№ 11096
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110150532 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „..............“ ЕАД срещу Г. С. М. обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото
дружество следните суми: 238,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: ....................., с
абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 36,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,05 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. С. М., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в ....................., с абонатен номер ............,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че за времето от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г. е доставил до
имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая „..............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че
когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия
от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Г. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало
да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
1
отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 238,46
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.;
36,95 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева – главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 5,05 лева -
лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното им изплащане. С тези съображения „..............“ ЕАД обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.
С. М., чрез пълномощника си адв. Т. Н., оспорва исковите претенции в цялост като
неоснователни. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства относно качеството
на ответницата на потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имота,
а при условията на евентуалност заявява, че същата притежава част по-малка от посочената
от ищеца. Оспорва наличието на облигационно отношение на М. и нейните наследодатели с
„..............“ ЕАД. С отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на изградена
абонатна станция в жилищната сграда, в която се намира процесният имот; измервателните
уреди да са сертифицирани. Намира, че не е налице основание за претендиране от ищеца на
суми за дялово разпределение, поради липсата на валиден договор с ФДР. В тази връзка
посочва, че представеният по делото договор е с изтекъл срок на действие, като клиентите
не са били надлежно уведомени за избор на ново лице по чл. 139б ЗЕ. Възразява се срещу
конкретното извършване на твърдените услуги от дружеството топлинен счетоводител.
Счита, че исковата претенция, имаща за предмет вземане за главница за дялово
разпределение за процесуално недопустима, доколкото е предявена от лице, което не е
предоставило тази услуга. С отговора на исковата молба се въвежда възражение за
погасяване на претендираните суми по давност с изтичане на приложимият към вземанията
тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считайки, че издаването на изравнителни
сметки не е от естество да промени изискуемостта на месечните задължения – с изтичане на
45 дни от месеца, ца който се отнасят сумите, следваща от разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от
Общите условия. Ответницата оспорва претенциите за лихва за забава с довод за липсата на
отправена покана до нея за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално
допустими, считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за нередовност на
сезиращата съда молба, предвид направеното искане за даване на задължителни указания до
ищеца в тази накова. В процесния случай ищецът е навел твърдения относно наличието на
облигационно правоотношение с ответницата, посочвайки съществените му елементи –
страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на
потребителя, цената на доставената топлинна енергия, нейните компоненти, размера на
обезщетението за забава и периодите, за които се претендират двете вземания. Посочването
на начина на формиране на претендираната главница в рамките на общо заявения период не
представлява основание за редовността на исковата молба, а е относимо към спора по
същество. По отношение на довода на ответната страна за недопустимост на претенциите,
имащи за предмет суми за дялово разпределение следва да се посочи, че в процесния случай
ищецът е изложил твърдения, че задължението за заплащане на цената на тази услуга
произтича от приложимите Общи условия, съгласно които клиентите заплащат същата
именно на продавача на топлинна енергия – ищцовото дружество „..............“ ЕАД, като
редът и начинът на заплащането й се определят от продавача съгласувано с търговците,
2
извършващи тази услуга. С оглед така изложените твърдения съдът намира за допустими
исковете на ищеца за заплащане цената на тази услуга, като въпрос по същество и
основателност на претенциите е дали действително такава услуга е извършена и на кого
дължи заплащането й потребителя, който подлежи на разрешаване с крайния съдебен акт.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..............“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е релевирано в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна
право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със
заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване,
при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен
договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответницата по предявените искове е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретното им
доказателствено значение и останалите събрани по делото доказателства, вземайки предвид,
че представените към исковата молба документи представляват заверени от ищеца преписи,
съгласно изискването на чл. 183 ГПК.
Съдът намира, че ищецът не следва да бъде задължаван да представи тези документи в
оригинал, като искането на ответницата в тази насока следва да бъде оставено без уважение,
3
предвид липсата на конкретно наведено оспорване, касаещо тези документи, доколкото не
твърди документите да са нечетливи, в същите да има добавки, изтривания, зачерквания,
същите не са оспорени и по реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност, предвид
изричното заявяване на това обстоятелство на стр. 4 от отговора на исковата молба.
Изложените от ответницата възражения са за неподписване на част от тези документи от
нея, което е въпрос, касаещ доказателственото им значение и спора по същество. В
допълнение следва да се посочи, че част от същите са издадени от трети за процеса лица,
поради което задължаването на ищеца за представянето на оригиналите е неоснователно.
Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи заверени преписи
от издадените фактури за процесния период следва да бъде уважено, съответно да се остави
без уважение в частта относно предоставяне на подробна справка за дължими суми по
периоди и фактури по вече изложените съображения във връзка с редовността на исковата
молба, а наред с това съобразявайки, че по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК страната може да бъде
задължена да представи конкретен документ, за който се твърди да се намира в нейно
държане, а не да изготвя такъв (в случая справка), предвид правните последици от
неоснователното му непредставяне съгласно чл. 190, ал. 2 ГПК.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и характера на
конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба, като относими и
необходими за правилното разрешаване на правния спор следва да бъдат уважени исканията
на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба и уточнителен такъв относно наличието на изградена
абонатна станция в сградата, а в тази връзка и искането на ищцовото дружество за
задължаване на подпомагащата страна за представяне на описаните в исковата молба
документи, които да бъдат съобразени от експерта при изготвяне на заключението по СТЕ.
Съдът намира, че вещото лице следва да работи въз основа на материалите по делото и
допълнително представени/изискани от ФДР, без оглед на процесния имот, доколкото се
касае за отминал отчетен период.
Предвид конкретното оспорване, проведено от ответницата и липсата на доводи за
извършени плащания, като ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение искането на
ищеца за допускане на ССчЕ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..............“ ЕООД, с ЕИК: ..............,
със седалище и адрес на управление: .................... като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от писмения отговор, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и от
отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца да
представи същите в оригинал.
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца „..............“ ЕАД в двуседмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото заверени преписи от фактурите,
издадени от дружеството и удостоверяващо задълженията за процесния период, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата в останалата част.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „..............“ ЕООД, с
ЕИК: .............., в двуседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се на адрес: град София, ж.к. ....................., с абонатен номер ............, включително
изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и
на водомерите за топла вода за процесния период - 01.11.2019 г. до 30.04.2021г.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице посочи дали процесната
жилищна сграда е топлоснабдена и с изградена сградна инсталация.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
5
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6