Р Е Ш Е Н И Е
№ 1282 09.10.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 256 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във връзка с чл.49, ал.3 от Закона за частната охранителна
дейност /ЗЧОД/.
Административното дело е
образувано по жалба от „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 24,
против Заповед № 3286з-3350/26.08.2019г., издадена от директора на Главна
дирекция „Национална полиция“, с която са отнети издадените лицензи с №
537/23.03.2005г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.4 (охрана при
транспортиране на ценни пратки и товари) по ЗЧОД за територията на цялата
страна и № 1543/01.09.2010г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2
(охрана на имуществото на физически или юридически лица) по ЗЧОД на
жалбоподателя „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 24.
С жалбата се иска отмяна на
оспорения административен акт като незаконосъобразен, като издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят „БУРГАС ИНК“ ООД се
представлява от процесуален представител адвокат И.И. ***, който поддържа
изцяло депозираната жалба. Не претендира разноски. Представя писмено становище,
в което излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената
заповед.
Ответникът
по жалбата – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният
представител гл. юрисконсулт Р. Петров представя писмени бележки, с които
оспорва жалбата като неоснователна и моли оспорената заповед да бъде оставена в
сила като правилна и законосъобразна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Не е спорно между страните и се
установява с приетите писмени доказателства, че на жалбоподателя „БУРГАС ИНК“
ООД с ЕИК 102181835 е издадени следните
лицензи за частна охранителна дейност: Лиценз № 537/23.03.2005г. по чл.5, ал.1
от ЗЧОД (отм.) – охрана на ценни пратки и товари и Лиценз № 1543/01.09.2010г.
по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД (отм.) охрана на имущество на физически или
юридически лица /л.3-4 и 17-18 от делото/.
С писмо изх.№
С190002-053-0000195/07.05.2019г. по описа на ТД на НАП Бургас, вх.№
328600-21680/07.05.2019г. по описа на ГД„Национална полиция” /л.19 от делото/
данъчната администрация уведомила ГД”НП”, че „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835 има непогасени публични
задължения в размер над 5 000 лева. В писмото е посочено, че дружеството
не погасява задълженията си и не сочи надлежно обезпечение, поради което спрямо
него са предприети действия от страна на публичния изпълнител за събиране на
публичните му вземания.
С писмо рег.№
328600-24909/22.05.2019г. /л.20 от делото/, ответникът е изискал информация от
ТД на НАП – Бургас за наличие на непогасени задължения, установени с влезли в
сила ревизионни и други актове спрямо дружеството – жалбоподател, видът на
непогасените задължения и има ли допуснато отсрочване, разсрочване или спиране
на събирането на непогасените задължения на дружеството.
В отговор на постъпилото искане
ТД на НАП – Бургас е изпратило писмо с изх.№ С190002-178-0016794/31.05.2019г.
по описа на ТД на НАП Бургас, вх.№ 328600-26370/31.05.2019г. по описа на ГД„НП”
/л.21-24 от делото/ за задълженията на „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, от които е видно, че дружеството
има задължения по декларации образец № 6
/ЗДДС, УПФ, ЗКПО, ДОО, ЗО, УПФ/. В писмото е посочено, че задълженията са
изискуеми за периода от 28.06.2016г. до 01.04.2019г. и че по отношения на тези
задължения не е допуснато разсрочване/ на публичните вземания.
Със съобщение рег.№ 328600-31149/27.06.2019г.
по описа на ГД”НП” жалбоподателят, на основание чл.26, ал.1 от АПК, е уведомен
за започване на производство по отнемане на лиценза му за извършване на частна
охранителна дейност /л.27 от делото/. Като основание за отнемането са посочени
разпоредбите на чл.49, ал.1, т.1 - 4, вр. чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД, като е
предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъдат
представени допълнителни доказателства и възражения. Съобщението е получено на
05.07.2019г. /л.28 от делото/.
В указания срок управителят на
дружеството „БУРГАС ИНК“ ООД - Д. Демирев е изпратил възражение в ГД„НП“ –
София, което е заведено с вх.№ 328600-33446/10.07.2019г. /29-гръб от делото/.
Във възражението е посочено, че дружеството действително има задължения по
Декларация образец 6 към ТД на НАП – Бургас, но те се погасяват ежемесечно по
входиран План за разсрочване и погасяване, видно от писмо с изх.№
С180002-178-0033601/21.12.2018г. на ТД на НАП - Бургас. Посочено е, че
задълженията били погасявани частично, но поради увеличаване на приходите на
дружеството занапред погасителните вноски ще бъдат увеличени.
Въз основа на проведеното
административно производство до директора на ГД”НП” е изготвено мотивирано
предложение рег.№ 3286р-38177/23.08.2019г. за отнемане издадените на
дружеството-жалбоподател лицензи за извършване на частна охранителна дейност на
основание чл.49, ал.1, т.1 във връзка с чл.47, т.2, б.”а”, пр.2 от ЗЧОД.
Предложението било изготвено от началник сектор „ЛКЧОД” ООПГДНП – гл. инспектор
Камелия Кукева.
Производството е приключило с
постановяване на оспорваната Заповед № 3286з-3350/26.08.2019г., с която
Директорът на ГД”НП” на основание чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2, б. „а“ от
ЗЧОД отнема издадените лицензи с № 537/23.03.2005г. за извършване на дейност по
чл.5, ал.1, т.4 (охрана при транспортиране на ценни пратки и товари) по ЗЧОД за
територията на цялата страна и № 1543/01.09.2010г. за извършване на дейност по
чл.5, ал.1, т.2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) по
ЗЧОД на жалбоподателя от „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ № 24.
В мотивната част на заповедта е посочено,
че дружеството има задължения към осигурителни фондове за обществено
осигуряване, за които компетентният орган не е допуснал разсрочване или
отсрочване на задълженията.
Недоволно от издадената заповед
„БУРГАС ИНК“ ООД я оспорило, чрез управителя Димчо Демирев пред Административен
съд Бургас, с жалба вх.№ 986/29.01.2020г., във
връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, съгласно Определение №
7134/10.„06.2020г. на ВАС на РБ, постановено по адм. дело № 4938/2020г. по
описа на съда, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на проверка е Заповед №
3286з-3350/26.08.2019г., издадена от директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, с която са отнети издадените лицензи с № 537/23.03.2005г. за
извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.4 (охрана при транспортиране на ценни
пратки и товари) по ЗЧОД за територията на цялата страна и № 1543/01.09.2010г.
за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 (охрана на имуществото на физически
или юридически лица) по ЗЧОД на жалбоподателя от „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ № 24.
Съгласно разпоредбата на чл.146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Заповед № 3286з-3350/26.08.2019г. е издадена от компетентен административен орган, в
кръга на правомощията му, съгласно чл.49, ал.1, вр. с чл.40 от ЗЧОД. Цитираните
разпоредби изрично предвиждат, че лицензите за извършване на частна охранителна
дейност се издават и съответно се отнемат от директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено
от него длъжностно лице.
При издаването на
административния акт е спазена предписаната от закона форма /чл.59 АПК/, като в него се
съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Част от мотивите на
заповедта се съдържат в писма - справка за задълженията на
дружеството-жалбоподател, с изх.№ С190002-053-0000195/07.05.2019г., вх.№
328600-21680/07.05.2019г. по описа на ГД„Национална полиция” и изх.№
С190002-053-0000195/07.05.2019г. по описа на ТД на НАП Бургас, вх.№
328600-21680/07.05.2019г. по описа на ГД„НП”, асоциирани
към акта, чрез изричното позоваване на ответника в мотивите. Именно наличието
на публични задължения и липсата на издаден от съответния компетентен орган акт
за тяхното отсрочване или разсрочване е фактическото основание за издаване на
заповедта, а съгласно установената задължителна съдебна практика, мотивите на
административния акт могат да се съдържат и в друг такъв, издаден в хода на
производството и част от административната преписка. Правото на участие
на жалбоподателя в административното производство е било обезпечено, което
налага извод за липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила от категорията на абсолютните –
по чл.168, ал.4 от АПК /в сила от 1.01.2019г./.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните норми.
Според чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Фактическият състав на приложеното
правно основание чл.49, ал.1, т.1, вр. чл.47, т.2,
б. „а“ включва: 1. задължения към държавата или към осигурителните
фондове за задължително обществено осигуряване; 2. плащането на задълженията да
не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. По делото несъмнено се
установи, че двете предпоставки на фактическия състав са осъществени, което
поражда при условията на обвързана компетентност задължение за ответника да
издаде оспорената пред съда заповед. Към момента на издаване на заповедта са
налице задължения на дружеството – жалбоподателя към държавата задължения по декларации образец № 6 /ЗДДС, УПФ, ЗКПО,
ДОО, ЗО, УПФ/. Отсрочването и разсрочването на
държавни вземания от категорията на процесните може да се извърши единствено с
административен акт издаден по реда на чл.187в от ДОПК, а в случая не е налице
изрично властническо волеизявление в този смисъл. Следователно липсва основание
за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
По делото не е
спорно, че дружеството-жалбоподател има задължения към държавата и към осигурителните
фондове за задължително обществено осигуряване, първата от предпоставките за
отнемане на лиценза, съгласно чл.47, т.2,
б. „а“ от ЗЧОД. Съществуването на тези задължения се признава и от
жалбоподателя в подаденото от него възражение до ГД„НП“ – София, заведено с вх.№ 328600-33446/10.07.2019г.
Като доказателство за наличието на изискуемо публично вземане спрямо „БУРГАС
ИНК“ ООД и образувано срещу дружеството изпълнително дело № *********/2018г. за сумата от 44 000.62 лева,
от които главница 39968.79 лева главница и 4035.83 лева, процесуалният
представител на жалбоподателя адв. И.И. е представил заверено от него копие на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190002-022-0042721/30.05.2019г.
/л.48 от делото/. Допълнително адв. И. представя по делото и Постановление за
отмяна на наложените обезпечителни мерки с изх.№
С200002-024-0027360/31.08.2020г. /л.65-68 от делото/ и Постановление за отмяна
на наложените обезпечителни мерки с изх.№ С200002-024-0027365/31.08.2020г.
/л.70-71 от делото/, от които се установява, че основанието за отмяна на
обезпечителните мерки е погасяване на задълженията на дружеството чрез плащане на 28.08.2020г. По този
начин от представените в съдебното производство от процесуалния представител на
оспорващия доказателства по категоричен начин се доказва, че „БУРГАС
ИНК“ ООД е имало задължения към държавата
и към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, и че
същите не са били погасени към датата на издаване на процесната заповед №
3286з-3350/26.08.2019г., на директора на ГД„НП“.
Спорно в настоящото производство
е дали е била налице втората предпоставка за издаване на оспорената заповед,
посочена в чл.47, т.2, б. „а“ от ЗЧОД, а именно - плащането на
задълженията на дружеството-жалбоподател да не е разсрочено или отсрочено от
компетентния орган. От приложеното в административната преписка по издаване на
заповедта, писмо с изх.№ С190002-178-0016794/31.05.2019г. по описа на ТД на НАП
Бургас, вх.№ 328600-26370/31.05.2019г. по описа на ГД„НП”, се установява, че задълженията
на „БУРГАС ИНК“ ООД са изискуеми за периода от 28.06.2016г. до 01.04.2019г. и
че по отношения на тези задължения не е допуснато разсрочване/ на публичните
вземания.., което е дало основание на административния орган да издаде
оспорената заповед.
От своя страна жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, вкл. и в представеното от него писмено
становище твърди, че дружеството е погасявало редовно задълженията си, като за
това е имало утвърден погасителен план.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест, задължение на дружеството в
настоящото производство е да докаже твърдението си, че задълженията му са били
разсрочени или отсрочени със съответен акт на компетентния за това орган по
чл.187б, ал.1 от ДОПК, по реда на чл.187в, ал.2 и при наличие на предпоставките
по 187а, ал.2 от ДОПК. Ако е бил издаден такъв акт в интерес на
дружеството-жалбоподател е да го представи с цел да обоснове твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения от него административен акт. Нито в
проведеното административно производство, нито в настоящото съдебно
производство, въпреки дадената му възможност процесуалният представител на „БУРГАС ИНК“ ООД не
представи доказателства за съществуване на такъв акт, нещо повече липсват дори
твърдения от негова страна, че такъв акт е бил издаден и съществува. Липсва и
твърдение, че дружеството-жалбоподател е разполагало с такъв акт, ако е издаден
и евентуално по някаква причина, не го е съхранило/изгубило и т.н. Налице е
единствено изявление за наличието на погасителен план, който отново не е
представен от жалбоподателя, но дори и такъв да е бил наличен, то той е само
една от предпоставките за издаване на разрешението за отсрочване или
разсрочване на задълженията по реда на чл.187в от ДОПК, съгласно чл.187а, ал.1
от ДОПК.
Доказателство за липсата на
издадено по съответния ред разрешение за отсрочване или разсрочване на
задълженията на дружеството към датата на издаване на оспорената заповед е и
представеното в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя
писмо изх.№ С200002-178-0023261/08.09.2020г. на главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Бургас - Р. Попов /л.63 от
делото/.
По отношение на представеното
в хода на съдебното производство Разпореждане на Главния публичен изпълнител Р.
Попов за прекратяване производството по принудително изпълнение съгласно чл.225
от ДОПК с изх.№ С200002-035-0281681/31.08.2020г. /л.64 от делото/, от което се
установява, че задълженията на дружеството по ИД № *********/2018г. са погасени
чрез плащане на 28.08.2020г., съдът намира, че същото
следва да се обсъди съобразно приложението на чл.142, ал.2 от АПК. Съгласно
този текст установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
По смисъла на чл.142, ал.2 от АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е
взел решението си. Погасяването на
публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт
обаче не обосновава приложимост на чл.142, ал.2 от АПК, тъй като този нов
факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.
Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че под
нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови
факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на
административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е
предадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на
издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на
адресата на акта. Казано по друг начин, новите факти по смисъла на чл.142, ал.2
от АПК не следва да са „новосъздадени“, т.е. да са възникнали след издаването
на административния акт, с изключение на хипотезата за такива факти, на които
законът придава обратно действие.
В
конкретния случай погасяването на задълженията от дружеството само два дни след
издаване на оспорената заповед може да се прецени като косвено доказателство,
че същото е било известено за нейното издаване.
В процеса на цялостния съдебен
контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по
смисъла на чл.146 от АПК
–процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразено с целта на ЗЧОД, поради което жалбата против нея е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението им следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУРГАС ИНК“
ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ № 24, против Заповед № 3286з-3350/26.08.2019г., издадена от директора
на Главна дирекция „Национална полиция“, с която са отнети издадените лицензи с
№ 537/23.03.2005г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.4 (охрана при
транспортиране на ценни пратки и товари) по ЗЧОД за територията на цялата
страна и № 1543/01.09.2010г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2
(охрана на имуществото на физически или юридически лица) по ЗЧОД на жалбоподателя
„БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 24.
ОСЪЖДА „БУРГАС ИНК“ ООД с ЕИК 102181835, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 24 да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ МВР – СОФИЯ направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: