Решение по дело №218/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 151

гр.Поморие, 27.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 218 по описа  за 2018  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС М.Ч., против Н.А. К., гражданка на Руската Федерация, с адрес в гр. Поморие.

Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС)  в процесната ЕС, на което с решение по т.2 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2015 г. в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.

Сочи, че ответницата е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 272 и като такава е бил длъжна да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2015 г.

Ответницата не изпълнила това си задължение, поради което ищцовата ЕС подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №  793/2017 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение № 445/06.12.2017 г., за вземане на ищцовата ЕС в размер  1 439.53 лв., основано на влязлото в сила решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от ОС от 12.11.2014 г., представляващо такса за поддържане и управление за 2015 г., както и за вземане на ищеца в размер 420.63 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.12.2017 г., до окончателното ѝ изплащане.

Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед указанията на заповедния съд, заявителят предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземането си.

Претендира и направените разноски в заповедното производство, а така също и тези по настоящото дело.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която не е открита на посочения по делото адрес, същият, заявен от нея като адрес за кореспонденция с всички държавни институции по реда на Закона за регистър Булстат, съответно адрес за връчване на чужденец по смисъла на чл.53 ГПК, поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по реда на чл.47 ГПК.

Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, на ответницата е назначен особен представител – адв.Л.А., който оспорва иска като допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Станимир Стоичков, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения ѝ особен представител, който поддържа изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По допустимостта на иска.

По делото е приложено ч.гр.дело № 793/2017 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищцовата ЕС против ответницата, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 445/06.12.2017 г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с определение № 128/07.03.2018 г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 13.03.2018 г.

На 12.04.2018, г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищцовата ЕС е предявила против ответницата настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника в  условията на чл.47, ал.5 ГПК.

По съществото на иска.

Представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.1 от дневния ред е избран управителен съвет на ЕС в състав М. П. Ч., З.Г. К.и С. В., а по т.2 от дневния ред ОС е приело решение, с което е утвърдена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро /кв. м. без ДДС. С решение по т.4 от дневния ред е определен срок на неплатилите собственици да заплатят старите си просрочени задължения до 31.12.2014 г.

Представен е списък на собствениците на СОС в ЕС, в който е отбелязан като собствен на ответника обект 272 (л.23 от ч.гр.дело № 793/2017 г.).

Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З. К.и Д. Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.

Установява се от представения препис от нотариален акт № 99/03.02.2009 г., нот. дело № 97/2009 г. по описа на нотариус Г. Н., с район на действие – района на РС – Поморие, че ответницата е собственик на апартамент 272 в процесния комплекс, който е с площ 56.15 кв.м., ведно с 25.63 кв. м. в идеални части от общите части на сградата.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи вземането си следва да докаже, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.

Установява се от доказателствата по делото, че ответницата е собственик на процесния СОС с обща площ 81.78 кв.м. (56.15 кв.м. + 25.63 кв. м. и.ч. от общите части).

От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на ответницата, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро /кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка за 2015 г.

Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.

От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответницата или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.

Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответницата или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения.

Предвид изложеното съдът прие, че решенията на общото събрание на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответницата.

Изрично в горепосочения смисъл Решение № VІ-82/10.08.2017 г. по в. гр. д. № 794/2017 г. и  Решение № І-81/05.10.2017 г. по в. гр. д. № 797/2017 г., двете на ОС – Бургас.

На основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС ответницата дължи такса за управление и поддръжка за 2015 г. в размер 736.02 евро, с левова равностойност 1 439.53 лв., изчислена съобразно площта на притежавания от нея СОС.

Предвид изложеното искът за установяване на вземането на ищеца за главницата се явява установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на вземането за лихви съдът намира следното.

Решението на ОС по т.4 от дневния ред касае задължения на собствениците в ЕС, което са стари, т.е. възникнали преди процесното ОС, поради което определения с това решение срок за заплащането им – 31.12.2014 г., не касае срока за заплащане на задълженията, възникнали с решенията от 12.11.2014 г., които подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнение.

Предвид изложеното ответницата е изпаднала в забава на 26.11.2017 г., ето защо и с оглед основателността на иска за установяване на вземането за главницата, искът за установяване на обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея е основателен и следва да се уважи така както е предявен за размера от 420.63 лв., за период от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното ѝ изплащане.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 397.20 лв., от които заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 37.20 лв. и 360 лв., заплатен депозит за възнаграждение на особения представител.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното производство, което предвид установяването на вземанията му е основателно, ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските му по заповедното производство в  размер 37.20 лв., представляващи заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А. К., гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана по делото от особен представител – адв.Л.А., че дължи на Етажна собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. П.Ч., сумата 1 439.53 лв. (хиляда четиристотин тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща такса за поддръжка и управление за 2015 г., сумата 420.63 лв. (четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея за периода от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 445/06.12.2017 г. по ч.гр.дело № 793/2017 г., по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА Н.А. К., гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана по делото от особен представител – адв.Л.А., да заплати на Етажна собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. П. Ч., сума в размер 397.20 лв. (триста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.А. К., гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана по делото от особен представител – адв.Л.А., да заплати на Етажна собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. П. Ч., сума в размер 37.20 лв. (тридесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 793/2017 г., по описа на РС – Поморие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :