Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 17.12.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 642/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК.

Делото е образувано по искова молба на С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като последният е на 21 години и учи във висше учебно заведение - студент във втори курс в „Университет по библиотекознание и информационни технологии“ гр. София, редовно обучение, специалност „Информатика и компютърни науки“. Твърди се, че баща му редовно плащал месечна издръжка в размер на 100 лева съгласно решение № 71/09.07.2004г. по гр. д. № 99/2004г. на РС Елин Пелин. Ищецът твърди, че са променени потребностите му от храна, облекло, учебници и учебни пособия, средства за допълнителни занимания, развлечения и културни мероприятия в свободното време (кино, почивки на море или планина), както и условията на живот в страната. Ищецът твърди, че плаща семестриална такса от 370 лева, пътни разноски около 150 лева месечно, като са му необходими средства за храна, дрехи и други разходи. Твърди се, че баща му работи в Държавна агенция „Разузнаване“ и получава достатъчно доходи от трудово възнаграждение, поради което без особени затруднения може да му плаща, както и не дължи издръжка на друго дете. Ищецът не получавал доходи от трудово или гражданско правоотношение, както и не притежава никакво движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа. Иска се осъждане на ответника: да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 300 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяването й; да заплати на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лева за минало време за 12 месеца за периода от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът e подал отговор на исковата молба, в които твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че е студент. Твърди се, че освен по 100 лева на месец ответникът платил три престоя в Гърция за около 3000 евро през 2016 и 2017 г., 3000 евро преди абитуриентския бал, около 10000 лева назаем в периода от 31.07.2016 г. до 31.08.2018 г.; 1000 евро за ресторант по изпращане на абитуриента. Ответникът твърди, че получава трудово възнаграждение от 1350 лева месечно. Ответникът твърди, че извършва разходи: за лекарства и медицинско обслужване 200 лева;  издръжка на ищеца 100 лева; консумативи за ток, вода, въглища, телефон – 400 лева; за храна и транспорт 350 лева; плащане по банков кредит – 270 лева.

В съдебно заседание ищецът С.Т.В. лично чрез процесуалния си представител адв. Григорова поддържа иска и моли за уважаването му в пълен размер.

В съдебно заседание ответникът Т.С.В. лично чрез процесуалния си представител адв.  А. оспорва иска по основание и размер.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно между страните, че ищецът е син на ответника и до момента е получавал от ответника сумата от 100 лева всеки месец за издръжка.

Според представеното удостоверение за раждане от *** г. ищецът С.Т.В. е роден на *** г. (т.е. навършил е пълнолетие на 05.08.2016 г.), а негови родители са Радостина Раденкова Владимирова и Т.С.В..

С решение от 09.07.2004 г., влязло в сила на 31.08.2004 г., по гр. д. № 99/2004 г. на РС Елин Пелин е прекратен бракът между Радостина Раденкова Владимирова и Т.С.В., сключен на 14.02.1998 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. С посоченото решение родителските права по отношение на малолетното дете С.Т.В. са предоставени на майката, а бащата Т.С.В. е осъден да плаща месечна издръжка от 100 лева до настъпване на основание за изменение или прекратяване.

Представени са вносни бележки за сумата от 100 лева на 04.10.2019 г. с основание „Т.С.В. издръжка“ и 100 лева на 04.11.2019 г. по сметка на Радостина Раденкова Владимирова  с основание „издръжка на С.Т.В.“.

Видно е от служебна бележка от 10.07.2019 г. на Банка ДСК – ЦУ, че Радостина Раденкова Владимирова от януари 2019 г. до юни 2019 г. е получила всичко бруто 18546,97 лева  т. е. има средномесечно брутно трудово възнаграждение от 3091,16 лева.

Видно е от служебна бележка от 22.08.2019 г. на Държавна агенция „Разузнаване“, че Т.С.В. е получил нетни доходи от служебни правоотношение от февруари 2019 г. до юли 2019 г. в общ размер 9069,28 лева т.е. за този период има средномесечно нетен доход от 1511,55 лева. Според писмо от 25.11.2019 г. няма данни за подаване на уведомления по чл. 62 КТ и ТД на НАП София не разполага с информация за размера на осигурителния и брутния доход от служебно правоотношение, а молбата е препратена до Дирекция Сигурност, отдел „Квалифицирана информация и специален регистър“ към ЦУ на НАП.

Според удостоверение от 17.07.2019 г. на Община Елин Пелин ищецът С.Т.В. няма декларирани данни като собственик или ползвател, както и за декларирани МПС и ППС.

Според удостоверение от 20.08.2019 г. на Община Елин Пелин ответникът Т.С.В. няма декларирани данни като собственик или ползвател, а с декларация по чл. 54 ЗМДТ с вх. номер от 16.11.2012 г. е декларирал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. СО9336ХА с 1/1 ид. части. Според приходна квитанция от 04.09.2019 г. Т.С.В. платил 108,70 лева за данък МПС по декларация с вх. номер от 16.11.2012 г.

Видно е от договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2019 г., че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.С.В. за отпускане на кредит в размер на 20500 лева със срок на издължаване 96 месеца с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план, какъвто не е приложен. Представени са общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от Банка ДСК за периода от 31.07.2016 г. до 31.08.2018 г. за сметка с титуляр Т.С.В..

Представено е извлечение от Банка ДСК за периода от 01.09.2019 г. до 13.11.2019 г. за сметка с титуляр Радостина Раденкова Владимирова. Видно е от договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2017 г., че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Радостина Раденкова Владимирова за отпускане на кредит в размер на 25000 лева със срок на издължаване 84 месеца с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план, като според последният за периода от 27.07.2017 г. до 27.05.2024 г. е дължима месечна вноска от 363,66 лева, а на 13.07.2024 г. -283,51 лева. Видно е от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.11.2017 г., че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Радостина Раденкова Владимирова за издаване на кредитна карта Visa Galaxy payWave с кредитен лимит 2000 лева. Представен е погасителен план и ГПР за Master Card/Visa Galaxy. Видно е от договор за кредит овърдрафт от 09.10.2019 г., че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Радостина Раденкова Владимирова за отпускане на кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3000 лева. На 09.10.2019 г. между същите страни е сключен договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Представен е погасителен план и ГПР за овърдрафт с дата на усвояване 09.10.2019 г. и месечна вноска от 264,45 лева в периода от 05.11.2019г. до 05.09.2020 г. и последна месечна вноска от 260,85 лева на 09.10.2020 г.

Според справка от Служба по вписвания Елин Пелин за периода от 01.01.1992 г. до 13.11.2019 г. за Т.С.В. е отбелязано: на 13.06.2016 г. дарение на ½ идеална част от Т.С.В. на С.В. Димов на имот – поземлен имот номер 198, парцел IV, площ по док. 570 дка, заедно с ½ ид. ч. ЖС, обл. София, общ. Елин Пелин, гр. Елин Пелин.

Представени са фактури от ЧЕЗ Електро България АД с получател трето лице С.В. Димов с адрес: ***.

Представени са фактури и фискални бонове Газо-енергийно дружество Елин Пелин с получател Радостина Раденкова Владимирова с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Елин Пелин“ № 2, вх. Б, ап. 3 за плащане на: 95,57 лева на 06.12.2017 г., 132,08 лева на 12.01.2018 г., 31,20 лева на 14.11.2018 г., 118,10 лева на 11.12.2018 г., 118,44 лева на 15.04.2019 г., 64,80 лева на 15.05.2019 г.,

Представено копия от страници на студентска книжка, в която е отбелязано, че на 04.08.2017 г. ищецът С.Т.В. е записан за студент първи курс редовно обучени за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Информатика и компютърни науки“. Според уверение от 04.07.2019 г. ищецът С.Т.В. е записан за лятното полугодие на учебната 2018/2019 г. в специалност ИКН – редовна форма на обучение курс 2 към Университет по библиотекознание и информационни технологии гр. София. Според уверение от 12.11.2019 г. ищецът С.Т.В. е записан за зимното полугодие на учебната 2019/2020 г. в специалност Информационна сигурност – редовна форма на обучение курс 3 към Университет по библиотекознание и информационни технологии гр. София, както и е отбелязано присъствие на занятие на 22.10.2019 г. при проф. Атанас Начев. Според уверение от 14.10.2019 г. ищецът С.Т.В. е записан за зимното полугодие на учебната 2019/2020 г. в специалност Информационна сигурност – редовна форма на обучение курс 3 към Университет по библиотекознание и информационни технологии гр. София. Представени са академична справка с изх. номер от 17.10.2019 г., седмични програми за 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., графици за 2017/2018 г. и за 2018/2019 г. и годишни такси за учебните 2017/2018 г. и за 2018/2019 г.

Представени са преводни нареждания/вносни бележки за плащане на сумата от 369 лева съответно на 03.08.2017 г. за първи курс първи семестър, на 06.03.2018 г. за първи курс втори семестър, на 05.10.2018 г. за втори курс първи семестър, на 13.03.2019 г. за втори курс първи семестър. Според преводна нареждане на 22.12.2017 г. ищецът С.Т.В. платил здравни осигуровки за 06-09.2017 г.

Установява се от показанията на свидетеля Йоан Илиянов Йорданов, че ищецът С.Т.В. учи като студент в университет, като ходил всеки ден и се придвижвал с автомобила на майка си. С. живеел с майка си. С. не работил, защото е редовна форма на обучение. Таксите за университета били около 350-400 лева. С. ходил на фитнес и тренирал смесени бойни изкуства.

Установява се от показанията на свидетеля Боби Богомилов Йонев, че ищецът живеел с майка си, учил нещо свързано с компютри и ходил на лекции с колата на майка си „Фолксваген Тигуан“. Таксите за обучение плащала майка му. С. има разходи за фитнес и за бойни изкуства, но свидетелят не може да посочи в какъв размер.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл. 144 СК:

Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения (чл. 144 СК). Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете (Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК).  Когато родителят дължи издръжка на непълнолетно лице и обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК и за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст (Решение № 305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК). Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144  СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице (Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК). В тежест на ищеца е да докаже, че учи във висше учебно заведение редовно обучение, размерът на нуждите си от издръжка, както и възможностите на ответника да предоставя издръжка чрез доходите си от труд или от имущество.

Нуждите на лицето зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В ППВС № 5 от 30.11.1981 г. е посочено, че съдилищата следва да определят размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като съобразяват нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи по размер издръжки. Не следва да се присъждат прекомерно високи размери на издръжки, които ще стимулират издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс или използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. Това не би било налице, ако с издръжката се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно.

Не се установява по делото ищецът да имат нужди по-големи от обичайните. Пълнолетното дете има нужда от издръжка като студент - за обучение, учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневни разходи. Не са представени доказателства за други разходи освен платени такси за университет. Не се установява по делото ищецът да има някакви здравословни проблеми, които да изискват допълнителни средства.

При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка се взема предвид неговия брутен доход, като не се отчитат законови допустими удръжки от него, включително тези за погасяване на осигурителни и данъчни задължения (ТР № 34/05.12.1973 г. - ОСГК на ВКС).

Ответникът работи и има средномесечно нетен доход от 1511,55 лева т. е. средномесечно брутното му трудово възнаграждение е около 1679 лева (1679-10%= 1511,11 лева), а предвид държавната служба вноските за здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване и за ДЗПО са за сметка на държавния бюджет. Не се събраха доказателства ответникът да притежава друго движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Релевантните възможности на ответника за даване на издръжка следва да се определят на база на доказателствата за реализираните от него доходи и липсата на задължения да издържа други лица.

Установено е по делото, че майката Радостина Раденкова Владимирова има средномесечно брутно трудово възнаграждение от 3091,16 лева и няма данни да дължи издръжка на други лица.

Неоснователни са доводите на страните за наличието на банкови заеми на Т.С.В. и Радостина Раденкова Владимирова, които последните изплащат. Наличието на облигационни задължения по договори за кредит не влияе на задължението за издръжка. Наличието на такива разходи не освобождават родителите от задължението да осигуряват парични средства за ежедневните и необходими нужди на детето си.

Съобразявайки нуждите и потребностите на ищеца, както и възможностите на всеки от родителите, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно за издръжката на С.Т.В. общо 350 лв., от която сума ответникът следва да заплаща 170 лв., а майката на ищеца следва да поеме останалата част в размер на 180 лева от необходимата издръжка, както и възникналите извънредни разходи. Съдът счита, че определеният размер на издръжката ще задоволи нуждите на ищеца при обикновени условия за живот, а ответникът може да плаща посочената сума без особени затруднения предвид доходите си.

С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищеца издръжка от 170 лв. месечно, като искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 300 лева.

По иска по чл. 149 СК:

Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

В претендираният период ищецът С.Т.В. е учил във висше учебно заведение, като са налице горепосочените обстоятелства по иска по чл. 144 СК. Съдът приема, че ответникът може без особени затруднения да заплати на ищеца като пълнолетен учащ месечна издръжка за минало време в размер на 170 лева месечно, считано от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., като искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 200 лева.

Относно разноските по производството:

Ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а ответникът - в размер на 700 лева, видно от приложените договори за правна защита и съдействие.

С оглед искането на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 170 лв. за адвокатско възнаграждение.

По отношение размера на платеното адвокатско възнаграждение от ответника ищецът е направил възражение за прекомерност. Съобразно разпоредба на чл. 7, т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуалното представителство на ответник по дело за издръжка възнаграждението е фиксирано на 300 лв. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 6/6.11.2012 по тълк. дело № 6/2012 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. По делото не е налице значителна правна или фактическа сложност, поради което разноските следва да бъде намалени от 700 лв. на 300 лв., от която на ответника следва да бъде присъдена сумата от 130 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 432 лв., изчислена върху тригодишните платежи за издръжката за неопределен срок, в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и с Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на пълнолетния си син С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от подаване на исковата молба на 31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание  чл. 144 СК, като ОТХВЪРЛЯ искът над този размер до пълния претендиран размер от 300 лева месечно като неоснователен.

            ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на пълнолетния си син С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка за минало време в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г. включително, ведно със законната лихва за забава, на основание чл. 149 във вр. чл. 144 СК, като ОТХВЪРЛЯ искът над този размер до пълния претендиран размер от 200 лева като неоснователен.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 130 (сто и тридесет) лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата 432 (четиристотин тридесет и два) лева, представляваща дължима държавна такса, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 17.12.2019 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: