Р Е Ш Е Н И Е
№ 125/30.01.2020 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар г.с.,
разгледа адм.
дело № 1041/2019 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. 224а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по две идентични по съществото си жалби,
подадени, съответно, от „Т.“ ЕООД – София с ЕИК ********* (лист 5 - 6) и от „Т.Р.“
ЕАД с ЕИК ********* (лист 10 - 11), и двете дружества със съдебен адрес ***,
против заповед № 428/01.04.2019 година на директор на дирекция „Устройство на
територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството“ в Община Н..
С оспорената заповед, на основание чл. 224а ал. 1 от ЗУТ, е наредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни
работи (СМР) на незаконен строеж „двуетажна постройка“, изградена в югозападната
част на ПИ с идентификатор 11538.13.14 по КККР на град Свети Влас, община Н.,
представляващ бетонов фундамент с приблизителни размери 28,00/16,00/0,50 метра
и метална конструкция от тежки профили на два етажа с приблизителни размери
28,00/16,00/8,00 метра, трайно прикрепена към фундамента чрез бетониране,
ограждащи стени по външните очертания на сградата от тухлена зидария с дебелина
0,25 м и височина 2,00 метра, ведно с допълнителен бетонов фундамент с размери
9,00/3,00 метра, изграден към източната част на строежа и бетонирана върху него
стълбищна клетка с приблизителни размери 9,00/3,00/10,00 метра, изпълнена от
метална конструкция от тежки профили и метални стълби до отделните нива на
строежа с положена профилирана ламарина на етажните площадки. Заповедта е
издадена при изричното отбелязване, че не са установени данни за извършителя на
строежа. В заповедта е посочено тя да се съобщи на лицата, за които са
констатирани данни, че са притежавали правото на собственост върху ПИ, в който
е установен строежа – „Елените мениджмънт“ ЕАД и „Т.Р.“ ЕАД (лист 16 - 18).
В жалбите се твърди, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на приложимото материално право. Жалбоподателите
заявяват, че не е налице незаконен строеж, а обектът, описан в заповедта, е бил
изграден на основание разрешение за строеж № 117/21.09.2007 година, като
конструкцията му е била приета с удостоверение за въвеждане в експлоатация №
209/21.07.2009 година. твърдят, че към момента на издаването на заповедта се е
извършвала единствено модернизация и ремонтни работи, включващи инсталиране на
асансьор за хора с увреждания, съгласно изискване на Министерство на туризма и
„Служба по пожарна безопасност“.
Иска се заповедта да бъде отменена.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбите – твърди, че липсва идентичност между обекта, посочен в представеното
разрешение за строеж и обекта, описан в заповедта. Представя административната
преписка. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
С писмо, постъпило на 28.11.2018 година в Община Н.
собственици на апартаменти в туристически комплекс „Месамбрия форт бийч“ в град
Свети Влас, изграден в ПИ 11539.13.15 по КККР на град Свети Влас (съседен на
процесния ПИ 11538.13.15), са сигнализирали множество институции, между които и
общинската администрация, че през октомври 2018 година в комплекс „Т. бийч“ е
започнало изграждането на сграда за ресторант като до момента на подаване на
сигнала там е изпълнен бетонов фундамент, върху който се монтира метална
конструкция. Подателите на сигнала за заявили, че сградата е разположена
непосредствено между плажната ивица и сградите на комплекса, на 5 – 10 метра от
плажа, в ограничителната зона „А“ по ЗУЧК, в противоречие с нормите на ЗУТ и
ЗУЧК и при потенциална опасност от създаване на прекомерни нива на шум, както и
замърсяване на плажната ивица. Км сигнала са били приложени и снимки (лист 47 -
51).
На 16.01.2019 година и на 28.01.2019 година специалисти
от отдел „Контрол върху строителството“ при Община Н. направили опити за
проверка на обстоятелствата, изложени в сигнала, като посетили ПИ 11538.13.15
по КККР на град Свети Влас. И при двете посещения на място служителите на
общината не били допуснати в границите на имота, като по този начин
извършването на проверките било осуетено. Вместо първоначално посочения
собственик на ПИ („Елените мениджмънт“ ЕАД), управител на апартаментен комплекс
заявил, че собственик на ПИ вече е „Т. резиденс“ ЕАД. За констатираните
обстоятелства по осуетяването на проверките проверяващите съставили констативни
протоколи (лист 62 и 67).
На 22.01.2019 година специалисти от отдел „Контрол
върху строителството“ при Община Н. направили трети опит за проверка на
обстоятелствата, изложени в сигнала, като отново посетили ПИ 11538.13.15. при
проверката те констатирали изграждането в югозападната част на имота, на
отстояние 1,00 метър от сграда с идентификатор 11538.13.15.5 по КККР на Свети
Влас, на обект - бетонов фундамент с приблизителни размери 28,00/16,00/0,50
метра и метална конструкция от тежки профили на два етажа с приблизителни
размери 28,00/16,00/8,00 метра, трайно прикрепена към фундамента чрез
бетониране, ограждащи стени по външните очертания на сградата от тухлена
зидария с дебелина 0,25 м и височина 2,00 метра, ведно с допълнителен бетонов
фундамент с размери 9,00/3,00 метра, изграден към източната част на строежа и
бетонирана върху него стълбищна клетка с приблизителни размери 9,00/3,00/10,00
метра, изпълнена от метална конструкция от тежки профили и метални стълби до
отделните нива на строежа с положена профилирана ламарина на етажните площадки.
При направена справка в архива на общината за констатирания обект не са били
открити строителни книжа. При проверката не било установено, кой фактически
осъществява СМР, защото на строежа не били установени работници и строителна
техника, които да бъдат свързани с определено лице. Констатирана била и липса
на информационна табела за обекта, изискваща се съгласно чл. 157 ал. 7 изр.
второ от ЗУТ. Присъстващата на мястото на проверката управителка на
апартаментния комплекс „Т.“ уведомила проверяващите, че в ПИ се извършва
„реконструкция на преместваем обект“. За установените обстоятелства бил
съставен констативен протокол (лист 38 - 46).
На 05.03.2019 година специалисти в отдел „Контрол
върху строителството“ при Община Н. съставили констативен акт № 17/05.03.2019
година за извършената проверка и установените факти. Като собственик на ПИ и
„възложител“ по смисъла на чл. 161 ал. 1 от ЗУТ били посочени „Елените
мениджмънт“ ЕАД и „Т. резиденс“ ЕАД. В акта било посочено, че извършителят на
строежа е неизвестен, а самият строеж бил описан по начин, идентичен с
описанието, извършено в констативния протокол от 22.01.2019 година.
Съставителите на акта посочили, че за строежа не са установени издавани
строителни книжа – проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протоколи за определяне на строителна линия и ниво и
заповедна книга. С оглед на установеното, било прието, че строежът се
осъществява без съответно издадено разрешение и без одобрени проекти - в
нарушение на чл. 148 ал. 1 и чл. 137 ал. 3 от ЗУТ. За местоположението на
строежа била изготвена и скица – приложение към акта (лист 25 - 27).
На 07.03.2019 година „Т. резиденс“ ЕАД било уведомено
по пощата за съставения констативен акт. Второто дружество, посочено като
„възложител“ – „Елените мениджмънт“ ЕАД не получило акта, изпратен чрез
пощенски оператор (лист 28 - 31).
Предвид неяснотата относно фактическия извършител на
строителството („нарушителя“), на основание чл. 224а ал. 2 от ЗУТ и по реда на
§ 4 ал. 2 изр. второ от ДР на ЗУТ, служителите на общината съобщили за
издаването на констативния акт посредством залепването му върху обекта, описан
в акта - двуетажната постройка в югозападната част на ПИ 11538.13.15, както и
чрез поставянето му на информационното табло на общината. В служебните бележки
било посочено, че се извършва съобщаване по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ (лист
32 - 33).
На 21.03.2019 година „Т.“ ЕООД подало в Община Н.
възражение срещу констатациите в акт № 17/05.03.2019 година. във възражението
от името на дружеството било посочено, че в ПИ липсва незаконно строителство,
както и че се извършват ремонтни работи и модернизация на обект, разрешен с
разрешение за строеж № 117/21.09.2007 година, чиято конструкция е била приета с
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 209/21.07.2009 година. По
административната преписка били представени цитираното разрешение за строеж,
удостоверението за въвеждане в експлоатация, както и несъгласуван от главния архитект на общината технически проект –
част „Архитектурна“ – на обекта, описан в констативния акт (лист 35 – 36 и 75 -
85).
При извършена допълнителна проверка по представените
доказателства към възражението било установено, че в архива на Община Н. няма
копие от одобряван инвестиционен проект за открит басейн и бар към него в ПИ
11538.13.15 (лист 95).
При така установените факти, на 01.04.2019 година,
оправомощен административен орган на Община Н. е издал заповедта, оспорена в
настоящото производство.
За удостоверяване на компетентността на издателя на
заповедта процесуалният представител на ответника е представил по делото
заповед № 1865/16.11.2015 година на кмета на Община Н., с която на заместник –
кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ са предоставени всички
правомощия по ЗУТ, както и заповед № 187/20.02.2017 година на кмета на
общината, с която, при отсъствие на заместник – кмета, осъществяването на
правомощията по заповед № 1865/16.11.2015 година е възложено на инж. Клара
Каравасилева – директор на дирекция „Устройство на територията, инвестиционна
политика и контрол върху строителството“ в общината. Инж. Каравасилева е
фактическия издател на заповедта с оглед отсъствието на заместник – кмета за
периода 01 – 05.04.2019 година поради ползване на отпуск, разрешено съгласно
представена заповед № 420/29.03.2019 година на кмета. За обема на правомощията
на заместник – кмета на общината по ЗУТ е представено удостоверение от кмета на
Община Н., че не е възлагал правомощия по ЗУТ на други лица, освен на заместник
– кмета в ресор „Правно обслужване и общинска собственост“ (лист 19 – 20 и 192
- 193).
За установяване на правния интерес на всеки от
жалбоподателите съдът е указал да изложат обстоятелствата, въз основа на които
черпят процесуалната си легитимация. „Т.Р.“ е представило пестеливо уточнение,
че е собственик на ПИ 11538.13.15, но не е направило изявление, че е изградило строежа,
описан в заповедта. В приложения устав на „Т.Р.“ ЕАД липсва - като актив –
обекта, посочен в обжалваната заповед (лист 165 - 175). От своя страна, „Т.“
ЕООД е уточнило, че обжалва заповедта, защото неправилно е било констатирано,
че за построеният от него бар – ресторант не са издадени „документи по
въвеждане в експлоатация“ като на дружеството се вменяват „извършени законови
нарушения при изграждането на обекта“. Към уточнението на „Т.“ ЕООД е приложено
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 209/21.07.2009 година, в
което с текст – маркер е подчертана частта „бар“ от обекта, описан в в
удостоверението (лист 177 - 178).
В хода на съдебното производство от ответника е
представена част „Архитектурна“ от разрешение за строеж № 117/21.09.2007
година, ведно с одобрения инвестиционен проект към разрешението. В приетата
преписка липсва разрешен обект с характеристиките на описания в обжалваната
заповед (лист 194 - 347).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза , изготвена от вещо лице – строителен инженер. След изследване на
конструктивните особености на процесния строеж и обектите, посочени в
представяните разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация,
експертът е направил извод, че обектът, констатиран от общинската администрация
да се изгражда в югозападната част на ПИ 11538.13.15 не съвпада с нито един от
обектите, чието строителство е било разрешено през 2007 година и които са били
въведени в експлоатация през 2009 година. Вещото лице е описало конструктивните
особености на строежа, неговото местоположение спрямо неподвижни околни обекти
и го е съпоставило с особеностите на бара, чието изграждане е било разрешено на
„Т.“ ЕООД като е направило изричен извод за липса на идентичност между тях
(лист 370 - 377).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата „Т.“ ЕООД е допустима. Дружеството не е
посочено като адресат на административния акт. От съдържанието на оскъдно формулираното
му уточнение към жалбата, обаче, съдът прави извод, че това лице претендира, че
е изградило строежа, описан в обжалваната заповед, като поддържа, че той не е с
размерите и особеностите, съдържащи се в акта, а е идентичен с обекта „бар“,
описан в удостоверението за въвеждане в експлоатация от 2009 година. Това
обстоятелство е достатъчно да се приеме, че активната процесуална легитимация
на жалбоподателя „Т.“ ЕООД е установена и той има правен интерес да оспорва
заповедта са спиране на строежа. Жалбата е подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок. По изложените съображения,
жалбата на „Т.“ ЕООД е допустима за разглеждане по същество.
Жалбата на „Т.Р.“ ЕАД е недопустима. Този жалбоподател
твърди единствено, че е собственик на ПИ 11538.13.15. Той по никакъв начин не е
заявил, че е участвал в изграждането на строежа нито е направил формално
изявление, че строежът, макар и изграден от трето лице, е негова собственост,
за да се приеме, че заповедта поражда непосредствено неблагоприятно действие в
правната сфера на това дружество. Затова съдът приема, че „Т.Р.“ ЕАД няма
правен интерес от обжалването и неговата жалба следва да се остави без
разглеждане, а производството – в тази си част – да се прекрати.
По съществото на спора съдът приема следното.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 224а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и
забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста
категория с нарушения по смисъла на чл. 224 ал. 1 от ЗУТ.
Процесният обект е пета категория, т.е. попада сред
обектите, за които може да бъде издадена заповед по чл. 224а от ЗУТ.
В настоящият случай, административният акт е издаден
от изрично оправомощен директор на дирекция в общинската администрация, който е
осъществявал функциите на заместник – кмета по ЗУТ, предоставени му надлежно от
кмета на общината. При преценката на компетентността на органа – издател, съдът
е обвързан с доказателствата, които той е представил като част от преписката,
по силата на чл. 170 ал.1 от АПК, възлагаща доказателствената тежест за
установяване компетентността на издателя върху ответника. В настоящия случай от
заповедите на кмета на общината и периода, през който заместникът му е използвал
разрешен отпуск, може да бъде направен категоричен извод за надлежно
оправомощаване, с което е разполагал конкретния издател на обжалвания
административен акт.
В хода на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на
заповедта. Дружеството – жалбоподател не е конституирано като заинтересована
страна в производството, защото в хода на проверките не е установено конкретно
лице, извършващо констатираните СМР, за да му бъде изпратен издадения
констативен акт. Цялото производство е започнало по сигнал от собственици на
поземлени имоти, съседни на проверявания, а на общинските служители – в крайна
сметка - е била предоставена възможност да се запознаят на място с
характеристиките на обекта, както и да сравнят съдържанието на издаденото
разрешение за строеж с действителното/фактическото положение на място.
Жалбоподателят не представя доказателства, а и не твърди, че освен него трето
лице е изграждало постройката. При липсата на несъмнени доказателства кое лице,
именно, е извършило строителството ответната администрация е процедирала по
единствено възможния начин – извършила е уведомяването за констатациите си по
реда на чл. 224а ал. 2 от ЗУТ във връзка с § 4 от ДР на ЗУТ.
Действително, при описване на правното основание, на
базата на което констативният акт е залепен непосредствено на обекта и е
поставено известие на информационното табло на общината до извършителя на СМР,
служителите изготвили съобщенията са посочили нормата на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ
вместо действително приложимата разпоредба на чл. 224а ал. 2 от ЗУТ.
Допуснатото нарушение, обаче, не е съществено, защото съдържанието на двете
норми – и по – точно на предписанието за конкретно поведение на общинската
администрация в този случай – е идентично, на практика. И в двете хипотези на
закона е предвидено, че когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния
акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в
сградата на общината, района или кметството. Именно по този начин е процедирано
в настоящото административно производство.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Обектът, описан в оспорената заповед, представлява
„строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Процесният
обект, по своята същност и конструктивни особености, е надземна сграда с бетонов
фундамент и вкопана в него метална конструкция, представляваща „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. След като обектът, описан
в заповедта е „строеж“, за изграждането му е било необходимо надлежно разрешение за строеж, а
доколкото такова не е издавано, заповедта се явява материално законосъобразна.
Редът за спиране на СМР на обекти, които са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, е реда
по чл. 224а от закона, както е процедирал органа – издател.
Не е налице каквато и да е идентичност между бара,
посочен в разрешението за строеж от 2007 година, представяно от „Т.“ ЕООД, от
една страна, а от друга – бетоновия фундамент с площ от 448 м² и двуетажния
ресторант с прилежащи към тях 27 м² бетонов фундамент и двуетажна
стълбищна клетка за обслужването му, изградени без необходимите строителни
книжа непосредствено до плажната ивица в ПИ 11538.13.15. Съдържанието на
административната преписка и категоричните изводи на експерта, изложени в
експертизата и при разпита в съдебното заседание, които съдът кредитира напълно
поради тяхната обективност и изчерпателност, опровергават изцяло твърденията на
дружеството – жалбоподател. Затова жалбата на „Т.“ ЕООД следва да се отхвърли
като неоснователна.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху жалбоподателя „Т.“ ЕООД, съгласно
своевременно направеното изявление на процесуалния представител на ответника. „Т.“
следва да заплати на Община Н. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева (двеста) лева - разноски по делото.
С оглед на изложеното, на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Т.Р.“
ЕАД с ЕИК ********* и съдебен адрес ***
против заповед № 428/01.04.2019 година на директор на дирекция „Устройство на
територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството“ в Община Н..
ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 1041/2019
година – в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ ЕООД – София с ЕИК ********* и съдебен адрес *** против заповед № 428/01.04.2019 година на директор на
дирекция „Устройство на територията, инвеститорски контрол и контрол върху
строителството“ в Община Н..
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД – София с ЕИК ********* и съдебен
адрес *** да заплати на Община Н. сумата от 200 (двеста) лева разноски по
делото.
Решението – в частта в която има
характер на определение за прекратяване - може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата си част
пред същия съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: