Определение по дело №42/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Депозирана е въззивна частна жалба с вх. № 4547/17.05.2011г. от А. Д. Т. чрез процесуалния си представител А. Е. Д. Р. против Определение № 1204/05.05.2011г. по гр. дело 586/2011г. по описа на СмРС, с което моли съда да го отмени като незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопороизводствените действия.

С обжалваното определение РС-С. е върнал исковата молба на А. Д. Т. срещу М. Х. У. въз основа на която е образувано гр.д. № 586/2011г. по описа на СмРС и е прекратил производството.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, като смята постановения акт за незаконосъобразен и засягащ правните му интереси. Твърди, че съдът при постановяване на прекратителното определение е приложил неправилно нормите на процесуалното право. Навежда аргументи, че в чл. 30 от ЗКИР са посочени видовете кадастрални регистри, водени към кадастралната карта, като се посочва още, че всички данни в тях са основни по смисъла на закона. Прави се изводът, че кадастралният регистър съдържа данни за собственика на недвижимия имот и за акта, от който черпи правата си следователно по смисъла на закона всички тези данни са основни данни, с оглед на което се сочи, че исковата претенция е допустима и жалбоподателят има правен интерес от предявяване на иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР.

Твърди се, че ако съдът при своята проверка е констатирал нередовност на исковата молба изразяваща се в несъответствие между петитум и обстоятелствена част е било необходимо не да се връща, а да бъде оставена без движение с указания за отстраняване на нередовността й.

СмОС, след като се запозна с оплакванията в жалбата и като прецени всички доказателства по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество депозираната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред СмРС е депозирана искова молба от А. Д. Т. против М. Х. У., с която се иска от съда да признае по отношение на ответника, че е налице грешка в кадастралния регистър към кадастралната карта на с. С., общ. С., в който за собственик на поземлен имот № .. е вписан М. Х. У., като постанови поправяне на данните в регистъра към кадастралната карта, касаещи собствеността на имот с идентификатор... и като собственик в същия да бъде вписан А. Д. Т. въз основа на притежаваните документи за собственост.

Представят се доказателства от ищцовата страна за това, че самият той е станал изключителен собственик на процесния имот, а именно Решение № 28.12.2009г. по гр. дело № 319/2009г. по описа на СмОС, Решение № 138/17.06.2009г. гр. дело 457/2007 по описа на СмРС, НА за признаване на право на собственост върху недвижим имот № .. том.. рег. № .. дело ...от 2010г. от 22.12.2010 на нотариус А. С., НА за дарение на недвижим имот № ... том ..., рег... дело.... от 2010г.

Представени са и нотариални актове доказващи, че ответникът в лицето на М. Х. У. също е собственик на процесните имоти, които по време са след тези, които удостоверяват правото на собственост на ищеца.

С иска по чл. 53 от ЗКИР, който по своята правна същност е един установителен иск се установява съществуването или несъществуването на една грешка или непълнота в кадастъра, като при водене на това дело се търси само констатирането и отстраняването им.

Изложените мотиви на първоинстанционния съд по отношение на това защо предявения иск се явява недопустим са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по смисъла на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР основни данни са както данни за поземления имот, така и данни за собственика и за акта от който черпи правата си. Разпоредбата на чл. 27 ал. 1 т.1 ЗКИР е ясна и категорична-основни кадастрални данни за поземлен имот са идентификатора, границите му, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площта; трайното предназначение, начин на трайно ползване и адрес.

Неоснователно е и възражението, че в случая е налице отказ от правосъдие. За жалбоподателя съществува правна възможност да се защити чрез предявяване на искове, касаещи правото на собственост.

В конкретния случай не би могло да се процедира и чрез оставяне на исковата молба без движение. Това би било допустимо само при положение, че има несъответствие на петитум и фактите, които са изложени в обстоятелствената част или когато не са ясно формулирани и прецизирани. В конкретния случай в исковата молба ясно е посочено от ищеца за какви претенции е сезиран компетентния съд: да се признае за установено, че е налице грешка в кадастралния регистър и постановяване на промяна в данните в регистъра, касаещи собствеността на имот и като собственик бъде вписан А. Д. Т.. Формулирането на един такъв петитум в никои случай не би могъл да породи съмнение с какъв иск е сезиран съда с оглед действителната воля на ищеца.

Поради изложеното определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Водимо от горното, съдътО П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1204/05.05.2011г. по гр. дело 586/2011г. по описа на СмРС, като правилно и законосъобразно. Определението да се връчи на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: