Р Е
Ш Е Н И Е № 260000
гр. Раднево, 28.08.2020 г.
Районен съд Раднево, на
четвърти август през две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
и секретар Живка Манолова, като
разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНдело № 99 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Подадена е жалба от И.Т.Р. ***
срещу Наказателно постановление №621 от 30.01.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция по
горите Стара Загора, с което на
основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено наказание глоба в размер на 150 лева- за това,
че на 18.12.2020г. съхранява в
пристройка на къщата, в която живее три
пространствени кубически метра дърва за горене
от бряст, непридружени с превозен
билет.
В жалбата се възразява, че
всъщност превозния билет съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии
предвижда, удостоверява законното транспортиране на описаната в тях дървесина
от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано до момента на
издаването им.
В жалбата се посочва, че
липсата на доказателства за законния
произход на дървесината не може да се сведе до липсата на превозен
билет, а би следвало да се сведе до нарушението, че липсва марка на намерената
дървесина, т.е. че е извършено нарушение по чл.213, ал.1 т. 1 от ЗГ, но не и
такова по смисъла на точка втора на същия текст. В този смисъл било допуснато нарушение на чл.57, ал.1 т. 6
от ЗАНН, поради което и следвало да се отмени наказателното постановление.
Възразява се също, че били нарушени принципните постановки на Тълкувателно
решение № 3, като за едно и също деяние били издадени две наказателни
постановления и били наложени две наказания- за това, че е намерена дървесината
описана по-горе били издадени два акта и две наказателни постановления- за
извършени нарушения на точки първа и втора на чл.213, ал.1 от Закона за горите.
Така се стигало фактически до две наказания за едно и също нарушение и следвало
да се отменят наказателните постановления.
За Админинистративно
наказващия орган Регионална Дирекция по
горите град Стара Загора се явява юрисконсулт Тилева, която твърди, че
визираното в наказателното постановление нарушение е извършено от нарушителя и
са спазени всички процесуални изисквания на ЗАНН за издаване и на акта, и на
наказателното постановление, поради което и същото следва да остане в сила.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима- подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
Съгласно отразената в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка при извършена проверка на 18.12.2019година на ползваната от И.Т.Р. ***
била намерена дървесина три пространствени кубически метра дърва за горене от
бряст, непридружени с превозен билет. Посочено е, че нарушението е извършено на
датата на извършване на проверката, както и че мястото на нарушението е село
Трънково.
Служебно известно на съда е,
че в село Трънково не съществуват административни адреси, освен посочване на
самото село и общината, което е сторено в акта и наказателното постановление.
Не се оспорва и от самия
жалбоподател, че намерената дървесина е негова, че е била три пространствени
кубически метра и че е от вида бряст. В съдебно заседание се изясни, че
дървесината е била премерена на място с рулетка от проверяващите.
Не се спори от жалбоподателя и
относно липсата на превозен билет. Единствено се възразява, че той не му бил
необходим, тъй като нарушението не е констатирано в момента на извозване на
дървесината, както и се възразява, че тази дървесина била придобита с
разрешението на друг съселянин Д.Д., разпитан в съдебно заседание от двор,
който се стопанисвал от него.
В съдебно заседание бяха
разпитани актосъставителя и свидетеля по акта - К. и Т.. Двамата установиха, че
жалбоподателя не е установил от къде е добил дървесината, но и не е представил
превозен билет, за да се установи произхода им. Дървата не са били и с марки.
По този начин показанията на свидетеля Д.Д. са ирелевантни за делото, тъй като
те не санират нарушението, извършено от жалбоподателя. Дори и от двор да е
нарязана дървесината, то възражението, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.2, ал.3 ЗГ не може да се възприеме от съда поради следните съображения:
Изключването на приложението
на разпоредбата на чл.213 е възможно само относно дървесина, добита от
земеделска територия, която няма характеристиките на гора. За да е налице
земеделска територия то следва същата съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ да не се
намира в очертанията на населеното място. В конкретния случай посоченото място,
въпреки, че не е уточнено се сочи като двор, което означава, че се намира в
границите на село Трънково, а не извън него. Ако беше извън територията на село
Трънково щяха да го посочат като нива.
Определенията за земеделска територия се извеждат от:
член
2 ЗСПЗЗ (тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в
горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи
части към такива съоръжения).
В
други нормативни актове се използват и различни от това понятия.
В КРБ се говори за „обработваеми земи”, но не
всички земеделски земи са обработваеми.
В ЗУТ земеделските земи са наречени
„земеделски територии”, като тези земи трябва да отговарят на още четири
критерия, формулирани в член 2 ЗСПЗЗ. Това предназначение е намерило отражение
и в кадастъра. През 1991г. се приема Закон за единния кадастър, в който
фигурират следните условия:
Да
не се намират в границите на урбанизираните територии, които граници се
определят с устройствен план;
Да не се намират в границите на
горския фонд (горските територии);
Да не се намират в дворовете на
промишлени и други стопански предприятия. Понякога е допустимо строителство в
земеделски земи, като изискване е да не се променя правния статут на земята.
Да не са заети от открити мини и
кариери, енергийни, напоителни или транспортни съоръжения и прилежащите им
части.
В
случая се касае за територия, в границите на неселеното място, която
категорично не може да има характеристиката на земеделска територия.
Както
и сам жалбодателят е посочил :
Превозния билет съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии предвижда, удостоверява законното транспортиране на
описаната в тях дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на
доставка в срок до 12 часа, считано до
момента на издаването им. Превозния билет
удостоверявал законния произход
на описаната в него дървесина, когато
същата се намира на посоченото в билета място на доставката. Превозния
билет удостоверява законния произход на
описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета
място на доставка. Превозния билет се съхранява до окончателната преработка на
дървесината, но за срок не по-малък от три години. В случая липсата на такъв
билет и съхраняването на дървесината от посочения вид и количество в къщата,
където живее жалбоподателя говори за осъществяване на деянието, визирано в
разпоредбата на чл.213, ал.1 т. 2 от ЗГ.
Съдът счита, че за това нарушение
наказанието, което е наложил АНО е завишено - то следва да бъде минималното,
имайки предвид и факта, че жалбоподателя не е имал други такива нарушения и е
добил дървесината от двора на свой съсед, чиито двор е почистил. В този смисъл
съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, като наложи
глоба в размер на 50 лева на нарушителя.
Предвид изложеното по-горе
съдът намери, че следва да отмени НП като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 621 от 30.01.2020г.,
издадено от Директор на Регионална
дирекция по горите Стара Загора, с което
на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на чл.213,
ал.1 т.2 от ЗГ е наложено наказание
глоба в размер на 150 лева на И.Т.Р. с
ЕГН ********** *** - за това, че на
18.12.2019г. съхранява в пристройка на къщата, в която живее три пространствени кубически метра дърва за
горене от бряст, непридружени с превозен билет,
в частта за наложеното наказание глоба – като определя тя да е в размер
на 50 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: