Решение по дело №2170/2012 на Районен съд - Хасково

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№  758    / 29.11.2012 година, гр. Хасково

                                                                                                          том 8 стр.127-128

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Десети граждански състав

на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Десислава Вълканова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2170 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по обективно съединени искове от Застрахователна компания „Лев инс” АД с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н.Е.К..

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2007 г., около 21,00 часа, в гр. Хасково, на ул. „С. П.”, при управление на лек автомобил марка "Форд", модел "Ескорт", с peг. № X 4640 АТ, собственост на Л. Й. К., след употреба на алкохол, ответникът при движение на заден ход ударил паркирания лек автомобил марка „Мерцедес" модел „200Е" с peг. № X 2627 ВВ, и без да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, напуснал мястото на произшествието, с което виновно се отклонил от проверка за употреба на алкохол. За настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ бил изготвен протокол за ПТП №  751367 от 19.12.2007 г. Сочи се още, че към датата на събитието ответникът бил застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ищцовото дружество, за което била издадена застрахователна полица № 22 3 06-0502682 със срок на валидност от 30.12.2006 г. до 29.12.2007 г. Увреденият автомобил, собственост на А. Г. М., бил обект на застраховка „Каско" на МПС, полица № 07098110389/22.08.2007 г. при ЗК „Уника" АД. На основание настъпилото на 16.12.2007 г. застрахователно събитие и посочената полица, в това застрахователно дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № 07110980195/19.12.2007 г. При извършения оглед на автомобила били установени и описани увреждания по врата предна лява, лайсна никелова на врата предна лява, лайсна пластмасова на предна лява врата, врата задна лява. По силата на сключения договор за застраховка и в съответствие с установените като вид и степен увреждания, застрахователят изплатил в полза на собственика на лек автомобил марка „Мерцедес" модел „200Е" с peг. № X 2627 ВВ стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 577.00 лв. съгласно фактура № ********** от 28.01.2008 г. На основание чл. 213 КЗ ЗК "Уника" АД предявило регресна претенция към ЗК "Лев Инс" АД за същата сума, по повод на която била образувана ликвидационна преписка по щета № 00-01-5105-0990/2008 г. Същата била удовлетворена и включена в предмета на Споразумение Х/2008 г. за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции, сключено между двете дружества. Съгласно посоченото споразумение било извършено прихващане до размера на по-малкото вземане, а разликата била преведена по банкова сметка *** „Уника" АД на 16.12.2008 г. Процесното вземане фигурирало под позиция № 6 от Приложение 1, неразделна част от цитираното споразумение. На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ ищцовото дружество придобило право на регрес срещу ответника, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, а именно 577.00 лв. На основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84 ЗЗД за ЗК „Лев Инс" АД възникнало право да претендира от него и лихва за забава в размер на 247.77 лева за периода от датата на получаване от страна на ответника на изпратената от ЗК „Лев Инс" АД предсъдебна покана за доброволно плащане - 17.09.2008 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е образувано частно гражданско дело № 1676 по описа на Районен съд - Хасково за 2012 г. - 29.06.2012 г. Сочи се още, че срещу издадената по това дело заповед за изпълнение било подадено възражение в законоустановения срок, което пораждало правен интерес от предявяване на установителни искове за процесните вземания. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 577.00 лв. за главница, представляваща стойността на изплатеното и описано по – горе застрахователно обезщетение и 247.77 лева мораторната лихва върху нея за периода от 17.09.2008 г. до 29.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1676 по описа на Районен съд - Хасково за 2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по заповедното производство. Претенадират се и разноски по настоящото дело.

С протоколно определение от 29.10.2012 г. по молба на ищеца и на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството в частта за установяване по отношение на ответника, че дължи сумите в размер на 577,00 лв. за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110980195/19.12.2007 г., образувана във връзка с ПТП на 16.12.2007 г. в гр. Хасково и 247,77 лв., мораторна лихва върху нея за периода от 17.09.2008 г. до 29.06.2012 г.

Ответникът не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и счита, че искът за главницата бил изцяло основателен, а този този за лихва частично, поради изтекла погасителната давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства – Протокол за ПТП № 751367/19.12.2007 г., Застрахователни полици № 2600002/22306-0502682/06.11.2006 г. и № 07098110389 от 22.08.2007 г., Сметка № 09811071191/22.08.2007 г., Уведомление за щета по застраховка КАСКО на МПС от 19.12.2007 г., Декларация от 19.12.2007 г., Опис и оценка на щетите на МПС от 19.12.2007 г., Експертно становище относно щета № 07110980195 от 06.02.2008 г., Фактура № 240/28.01.2008 г., Решение № 1/10.02.2008 г., Нареждане за плащане № 1/10.02.2008 г., Платежно нареждане от 14.02.2008 г. за сумата в размер на 577,00 лв, Свидетелство за управление на МПС на А. Г. М., издадено от МВР гр. Хасково, Писмо от ЗК „Уника" АД гр.София до ЗК „Лев ИНС АД гр. София № 1133/07.03.2008 г., Писмо изх. № 3370/29.10.2008 г., Споразумение Х/2008 Приложение № 1, Извлечения от ЗК „Лев Инс" АД гр. София от 17.12.2008 г., Писмо изх. № 2783/05.09.2008 г., Известие за доставяне/обратна разписка от 17.09.2008 г., Справка за изчисляване на законна лихва от ЕПИ „Оп-line" - калкулатори за периода от 17.09.2008 г. до 29.06.2012 г., както и приложено ч.гр.д. № 1676/2012 г. по описа на РС – Хасково се установяват изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

От вносна бележка № BORD08430869 oт 05.09.2012 г. се установява, че на същата дата ответникът е превел по банковата сметка на ищеца на сумата в размер на 824,77 лв., като основание е посочено „гр. дело 2170/2012”.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи, че предявеният иск е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение, а от разпоредбата на чл. 412, т. 6 ГПК се налага изводът, че вземането за разноски е част от вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. В случая няма спор, а и от представената вносна бележка № BORD08430869 oт 05.09.2012 г. се установява, че останалите вземания са погасени чрез плащане, поради което ищецът има правен интерес да установи по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК дължимостта само на вземането си за разноските. В противен случай заповедта ще подлежи на обезсилване и по отношение на тази й част. Да се приеме обратното, би означавало да се лиши кредиторът от гарантираното му от закона право на разноски и да се освободи неизправния длъжник от отговорността за тях. Така последният, разчитайки на предприето в хода на исковия процес плащане, може да забавя изпълнението на своите задължения, а впоследствие да избегне отговорността за деловодните разноски в заповедното производство, като се мотивира, че претенцията за тях е недопустима. Общоприет принцип в правото обаче е, че правните субекти не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение. Още повече, че не се касае за първоначално предявявен самостоятелен иск за установяване на вземането за разноски в заповедно производство, а е свързано с правото на ищеца да извърши преценка дали и как да продължи делото при постигане на част от целените с предявения иск правни последици. Безспорно е, че разноските представляват акцесорно вземане, обвързано пряко с основателността на претенцията и не се включват в спорното право, поради което се явяват законна последица от нейното уважаване или в настоящата хипотеза от изхода на процеса по предявен от заявителя - кредитор иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ето защо съдът, който е сезиран с този иск, следва да се произнесе с решението си и по дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение разноски, след като длъжникът - ответник ги е оспорил, а заявителят - ищец поддържа искането си за тяхното заплащане.

Отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон, е обективна и всякога включва като елемент от пораждащия я фактически състав неоснователността на предизвикания правен спор. В този смисъл е утвърдената правна теория - проф. д-р Живко Сталев, "Българско гражданско процесуално право", изд. 2000 г., стр. 376 и сл.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е бил погасил изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и претендираната мораторна лихва. Това е сторено едва след завеждане на исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и получаване на препис от нея. С това именно действие на ответника е свързано отпадането на правния интерес за ищеца от поддържането на първоначално заявените претенции, обославяйки в крайна сметка предприетото оттегляне на исковете му. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на Н.Е.К. за сторените от Застрахователна компания „Лев инс” АД разноски по ч.гр.д. № 1676/2012 г. по описа на РС – Хасково. Както се посочи по - горе тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника, а от материалите по заповедното производство - вносна бележка № BORD06252814 oт 22.06.2012 г. и пълномощно изх. № 1422/27.03.2012 г. се установява, че са действително направени.

Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 265,00 лв., представляваща направени от него по ч.гр.д. № 1676/2012 г. по описа на РС – Хасково разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 240,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 946/05.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Е.К., ЕГН ********** ***, че дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51Д направените от нея по ч.гр.д. № 1676/2012 г. по описа на РС – Хасково разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 240,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 946/05.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Е.К., ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Черни връх” № 51Д сумата от 125,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ :/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Й.Д.