, че макар да са разглеждани граждански спорове и да са постановени
решения, касаещи установяването на собственост в процесния имот, те не касаят и
не се отнасят въобще за тях./
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от
Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.
С осъществяване на условията по
чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение
за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ
дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се
погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на
придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не
причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с
констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от
ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече
настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като такъв
пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.
Фактическият
състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това
следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия
владелецът придобива в собственост владеният обект.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на
чл.79 ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен
период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно,
необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, са изпълнени от страна на
ответниците за частта от имота, представляващи помещения, намиращи се под
първия жилищен етаж. С оглед актуалния начин на ползване, те са функционално
обединени – входно антре, кухня, дневна спалня, баня – тоалетна и складово
помещение/парокотелно/. Вещото лице М.Д., в първото си допълнително заключение,
представено, прието и неоспорено от страните в съда, след като е извършила
оглед и е направила замерване, е категорична, че така обединени функционално
тези помещения, взети заедно отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ за самостоятелно жилище, с изключение на чл.117 ал.1 от Наредба № 7,
касаещо широчината на входното антре. То
е с такава от 0.90 м, но има възможност
да се обособи входно предверие с широчина 1.30 м, каквито са нормативните
изисквания. При изслушването на експертизата, вещото лице Д. посочи, че тези
помещения и гаражите се явяват надземен
етаж, съгласно параграф 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, т. 50. (Предишна т. 47 - ДВ, бр. 65 от 2003
г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.): "Надземен етаж"
е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на
средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата). Таванът
на този етаж е разположен на 1.86 м на ниво и може да се приеме, че е надземен
такъв. Ответниците И. и Г. са афиширали и демонстрирали своето намерение да
владеят и ползват имота, за което се ангажираха и доказателства в тази насока –
непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано владение повече от 10 години.
Дали ответниците, които се
намират в тази част на имота, което е безспорно, са владелци или държатели
зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и
субективен елемент на отношенията им по повод на имота.
Съгласно легалните определения
за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл.68 ЗС, общото между
тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ.
Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то
при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с
които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две:
1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна –
намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта на владение
произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при
определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно
правни, свързани с отношенията между собственика на вещта и владелеца или
държателя.
Сочените доводи от страна на ищцата, че
е собственик по наследство на процесните помещения, тъй като не е установено
давностното владение върху тях от страна на ответниците, съгласно изискванията
и предпоставките на закона, а и поради това, че по архитектурен проект те са
складови помещения и не е извършено преустройство и узаконяването им от
складови в жилищни, не се споделят от съда. При условие, че къщата е построена
през 1981 година и е направено това приспособяване от складовите помещения в
жилищни такива и от тогава състоянието им не е променяно и владяно като жилище,
то се изследва актуалното състояние на имота, в каквото се намира при
допускането му до делба.
Владението, ползването на тази
част от имота повече от 10 години, /съобразено
с годината на изграждането и, датата на смъртта на Илия И.,***, починал на
17.08.2001 година и датата на постъпването на исковата молба – 05.06.2014
година,/ сочат на извода, че е изтекъл период от време повече от 10 години, съобразено
и със събраните по делото гласни доказателства, че ответниците владеят имота в
тази му част и вид непрекъснато в този период - явно и несмущавано, се е
превърнало във владение за себе си.
Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване право на собственост, който по действие и
последици е равнозначен на останалите придобивни способи и в настоящия случай
са осъществени условията, предвидени в чл.79 ал.1 от Закона за собствеността
и ответниците са изключителни
собственици на частта от имота, касаещи
функционално обединени – входно антре, кухня, дневна спалня, баня – тоалетна и
складово помещение /парокотелно/.
Доводите на процесуалния
представител на ищцата, че ответниците не са могли да придобият собствеността
върху имота на основание давностно владение, не се споделят от съда. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след построяването
на сградата тези помещения са били обединени функционално като жилище, владени
са от тогава от ответницата Л.И. и съпруга и Илия И. до смъртта му като такива,
а след неговата смърт е продължило
владението на същите от Л.И. и Г.Г. и това е непрекъснато, явно и
необезпокоявано и като свои, т.е. тази
част от имота е придобита по давностно владение от страна на ответниците. Доколкото тези помещения са изградени при
построяването на двуетажната жилищна сграда и не са върнати в обема на
„даденото” по развалената алеаторна сделка, предвид установяването, че дори
след извършената промяна, при която обекти "складови помещения" са
обособени и функционално свързани, е
довело до обособяване на нов обект в сградата и второ - с промяната не са засегнати
помещения и площи на другите етажни собственици в жилищната сграда. При тези
данни по делото съда приема, че процесните помещения, при които достъпът до
антрето се осъществява от две места – чрез общия вход на сградата от
стълбищната площадка на ниво гаражи, където има врата и се слиза по стълба с
обща височина 0.80 м и през отделен самостоятелен вход откъм югозападната част
на имота. Антрето е с ширина 0.90 м, кухнята е с площ от 11.55 кв.м;
дневна-спалня с площ 12.90 кв.м и баня-тоалетна, които са със светла височина
2.68 м, а на 0.90 м под това ниво е пода на складово помещение /парокотелно/,
със светла височина 3.58 м. Тези помещения са функционално свързани с отделен
вход, като от антрето се влиза в кухнята, дневната, банята и парокотелното,
което има врата и от към двора. Налице са и две избени помещения, поради което
не би могло да се приеме, че жилищата, съответно на първия и втори етаж са
лишени от съответните обслужващи помещения, по смисъла на ЗУТ.
В същата връзка са и разбиранията за
придобиване по давностно владение и на сградата с идентификатор 48489.10.280.2,
изградена в дъното на терена от ответниците И. и Г., след смъртта на общия
наследодател Г.И.И.,***, починал на 19.01.2003 г.
Предмет
на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и
недвижими вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС,
освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е
самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва
собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно
може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен
/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и
норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/.
Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и
останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища,
ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
отговарящ на действащите строителни правила и норми.
Съобразно оборимата презумпция
на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго, т.е. собствеността на
земята и собствеността на сградата могат да принадлежат и на различни лица.
Принципът на приращението обаче се отнася и има действие само за самостоятелни
обекти, докато за несамостоятелни такива, които са принадлежност към главна вещ
се прилага принципа на чл.98 от ЗС.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че тази постройка
представлява допълващо застрояване и няма самостоятелен статут на обект на
правото на собственост, както и че съгласно чл.98 ЗС следва главната вещ, тъй
като е предназначена да обслужва и принадлежи към главната вещ – терена, поради
което следва правото на собственост на дворното място. В конкретния случай, на
база представените скици се установява, че постройката на допълващо застрояване
представлява самостоятелен, отделен от двуетажната сграда обект, а и по
отношение на него не са водени каквито и да било спорове, и е владян от
ответниците И. и Г. повече от десет години непрекъснато и необезпокоявано,
поради което и е придобит от тях по давност.
При това разбиране, съдът
счита, че иска за допускане делба извън поземления имот, първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, гараж и прилежащо мазе, ведно със съответните права
върху общите части на сградата, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.344 ал.1 ГПК
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между И.Г.Ц., ЕГН **********,***
Венелин 41 и Л.Е.И., ЕГН **********, Г.И.Г., ЕГН **********, С.И.Ж., ЕГН**********,***
Рилски 6, по отношение на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.10.280 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед РД-18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК, с
административен адрес: град Монтана, ул.Неофит Рилски 6, целият с площ от 587
кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, при граници и съседи:
48489.10.281; 48489.10.282; 48489.10.283; 48489.10.284; 48489.10.278;
48489.10.279; 48489.10.179;
2. ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
48489.10.280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана,
одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК,
с идентификатор 48489.10.280.1, със застроена площ от 124 кв.м, при граници и
съседи: от долу: два броя гаражи и обособени функционално свързани помещения за
живеене, от горе – етаж втори на двуетажната жилищна сграда; ведно с
прилежащото към етажа избено помещение;
3. ГАРАЖ, находящ се под първия етаж на сградата; с площ
от 20.80 кв.м
4. Три
недовършени помещения, с монтирани врати и прозорци, с вътрешна мазилка, без изграден
таван над тях, съответно с площ от 18.75 кв.м, 19.00 кв.м и 19.40 кв.м,
изградени на таванския етаж,
ПРИ ПРАВА:
-
за И.Г.Ц. – 3/6
идеални части;
-
за Л.Е.И. – 1/6
идеална част;
-
за Г.И.Г. – 1/6
идеална част;
-
за С.И.Ж. – 1/6
идеална част от делбените имоти,
ведно
със същите идеални части на съделителите от общите части на двуетажната жилищна
сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК, с административен
адрес: град Монтана, ул.Неофит Рилски 6, целият с площ от 587 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Ц., ЕГН **********,*** Венелин 41
срещу Л.Е.И., ЕГН **********, Г.И.Г., ЕГН **********, С.И.Ж., ЕГН**********,***
Рилски 6, за допускане съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти:
1. Функционално обединени помещения, изградени под първия
етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 48489.10.280
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед РД-18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК, състоящи се
от входно антре, кухня, дневна спалня, баня – тоалетна и складово
помещение/парокотелно/;
2. Гараж с площ от 20.80 кв.м, находящ се под първия етаж
на двуетажната жилищна сграда;
3. Постройка на допълващо застрояване, разположена в
поземлен имот с идентификатор 48489.10.280 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК, със застроена площ
от 78 кв.м, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: