Р Е Ш Е Н И Е
№445
гр. Хасково, 29.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на трети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1312/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от И.Г.В., ЕГН ********** ***,
подадена чрез пълномощник адв. Е.В. ***, против Ревизионен акт №
Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619134218-003-001/05.08.2019г., издадени от С. П. П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и Д. Д. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 600/17.10.2019г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П., с който на И.Г.В.
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.
17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски за
ДЗПО-УПФ за 2012 г., 2013г., 2014 г., 2015 г., 2016г. и 2017г. в общ размер на
36 611.65 лева и лихва за просрочие в размер на 3 716.76 лева, и
изменен в частта за допълнително определените задължения за лихви по КСО и ЗЗО
за периода 2012г. - 2016г. от лихва в размер на 10 756.48 лева на лихва в
размер на 10 534.93 лева.
С жалбата И.В. оспорва изцяло така установените
задължения, като твърди, че ревизионният акт и ревизионният акт за поправка на
РА са незаконосъобразни, поради допуснато нарушение на процесуалните правила и
материалния закон при издаването им. Счита, че не са били налице условията
за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като
липсвали данни за укрити от него приходи или доходи. Намира, че на екипа от
ревизори са предоставени достатъчно писмени доказателства за установяване на
сумите, с които е разполагал, като същите са подкрепени и от писмени обяснения
на три лица. Сочи, че констатациите на ревизията са неправилни и са довели до
незаконосъобразни изводи за начисляване на допълнителни данъчни и осигурителни
плащания от негова страна при незачитане на предоставената от жалбоподателя
справка за паричния поток за 2012г., в която е декларирал начално салдо в
размер на 74 080 лева с установен произход от следните източници: Сума
получена по договор за банков кредит с Банка „ДСК“ ЕАД на 17.09.2007г. в размер
на 45 000 лева. Сумата е отпусната за срок от 30 години, не е инвестирана
и към 01.01.2012г.от посочената сума на банката са върнати не повече от 13520
лева., т.е. остатъкът, с който е разполагал към посочената дата е бил към
31 480 лева. На следващо място жалбоподателя е получавал многократно
средства дарени от сина му Е. В., който е установен трайно в САЩ, но се връщал
по два пъти във всяка календарна година. Конкретно към 01.01.2012г.
жалбоподателя е разполагал със сумата от 9000 щатски долара, които по курс БНБ
към края на 2011г. се равнявали най-малко на 13 000 лева. Сочи, че сумата
му е предадена от В. Н. за което между двамата е воден разчет на предадените и
приети суми. Към 2012г. жалбоподателя е разполагал и със средства предоставени
му от сина му Ж. В., който е бил на лятна бригада за няколко месеца в С. през
2010г. и е донесъл сумата от 9600 щатски долара на баща си и майка си от своя
брат Е. В.. Посочената сума по курс на БНБ към края на 2010г. е била най –малко
13440 лева. На следващо място жалбоподателя сочи, че е разполагал и със
средства предоставени му от родителите му Г. В. и Е. В., тъй като те системно
са подпомагали семейството с разполагаемите от тях средства. За предоставената
на жалбоподателя сума в размер на 20 000 лева от родителите му в хода на
ревизионното производство е представена декларация от К. Р., в която лицето
заявило, че знае за получените от жалбоподателя суми. От всичко изложено счита,
че неправилно данъчните органи не са взели под внимание средствата, с които е
разполагал жалбоподателя и служебно са определили начална разполагаемост на
средствата в размер на 5000 лв., вместо твърдяните от него 74 080 лв.
Счита, че с тази погрешна констатация се е променил изцяло паричния поток не
само за 2012г., но и за целия ревизиран период, което е дало съществено
отражение на крайните изводи на ревизията за възложените му данъчни и
осигурителни задължения. Намира също така, че неоснователно от ревизиращия екип
не са признати и получените от В. Н. суми, както следва: 21.11.2012г. – 8000
щ.д.; 23.11.2013г. – 9000 щ.д.; 25.11.2014г.- 9000 щ.д.; 20.11.2015г. – 8000
щ.д.; 22.11.2016г. – 5000 щ.д.; 28.11.2017г. – 5000 щ.д. В заключение сочи, че
при установяване на задължението по РА и РАПРА са допуснати грешки, които не са
коригирани с РАПРА. С подробно изложените в жалбата и в представеното
писмено становище съображения, е направено искане Ревизионен акт №
Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002619134218-003-001/05.08.2019г.,
потвърден в едната му част и изменен в другата му част с Решение
№600/17.10.2019г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира се присъждане
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание и представеното писмено становище, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за
фактическата, правна и доказателствена обоснованост на установените по
отношение на И.В. задължения за данък по ЗДДФЛ; вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ
за ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че обжалвания Ревизионен
акт
№ Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619134218-003-001/05.08.2019г., потвърден в едната му част и изменен в
другата му част с Решение №600/17.10.2019г. на изпълняващ правомощията
директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по делото:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618007266-020-001 от 28.11.2018г., издадена от С. П. П. на длъжност началник на сектор /л.1,
приложение 1 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на И.Г.В., ЕГН **********, като е определено ревизията
да обхване следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г.; ДОО – за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се лица - за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица - за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2019г. Извършването на ревизията е възложено
на Д. Г. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. С.
З. - инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от
три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618007266-020-001/28.11.2018г. е връчена на И.В. на 12.12.2018г. На
11.03.2019г. е издадена Заповед за изменение
на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618007266-020-002/11.03.2019г., с
която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е
определено, че ревизията следва да завърши до 10.05.2019г. Заповедта за
възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на Светлана Профирова П. в посоченото й
длъжностно качество - началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране
на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за
присъединяване на документи.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – Д. Г. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Г. С. З. - инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002618007266-092-001/23.05.2019г. С Ревизионния доклад в резултат на извършените
процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и
направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното
лице И.Г.В. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие
към тях за Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за вноски за
ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода на 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ
и е подписан с електронни подписи от Д. Д. и от Г. З., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител.
Срещу съставения Ревизионен доклад №
Р-16002618007266-092-001/ 23.05.2019г. И.В. е подал възражение / лист 288,
приложение 1 /, което възражение е основано на съображения, че ревизионният
доклад е съставен при допуснати съществени нарушения на материалния и на
процесуалния закон.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Д. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден
оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г., с който по отношение на И.Г.В. са установени данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
19.07.2019г., както следва: Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. главница в размер на 1 413.76 лв. с прилежащи лихви в
размер на 904.55 лв. ; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2013г. главница в размер на 1 401.07 лв. с прилежащи лихви в размер на
754.08 лв. ; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
главница в размер на 1 808.23 лв. с прилежащи лихви в размер на 789.47 лв.
; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. главница в размер
на 1 673.77лв. с прилежащи лихви в размер на 560.34 лв. ; Данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. главница в размер на
2 908.92 лв. с прилежащи лихви в размер на 678.80 лв. ; Данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. главница в размер на 223.69
лв. с прилежащи лихви в размер на 29.52 лв. ; Вноски за ДОО за периода 2012г.
главница в размер на 1 824.13 лева с прилежащи лихви в размер на
1 167.06 лв.; Вноски за ДОО за периода 2013г. главница в размер на
1 802.24 лева с прилежащи лихви в размер на 969.99 лв.; Вноски за ДОО за
периода 2014г. главница в размер на 3 117.65 лева с прилежащи лихви в
размер на 1 393.21 лв.; Вноски за ДОО за периода 2015г. главница в размер
на 2 272.68 лева с прилежащи лихви в размер на 760.84 лв.; Вноски за ДОО
за периода 2016г. главница в размер на 5 085.60 лева с прилежащи лихви в
размер на 1 205.30 лв.; Вноски за ЗО за периода 2012г. главница в размер
на 1 140.08 лева с прилежащи лихви в размер на 729.45 лв.; Вноски за ЗО за
периода 2013г. главница в размер на 1 126.40 лева с прилежащи лихви в
размер на 606.24 лв.; Вноски за ЗО за периода 2014г. главница в размер на
1 866.26 лева с прилежащи лихви в размер на 830.56 лв.; Вноски за ЗО за
периода 2015г. главница в размер на 1 420.43 лева с прилежащи лихви в
размер на 473.53 лв.; Вноски за ЗО за периода 2016г. главница в размер на
2 496.00 лева с прилежащи лихви в размер на 591.56 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ
за периода 2012г. главница в размер на 712.55 лева с прилежащи лихви в размер на
451.13лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2013г. главница в размер
на 704.00 лева с прилежащи лихви в размер на 378.90лв.; Вноски за
ДЗПО-УПФ за периода 2014г. главница в размер на 1 166.42 лева с прилежащи
лихви в размер на 519.09 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2015г.
главница в размер на 887.77 лева с прилежащи лихви в размер на 297.20лв.; Вноски за
ДЗПО-УПФ за периода 2016г. главница в размер на 1 560.00 лева с прилежащи
лихви в размер на 380.42 лв. или общо задължения в размер на 51 084.89
лева, от които 36 611.65 лв. главница и лихва за просрочие към тях в
размер общо на 14 473.24 лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Д. Д.
и от С. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на хартиен и оптичен носител. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от
И.В. възражение срещу съставения Ревизионен доклад №
Р-16002618007266-092-001/23.05.2019г., като същото е прието за неоснователно. Ревизионен
акт № Р-16002418007266-091-001/ 19.07.2019г. е връчен на И.В. на 19.07.2019г.
по електронен път и електронната препратка е активирана на 31.07.2019г..
В хода на извършената ревизия органите по приходите са
констатирали, че на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ И.В. е данъчно задължено
лице по ЗДДФЛ за доходите получени от него през отделните данъчни /календарни/
години, попадащи в обхвата на ревизията. За периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г.
И.Г.В. е съдружник и притежава дялове в капитала на „Мини Тед“ ООД и е
едноличен собственик и управител на „ Мини Тед 1“ ЕООД. Семейно положение .., …
А. В.. Установено е, че от В. на са подавани годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2012г.- 2017г. През същите периоди лицето е внасяло
парични средства за финансиране на дейността на „Мини Тед1“ ЕООД на обща
стойност 103 587.30 лв., за което е представено решение на едноличния
собственик на капитала. По години внесените в касата на дружеството парични
средства са както следва: 2012г. – 17 984.48 лв.; 2013г. – 31 030.00
лв.; 2014г. – 17 872.90 лв.; 2015г. – 20 000 лв.; 2016г. – 35 000
лв. На лицето през 2013г. са възстановени суми общо в размер на 18 300 лв.
От В. пред ревизиращите е заявено, че паричните
средства, с които е разполагал в брой към 01.01.2012г. са в размер на
74 080.00, представляващи: получен банков кредит през 2007г. в размер на 45 000
лева, за който е представил договор за банков кредит; средства от сина му Е. В.,
който живее в САЩ, донесени му от В. Н., за което пред ревизиращите е
представил разписки, както и донесени суми от сина му Ж. В., за което е
представена декларация от Ж. В., в която е декларирал, че през 2010г. връщайки
се от С. е донесъл сумата в размер на 9600 щ.д., които получил от брат си и ги
предал на родителите си; получени средства от родителите на И.В. – Е. В. и Г. В.,
за което е приложена декларация от свидетел – К. Н. Р., в която е посочено, че
в годините преди 2012г. е присъствал на многократни предавания на парични
средства от родителите на И.В. , възлизащи на над 20 000лв.
Органите по приходите са изследвали тези твърдения на
ревизираното лице и въз основа на представените доказателства са направили
извода, че В. не е разполагал с посочената в обясненията сума.
Изследвана е възможността И.В. да е съхранявал в брой
целия размер на изтегления през 2007г. банков кредит в размер на 45 000
лв. Установено е, че лицето за периода 01.01.2007г. – 31.12.2011г. не е имал
регистриран трудов договор и за този период няма подадени годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да са декларирани доходи. За същия период
няма подадени данни в справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми, за
ревизираното лице. Годишния размер на погасителните вноски по изтегления банков
кредит е в размер на 3 120.00 лева, следователно за периода от 2007г. до
2012г. лицето е платило вноски по банковия кредит в размер на 15 600.00
лв. Прието е, че съгласно информация от НСИ паричният разход на домакинствата
за издръжка и живот за периода от 2007г. до 2012г. е в общ размер на
39 049 лв., както следва: за 2007г. - 6843 лв.; 2008г. – 7 875 лв.;
за 2009г. – 8 019 лв.; за 2010 г. – 7 924 лв. и за 2011г. –
3 429 лв. След този анализ ревизиращият екип приел, че И.В. е извършил
разходи за издръжка и живот и разходи за погасяване на банков кредит, които
като размер надвишавали размера на кредита от 45 000 лв.
Относно твърдението за получени парични средства от
сина на В. – Е. В. органите по приходите са направил извод, че ревизираното
лице не е посочило конкретни дати на получаване на средствата. Също така не е
представил и доказателства за възможността Е. В. да притежава средства в
посочените размери, с които да помага на родителите си. Не е предоставена
информация с каква дейност се занимава Е. В. в САЩ. Няма и доказателства за
обмен на посочената валута в лева.
Относно представената декларация от К. Р., същата не е
кредитирана от ревизиращите органи като годно доказателствено средство, тъй
като в така представената декларация от свидетел липсвало посочването на
конкретни факти, дати и точни размери. Липсвали и доказателства за твърдението
от страна на В. за получени парични средства във връзка с навършването на 50
годишнината му.
От анализираната налична информация в базата данни за
родителите на ревизираното лице е констатирано, че същите не са имали
възможност да предоставят парични средства на сина си, тъй като бащата Г. В. и
майката Е. В. за периода 2007г. до 2011г. са били пенсионери и са получавали
пенсия за ОСВ в минимален размер. Нямат подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които
да са декларирали данни за получени доходи от друга дейност. Установено е, че
за Г. В. има подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за получена рента за 2008г. –
2011г. в размер съответно на 50.80 лв., 96.94 лв., 68.77 лв., 99.32 лв.
След преценка на всички събрани доказателства
ревизиращият екип е приел за начално салдо към 01.01.2012г. сумата в размер на
5000 лв. и съответно тази сума е приета при изготвената съпоставка на
получените доходи и направените разходи от ревизираното лице.
В резултат на извършения анализ на наличната
документация в архива и информационната система на ТД на НАП Пловдив, събраните
в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните
различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, органите по приходите са
констатирали, че са налице предпоставките на чл.122, ал1, т.7 от ДОПК, а именно
„декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имуществото и финансовото му състояние за
ревизирания период“. Несъответствието през ревизираните периоди е онагледено с
изготвени таблици, в които е извършена съпоставка по години.
В резултат на направената съпоставка между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и получени от него доходи от ревизиращия екип е установено
несъответствие по години както следва: за 2012г. – в размер на 19 292.05
лв., за 2013г. – в размер на 19 120.04 лв. , за 2014г. – в размер на
24 607.35 лв., за 2015г.- в размер на 22 795.33 лв. за 2016г. – в
размер на 38 230.79 лв., за 2017г. – в размер на 3 909.46 лв. След
тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето
установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски
е изчислена основа за облагане и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ с прилежащите
лихви за просрочие.
На 05.08.2019г. от С. П. на длъжност началник на
сектор при ТД на НАП Пловдив е издадена резолюция за извършване на проверка за
поправка на очевидна фактическа грешка. В резолюцията е отбелязано, че
проверката следва да обхване установяването на следните факти и обстоятелства: да
се вземат предвид лихвите в данъчно осигурителната сметка. Определено е
проверката да завърши до 05.08.2019г.
Във връзка с извършената проверка за допусната явна
фактическа грешка в издадения Ревизионен акт № Р-16002418007266-091-001/ 19.07.2019г.
е издаден Ревизионен акт с № П-16002619134218-003-001/05.08.2019г. за поправка
на ревизионен акт на основание чл.133, ал.3 от ДОПК. В същия е посочено, че при
издаване на ревизионния акт не са начислени в данъчно осигурителната сметка
лихви за закъснение за осигурителни вноски, поради което е поправена и Таблица
1 на ревизионния акт. Ревизионният акт за поправка е връчен на ревизираното
лице И.В. на 05.08.2019г.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК И.В. е обжалвал
издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 14.08.2019г. до
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив.
С Решение №600/17.10.2019г. на изпълняващ правомощията
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден
Ревизионен акт № Р-16002418007260-091-001/19.07.2019г. и Ревизионен акт с №
П-16002619134218-003-001/05.08.2019г. за поправка на ревизионен акт, издадени
на И.Г.В. за допълнително установените задължения за Данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012г -2017г., Вноски ДОО, Вноски
ЗО и Вноски ДЗПО-УПФ за периода 2012г. - 2016г. в размер на 36 611.65 лева
главница и 3 716.76 лева прилежащи лихви и изменен Ревизионен акт №Р-16002418007260-091-001/19.07.2019г. и
Ревизионен акт с № П-16002619134218-003-001/05.08.2019г. за поправка на
ревизионен акт за допълнително определените задължения за лихви по КСО и ЗЗО,
както следва: Лихви за вноски за ДОО за периода 2012г. – 2016г., Лихви по
вноски за ЗО за периода 2012г.-2016г. и лихви по вноски за ДЗПО – УПФ за
периода 2012г. 2016г. от лихва в размер на 10 756.48 лв. на лихва в размер
на 10 534.93 лв.. По отношение на допуснатото изменение директора на дирекция
ОДОП – Пловдив е посочил, че взема предвид направеното от жалбоподателя
възражение за допуснати аритметични грешки в изчислението на лихвите, но само
за определения с ревизията размер на дължимите лихви върху окончателните
задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване. Посочил е, че на
основание чл.6, ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО окончателните
осигурителни вноски се дължат в срока за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – 30
април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е. неправилно
с ревизията са определени лихвите върху осигурителните вноски за годишно
изравняване за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г., считано от 01.04.2013г., 01.04.2014г., 01.04.2015г.,
01.04.2016г. и 01.04.2017г..
Решение № 600/ 17.10.2019г. на изпълняващ правомощията
на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е връчено на И.В. чрез пощенски
оператор на 24.10.2019г. /л. 489, приложение 2 по делото/.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил
ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
Допуснати,
назначени и изпълнени са две съдебно-счетоводни експертизи / лист 61-73 и от
лист 105-107 от делото/. По поставените въпроси при първоначално назначената
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че според паричните
потоци за периода 2012г. -2017г., изчислени при условията на тази задача И.В. е
разполагал с достатъчно парични средства от банково финансиране, дарения от
родители и суми изпращани от Е. В. от САЩ, за да покрива всичките разходи по
издръжката за живот и не се изчисляват данък доходи и допълнителни осигурителни
годишни вноски по КСО и ЗЗО за посочения период. По задача втора вещото лице е
изчислило доход за 2014г. - 18 831.42 лв., за 2015г. – 11 214.87 лв.
и за 2016г. – 41 418.39 лв. Върху облагаемият доход вещото лице е
изчислило задължения за осигурителни вноски, данък доход и лихви върху тях в
общ размер на – 29 251.92 лв. по задача четвърта вещото лице е дало
заключение, че Е. В. самостоятелно е формирал доход в С. за 2012г. –
67 789 щ.д., за 2013г. – 64 980 щ.д. , за 2014г. – 63 578 щ.д. и
заедно със съпругата си В. К. е реализирал нетен годишен доход за 2015г. в
размер на 68 628 щ.д.1 за 2016г. – 60 708 щ.д.
По втората
съдебно – счетоводна експертиза в отговор на поставените въпроси вещото лице по
първи въпрос – с какви парични средства е разполагал жалбоподателя в началото
на ревизирания период 01.01.2012г. е посочило, че И.В. е разполагал със
средства в размер на 62 902 лв. По втори въпрос – да изготви паричен поток
на жалбоподателя за периода 01.01.2012г. до 31.12.2017г. на база всички налични
по делото доказателства вещото лице е посочило, че в периода 2012г.-2017г. И.Г.В.
е разполагал с достатъчно парични средства от банково финансиране, дарения от
синове и родители, за да покрива всички разходи и издръжката си за живот. На
това основание вещото лице е приело, че не е налице облагаем доход и не се
следват начисления за данък доходи и допълнителни осигурителни годишни вноски по
КСО и ЗЗО.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г.,
поправен с Ревизионен акт № П-16002619134218-003-001/05.08.2019г., потвърден и
изменен с Решение №600/17.10.2019г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, достига до
следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета
като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на директора на ТД
на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.512 и сл./. В случая издателят на заповедта за възлагане
на ревизия – С. П. П., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган
в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията
по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на
издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД на НАП – Пловдив – С. П..
Възложената за извършване ревизия на И.В. е извършена
от определените със ЗВР № Р-16002618007266-020-001 от 28.11.2018г. органи по
приходите – Д. Г. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и Г. С. З. - инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002618007266-092-001/23.05.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №
Р-16002618007266-091-001/ 19.07.2019г. е издаден от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
на И.В. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618007266-020-001 от 28.11.2018г. и от Д. Д. на длъжност главен инспектор по
приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и
Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, както и
Ревизионният акт за поправка, са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от
представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА РА за поправка са подписани от лицата, които са посочени като
техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК,
като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване материалната
законосъобразност на оспорения акт съдът съобрази следното:
Задължително условие за преминаването към
ревизия по чл. 122 – 124 ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от
изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при
това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от
него по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл. 124, ал. 2 ДОПК изрично регламентира,
че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по
реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на
доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното
задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на
констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира,
че фактите и доказателствата по делото установяват наличието на основания по чл.
122, ал. 1, т.
7 от ДОПК.
С обжалвания ревизионен акт основата за
облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл.
122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 7, ал. 1 от
същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект
обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в
ревизирания период, е констатирано несъответствие на имущественото състояние на
лицето с получените от него доходи - превишение на разходите на ревизираното
физическо лице над доказаните му приходи, което с ревизията е определено като
получени, но недекларирани доходи. За да оправдае разходното превишение лицето
е поддържало още в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2012
г. със сума в размер на 74 080.00 лева, представляваща остатък от усвоен
през 2007 г. банков кредит в размер на 45 000 лева, предоставени средства от
сина му Е. В., който живее и работи в САЩ, получена през 2010г. сума в размер
на 9 600 щ.д. отново предоставена от сина му и сумата в размер на
20 000 лв. предоставена от родителите му в периода преди 2012г.
Съдът приема, че при формиране на началното
салдо не следва да се включи към 01.01.2012г. сумата по кредит от „Банка ДСК“
ЕАД, в размер на 45 000 лева или остатъка от посочената сумата. В тази
връзка следва да се има предвид представения от самото ревизирано лице
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №171, том I, дело №171/2006г. на нотариус с район
на действие РС- Димитровград / лист 204, приложение 1 от делото/ по силата на
който Т. М., Ж.К. и В. К. продават на И.Г.В. урегулиран поземлен имот III с планоснимачен № 42 с площ 978,025
кв.м по скица и 1030 кв.м. по нотариален акт, находащ се в кв.4 по плана на гр.
Д., ведно с построена в имота едноетажна жилищна сграда с площ 110 кв.м., за
сумата 21 600 лв., като в нотариалния акт изрично е посочено, че
договорената сума ще бъде изплатена на продавачите с отпуснат на купувача от „Банка
ДСК“ ЕАД кредит за закупуване на жилище. Съгласно сключения договор за ипотечен
кредит на 17.09.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и И.Г.В.,
в качеството на кредитополучател кредиторът отпуска на кредитополучателя сумата
в размер на 45 000 лв., с цел обезпечаване на договорна ипотека върху
същия посочен по-горе недвижим имот, закупен от И.В. през 2006г., поради което следва
извода, че получения през 2007г. кредит е целеви, което означава, че след отпускането
му същият е използван по предназначението си като сумата в размер на
21 600 лв. от получената общо в размер на 45 000 лв. е послужила за
заплащане на договорената между продавача и купувача цена за имота по посочения
по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Т.е. ако се
приеме, че към началото на ревизирания период следва да бъде включена някаква
сума от кредита получен от жалбоподателя през 2007г., то тази сума не може да
се определи, че е в размер на 31 480 лв., така като настоява жалбоподателя
в жалбата. Поради което правилно органите по приходите са приели, че сумата от
45 000 лв. не е действително налична в ревизираното лице към 01.01.2012 г.,
като тези изводи са обосновани и с допълнително изследваната информация от НСИ
относно паричния разход на домакинствата в България за издръжка и живот за
периода 2007г. – 2012г., който е в общ размер на 39 049 лева.
Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, че при формиране на началното салдо към 01.01.2012г. от
ревизиращите органи е следвало да бъде взета предвид сумата в размер на
20 000 лв. дарена от родителите му, както и сумата в размер на 9 600
щ.д. предадена му през 2010г. от сина му Ж. В. донесена от С. и изпратена от
другия му син Е. В.. Съдът, споделя принципното разбиране, че простото
твърдение, че определено лице е дало парична сума като дарение на ревизираното
лице не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума оправдава направени
през периода разходи и автоматично следва да се има предвид в приходната част
на паричния поток. Необходимо е доказването на реалното предаване на парите,
възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в
началото или по време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тази
необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице,
което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на
които претендира изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая,
може да се приеме, че такова доказване не е извършено.
По отношение на сумата в размер на
20 000 лв. предоставени на жалбоподателя от неговите родители следва да
бъде посочено, че при анализа на събраните по делото доказателства за доходите
които са получавали родителите на И.В. се установява, че същите не са
разполагали с възможността да предоставят парични средства на сина си, тъй като
и баща му Г. В. и майка му Е. В. за периода от 2007г. до 2012г. са били
пенсионери и са получавали пенсии за ОСВ в минимален размер. Отделно от това в
хода на ревизията е изяснен и въпроса за допълнителни доходи реализирани от Г. В.
и Е. Вичкова като в тази връзка е установено, че родителите на жалбоподателя не
са декларирали пред приходната администрация получени доходи от друга дейност,
освен подадените справки по чл.73 от ЗДДФЛ за получена рента за 2008г.- 2011г.
в размери съответно на 50.80 лв., 96.94 лв., 68.77 лв. и 99.32 лв. от Г. В..
Обсъждайки посочената сума, няма как да бъде кредитирана и като годно
доказателствено средство представената от К. Р. декларация целяща да докаже, че
в годините преди 2012г. той всеки път е присъствал, точно когато родителите на В.
са му предавали парични средства. Правилно приходните органи са приели, а това
се споделя и от съда, че в представената от Р. декларация липсва посочване на
конкретни дати, факти и размери, а и логически е неиздържана тезата всеки път
при предаване на паричните средства присъствието на свидетеля Р. да е било
ангажирано именно в този момент.
Идентични съображения следва да бъдат
изложени и по отношение на получените от И.В. суми от сина му Е. В., предадени
му през 2010г. от Ж. В. също негов син, а за периода от 2011г. до 2017г. от В.
Н.. Независимо от представените по делото доказателства удостоверяващи, че Е. В.
живее и работи в САЩ, при преценка дали дарителя е разполагал със спестени
средства в процесния размер, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от
тези декларирани доходи е необходимо да бъдат извадени и разходите за издръжка
и живот на Е. В., които той неизбежно е правил. Също така, в конкретния случай,
предаването на сумите по никакъв начин не кореспондира с данни за съхраняването
им в банкови институции или по друг начин, който да отговаря на немалкия им
размер.
С оглед изложеното по-горе,
доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА и в
частност относно определеното начално салдо към 2012г. е изцяло върху
ревизираното лице. Не са налице основания да се кредитират твърденията на
жалбоподателя, че към 2012г. той е разполагал със сумата в размер на
74 080.00 лв. предоставена му чрез банков кредит и дарения от син и
родители. Твърденията в тази насока останаха недоказани. При представените
доказателства, не се доказа възможността за предоставянето на такива суми като
дарение от страна на дарителите Това води до извода, че въпросните документи представени
от И.В. са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените
разходи. Независимо от представените писмени обяснения и документи, съдът
намира, че те не удостоверяват действително дадени суми в полза на
жалбоподателя. Всички приложени разписки/ декларации следва да бъдат
преценявани в качеството им на частни документи. Без всякакво съмнение в случая
се касае за частни писмени свидетелстващи документи, които като такива нямат
обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата.
Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не
доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/,
съответства на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата,
която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които
могат да бъдат засегнати при антидатиране /каквито са органите на приходната
администрация/. Въпросните документи нямат нотариална заверка, като не се
твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в чл.
181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че
същите са съставени на посочените в тях дати. Поради изтъкнатите причини, обсъжданите
документи-декларация/разписка не установяват по безспорен начин, че са
съставени, респективно- съществували към посочените дати и че въз основа на тях
жалбоподателя е получил въпросните парични средства. Съдът приема същите като
съставени, с оглед защитната му теза, поради което не ги кредитира по отношение
на обстоятелствата, отразени в тях.
На последно място следва да бъде отбелязано
и това, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство,
жалбоподателят е оспорил констатациите в РД и РА относно разходната част на
паричните му потоци за ревизираните периоди от 2012 г. до 2017г., досежно
извършеното финансиране на дейността на "Мини Тед1“ ЕООД на обща стойност
103 587.30 лева, за което е представено решение на едноличния собственик
на капитала.
В заключение съдът на основание чл. 202 от ГПК, вр. с §2 от ДР на
ДОПК не възприема и заключението на вещото лице, тъй като макар същото да е
обективно и безпристрастно дадено, математически вярно обосновано и неоспорено
от страните, не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Вещото лице
е съобразило разписки за дарени суми и декларация, които съдът не кредитира
като годни доказателства, което опорочава и заключението като доказателствено
средство.
Предвид всичко изложено до тук, крайният
извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.
124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване.
Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно
събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. В
тази връзка данъчната основа по чл.
17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл.
48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012г, 2013г, 2014г , 2015 г., 2016г. и
2017г. съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над
получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Ревизионният акт е правилен и по отношение
на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото
се лице. И.В. не е представил доказателства за произхода на средствата,
необходими за покриване на извършените от него разходи през посочените години,
поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало
трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл.
124а от ДОПК следва да се установят задължения за
задължителни осигурителни вноски, в качеството му на самоосигуряващо се лице
върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.
122
- 124
от ДОПК, във връзка с чл.
124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав,
пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая законосъобразно са
определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО - осигурителни вноски за годишно
изравняване за ДОО на основание чл.
6, ал. 8 от КСО и осигурителни вноски за годишно
изравняване за ЗО по чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
При този изход на спора, жалбоподателя
следва да бъде осъден на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2055.90 лева на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 и чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Г.В., ЕГН ********** *** , против Ревизионен акт №
Р-16002618007266-091-001/19.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с № П-16002619134218-003-001/05.08.2019г.,
потвърден и изменен с Решение № 600/17.10.2019г. на изпълняващ правомощията
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с
който на И.Г.В. допълнително са установени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски за
ДЗПО-УПФ за 2012 г., 2013г., 2014 г., 2015 г., 2016г. и 2017г. в общ размер на
50 863.34 лева, от които главница в размер на 36 611.65 лева и лихва
за просрочие в размер на 10 534.93 лева.
ОСЪЖДА
И.Г.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 2055.90 /две хиляди
петдесет и пет и 90 стотинки / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: