РЕШЕНИЕ
№ 641
Перник, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ИВАЙЛО ИВАНОВ |
Членове: | ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА |
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20257160600067 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], бул. Св. Св. К. и М., № 3Б, ет.2, чрез адв. Д. С. от АК – Благоевград, против Решение № 464/25.11.2024 г., постановено по АНД № 1503/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 9527732, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е събрал всички относими към спора доказателства, които е следвало да приобщи и изследва, и поради това е издал акта си при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание, касаторът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., която счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Д. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 07.08.2024 г., в 11:33 ч., в [населено място], общ. Перник, ПП I-1, км. 286+300, с посока на движение към [населено място], жалбоподателят Л. А. Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с рег. № [рег. номер], със скорост от 82 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, и по този начин е превишил максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 32 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу жалбоподателя бил издаден Електронен фиш серия К, № 9527732/07.08.2024 г. на ОДМВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба от 400 лева. Електронният фиш бил връчен на нарушителя на 14.09.2024 г.
При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 400 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са вследствие на обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора доказателства. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства и е взел предвид, че нарушението е установено с АТСС № 11743d0, с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1158р-9175 от 07.08.2024 г., на 07.08.2024 г., във времевия интервал между 09:30 и 13:00 ч. се е осъществявал контролът за спазване на скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Отчел е, че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , издадено от БИН на 07.09.2017 г., Протокол от проверка № 091-СГ-ИСИС/09.07.2024 г., издаден от БИН, справка за собственост на МПС с рег. № [рег. номер]. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя относно спазването на изискванията за реквизити на електронния фиш, заснемането на нарушението и мястото на неговото извършване, по прилагането на процесуалните правила и т.н. като са изложени убедителни аргументи.
Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.
Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 400 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При горния извод, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна и не следва да се уважава.
Ответникът също е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на делото е основателно.
Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В С. Решение № 464/25.11.2024 г., постановено по АНД № 1503/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Л. А. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], бул. Св. Св. К. и М., № 3Б, ет.2, да заплати на ОДМВР – Перник сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: | |
Членове: |