РЕШЕНИЕ №260310
гр.
Пловдив, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VIII н.с, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря ВАНЯ КОЙЧЕВА, като разгледа АНД № 1229/2020
год. по описа на ПРС, VIII наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 482620-F504101
от 06.12.2019г. на Директорa на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр.Пловдив,
с което на „Градски археологически
музей“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление – гр.Хисаря, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., ЕГН: ********** на основание чл.
180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
298,70 лева /хиляда двеста деведесет и осем лева и 70 ст./, за нарушение
на чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112,
ал.1 от ППЗДДС.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. По съображения, изложени в
жалбата си и допълнителна молба, атакува накaзателно постановление като
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител - ***. Е., моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
При извършена
проверка от служители в ТД на НАП-Пловдив,
документирана с Протокол № **********/ 13.06.2019г., било установено, че
жалбоподателят „Градски археологически музей“, БУЛСТАТ *********,
данъчно-задълженото по ЗДДС лице не е начислило ДДС в размер на 1 298,70 лв. по
облагаеми доставки на обща стойност 7 792,19 лв., извършени за данъчен
период 01.02.2018г. - 28.02.2018г.,
когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
Установено
било, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96,
ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017г. /видно от представена
справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от
извършени продажби на сувенири и рекламни материали. Съгласно разпоредбите на
чл. 96, ал, 1 от ЗДДС юридическото лице е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000лв, т.е. до
14.08.2017г. включително. Заявление за регистрация по този закон от „Градски
археологически музей“ било подадено на 30.05.2019г. с вх. № 303911901384392 в
ТД на НАП Пловдив. За извършеното нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС бил
съставен АУАН.
Лицето било
регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване с Акт за
регистрация № 160421901498084/ 13.06.2019г. По аргумент на чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС за периода от датата следващата, датата, на която изтича срокът за
издаване на акт за регистрация - 29.08.2017г., ако лицето беше подало в срок
заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано
/18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки.
Прието било, че
за периода 01.02.2018г. - 28.02.2018г. /проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на територията
на страната в размер на 7 792,19лв. и не бил начислен ДДС в размер на 1 298,70
лв, видно от представени документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.
Ако лицето беше
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него
през периода 01.02.2018г. - 28.02.2018г. облагаеми доставки, като на основание
чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ
обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази
отчета за продажби в дневника за продажби за месец 02.2018г. и включи размера
на данъка в справката-декларация за данъчен период м.02.2018г, като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно до 14.03.2018г, включително. Ето защо било прието, че е извършено коментираното
нарушение на 15.03.2018г.
На основание
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Нарушението
било констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи
в хода на извършване на проверката за установяване на наличие на основания за регистрация
по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с №**********/-08.08.2019г.
Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол №
**********/08.08.2019г.
С оглед
направените констатации, контролните органи счели, че юридическото лице е
осъществило състава на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл. 112, ал.1 от ППЗДДС, обективирано в протокол №
**********/13.06.2019г. и протокол № **********/08.08.2019г.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
атакуваното НП, като към квалификацията на констатираното нарушение била
добавена правната връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС, както и
обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите за първи път.
В хода на
съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан Б.Й.Г.. От
показанията му се установява, че е бил свидетел при съставянето на АУАН,
затова, че жалбоподателят, в качеството му на данъчно задължено лице, не е
подал заявление за регистрация по ДДС, въпреки че достигнал оборот над 50 000
лв. Потвърждава, че авторът на акта е колегата
му Т. и реда, по който това е
било сторено.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, дотолкова, доколкто служат за установяване на
обективната действителност.
Тази фактическа обстановка се установява и от
приложените и събрани по делото писмени доказателства.
При извършена
служебна проверка на НП и АУАН съдът намира, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, поради
което същото се явява незаконосъобразно, като съображенията за това са
следните:
Съобразно
разпоредбите на чл. 42, т.2 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя му и съда
да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение
В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочените
като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112,
ал.1 ППЗДДС е видно, че основният съставомерен факт, който следва да се прояви,
за да възникне отговорността на жалбоподателя, е да се установи, че за
процесния период 01.02.2018 г. - 28.02.2018 г., същият е извършил облагаеми
доставки на твърдяната стойност, за които като е бил длъжен, не е начислил
ДДС.
Както в АУАН,
така и в НП, обаче, актосъставителят, а след това и наказващият орган, са се
задоволили единствено да предоставят фактическия извод, че жалбоподателят е
осъществил облагаеми доставки на стойност 7 792,19 лева за периода
01.02.2018 г. - 28.02.2018 г. Предвид това, то е налице пълна липса на
конкретни факти, от които да се направи проверка за правилността на този извод.
За да бъде съдът в състояние да извърши подобна проверка, в АУАН и НП е
следвало да бъдат посочени броят на конкретните доставки извършени от наказания
субект, техния вид /с конкретизиране на предмета на доставката/, отделна
стойност и датата на тяхното извършване.
В случая
нарушението е особено съществено, доколкото Градски археологически музей е
бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на
културата. Допълнително, задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като
културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и
представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На посоченото
основание, редица от доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми,
а са освободени доставки, за които не се начислява ДДС. Такива в условията на
примерно, а не на изчерпателно изброяване могат да бъдат:
- доставките по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС-
продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и
развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
- доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред
които попадат доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по
чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател) , когато
доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната
дейност;
- доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а
именно на пощенски марки, изобразяващи паметници на културата, продавани от
музеите;
- доставки по чл. 50 ЗДДС.
При липса на
изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви
са били по своето естество доставките, за които наказващия орган твърди, че са
облагаеми, то наказаното лице е поставено в неяснота и следва да предполага кои
са конкретните факти, които би могло да оборва. Това положение е несъвместимо с
правото на защита на жалбоподателя, доколкото той разполага с възможност да се
брани не само срещу правните, но и срещу фактическите констатации на наказващия
орган. Още повече, че дори настоящия съдебен състав е поставен в невъзможност
да провери правилността на правните и фактически изводи в АУАН и НП, че тези
доставки са облагаеми и са на обща стойност 7 792,19 лева. Напълно
възможно е в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност
да се включват такива, които по мнение на съда да са освободени доставки по
смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС, но след като липсва конкретизация на
отделни доставки, то посоченото обстоятелство остава непроверимо. Касае се за
пропуск при отразяване на съставомерните факти в АУАН и НП, а не непълнота в
представените доказателства. От това следва, че пороците при описание на
нарушението в АУАН и НП и липсата на посочване в тях на съставомерните факти,
каквито се явяват видът и броят на извършените доставки, не могат да се санират
от съда на етап съдебно следствие, чрез събиране на доказателства.
Съобразно
константната практика на Административен съд Пловдив, неописването на броя,
датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди,
че е облагаема в АУАН и НП, представлява съществено процесуално нарушение и се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП /така Решение № 600 от 10.03.2020
г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив /.
От всичко
изложено следва, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода на спора,
съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане
на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въпреки изхода на
спора, обаче, и макар представени по делото пълномощно и списък за разноски,
нито в жалбата, нито в съдебно заседание от страна на жалбоподателя или негов
представител, не е направено изрично искане за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/
№ 482620-F504101 от 06.12.2019г. на Директорa на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - гр.Пловдив, с което на „Градски
археологически музей“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление –
гр.Хисаря, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., ЕГН: **********
на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 298,70 лева /хиляда двеста деведесет и осем
лева и 70 ст./, за нарушение на чл. 180,
ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК