РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК .
Постъпила е частна жалба с вх.№ 3034/09.06.2022 г. от Р. А. Т., чрез адв. Л.Т.,
срещу Постановление от 04.04.2022 г., постановено по изпълнително дело №
20221720400171 по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Перник,
с което е отказано да бъде образувано изпълнително дело.
Жалбоподателката твърди, че ДСИ при постановяване на процесното
постановление е допуснал съществени процесуални нарушения като не е дал указания
на взискателя да отстрани установените нередовности на молбата по реда на чл.426,
ал.3 от ГПК. Възразява се, че ДСИ е разполагало с правомощия да извършва справки
относно длъжника във връзка с възложеното му изпълнение на съдебен акт. В
заключение се иска отмяна на постановлението и връщането му на ДСИ с указания за
образуване на изпълнително дело.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК са представени мотиви от ДСИ при Районен
съд – Перник, в които е изразено становище, че в изпълнителният титул и протокола за
одобряване на съдебна спогодба, както и в молбата за образуване на изпълнителното
дело, не се съдържат данни за местоживеенето на родителя, при когото е определено да
живее детето. Сочи се, че тази информация е необходима с оглед разпоредбата на
чл.427, ал.4 от ГПК при определяне на местната компетентност по изпълнение на
задължения за личен контакт. Описана е съответната процедура, като е възразено, че
при непосочване на адрес от взискателя, е обективно невъзможно да се осъществи
дължимото действие от длъжника.
1
Съдът, след като се запозна с всяка от жалбите по отделно и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, предвид депозирането й от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1
ГПК.Разгледана по същество, Окръжен съд – Перник намира същата за основателна.
С молба с вх.№ 1354/01.04.2022 г. до „Съдебно-изпълнителна служба“ при
Районен съд – Перник, Р. А. Т. е поискала да бъде образувано изпълнително дело въз
основа на представен с молбата изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 74903/2018 г. по
описа на СРС, 86 състав. С молбата е поискано принудително изпълнение на
посочените в изпълнителния лист действия. Приложени са изпълнителния лист в
оригинал и заверен препис от Определение № 248182/16.10.2019 г.
С постановление от 04.04.2022 г. ДСИ към ПРС по същество е отказал да
образува изпълнително производство по молбата на молителя за образуване на
изпълнително дело пред ДСИ при ПРС, като е изложил мотиви, според които молбата е
недопустима, доколкото нито в изпълнителния титул, нито в представеното към него
копие на протокол, с който съдът е одобрил постигнатата спогодба, не е посочен
определения адрес на местоживеене на малолетното дете, нито адрес на родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителските права (макар обичайно двата
адреса да съвпадат). Поради това, ДСИ е приел, че е изправен пред невъзможността да
извърши проверка относно местната компетентност, съгласно правилата на чл. 427
ГПК и е постановил обжалвания акт, отказвайки да образува изпълнително
производство по молбата на Р. А. Т..
Този извод на ДСИ, настоящия съдебен състав намира за неправилен.
Действително, разпоредбата на чл. 427 ГПК посочва, че молбата за изпълнение
се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира местоизпълнението на
задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива
задължения, какъвто е настоящия случай – т. 4 на чл. 427 ГПК. След като, обаче, при
извършената проверка за редовност на депозираната молба, съгласно правилата на чл.
426 ал. 3 вр. чл. 129 ГПК съдебният изпълнител е констатирал, че същата не отговаря
на изискването на чл. 127 ал. 1 ГПК, то същият е следвало да пристъпи към
процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК и да даде указания на молителя, съгласно които в
едноседмичен срок последния да отстрани констатираните нередовности, като приведе
молбата в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК. Едва след изпълнение
или неизпълнение на дадените указания от страна на молителя, ДСИ е следвало да
извърши преценка за допустимостта на депозираната молба, респ. да предприеме
следващите се действия, съобразно с установените фактически положения.
Като е отказал да образува изпълнително производство, без да изпълни
задълженията си по чл. 426 ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени.
Мотивиран горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ постановление от 04.04.2022г. на Д.В. - ДСИ при Районен съд – гр.
Перник, представляващо отказ да образува изпълнително производство въз основа на
подадена молба от Р. А. Т., чрез пълномощника й адв. Л.Т. – САК, като неправилно и
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Д.В. - ДСИ при Районен съд – гр. Перник, за предприемане
на съответните действия във връзка с подадената молба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3