ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1639/14.11.2023г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПАЗАРДЖИК, ІV - административен състав, в закрито съдебно заседание в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Златева - Найденова адм. дело № 867 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по Искане вх. № 7102/04.09.2023 г. от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора - Пазарджик, изразяващо се в това съдът
да разпореди преустановяване на незаконосъобразно бездействие на Началника на
Затвора – Пазарджик съставляващо неизпращане на писмата на лишения от свобода
за сметка на Затвора – Пазарджик.
Изложени са твърдения, че
лишеният от свобода е искал да изпрати писма за сметка на Затвора – Пазарджик
на основание чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС до друг лишен от свода в Затвора – Бургас и
до майка си, но писмата му били върнати, тъй като лицето не попадало в
хипотезата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, като бил уведомен, че следва да изпраща
същите за своя сметка, по 0,75 лв. на писмо.
Искането формулирано към
съда е по реда на чл. 277 от ЗИНЗС да бъде разпоредено преустановяването на
незаконосъобразното бездействие или действие на Началника на Затвора –
Пазарджик, като същия бъде задължен да изпраща писмата на А. до адресатите им.
Тест искането е не за конкретно писмо, а по принцип да бъде разпоредено
изпращането на писмата да става за сметка на Затвора – Пазарджик.
При така установените факти, съдът
намира жалбата за процесуално недопустима, поради следното:
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС
определя границите на защитата по част шеста от ЗИНЗС, регламентирайки че всеки
лишен от свобода или задържан под стража може да иска: т. 1. прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон; т. 2.
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3 от посочения закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 е пояснено, че за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
С оглед изложеното и относимите правни
разпоредби, съдът достига до извода, че искането на лишения от свобода е
свързано с хипотетични действия, които биха възникнали в бъдеще време.
В искането е посочено, че се иска по
принцип да бъде задължен Началникът на Затвора – Пазарджик да изпраща писмата
на лишения от свобода за сметка на затвора, като за това са изложени
съображения от А., че попадал в хипотезата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.
Посочената разпоредба гласи, че лишените
от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като за
лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за
кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Преценката за
изпращане на безплатна кореспонденция обаче се извършва за всеки конкретен
случай, а не за неопределен период и за в бъдеще.
Ето защо, искането на А., не касае конкретни
действия или бездействия, свързани със засягане на негови права в нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС понастоящем, а такива, които биха възникнали в
бъдещо неопределено време и търсената защита е извън пределите на чл. 276, ал.
1 от ЗИНЗС. Същата е извън пределите и на чл. 256 от АПК.
В случая не се касае за конкретни
действия, респективно бездействия на Началника Затвора – Пазарджик, а попадат в
хипотезата на бъдещо възникваща нужда от извършването на конкретни действия.
Дали предпоставките на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС ще са възникнали в бъдещ период
ще следва да бъде проверявано по повод конкретна кореспонденция, която да бъде
изпращана.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК, като за
лишения от свобода Н. А. липсва правен интерес от така предявеното оспорване в
посочената му част, което е абсолютна задължителна процесуална предпоставка за
допустимост на всяко предявено до съда искане. Правният интерес следва да бъде
пряк, личен и непосредствен, т.е. трябва да е свързан с непосредствено засягане
или реално съществуваща опасност от засягане на негови права към настоящия момент.
Воден от горното и на основание чл.
159, т. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искане вх. № 7102/04.09.2023 г. на Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора – Пазарджик да бъде разпоредено
преустановяването на незаконосъобразното бездействие на Началника на Затвора –
Пазарджик, да изпраща писмата на А. до адресатите им за сметка на Затвора -
Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/П/