Р Е Ш Е Н И Е № 260024
Гр. Пловдив, 11.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, трети граждански състав в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
с участието на секретаря
Мила Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 691 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №
312/20.07.2020 г. по т.д. № 620/2019 г. на ОС-Пловдив, в неговите части, с
които е осъдено З.“О.“АД-гр.С. да заплати на Г.Ф.С. сумата
180 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
изключителни психически страдания и посттравматичен стрес, настъпили от смъртта
на съпруга й М. С.С., починал на 27.03.2019 г. при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на обходен път **-** край ЖП-надлез за с. С., причинено по вина на водача
А.Х.О., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „***“, рег. № ** *****,
за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда № 12 от 10.02.2020
г., постановена по НОХД № 2314/2019 г. по описа на ОС–Пловдив, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и е осъдено З.“О.“АД-гр.С. да
заплати на адвокат Н.Н.Д. *** адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Окръжен съд-Пловдив
на Г.Ф.С. съобразно 38, ал. 2 ЗАдв.
в размер на 6156 лв. с ДДС и е осъдено дружеството да заплати по
сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер на 7200 лв., което решение с определение № 260267/7.10.2020
г. е допълнено, като е осъдена Г.Ф.С. да заплати на дружеството
сумата 1 548,40 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ОС-Пловдив на ответника.
Жалбоподателят
З.“О.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната
негова част по съображения, изложени в жалбата от 10.09.2020 г., като бъде
отхвърлен предявеният срещу дружеството иск, евентуално бъде намален размерът
на присъденото обезщетение. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответницата по
жалбата Г.Ф.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в отговор от 4.11.2020 г. Като ищца в производството пред
окръжния съд предявява с искова молба от 22.07.2019 г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 499, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника З.“О.“АД-гр.С. да й заплати сумата 250 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за
понесени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния съпруг М. С.С.,
настъпила при ПТП на 27.03.2019 г. по вина на водача А.Х.О. при
управлението от него на лек автомобил марка „***“, рег. № **
*****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата като
увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 25.04.2019 г.
съгласно чл. 497,ал.1,т.1 от КЗ – 15 дни след уведомяването с извънсъдебна
претенция. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството
пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от
ЗА.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно
е между страните, че на 27.03.2019 г. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „***“, управляван от А.Х.О., и на лек автомобил „С.“, управляван
от М.Е.С., при което е починал пътуващият във втория автомобил М. С.С., съпруг
на ищцата. Не се спори между страните, че виновен за това ПТП водач е А.О.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост смъртта на съпруга на ищцата и на още три лица. Не се спори
между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до ответното
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено в
копие с исковата молба, получено при дружеството на 2.04.2019 г., като е
претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв. Безспорно е, че преди датата на подаването на
исковата молба не е било изплатено на ищцата от застрахователя обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Твърдението на ищцата е, че в резултат на
настъпилото по вида на водача О. ПТП е починал нейният съпруг М. С.С. и тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърди се,
че семейната връзка на ищцата с починалия й съпруг е дългогодишна и щастлива и
болката и загубата на съпруга е особено тежка, че за нея той е бил любим,
приятел, баща на децата й, партньор в живота, прекарвали са изцяло времето си
споделено в любов и разбирателство и загубата на съпруга й съставлява едно от
най-тежките възможни житейски събития, като дори и интензивността на
страданието на ищцата да намалява във времето, негативните последици са
невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид
факта на силната емоционална връзка, факта на разбитото й семейство, както и
обстоятелствата, при които тя губи съпруга си, а именно че той е бил в пътник в
МПС, в което е пътувал и техният син, поради което вредата е непоправима,
материално неизмерима и непреодолима във времето. Твърди се, че смъртта на
съпруга й е настъпила по нелеп начин, когато той е бил в своята зряла възраст,
което още повече засилва болките и страданията, които ищцата изпитва. Твърди
се, че ищцата страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност, че преди събитието тя се е радвала на спокоен
живот и постоянни срещу с близки и приятели, а сега тя е затворена и отчуждена,
избягва срещу с други лица и приятели. Затова ищцата претендира за присъждане
на обезщетение за търпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в
размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва съгласно чл. 497,ал.1,т.1
от КЗ, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, т.е. от
25.04.2019 г.
С отговора на
исковата молба от 17.09.2019 г. ответното застрахователно дружество оспорва
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва изключителната вина на водача О. за причиняване на вредоносния
резултат, както и механизма на настъпилото ПТП. Възразява, че вина за
получените увреждания има и починалият, защото не е бил с поставен предпазен
колан и се е качил в МПС, управлявано от водач, шофиращ в нетрезво състояние,
поради което обезщетението следва да се намали. Възразява, че искът е
прекомерно завишен по размер. Оспорва иска за присъждане на лихви, включително
относно момента, от който се претендират, защото застрахователното дружество не
е изпаднало в забава, както и защото отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
С допълнителната
искова молба от 8.10.2019 г. ищцата поддържа своите твърдения, а с подадения на
11.11.2019 г. отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа своите
твърдения, възражения и оспорвания, заявени с отговора на исковата молба.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че вина за настъпилото ПТП има
А.О.. Съдът посочва, че ищцата е с установено психично страдание с дългогодишна
давност– рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък,
което е причина за ежегодно лечение в ДПБ-К., където ищцата се намира и към
момента на настъпване на процесното ПТП. Съдът посочва, че според експертите от
комбинираната съдебно-психологическа и психиатрична експертиза смъртта на
съпруга й като неочаквано и внезапно събитие нарушава нейния нормален жизнен
цикъл, като се провокират усещания за тъга и скръб със силен интензитет, които
са предимно с негативен облик – страдание, обърканост, безпомощност,
безнадеждност, плач, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън,
снижен емоционален резонанс, апатия, усещане за самота и празнина, а от друга
страна, предвид психическото й състояние, са били налице условия за тежка
дезадаптация и разгръщане на депресивитет – мисли за загуба на смисъл за живот,
безперспективност, загуба на опора и удовлетворение. Съдът приема, че е налице
нарушено ежедневно функциониране поради прекомерно мисловно ангажиране със
случилото се, налице е постоянна тревожност, възможно е изпитване на страх.
Съдът приема, че се установява житейска дезадаптация вследствие на преживяното,
която е свързана с това, че понесената травма е на фона на заболяване, което
засяга емоционалната сфера, и ищцата не е била в състояние да намира рационални
решения за справяне със сложни житейски ситуации. Съдът намира, че от събраните
писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че в живота на
ищцата е настъпила внезапна, тежка психическа травма, свързана със загубата на
най-близките й хора, съпруг и син, която е променила необратимо нейния живот.
Съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат и от водача на лекия автомобил „С.“, в който е пътувал
съпругът на ищцата. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия съпруг на ищцата вследствие
липсата на поставен от него предпазен колан. Извода на експертите, направен на
база на травмите, констатирани по трупа на починалия, че той е пътувал без
поставен предпазен колан, съдът преценява като косвен и без подкрепа от другите
доказателства по делото. Освен това съдът приема, че от доказателствата по
делото не се налага по несъмнен начин извод, че ако е бил с поставен предпазен
колан, пострадалият не би починал. Съдът посочва, че според експертите травмите
на починалия са от т.нар. трети сблъсък - от удара на вътрешните органи в
тялото в предната част на гръдния кош, които са били смъртоносни, като според
тях и с колан, и без колан травмите на пострадалия биха настъпили при такава
скорост (109 км/ч на автомобила, управляван от О. и 57 км/ч на автомобила, в
който е бил починалият съпруг на ищцата). Изводът на съда е, че не може да се
направи категоричен извод за липсата на предпазен колан на починалия в момента
на удара, а може да се направи категорично извод, че липсата му (ако такава е
налице) не е станала причина за травмите, които пострадалият е получил и които
са несъвместими с живота, като причината за тях е изключително високата скорост
на движение на насрещно движещия се автомобил и значителното вследствие на нея
усилване на ударния импулс върху тялото на починалия, вследствие на което
инерционният сблъсък на вътрешните органи с гръдния кош е довел до фаталното им
разкъсване. При определянето на размера на обезщетението съдът отчита обективно
съществуващите обстоятелства във връзка с вида и характера на причинената на ищцата
психическа травма и шок от загубата на нейния съпруг, интензитета на
причинените психически страдания и тяхната продължителност. Освен това съдът
взима предвид, че практически и морално неделима е психическата травма и болка
за ищцата, настъпила вследствие на едновременната загуба на нейния съпруг и
нейния син, като първоначално й е била съобщена смъртта на нейния съпруг, като
й е било казано, че синът й е в кома, тя е изпаднала в шок, лекарски екип от
„Бърза помощ“ й е поставил успокоителни, а след съобщаването и за смъртта на
единия от синовете й до момента на погребението на двамата починали практически
ищцата е в тежка и неделима психическа травма. Съдът намира за установено, че
смъртта на съпруга й е била за ищцата внезапно и неочаквано събитие, което
практически е разрушило нормалния й начин на живот, с което неминуемо са
свързани, от една страна, изключително отрицателни като последици вътрешни
усещания за тъга, скръб, безнадеждност, обърканост, които намират своето външно
отражение в постоянен плач, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън,
снижен емоционален резонанс, апатия, а, от друга страна, това внезапно събитие
е довело до необратима отрицателна промяна в нейния живот. Съдът посочва, че
свидетелят е заявил, че двамата съпрузи са живели само заедно, а семейството е
било издържано само от починалия, който бил постоянно работещ, поради което
неговата смърт е довела до загуба на семейна, морална и материална опора. Съдът
намира за недоказано възражението на ответната страна, че между съпрузите не е
съществувала хармония, тъй като са налице данни починалият под въздействието на
алкохол да е нанесъл физически бой над съпругата си. Съдът посочва, че от
страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за какъвто и да е
физически или психически тормоз, осъществен приживе от починалия върху или
срещу съпругата му. Съдът посочва, че единствено в ЕР на ТЕЛК от 15.10.2019 г.
се сочи, че има данни, че психичното заболяване на ищцата датира от далечната
2003 г. и че то е провокирано от психотравма от личен характер – съпруг, който
като употребил алкохол и й нанесъл побой. Съдът намира, че в нито една от
представените по делото медицински експертизи за психичното й състояние не се
съдържат каквито и да е данни психичното заболяване на ищцата да се дължи на
такова поведение на починалия, още по-малко (ако въобще е било налице) то да е
продължило в който и да е следващ момент, включително и към датата на
настъпване на смъртта му, а е посочено, че ищцата постъпва на лечение ежегодно,
водена от съпруга си и предвид нейното психично състояние. Съдът преценява, че
не се установява по делото с годни доказателствени средства съпрузите да са
били във влошени или нехармонични отношения, починалият да е употребявал
алкохол и да е нанасял побой на жена си, а напротив, налице са категорични
данни, че съобразно психическото състояние на ищцата починалият е издържал
материално семейството като е полагал непрекъснато труд. Изводът на съда е, че
двамата съпрузи са живели заедно като семейство, полагали са съвместно грижи за
него, а внезапната смърт на съпруга е довела до необратима загуба на
изключително близък човек, опора в дома и за семейството, като интензитетът на
нанесените й психически травми не е повлиян от други, нехармонични отношения в
семейството, предвид културалните особености, морално-етичните й ценности,
както и представите на ищцата за значимост и свързаност за брака, който е
съхранила. Съдът приема, че психичното състояние и заболяване на ищцата не
водят до по-нисък интензитет на преживения посттравматичен стрес, а напротив,
последиците от него за нея са значително увеличени предвид обстоятелството, че
е загубила човека, с който е живяла, с който са полагали грижи един за друг,
който е бил единствената й морална и материална опора в това й състояние. Съдът
преценява, че е справедливо обезщетение в размер на 180 000 лв. Относно
претендираното присъждане на законна лихва съдът приема, че съгласно чл.
493,ал.1,т.5 във вр. с чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща
и лихвите, като задължението на застрахователя да обезщетени възниква или
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ, или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която датите е най-ранна. Съдът посочва, че в случая ищцата е предявила
застрахователната си претенция пред застрахователя на 2.04.2019 г., като
съобразно разпоредбата на чл. 497,ал.1,т.1 от КЗ задължението за лихва е
претендирано считано от 25.04.2019 г., т.е. с изтичане на 15 дни от
уведомяването, което съдът намира за основателно и от тази дата осъжда
застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение.
С въззивната жалба
дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно, на първо място,
защото окръжният съд неправилно е приел да е налице причинна връзка между
твърдените от ищцата вреди и процесното ПТП поради неправилно приемане за
доказано ищцата и починалият да са били много добро семейство и се разбирали
прекрасно. Счита, че връзката между ищцата и съпруга й не е била дългогодишна и
щастлива, както се твърди в исковата молба, и че двамата не са прекарвали
времето си споделено в любов и разбирателство, защото е житейски неоправдано да
се приеме за нормално, че бракът между двама души е бил щастлив и хармоничен,
след като съпругът е злоупотребявал с алкохол и е тормозил съпругата си до
такава степен, че тя да развие рецидивиращо депресивно разстройство. Заявява,
че е безспорно установено по делото, видно от приетата комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че починалият съпруг системно
злоупотребявал с алкохол и малтретирал психически и физически ищцата и именно
поради системно налагания тормоз от негова страна тя се разболяла тежко
психически, посещавала редовно лечебни заведения и е била няколкократно
хоспитализирана, като дори в деня на ПТП е била в болница поради поредното
влошаване на психичното й здраве. Твърди, че неправилно окръжният съд е
кредитирал посоченото в КСППЕ, че продължителните нехармонични отношения със
съпруга й не са намалили интензитета на травмата от неговата смърт, защото това
не кореспондира с констативно-съобразителната част на експертизата и на
събраните данни, включително със споделеното лично от ищцата. Заявява, че
самите вещи лица са посочили, че хроничното психично разстройство на ищцата се
свързва именно с продължителните нехармонични отношения със съпруга й, както и
че посоченото в исковата молба, внушаващо за идилична любов между починалия и
ищцата, не кореспондира с истината за техните отношения. Счита, че не може да
се приеме за нормално, че според културните и ценностни особености на ищцата
подобен тип отношения са нормални, защото никой човек, култура или общност не
приема насилието като нормална част от живота на българското хармонично
семейство. Счита, че приетото от окръжния съд, според който по делото не са
ангажирани достатъчно доказателства за какъвто и да е физически или психически
тормоз, осъществяван приживе от починалия върху или срещу съпругата му, не
отговаря на събраните доказателства по делото, не отговаря на посоченото в
иначе кредитираната от съда КСППЕ. Счита, че дори да се приеме, че такъв тормоз
е бил осъществен само веднъж в далечната 2003 г., то съдът е следвало да отчете
посоченото в цитираното ЕР на ТЕЛК от 15.10.2019 г., че психичното заболяване
на ищцата е провокирано от психотравма от личен характер – съпруг, който като
употребил алкохол й нанесъл побой, както и посоченото от вещите лица в КСППЕ за
продължителни нехармонични отношения. Заявява, че в епикриза от 2010 г.
лекарите са констатирали при ищцата поредица от психотравми от личен характер.
Заявява, че именно починалият е бил причината и поводът за психичното
разстройство на ищцата, което продължава и понастоящем. Твърди, че това
обстоятелство, дори да не изключва наличието на причинна връзка между вредите,
които се твърди да търпи ищцата, е следвало да бъде отчетено при определянето
на справедливия размер на обезщетението, който в случая е твърде прекомерен.
Счита за неправилен изводът на окръжния съд за неоснователност на възраженията
на ответника само защото съпругът придружавал съпругата си при ежегодните й
постъпвания в болницата, защото се оказва, че е нормално съпругът да тормози
жена си, щом след това ще се погрижи за нея, като я заведе на лекар и това е в
обществените представи за добро и хармонично българско семейство. Заявява, че
този извод на съда и не отговаря на действителното положение, защото съпругът
само веднъж е придружил съпругата си в болница, видно от епиркиза № 599/2017 г.
на ДПБ-К., а в епикриза от 22.03.2019 г. дори е отбелязано, че тя е постъпила
сама. Твърди, че ищцата не е доказала наличието на причинна връзка и чрез
показанията на свидетеля Н.М. С., тъй като те са противоречиви и не
кореспондират с останалите данни по делото. Посочва, че свидетелят твърди, че
познава много добре семейството на починалия, но не споменава нищо за
проблемите на ищцата, която е негова братовчедка, в психично отношение,
датиращи от далечната 2003 г., а заявява, че ищцата не е същата като преди, без
да уточнява каква е била преди, видно от приетата КСППЕ, ищцата от преди е
страдала от депресивно разстройство, т.е. според жалбоподателя не се наблюдава
особена промяна в ежедневието й и здравословното й състояние. Твърди, че
свидетелят е заявил, че двамата са били прекрасно семейство, но в никоя култура
и представа под прекрасно семейство не се разбира съпругът да налага системен
тормоз над съпругата си, поради което свидетелят очевидно умишлено е прикрил
тази информация. Счита, че след като е от близкия родствен кръг и твърди, че
има преки и непосредствени впечатления от връзката между двамата и познавал
много добре семейството им, то несъмнено трябва да знае и за психичните
проблеми на ищцата, които продължават повече от 17 години. Твърди, че окръжният
съд не е следвало да кредитира показанията му като достоверни, обективни и
безпристрастни, още повече че свидетелят е братовчед на ищцата и е заинтересован
от изхода на делото. Заявява, че ищцата е била в болница, когато е разбрала за
инцидента, видно от приетата КСППЕ и епикриза от 2019 г. от ДПБ-гр.К., а
свидетелят е заявил, че е я е видял в деня, в който ищцата научила за смъртта
на съпруга си, но не е бил в болницата. Заявява, че не отговаря на
действителното положение и твърдението на свидетеля, че ищцата е била на
погребението на мъжа си, защото е видно от епикризата от 2019 г., че ищцата е
престояла в ДПБ-гр.К. 53 дни и самата тя е споделила пред вещите лица от КСППЕ,
че не е ходила, като е била изписана на 14.05.2019 г., много след погребението
на съпруга си. Твърди, че посоченото поражда основателни съмнения в
достоверността на показанията на свидетеля С. в това дали наистина е придобил
преки и непосредствени впечатления върху живота на ищцата преди и след смъртта
на починалия й съпруг и окръжният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като ги е кредитирал без да отчете противоречията им с останалите
данни по делото, без да посочи мотиви защо ги е приел за достоверни при
очевидно неверните обстоятелства, заявени и прикрити от свидетеля.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и защото, на второ място,
размерът на определеното обезщетение не съответства на критерия за
справедливост и трайната съдебна практика. Твърди, че обжалваното решение не е
съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968 г. Твърди, че окръжният
съд не е отчел всички релевантни за спора факти и не е обсъдил най-важните
обстоятелства, които съставляват ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост при определяне на размера на обезщетението, сред които възрастта
на пострадалия, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и
ищцата житейски и емоционални връзки, както и всички общи и специфични
обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени
вреди. Счита, че окръжният съд не е отчел общественото разбиране за понятието
справедливост, не е отчел нито едно от обстоятелствата, посочени в жалбата и
повдигнати в хода на първоинстанционното производство, които имат отношение към
определянето на справедливия размер на застрахователното обезщетение. Счита, че
окръжният съд не е обсъдил в цялост всички пряко относими и конкретно
установени по делото факти, а именно действителните отношения, които са
съществували между ищцата и починалия, не е отчел, че той е злоупотребявал
системно с алкохол, малтретирал психически и физически съпругата си. Счита, че окръжният
съд е постановил решението в нарушение на материалния закон и при
необоснованост на формираните крайни изводи за размера на дължимото обезщетение
при деликт, защото при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът
трябва да съобрази и действителните отношения между ищеца и починалия, които в
случая са били влошени, напълно противоположни на представата за идилични и
хармонични отношения между съпруг и съпруга, а дори и да се приеме, че не са
били в лоши отношения, то е безспорно, че връзката между тях е била далеч от
представата за добро и сплотено семейство, което са потвърдили и вещите лица в
КСППЕ, противно на посоченото в исковата молба, и не обуславят присъждането на
толкова прекомерен размер на обезщетението. Твърди, че при определянето на
справедливия размер окръжният съд е следвало да съобрази и споделеното лично от
ищцата по време на прегледа й от вещите лица по КСППЕ, че страда за сина си,
който също е починал при същата катастрофа, и останалите пострадали от ПТП са
нейни роднини. Заявява, че видно от споделеното от ищцата, болката, която тя е
изпитвала, е в резултат именно от смъртта на нейния син. Счита, че с
обжалваното решение всъщност е присъдено обезщетение за вреди, които ищцата
търпи вследствие смъртта на сина си, което е недопустимо. Заявява, че дори да
се приеме, че е налице причинна връзка между смъртта на съпруга и търпените от
ищцата неимуществени вреди, то същите не са в определения от окръжния съд обем
предвид изключително лошите отношения между съпрузите по време на съвместното
им съжителство, неотговарящи на обичайните между съпруг и съпруга и
краткотрайната стресова реакция, която изживява ищцата. Заявява, че в тази
връзка следва да се вземе предвид заключението на КСППЕ, според което
състоянието на ищцата се е характеризирало с краткотрайност, с липса на тежка
емоционално-волева промяна, която да нарушава възприятието на реални събития,
социалното функциониране на ищцата останало на обичайното за нея ниво, няма
обективни данни да се налага да променя житейски стереотипи, навици, няма данни
за постоянна трудова заетост и професионална насоченост, която да е нарушена
вследствие смъртта на съпруга й, при ищцата не е налице последваща реакция на
усложнена скръб, тъй като няма данни за тежък депресивен епизод, психотични
преживявания, които да налагат спешна намеса на специалист, не е търсена и
доброволна помощ от психиатър или психолог с тенденция за кризисни интервенции
и психотерапия за овладяване и възстановяване на емоционалното състояние.
Счита, че присъденият размер на обезщетение не съответства както на принципа за
справедливост, така и на действително установения по делото обем на
неимуществените вреди. Решението на окръжния съд е неправилно според
жалботодателя, защото, на трето място, е налице принос на пострадалия.
Жалбоподателят твърди, че е неправилен, необоснован изводът на съда за
неоснователност на възражението по чл. 51,ал.2 от ЗЗД, като окръжният съд не е
отчел, че починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, видно от
заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Твърди, че д-р Б.е категоричен в заключението си, че ако пострадалият е пътувал
с правилно поставен предпазен колан, то тялото му не би достигнало предното
арматурно табло и не би настъпил тежкият удар между него и предната гръдна
половина. Счита, че правилно поставеният предпазен колан е щял да предотврати в
голяма степен тежките травматични увреждания на пострадалия. На четвърто място,
жалбоподателя твърди, че съдът е присъдил обезщетение за вреди, които не са
предмет на делото, тъй като е определил размера на присъденото обезщетение с
оглед и на обстоятелството, че в същото ПТП е починал и синът на ищцата, т.е.
присъдил е обезщетение и за вреди, които не са предмет на претенцията по
делото, и се е произнесъл свръхпетитум. На последно място, жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е присъдил законна лихва, защото лихва не се дължи
на основание чл. 497,ал.1,т.2 от КЗ, а в случая ответникът е изискал
допълнителни документи от ищцата с писмо от 4.04.2019 г. и с писмо от 5.07.2019
г., които не са му били предоставени. Твърди, че отделно основание за
недължимост на лихвата е и разпоредбата на чл. 380 от КЗ, която изисква при
предявяване на претенцията да се предоставят пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, а
такава сметка не е била представена пред застрахователя по доброволната
претенция. Заявеното във въззивната жалба искане е решението да бъде отменено в
обжалваната негова част, с която исковете са уважени за сумата 180 000 лв.
ведно със законната лихва от 25.04.2019 г., като исковете бъдат изцяло
отхвърлени, евентуално, да бъде намалено присъденото обезщетение. В съдебното
заседание на апелативния съд на 27.01.2021 г. от страна на жалбоподателя бе
изразено становище, че решението следва да бъде отменено в частта му за
присъждане на обезщетение в размер над 70 000 лв. до 180 000 лв.
С отговора на
въззивната жалба ответницата по нея възразява по отношение на твърдяната липса
на причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП поради системна
злоупотреба с алкохол, системно физическо и психическо малтретиране и тормоз на
ищцата от пострадалия, че жалбоподателят превратно тълкува и се позовава на
реално събраните доказателства по делото и разглежда недоказани по делото
житейски хипотези. Заявява, че е правилен изводът на окръжния съд, че от страна
на ответника не са ангажирани доказателства за физически или психически тормоз,
осъществен приживе от починалия върху или срещу съпругата му, нито за
дългогодишни влошени семейни отношения. Заявява, че ищцата периодично и много
често е прибягвала до медицински прегледи и хоспитализаии, но липсва медицинска
или друга документация за някога установявани телесни травми, последица от
твърдяното системно физическо малтретиране, липсва посочване на такива данни и
от събраните по делото гласни доказателства. Заявява, че в случая има само едно
отбелязване в ЕР на ТЕЛК, че има данни през 2003 г. съпругът на ищцата да е
употребил алкохол и упражнил физическо насилие над нея, но то няма
доказателствена стойност в настоящото производство, тъй като няма данни откъде
и как е получена тази информация, нито е изследвана нейната достоверност.
Заявява, че в нито едно от събраните по делото доказателства няма дори индиция
за твърдяната от ответника системност на алкохолната злоупотреба и физическо и
психическо малтретиране. Счита за доказано, че починалият е издържал материално
семейството, като непрекъснато е полагал труд, а е обективно невъзможно да
издържаш семейство и работиш, ако системно злоупотребяваш с алкохол, начинът на
живот на алкохолно зависимо и физически агресивно лице е несъвместим с този на
постоянно трудещ се и издържащ семейството си човек. Посочва, че заключението
на приетата КСППЕ е категорично, че интензитетът на нанесените психически
травми не е повлиян от други, нехармонични отношения в семейството, предвид
културните особености, морално-етическите й ценности, както и представите на
ищцата за значимост и свързаност за брака, който е съхранила. Заявява, че е
доказано и че психичното състояние и заболяване на ищцата не водят до по-нисък
интензитет на преживения посттравматичен стрес, напротив, последиците от него
за нея са значително увеличени предвид обстоятелството, че е загубила човека, с
който е живяла, с който са полагали грижи един за друг, който е бил
единствената й морална и материална опора в това й състояние. Заявява, че
следва да бъде отчетено и че предмет на изследване и относима към спора е не
толкова връзката (емоционалната близост и привързаност) на пострадалия към
ищцата, а реципрочната такава на ищцата към него. По отношение оплакванията
относно твърдените противоречиви и некореспондиращи с останалите доказателства
по делото данни, изложени от разпитания свидетел, посочва, че свидетелят
отговаря на поставени въпроси и е недопустимо липсата на отговор на непоставен
въпрос да се счита за индиция за наличие на определени факти и обстоятелства.
Отбелязва, че хоспитализацията в случая не е принудително задържане и няма
пречка хоспитализираният да напуска границите на болничното заведение. Заявява,
че твърдението, че ищцата сама е заявила пред КСППЕ, че не е посещавала
погребението на съпруга си, не може да бъде споделено, защото от същото
заключение е видно, че ищцата говори лошо български език и на места не е ясно
какво е искала да каже. Счита възраженията срещу размера на присъденото
обезщетение за неоснователни, тъй като почиват на недоказани твърдения за
системна злоупотреба с алкохол и системен физически и психически тормоз върху
ищцата от страна на пострадалия, както и за продължително влошени семейни
отношения. Относно оплакването за неотчитане на принос на пострадалия,
изразяващ се в пътуване без поставен обезопасителен колан, заявява, че е
неоснователно, тъй като в случая ударът е челен между МПС, движещи се със 109
км/ч и с 57 км/ч, и не съществува система за безопасност, която да предпази от
летален изход в тези случаи, а дори практиката е доказала, че в подобни случаи
неизползването на обезопасителен колан е единственият шанс за оцеляване на
пътника на предна пасажерска седалка, ако бъде изхвърлен от инерционните сили
през предното стъкло. Заявява, че е неоснователно и оплакването на
жалбоподателя, че съдът е присъдил обезщетение за вреди, които не са предмет на
делото, тъй като обезщетението е определено и присъдено точно за
неимуществените вреди във връзка със смъртта на съпруга на ищцата, като
практически и морално е неделима психическата травма и болка за ищцата,
настъпила вследствие на едновременната загуба на нейния съпруг и нейния син.
Оплакването относно претенцията за лихви счита също за неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 429,ал.3 от КЗ. Заявява по отношение на възражението в
частта за приложението на чл. 380 от КЗ, че тази разпоредба адресира
собствената забава на застрахователя с изплащането на застрахователно
обезщетение, която е уредена в чл. 497 от КЗ и която не е част от
застрахователното обезщетение, за разлика от лихвата по чл. 429 от КЗ. Счита за
преклудирана възможността за възразяване, че по доброволната претенция пред
застрахователя не е представена банкова сметка ***. 380,ал.3 от КЗ в тази
насока. Твърди и че надлежна банкова сметка ***ретенция на ищцата пред
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ от застрахователя при сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на смърт на
пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, съгласно която разпоредба
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, с чието предявяване да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, като непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането и застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Съгласно нормата на чл. 498,ал.2 от КЗ увреденото лице е длъжно да представи на
застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на
обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите Съгласно чл. 498,ал.3
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение, включително
неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ.
Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл. 429,ал.3 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като в това застрахователно обезщетение се включват
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3, а именно лихвите за забава на
застрахования по ал.2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, като в този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Съгласно чл. 497,ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати, първо, изтичане на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106,ал.3 от КЗ или, второ,
изтичането на срока по чл. 496,ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,ал.3
от КЗ. Съгласно чл. 497,ал.2 от КЗ дължимите от застрахователя лихви по чл.
497,ал.1 от КЗ, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и
съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 от КЗ.
Ищцата Г.С. е
съпруга на починалия при настъпилото на 27.03.2019 г. ПТП М. С.. Съгласно ППВС
№ 4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. №
2/1984 г., ищцата като съпруга на починалия при ПТП пътник М. С. безспорно е в
кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Няма
спор, че за отговорността на водача на лекия автомобил марка „***“ А.О. за
причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Няма спор понастоящем, че
вината за настъпилото ПТП е на водача А.О.. Следователно ищцата е установила
наличието на виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което
е причинена неимуществена вреда на ищцата от лице с валиден договор по
застраховка „ГО“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. В
случая е безспорно, че ищцата е отправила до ответника писмена претенция за
заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв., която той е получил на
2.04.2019 г., и че плащане на обезщетение не е извършено, а с представеното в
копие от ищцата с исковата молба писмо от 5.07.2019 г. застрахователят е посочил,
че искани документи с цел доказване и установяване на случая не са представени,
а представените към момента такива не са достатъчни за доказване на
основателността на претенцията и определянето на размера на обезщетение, поради
което той счита, че към момента не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение, след което съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ ищцата е предявила
претенцията си пред съда с исковата молба от 22.07.2019 г.
С ППВС №
4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането, като
нямат право на обезщетение за неимуществени вреди лица, които са били с
починалия в лоши лични отношения, например родители, изоставили децата си, и
обратно, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. В случая
е безспорно, че ищцата и нейният починал при ПТП на 27.03.2019 г. съпруг към
този момент са съпрузи и живеят заедно, като не се нито твърди, нито установява
те да са разделени или да са се разделяли за цялото време на техния семеен
живот. Според жалбоподателя обезщетение не следва да се присъжда, евентуално
следва да се присъди в много по-нисък от определения от окръжния съд размер,
защото двамата съпрузи не са били много добро семейство и не са се разбирали
прекрасно, връзката между тях не е била дългогодишна и щастлива и те не са
прекарвали времето си споделено в любов и разбирателство, след като съпругът е
злоупотребявал с алкохол и е тормозил съпругата си до такава степен, че тя да
развие рецидивиращо депресивно разстройство. Това разбиране на жалбоподателя не
може да бъде споделено както по принцип, така и конкретно в случая. По начало
укоримо отношение и поведение на съпруг към съпругата може да намери отражение
при преценка на претенция за дължимо за него обезщетение, ако тя е пострадало
лице, а той е увредено лице. Когато обаче пострадало лице е съпругът, а
съпругата е увредено лице, няма основания да се счита, че тя не изпитва
страдание от смъртта му, след като двамата живеят заедно и не са прекъснали
съпружеските си отношения. Няма основание да се счита, че съпругата не страда
или страда по-малко от внезапната смърт на съпруга си при наличие на укоримо
поведение на съпруга й спрямо нея. В случая се спори дали такова поведение е и
налице. Видно от показанията на свидетеля Р.М. С., братовчед на ищцата,
разпитан като свидетел в съдебното заседание на окръжния съд на 2.12.2019 г.,
двамата били много добро семейство и се разбирали прекрасно, съпругът издържал
семейството, бил строител и изкарвал добри пари, бил работлив, свидетелят видял
ищцата в същия ден, когато тя научила, тя сега е в много тежко състояние, не е
добре, тя била на погребението на мъжа си в Б., тя се чувствала много зле, само
двамата живеели, ищцата не работи, трайно се променило настроението й, много е
тъжна, няма промяна, не излиза, стои вкъщи, затворена е, посещава често
гробището, споделяла е със свидетеля, че й е тежко и много мъчно. Видно от
представеното от страна на ищцата в съдебното заседание на окръжния съд на
2.12.2019 г. в копие експертно решение на ТЕЛК от 15.10.2019 г., ищцата е с 50%
трайно намалена работоспособност за срок от 3 години с диагноза рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, като при анамнезата е
посочено, че психичното заболяване дебютира от 2003 г., провокирано от
психотравма от личен характер, съпруг злоупотребяващ с алкохол, нанасял й
побой, хоспитализирана през 2003 г. в ДПБ-К. и изписана с диагноза „Афективно
разстройство“, следват многократни хоспитализации с кратки светли периоди.
Видно от представената в същото съдебно заседание от страна на ищцата в копие
епикриза № 436/19 г. от ДПБ-К., ищцата е постъпила на 22.03.2019 г. и е
изписана на 14.05.2019 г. с диагноза рекурентно депресивно разстройство,
сегашен епизод-умерено тежък, за хоспитализацията идва сама, в анамнезата е
посочено, че психичното й страдание дебютира преди около 10 години, след
поредица от психотравмени изживявания от личен характер. Представени са в
същото съдебно заседание от ищцата и още 4 броя епикризи в копия, всички от
ДПБ-К., за лечение там на ищцата в периодите 18.02.-27.04.2010 г.,
8.03.-2.04.2013 г., 18.04.-31.07.2017 г., 24.09.-16.10.2018 г. В епикризата от
2017 г. е посочен като повод за хоспитализацията, че ищцата е доведена от
съпруга си. Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от 17.01.2020 г., изготвена от вещите лица д-р
М.Г..Г.., психиатър, и А.Я.Д., клиничен психолог, приета в съдебното заседание
на окръжния съд на 27.01.2020 г., при проведеното интервю-беседа ищцата
разказва, че в болницата й казали, тя разбрала на другия ден на обед, дошла
бърза помощ, почнала да плаче вкъщи, давали й лекарства, една вечер стояли
вкъщи починалите и на други ден ги погребали, тя била при свекървата, на другия
ден ги докарали, оженила се през 1988 г., 31 години живели с мъжа й, тя от 10
години отива в болницата, тя все плаче, взима лекарствата, пие като майка,
става, нощем гледа снимката на сина си, много е трудно това нещо. Видно от
същото заключение, изводът на експертите е, че при ищцата е установено психично
страдание с дългогодишна давност, а именна рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод-умерено тежък, смъртта на съпруга й като внезапно
и неочаквано събитие нарушава нейния нормален жизнен цикъл като се провокират
усещания за тъга и скръб със силен интензитет, които са предимно с негативен
облик – страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост,
нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
апатия, усещане за самота и празнина. Вещите лица заключават още, че предвид
предизпозицията на ищцата са били налице условия за тежка дезадаптация и
разгръщане на депресивност – мисли за загуба на смисъл за живот,
безперспективност, загуба на опора и удовлетворение, изразената емоционална
лабилност и потиснатост водят до нарушено ежедневно функциониране поради
прекомерно мисловно ангажиране със случилото се, налице е постоянна тревожност,
възможно е изпитване на страх, действената активност е съобразена с
доминиращите изживявания. Посочено е още в заключението, че се установява
житейска дезадаптация вследствие на преживяното, която е свързана с това, че
понесената травма е на фона на заболяване, което засяга емоционалната сфера, не
е била в състояние да намира рационални решения за справяне със сложни житейски
ситуации, на фона на повтарящото се депресивно разстройство е настъпила
дезадаптация поради драматичното стресогенно събитие и са затруднени
личностовите възможности за компенсация. В заключението е посочено още, че
психичното разстройство на ищцата по анамнезни данни се свързва с
продължителните нехармонични отношения с партньора, това обаче не намалява
интензитета на травмата от неговата смърт, имат се предвид културалните
особености, морално-етичните й ценности, представите й за значимост и
свързаност за брака, който е съхранила. Посочено е и че ищцата продължава да
провежда системно и проследяващо медикаментозно лечение по правилата на добрата
психиатрична практика. Не е видно следователно от така събраните по делото
доказателства да е, както заявява жалбоподателят в жалбата, безспорно
установено по делото и да е видно от приетата КСППЕ, че починалият съпруг
системно е злоупотребявал с алкохол и е малтретирал психически и физически
ищцата. Данните са, че психичното заболяване на ищцата е от 2003 г.,
провокирано от психотравма от личен характер, а именно съпруг, злоупотребяващ с
алкохол, нанасял й побой, но няма доказателства какво е било поведението на
съпруга след 2003 г., съответно, то да е било от посочения вид. Несъмнено е, че
насилието в човешките отношения е ненормално и неприемливо, но поведение на
съпруга с давност от 2003 г., станало причина и повод за психичното
разстройство на ищцата, което продължава и към днешна дата, без обаче по делото
да има данни и доказателства за продължаващо след 2003 г. травмиращо поведение
на съпруга, няма основания да се преценява при определянето сега на обезщетение
за ищцата и неговия размер за преживяното от нея страдание от смъртта на
съпруга й, изрично установено от заключението на КСППЕ. Оплакванията на
жалбоподателя са базирани на твърдение, което не е установено по делото – че
съпругът тормози жена си. Неоснователно жалбоподателят извежда и довод за
отношенията между съпрузите от обстоятелството, че съпругът само веднъж
придружил съпругата си в болница през 2017 г. Посоченото в епикризите от 2017
г. и 2019 г. (в останалите епикризи няма посочване в такава насока), че ищцата
е доведена от съпруга си и че ищцата постъпва сама, е не в аспект кой е бил с
нея при идването й в болницата, а по чия инициатива се стига до хоспитализация
с оглед нейното състояние. Показанията на свидетеля Н.С. касаят състоянието на
ищцата във времето на смъртта на съпруга й и след това и няма основание те да
не бъдат възприети от съда като житейски достоверни и кореспондиращи на данните
от заключението на КСППЕ, като вида на родствената връзка (братовчед) не е от
характер да определя негова заинтересованост от изхода на делото. Невярно е
твърдението на жалбоподателя, че от приетата КСППЕ може да се заключи, че не са
наблюдава особена промяна в ежедневието на ищцата и в здравословното й
състояние. Напротив, съгласно заключението на КСППЕ страданието на ищцата е в
тежка форма, като експертите изрично посочват, че смъртта на съпруга й като
внезапно и неочаквано събитие нарушава нейния нормален жизнен цикъл като се
провокират усещания за тъга и скръб със силен интензитет, които са предимно с
негативен облик – страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач,
слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален
резонанс, апатия, усещане за самота и празнина, че предвид предизпозицията на
ищцата са били налице условия за тежка дезадаптация и разгръщане на
депресивност, че изразената емоционална лабилност и потиснатост водят до
нарушено ежедневно функциониране, че се установява житейска дезадаптация
вследствие на преживяното, че заболяването на ищцата по анамнезни данни се
свързва с продължителните нехармонични отношения с партньора, това обаче не
намалява интензитета на травмата от неговата смърт. Достоверността на
свидетелските показания на свидетеля Н.С. жалбоподателят неоснователно оспорва
и с оглед на обстоятелството дали ищцата е била в дома си и дали е присъствала
на погребението. Посочването в епикризата с изх. № 436/19 г., че ищцата е
постъпила на 22.03.2019 г. и е била изписана от болницата на 14.05.2019 г. не е
доказателство, че тя не е била на погребението на съпруга си, починал на 27.03.2019
г., като при анкетата за изготвянето на КСППЕ ищцата изрично е посочила, че е
била при свекървата си при докарването на починалите от П.. Установено е
следователно както от свидетелските показания, така и от заключението на КСППЕ,
че ищцата е търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди – болка и
страдание от смъртта на съпруга си, конкретно и особено утежнени с оглед
нейното здравословно състояние. При липса на доказателства по делото за влошени
отношения между ищцата и починалия няма основания да се отчита от съда и при
определяне на размера на обезщетението твърдяното от ответника, но недоказано,
обстоятелство починалият да е злоупотребявал системно с алкохол, и да е
малтретирал психически и физически съпругата си. Починалият съпруг към момента на
смъртта е на 50 години, ищцата е била на 52 години, смъртта му е била внезапна
и с оглед на обстоятелствата особено угнетяваща, той се е грижил изцяло за
издръжката на семейството и тя остава занапред без подкрепа. При същото ПТП е
загинал и единият от синовете на ищцата, което несъмнено засилва интензитета на
болката и страданието, защото тя губи двамата свои най-близки хора.
Неоснователно, противоречащо на установеното от заключението на КСППЕ страдание
на ищцата именно поради смъртта на съпруга й, е разбирането на жалбоподателя,
че поради смъртта на сина си ищцата всъщност е страдала именно от смъртта на
нейния син. Болката и страданието при такава изключително тежка ситуация на
смърт на съпруг и смърт на син несъмнено са причинени от двойната загуба и затова
те са и по-силни за всяка една от загубите и като цяло, което следва да бъде
отчетено при определяне на обезщетението в конкретния случай и това не се явява
присъждане на обезщетение за вреди и от смъртта на сина на ищцата. Общественото
разбиране за справедливост изисква толкова тежко и продължително страдание,
каквото в случая съобразно заключението на КСППЕ изживява ищцата именно от
смъртта на съпруга си, да бъде обезщетено надлежно, с определяне на
обезщетението в значим размер. Взимайки предвид характера на деянието
(нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на
водача на другото МПС, в автомобила, в който пътник е бил съпругът
на ищцата, и вследствие на това внезапното настъпване на смъртта
му), степента на увреждането (причинени силни душевни болка и страдание, които
ищцата не може да надмогне, включително с оглед на предходното й заболяване),
последиците от деянието (разрушаване на семейството на ищцата и загуба на
подкрепа), следва да се приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за ищцата в размер на 180 000 лв. Неоснователно е следователно
оплакването на застрахователното дружество-жалбоподател, че така определеният
от окръжния съд размер не е справедлив, а е завишен.
От страна на
застрахователното дружество като ответник в производството пред окръжния съд е
заявено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от починалия пътник –
съпруга на ищцата за настъпването на вредите, поради което обезщетението следва
да се намали, защото той е пътувал без поставен обезопасителен колан. Видно от
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза от
14.05.2020 г., изготвена от вещите лица инж. В.Г.С.и д-р М.К.Б., приета в
съдебното заседание на окръжния съд на 22.06.2020 г., динамиката на изследвания
удар е съставена от три сблъсъка, първият известен като автомобилен сблъсък
(при удара на автомобила в нещо, например друг автомобил, внезапно), вторият
като човешкият сблъсък (при удар на водачът и пътниците в някоя част от купето)
и третият като вътрешен сблъсък, при който дори когато тялото на пътника да
спре напълно, вътрешните му органи продължават да се движат напред и се удрят в
други органи или в скелетната система, и той често причинява тежки или фатални
наранявания. Посочено е в заключението какви травматични увреждания са
установени при аутопсията на трупа на М. М., както и че причината за смъртта му
е тежката гръдна травма, свързана с разкъсвания на сърцето и перикарда, с излив
на кръв в лявата гръдна половина, което е довело до остра вътрешна кръвозагуба.
Според заключението от установените травматични увреди при аутопсията на трупа
на починалия не се откриват данни, от които да се изгради извод, че
пострадалият към момента на ПТП е бил с правилно поставен предпазен колан.
Посочено е в при отговора на въпрос № 4, че след анализ на материалите по
делото се установява, че починалият към момента на ПТП не е бил с правилно
поставен предпазен колан. Посочено е в заключението, че деформациите по
автомобилите дават основание да се определи, че ударът е високо енергиен, а
причината за смъртта е тежката гръдна травма, свързана с разкъсвания на сърцето
и перикарда, с излив на кръв в лявата гръдна половина, което е довело до остра
вътрешна кръвозагуба, като предвид високоенергийния удар между автомобилите не
може да се даде еднозначен и категоричен отговор дали починалият, ако е бил с
правилно поставен предпазен колан, би останал жив след настъпилото ПТП.
Посочено е при отговорите на въпрос № 5 и въпрос № 10, че травматичното увреждане,
довело до смъртта на съпруга на ищцата, е причинено от удар и/или притискане
със или върху твърд тъп предмет и е настъпило в резултат на удар на арматурното
табло в предната част на гръдния кош и ако пострадалият е бил с правилно
поставен предпазен колан, то тялото му не би достигнало до предното арматурно
табло и не би настъпил тежкият удар между арматурното табло и предната гръдна
половина, като правилно поставеният предпазен колан би предотвратил в голяма
степен тежките травматични увреждания на починалия, но предвид високо
енергийния удар между автомобилите не може да се даде еднозначен и категоричен
отговор дали починалият, ако е бил с правилно поставен предпазен колан, би
останал жив след настъпилото ПТП. Видно от обясненията, дадени от вещото лице
д-р Б.в съдебното заседание на окръжния съд на 22.06.2020 г. при приемането на
заключението, травмата е от инерционния сблъсък, може да стане и с поставен
предпазен колан, хората умират от инерцията на самото тяло, предпазният колан
има функция до 60 км/ч, след тази скорост и със, и без предпазен колан травмите
са толкова тежки, че почти винаги настъпва смърт, и с колан, и без колан тези
травми биха настъпили при такава скорост, тази тежка гръдна травма с
разкъсвания на сърцето довежда до смъртта на човека, вътреинерционната сила,
която е в органите, не може да я предотвратим, би се предотвратил вторият
сблъсък, но на вътрешните органи не може да се предотврати, поставянето на
предпазен колан би могло да предотврати т.нар втори сблъсък, този на тялото в арматурното
табло, и съпроводените с това травми като счупване на ребра, крайници и т.н.,
но това няма да предотврати т.нар. инерционен сблъсък или това е третия
сблъсък, на вътрешните органи, които се удрят в гръдния кош вследствие на
високата скорост, от които настъпват разкъсвания и травми, несъвместими с
живота. Установява се следователно от посоченото заключение, че с оглед вида и
тежестта на удара с непоставянето на предпазен колан от починалия при ПТП
пътник той не е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като механизмът на
удара е довел до вътрешен сблъсък, на вътрешните органи в гръдния кош, при
което поставянето или не на обезопасителния колан не влияе върху настъпилата
травма, която е довела до смъртта на съпруга на ищцата. Не се установява следователно
при тези обстоятелства наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия съпруг на ищцата като пътник в автомобила и настъпилия в резултат
на ПТП вредоносен резултат, а именно неговата смърт. Основания за намаляване на
размер на дължимото обезщетение следователно няма. Неоснователно е съответно и
заявеното във въззивната жалба оплакване от жалбоподателя за неправилност на
обжалваното решение поради допуснато от окръжния съд нарушение на разпоредбата
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
В случая ПТП, при
което е загинал съпругът на ищцата, е настъпило на 27.03.2019 г., като на
2.04.2019 г. е подадено, видно от представената в копие с исковата молба
претенция, искане от ищцата (както и от сина на починалия и от неговата майка)
до застрахователя за изплащане на обезщетение, в което като приложения са
посочени препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници,
удостоверение за съпруга и родствени връзки, копие от лична карта на ищцата. С
молба от 4.04.2019 г. на застрахователя е предоставен констативен протокол за
ПТП № 154/2019 г. на МВР. С писмо от 4.04.2019 г. застрахователят изисква
предоставяне на констативен протокол с пострадали лица, всички документи по
образуваното ДП (експертиза, протоколи за оглед, за разпит на свидетели,
снимков материал и др.), постановление за прекратяване на наказателното
производство или влязло в сила съдебно решение с мотиви към него, банкови
сметки. С молба от 16.05.2019 г. са представени преписи от наличните към
момента материали от образуваното ДП – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протоколи за оглед на ПТП от 27.03.2019 г. и от 29.03.2019 г., писма
ведно с албуми, протоколи от разпити на свидетели, съдебномедицински експертизи
на трупове и автотехническа експертиза със скица. С писмо от 17.05.2019 г.
застрахователят изисква представяне на постановление за прекратяване на
наказателно производство или съдебно решение, което е влязло в сила и мотиви
към него и банкови сметки. С молба от 20.05.2019 г. са представени
удостоверения за постоянни адреси на починалия и на ищцата. С писмо от
5.07.2019 г. застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение
до представяне на изискуемите документи, като посочените основания за отказа
са, че с писма от 4.04.2019 г. е поискано представяне на допълнителни
документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията,
но такива не са постъпили, както и че исканите документи с цел доказване и
установяване на случая не са представени, а представените към момента такива не
са достатъчни за доказване на основателността на претенцията и определянето на
размера на обезщетение. Видно е обаче, че ищцата е предоставила преди отказа
всички поискани документи, с които е разполагала, като обективно не е могла да
представи нито постановление за прекратяване на наказателното производство,
нито влязло в сила съдебно решение с мотиви към него. При тези обстоятелства
неоснователно застрахователят е отказал изплащането на обезщетение.
Действително, не се установява ищцата да е предоставила на застрахователя банкова
сметка ***, но това не е било причина за отказа и с оглед на неоснователния
отказ няма основания да се счита, че е налице нейна забава. Окръжният съд е
присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
25.04.2019 г., посочена в уточняващата молба на ищцата от 19.08.2019 г. като за
време 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция. На
основание чл. 493,ал.1,т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, в случая 2.04.2019 г.,
а след изтичане на срока по чл. 496,ал.1 от КЗ при липсата на плащане на
обезщетение от застрахователя той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава (в тази насока – решение №
128/4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, 1 ТО). Следователно в
случая застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва от датата 2.04.2019 г. и не се установява основание решението да бъде
отменяно или изменяно в частта му, с която обезщетението е присъдено от
окръжния съд с начална дата 25.04.2019 г.
Установява
се следователно, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните негови части. При този изход от спора ответникът по спора, сега
жалбоподател, дължи на ищцата, сега ответница по жалбата, заплащането на
разноски за въззивното производство. Такива разноски не са направени от
ответницата по жалбата, тъй като защитата й във въззивното производство е
осъществена безплатно на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА от
пълномощниците-адвокати С.А.Х. и Н.Н.Д. съгласно пълномощно от 27.01.2021 г.
Претендира се възнаграждението да бъде присъдено в полза на адвокат Х. съгласно
заявеното искане в съдебното заседание на апелативния съд на 27.01.2021 г. и
съгласно договора за правна защита и съдействие от 27.01.2021 г. Следва
съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА да бъде определено от съда възнаграждение
за пълномощника адвокат С.Х. и то да й бъде присъдено. Съгласно нормата на чл.
7,ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението е в размер на 5 130 лв. и тази сума се
присъжда на пълномощника адвокат Х..
С
оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 312/20.07.2020 г. по т.д. № 620/2019 г. на ОС-Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ
ЧАСТИ, с които е осъдено З.“О.“АД-гр.С. да заплати на Г.Ф.С. сумата
180 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
изключителни психически страдания и посттравматичен стрес, настъпили от смъртта
на съпруга й М. С.С., починал на 27.03.2019 г. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на обходен път **-** край ЖП-надлез за с. С., причинено по вина на водача А.Х.О.,
ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „***“, рег. № ** *****, за което
същият е признат за виновен с влязла в сила присъда № 12 от 10.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 2314/2019 г. по описа на ОС–Пловдив, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и е осъдено З.“О.“АД-гр.С. да заплати на адвокат
Н.Н.Д. *** адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Окръжен съд-Пловдив на Г.Ф.С. съобразно 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 6156 лв. с ДДС и е осъдено дружеството да
заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 7200 лв., което решение с определение №
260267/7.10.2020 г. е допълнено, като е осъдена Г.Ф.С. да заплати на
дружеството сумата 1 548,40 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ОС-Пловдив на ответника.
ОСЪЖДА З.а.д.“ОЗК-З.“АД-гр.С.,
ул.“с. С.“*,ет.*, ЕИК ********* да заплати на адвокат С.А.Х. от АК-С., ЕГН
********** с адрес ****, * П., **сумата 5 130 лв. - възнаграждение за
осъществената от нея защита пред апелативния съд на Г.Ф.С. като ответница по
въззивната жалба на дружеството, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.
7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението
може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)