МОТИВИ към присъда № 260014 от 29.09.2021 г. по НОХД №
606/2021 г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Обвинението срещу Е.Г.К. от гр.Благоевград е за извършване на престъпление
от общ характер по чл.343, ал.1, б. „В” НК
вр. чл.342, ал.1 3 от НК при фактическата и
правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 11.09.2019 г.,
около 17.00 часа в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, на
******, при управление на МПС- л.а.м. „Мерцедес СЬК 270" рег. № ******, в
посока с. Пороминово, е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП/, а
именно:
- чл. 5, ал. 1. т. 1 от ЗДвП,
като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на пътуващите в л.а. марка „Опел Агила"
с рег. № ******- В.Т.Я. и И.Б.П.;
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скоростта от 50 км/ч, в населено място за категория В,
и при условията на независимо съпричинителство
с В. *** по непредпазливост е причинил смъртта на лицето И.Б.П. от гр.
Благоевград.
Със същия обвинителен акт е
повдигнато обвинение и срещу В. ***- за престъпление от общ характер по чл.343,
ал.1, б. „В” НК вр.
чл.342, ал.1 3 от НК- затова, че по същото време е място е нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДП, а именно:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на пътуващия в управлявания от него л.а. марка „Опел
Агила" с рег. № ******- И.Б.П.;
- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП -като
водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение;
- чл. 25, ал. 2 от ЗДвП - като
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея;
- чл. 26 от ЗДвП- като преди
да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани,
водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане
сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното
средство. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен
през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата
и при условията на независимо съпричинителство
с Е.Г.К. *** по непредпазливост е причинил смъртта на лицето И.Б.П. от гр.
Благоевград.
Прокурорът поддържа
обвинението, счита, че същото е доказано и изразява становище, че на двамата
подсъдими следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства за подс. К.
и при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства за подс. Я.. Пледира за налагане на
наказание на двамата подсъдими в размер на по една година за всеки от тях,
което да се отложи при усл. на чл. 66 НК при определен от съда подходящ
срок. Иска се и групиране на наказанието по отношение на подс.
К. с друга влязла в сила присъда.
Пострадалият от
престъплението М.Б.П.– брат на починалия вследствие ПТП И.Б.П. не е предявил
граждански иск за неимуществени вреди в наказателния процес. Предявил е молба
по чл.76 НПК. Същият е конституиран като
частен обвинител в наказателния процес. Чрез повереника
си адв. Митрева поддържа обвинението и иска налагане на наказание ЛС по
отношение на подс. К.
в размер над средния, предвиден в закона, без приложение на чл.66 от НК.
По отношение на подс. Я. адв. М. пледира за налагане
на наказание ЛС в размер под средния
предвиден в закона, с приложение на разп. на чл.66 от НК. Същото становище се изразява и от частния обвинител М.П..
Защитникът на подс. К.- адв.С.Я. не оспорва виновността на подс. К. поради наличие на движение от негова страна с
превишена скорост. Изтъква доводи за съпричиняване от
страна на подс.
Я., като сочи, че причината на настъпилото ПТП е на двамата подсъдими.
Иска се приложение на разп. на чл.55 от НК и
определяне на наказанието под минимума, предвиден в закона. Изтъкват се доводи
за необходимостта от приложение на разп. на чл.66 НК,
както и за приложение на разпоредбата на
чл.66 от НК спрямо подс. К..
Защитникът на подс. Я.- адв.А.В. счита, че подс.
Я. не е нарушил правилата по ЗДП и че не е допуснал по непредпазливост смъртта
на пострадалия П.. Сочи, че причината за настъпилото ПТП е изцяло на подс. К. и че следва да се ангажира единствено неговата
наказателна отговорност. Пледира за признаване на подс.
Я. за невиновен и за оправдаването му. Прави алтернативно искане в случай, че
се признае виновността на подс. Я., да се приеме, че
същият има по- малък принос за настъпване на вредоносния резултат; да му се
наложи наказание ЛС при условията
на чл.55 от НК , което се отложи по реда
на чл.66 от НК.
Подсъдимият Е.Г.К.
отказва да дава обяснения. По реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 , пр.1 НПК са
приобщени показанията му от ДП, дадени в присъствие на защитник.
Подс.
В.Т.Я. дава обяснения по делото. Сочи, че не е допуснал нарушение на правилата
на ЗДП и че няма вина за настъпилата
впоследствие смърт на пострадалия И.П.. Изразява съжаление за настъпилия вредоносен
резултат и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра
необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и
правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и при реда и усл.на чл.16, чл.301 и сл.от НПК, приема следната:
фактическата обстановка
Подс. Е.Г.К. е
роден на *** г. в гр.Б. Живущ ***, българин е, с българско гражданство, със
средно образование. Семеен е, безработен. Правоспособен водач на МПС от 2015
год. и притежава категории В и М. В шофьорската си практика е наказван
многократно за нарушаване правилата за движение по пътищата. Осъждан е
както следва:
- по НОХД № 187/15 г., в сила от
30.06.2015 г. на РС- Самоков за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК на ЛС в размер на 6
месеца, с приложение на чл.66 от НК;
- по НОХД № 151/17 г. на РС-
Дупница, в сила от 09.02.2017 г. за престъпление по чл.345, ал.2 НК му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 500 лева;
- по НОХД № 3601/17 г. на РС-
Дупница, в сила от 14.03.2017 г. за престъпление по чл.345, ал.2 НК му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева;
- по НОХД № 46/21 г. на РС-
Дупница, в сила от 20.01.2021 г. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ вр.чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание ЛС в размер на 8
месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е
извършено на 11.09.2019 г.
Подсъдимият В.Т.Я. е роден на *** ***.
Българин, български гражданин, женен е. Със средно образование е, не е осъждан.
Правоспособен водач на МПС от 1982 год., притежава категории В, С, АМ, ТКТ и са му налагани наказания за
извършени нарушения по ЗДП. Същият притежава
лек таксиметров автомобил марка „Опел Агила" с
ДК № ******, но през месец септември 2019 г. не е осъществявал таксиметрова дейност, а го е ползвал за лични нужди.
Пострадалият И.П. и св. М.П. били
братя и живеели в гр. К., ******. Пострадалият И.П. бил в приятелски отношения
с подс. В.Я., който често го превозвал с посочения
л.а.м. „Опел“ до гр. Благоевград.
На 11.09.2019 г. Я. транспортирал П.
до гр.Благоевград за посещение на зъболекар, след което се върнали обратно.
Подс. Я. управлявал посочения л.а."Опел Агила"
с ДК № *****по улица "Антон И."***
в посока към село Пороминово. На
предната дясна седалка (до шофьорското място) пътувал И.П.. Времето било сухо,
слънчево, с много добра видимост. Улица *****има второстепен характер, пътното
платно е двупосочно с обща ширина 6,70 метра, прав участък без завои, без
маркировка на платното, няма осева линия между пътните ленти, нито
поставени пътни знаци. Отляво на пътя
има изграден воден канал, над който са изградени мостчета към входните врати на
къщите, както и бетонов мост след дом №** в посока ул. *****(срнв. данни от огледен протокол-
л.12 и сл. от ДП).
В същото това време в същата посока
след л.а. „Опел" се е движил л.а. "Мерцедес СLК 270" с рег.№ *****, управляван от подс.Е.К..
Към
17,00 часа подс. Я. управлявал л.а.м. „Опел“ с около
27, 5 км/ч, тъй като пострадалият П. го бил помолил да спре от лявата страна на
платното в района на дома му, след
мостчето. Тогава този автомобил се намирал на около 3, 76 секунди преди мястото
на удара пред дом №58 и преди кръстовището след него, а л.а. м. „Мерцедес“
попадал в техническата видимост на подс. Я..
От
този момент, след като изминали около 0,36 секунди, подс.
К. управлявал л.а.м. „Мерцедес“ със
скорост около 106, 5 кмв/ч и се намирал на 3,40
секунди от мястото на удара, като надлъжната дистанция между двамата автомобила
била 74, 60 метра. Тогава подс. К. възприел по - бавно движещият се пред него л.а. „Опел" и взел решение да предприеме
изпреварване чрез отклоняване на автомобила наляво към мислената насрещна лента.
Подс.К.
продължил да управлява със същата
скорост и отклонил автомобила чрез кормилното управление. В момента,
когато надлъжната дистанция до мястото на удара достигнало 64, 80 метра (на
2,20 секунди от мястото на удара), л.а. м. „Мерцедес“ се отклонил в посока
наляво към мислената насрещна лента; след отклонението си изминал разстоянието
от около 19,80 метра (за около 0,67 секунди от този момент).
След като л.а. „Мерцедес" вече
е бил отклонен в посока наляво, л.а. „Опел" също се отклонил в посока наляво чрез кормилната уредба от
подс. Я. към мислената насрещна лента и към моста пред вратата в оградата на имота
към дом № 58. В това положение л.а. „Мерцедес е попадал в обхвата за видимост във всички огледала за обратно виждане
на л.а. „Опел". Едновременно с предприетите действия по
завиване наляво, подс.
Я. подал ляв мигач и предприел действия по намаляване на скоростта на л.а. м.
„Опел“, като задействал спирачната уредба за спиране със служебно закъснение.
Виждайки отклоняващия се наляво
л.а. м. „Опел“ към мислената насрещна лента спрямо посоката му на управление, подс. К. на около 45, 10 метра преди мястото на удара
предприел действия по спиране на л.а.м. „Мерцедес“ с максимално закъснение. На
около 5,70 метра преди удара спирачната уредба е започнала да намалява. Л.а.м.
„Мерцедес“, отклонен наляво под ъгъл от около 4 градуса с предния си десен габарит
и скорост от 100, 2 км/час, ударил л.а. м. „Опел“ в обхвата на средната колона
между левите врати. Последният вече е бил намалил скоростта до около 4, 1 км/ч,
отклонен наляво под ъгъл около 24
градуса спрямо надлъжната ос на улицата.
Вследствие на този удар настъпват
тежки деформации в преден десен габарит и дясна част на л.а. м. „Мерцедес“ и
тежка деформация в левите врати, средната и предни колони на купето на л.а.м.
„Опел“. Едновременно с тях в зони на
контакт за двата автомобила и вследствие от значителната кинетична енергия, л.ам. м. „Мерцедес“ продължил със спиране на движението си в
посока напред и към банкета до насрещната лента едновременно с избутването на л.а.м. „Опел“. При това
движение напред предната лява гума на л.ам. „Опел“ е
оставила следа от странично плъзгане по асфалтовата пътна настилка между двете
спирачни следи от гуми на л.а.м. „Мерцедес“.
След мястото на удара л.а.м.
„Мерцедес“ продължил движението си,
спирайки посока напред, като изминал 5, 16 метра до мястото, на което предната
лява гума на автомобила вече е навлязла в банкета отляво. Едновременно с
движението му към банкета, под действието на голяма ударна сила, приложена
вляво и пред центъра на тежестта на л.а. м. „Опел“, много бързо е възникнал значителен
въртящ момент. Той е довел до завъртане на л.а.м. „Опел“ по посока на
часовниковата стрелка около мислената вертикална ос към купето и към центъра на
тежестта му. Вследствие от значителния обмен на енергия, скоростта на л.а. м.
„Опел“ нараснала до около 50, 7 км/ч. От въртящия момент предната му част
започнала да се насочва надясно към лентата в посока с. Пороминово и към
банкета до нея. Последвало кратко съвместно движение на двете МПС и разделяне
на автомобилите, като л.а.м. „Мерцедес“ е продължил движението си със спиране
на двете гуми по банкета, а с десните по асфалтовата настилка.
Под действието на кормилната уредба
л.а.м. „Мерцедес“ се отклонил надясно по траектория, описваща дъга, като
надлъжната ос на автомобила постепенно се завъртяла в посока надясно по
зададената от водача траектория. Последвало излизане на левите му гуми от
банкета върху асфалтовата и бетонна настилки в „Т“- образното кръстовище,
разположено след мястото на удара. Вследствие на значителното пътно
съпротивление и реализираното спирачно закъснение, скоростта на л.а. м.
„Мерцедес“ е достигнала до нула, като кинетичната му енергия е била погасена
напълно. Тогава автомобила се установил неподвижно на мястото и в позицията,
при която е бил обект на огледа.
След разделянето на автомобилите, под действието на въртящия момент л.а.
„Опел“ се е отклонил надясно
спрямо позицията му в мястото на удара и се е насочил към лентата за с.П. Последвало е навлизане в
банкета вдясно от нея, като този автомобил достигнал
до бетонната стена, което се намира на 5 метра от ръба на асфалтовата настилка. С навлизането на л.а. „Опел“ в банкета подс. Я. чрез кормилната уредба предприел действия
за промяна в траекторията на движение в посока наляво спрямо началната траектория на движение на автомобила,
което е било съчетано със задействане на
спирачната уредба. Вследствие от тези предприети действия автомобила е започнал
да се отклонява наляво, а след
краткото сработване на спирачките със служебно спиране и слабото сцепление е последвало
и странично занасяне. При това занасяне л.а.“Опел“ се е завъртял по посока
обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос на купето, вследствие от което заден десен габарит на
автомобила е влязъл в контакт с повърхността на бетонната стена.
Вследствие от този контакт се счупил десния стоп и се повредила облицовката на задната
броня в зоната на десен ъгъл, който от постъпателното движение на автомобила за кратко охлузил
по стената и оставил следа от боя с жълт цвят
по нея. След завъртането на автомобила пред стената, л.а. „Опел“ се е насочил към лентите за движение и от банкета е
навлязъл върху асфалтовата настилка на улицата.
Вследствие от значителното общо пътно съпротивление и отрицателното закъснение,
скоростта на автомобила е намаляла до нула, с което кинетичната му енергия е
била погасена напълно. След достигането на кинетичната до нула л.а.“Опел“ се е установил неподвижно на мястото и в позицията по
време на огледа.
По същото време св. М.П., брат на пострадалия И.П. бил у дома им. Чул,
че дъщеря му вика, че чичо й е ударен и излязъл веднага навън. Видял, че
таксито е спрямо на около 20 метра от дома им и че подс.
Я. е затиснат от вратата на автомобила. Установил, че брат му е в добро
състояние. Попитал Я. какво се случва, като той му отговорил, че е ударен. Чул
още, че Я. казва: „Пуснал съм мигача“. Св.П.
чул звук от пуснатия мигач, но не гледал по таблото, за да установи дали
то свети.
Св.Х.З., съсед на семейство П., чувайки трясък от ударилите се
автомобили, веднага излязъл на улицата. С помощта на междувременно дошлия св.
М.П. успели да извадят пострадалия И.П. и го сложили на седне на стол, който
св.М.П. изнесъл.
След удара между двете МПС-та подс. К. се обадил
на св. М.Г., работещ като районен инспектор
на селата П., Б. и гр. К., който познавал и му съобщил за случая.
Той уведомил дежурния по РПУ за необходимостта от изпращане на екип на Спешен
център, отишъл веднага на място и запазил местопроизшествието.
Скоро пристигнали органи на МВР, екип на спешна медицинска помощ,
пожарна и ДСОГ. Установило се, че вследствие на сблъсъка двата автомобила са силно деформирани, а В.Я. и И.П. са получили тежки травматични увреждания.
Двамата били транспортирани с линейка до ЦСМП - гр. Благоевград, а оттам
И.П. - към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр.
София. Въпреки това на 14.09.2019 г.
той починал.
Св. Д.А. - полицейски
служител, направил проверка на подс. К. за употреба на алкохол. Последният бил
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", което
не отчело наличие на алкохол. Св.К.П.
взел участие в обезопасяване на откачането на акумулаторите на автомобилите.
Бил извършен оглед на местопроизшествие,
започнал в 18,15 часа и приключил в 19,30 часа в присъствие на поемните лица св. Д.С.
и св.К.Б.. В него са отразени намерените обекти по време на огледа- автомобили и
спирачни следи, описани са деформациите по тях (като изрично е отбелязано, че лоста на мигача на л.а.м.
„Опел“ е в долно ляво положение); направени били необходимия брой фотоснимки,
иззети били двата автомобила.
Видно от изготвената ФХЕ №381/12.09.2019
г.- л.72, т.I от ДП на в.л. Р.Калаузка
е, че в кръвта, иззета от В.Я. не се констатира наличие на етилов алкохол.
От приетата по делото СМЕ на труп № 53/2019
г.- л.91, т.I ДП, изготвена от в.л. д-р Т.Б., се установява, че пострадалия И.П. е
претърпял пътнотранспортна травма: съчетана шийна, гръдна,
коремна травми и травми на крайниците:
Шийна травма- масивно кръвонасядане
на мускулатурата на шията; масивно кръвонасядане на мускулатурата върху гръбнака в шийния отдел; отваряне
на гръбнака на нивото между шестия и седмия шийни
прешлени с отваряне на гръбначния канал и ограничено кръвонасядане
на твърдата гръбначно мозъчна обвивка в
дясно;
Гръдна травма- кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядане на меките тъкани на нивото над гръдната кост;
масивно кръвонасядане на мускулатурата на лявата половина на гръдния кош- външно и отзад;
счупване на ребра в ляво по две фрактурни линии с масивно кръвонасядане
на меките тъкани около счупванията- 3 и 4 по
предна мишнична линия и на 6 и 7- до гръдната кост; излив на
кръв в дясната и в лявата половина на гръдния кош; състояние след
оперативната им евакуация; контузия на средостението;
контузия на сърцето; контузия на левия бял дроб- отзад и между дялово; контузия на белодробните хилуси
с разрехавяване на двата и повърхностно разкъсване на десния;
Коремна травма- масивно кръвонасядане на
коремната стена в ляво; многофрагментно счупване на крилото на лявата хълбочна кост;
счупване на лявата срамна кост към лонното съчленение; отваряне на лоиното съчленение; масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; масивен ретроперитонеален хематом в ляво; разкъсване на слезката; състояние след оперативното й отстраняване; кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек; кръвонасядане на
лявата диафрагма;
Травма на крайниците- кръвонасядания
на горните и долните крайници.
Усложнения- тежък травматичен и следкръвоизливен шок: вторична анемия; коагулопатия: синдром на многоорганна
недостатъчност; десностранна пневмония;
мастна емболия в белите дробове.
Смъртта на И.Б.П. се дължи на
тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения. Между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно следствена връзка. Посочените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и могат да се получат
при ПТП.
От приетата по делото СМЕ по писмени данни № 93/2019 г. ,- л.91, т. I от ДП, изготвена от в.л. д-р В.Н., се установява, че подсъдимия В.Я. също
е претърпял увреждания, както следва: Фрактури на четири леви и четири десни ребра
-7-8-9-10 леви по задна аксиларна линия и 4-5-6-7
десни по паравертебрална линия. Фрактури налевите напречни израстъци на три поясни прешлена-
2-3-4-ти. Контузии на гръден кош и корема в лява хълбочна област. Лекостепенна контузия (хематом) в паренхима
или мастната капсула на ляв бъбрек. Тези увреждания отговарят да са получени по
механизма на удари-и/или натиск със сравнително по- голяма сила с или върху
твърди тъпи предмети. Възможно е да са получени при вътрешноавтомобилна
травма на водач на лек автомобил, блъснат ляво странично от друг лек автомобил:
от удари и натиск на пострадалия в или с деформирани части в автомобилното купе
в момента на ПТП- то. Срокът на пълното възстановяване на пострадалия е около
3- 4 месеца.
По делото е назначена и СТЕ на записи
от камера за наблюдение в частен дом в гр. Кочериново, *****, на който е заснето част от ПТП между двата автомобила.
От приетата СТЕ- л.4, т. II ДП, изготвена от в.л. Я. се установява,
че записите съдържат общо 920 файлови
изображения; че следи от минипулация не са открити и
че при прегледа на файл 4-04М09201916516- video clip
avi-1.0 е установено записано цветно изображение. Снимковите кадри са обработени
с цел повишаване на качеството им и е установена следната последователност: два
автомобила тъмен и светъл на цвят; лекият авотомибл-
светъл се завърта на пътното платно и спира, от тъмния автомобил слиза лице,
отиващо към светлия. Идентификацията на лицата, предмети и изображения изисква
достатъчно информация, позволяваща визуализация на външни обекти. В случая
отдалечеността и зрителната посока на камерата, резолюцията правят невъзможно
извличането на устойчиви частни идентификационни признаци, позволяващи идентификацията на
лицата и предмети.
Пред органите на ДП е
назначена и приета автотехническа експертиза,
извършена от в.л. инж. Вл.Н.- срвн. л. 100, т.I от ДП. От същата
се установява, че e приет
идентичен механизъм на удар с цитирания по- горе, като в.л. посочило, че
скоростта на движение на л.а.м. Мерцедес
е била 103, 4 км/ч при разлика в дистанцията
между двете МПС от 73, 60 метра; прието е още, че тогава, при отстояние на 96, 20 метра от мястото на удара, в водачът К.
е възприел по- бавно движенщия се с 27, 50 км/ч Я. и
взел решение за изпреварване чрез
отклоняване на автомобира наляво в пътната лента; а
самият Я. е взел решение за завиване за около 0, 37 секунди след този момент.
Изчислена е началната скорост на л.а.м. „Опел“- преди ефективно да задейства
спирачната система- 27, 5 км/ч, а скоростта в момента на удара- 4,1 км/ч;
съответно – опасната зона на този автомобил- 15, 60 метра, както и на л.а.м.
„Мерцедес“- начална скорост -103, 4 км/ч , в момента на удара – 100, 2 км/ ч.,
опасна зона- 87 метра. (Посочените скорости на този автомобил са коригирани в
допълнителното заключение на в.л. Н.). Установява се още, че настъпването на
ПТП не се дължи на внезапно изникнала техническа неизправност на двете МПС;
както и че водачът Я. при посочената скорост от 27, 5 км/ч е имал възможност да предотврати ПТП чрез
своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение.
За него е имало възможност да вижда в лявото огледало, както и в средното и
дясното движението и последвалото
отклонение на идващия зад него л.а.м. „Мерцедес“. Подс.
К. също е имал възможност за спиране преди мястото на удара чрез своевременно
задействане на спирачната уредба; респ. за намаляване на неговата скорост преди
мястото и безопасно преминаване зад „Опела“ в лентата за движение на МПС по пооска с. Пороминово. При движение със скорост под 101 км/ч
за него е съществувала възможност за спиране на безопасна дистанция от 1 метър
преди мястото на отклоняване на л.а.м.
„Опел“. След отклонение на л.а.м. „Мерцедес“ вляво и е вече е бил изминал 17,
80 метра, К. е възприел възможност за
удар и е предприел действия за спиране с намерение да намали скоростта поради
удар в л.а.м. „Орпел“ и за спомагане на завиването
след насочване на л.а.м. „Мерцедес“ към банкета, канала за вода и стената на
имота пред дом №58, което е било съчетано с отклоняване на автомобила в посока надясно.
Вещото лице е определило и мястото на удара- в обхвата на лентата (мислено разделена) за движение на
автомобилите, гледано в посоката към центъра на кв. „Бараково“ на около 1, 25
метра вляво от мислената средна линия
между двете ленти за асфалтовата настилка, гледано в посока с.Пороминово.
Във връзка с оспорването
на тази експертиза в частта относно приетото
от в.л. стандартно време за нарастване на спирачното закъснение от 0, 40
секунди, относно разстоянето на отклонение на л.а.м.
„Мерцедес“, изчислено по съответната формула
с ползване на коефициент за плавно отклонение и изчисляване на времето
на реакция на водача на л.а.м. „Мерцедес“ с коефициент 1,88, КнОС назначи допълнителна САТЕ, изготвена от в.л. Н.. От
същата и след съответните технически изчисления се установява, че подс. К. е реагирал
с 0, 38 секунди по- рано преди реалното отклонение на л.а. м. „Опел“, което
означава, че при отклонението на л.а. м. „Опел“, л.а.м. „Мерцедес“ не се е
намирал в мислената насрещна лента, гледана
в посоката към с. Пороминово. От техническа гледна точка той следва да е
бил там, а водачът е предприел маневра за изпреварване с отклонение наляво. След отклонението вляво
л.а.м. Мерцедес е изминал разстояние около 19, 80 метра за 0, 67 секунди,
възприел е отклонението на л.а.м. „Опел“
също наляво и в това положение л.а.м.
„Мерцедес“ е попадал пряко в огледата за обратно
виждане на „Опела“. При наличие на техническа възможност водачът на л.а.м.
М.“Опел“ е разполагал с 1,88 секунди да погледне във външно ляво огледало и да установи, че
л.а.м. „Мерцедес“ се движи с много висока скорост. В.л. в обясненията си пред КнОС е категоричен, че подс. Я.
не е предприемал действия по спиране преди извършване на маневрата, а само по
намаляване на скоростта, респ. не е съобразил движението си с отклонения вече
л.а. м. „Мерцедес“ при положение, че е
разполагал с възможност да го види в огледалата, но не е предприел
това.
От заключението на СТЕ, изготвена от в.л. инж. К.П.- л.123 и сл.
от НОХД , имаща за предмет оглед и изследване на двата автомобила (иззети с
посочения по- горе огледен протокол) се установява
следното:Шофорската врата на л.а.м. „Опел“ в момента
на изготвянето на СТЕ е била силно смачкана от удара, но фаровете, мигачите и
кормилната уредба с лоста за мигачите са здрави и годни. Лостът за мигачите на
„Опела“ е бил в долно включено положение
(за включване ляв мигач).
Предната дясна част на „Мерцедеса“ е напълно смачкана от удара,
вкл.смачкан десен фар. Кормилната уредба не е повредена и е годна за извършване
на проби.
За извършване на проби в.л.
е използвал взетите от МВР запални ключове на
автомобилите, външен зареден акумулатор и кабени
връзки с щипки. Установено е за „Опела“: лост на мигачите- здрав; при
включването му надолу мигат двата (преден и заден) леви мигачи; при включването му нагоре- мигат
двата (преден и заден) десни мигачи;
респ. всички мигачи са изправни и изпълняват предназначението си. За „Мерцедеса“: лост на мигачите- здрав; при
включването му надолу мигат трите (преден, на огледалото и заден) леви мигачи; при включването му нагоре- мигат
трите (преден, на огледалото и заден)
десни мигачи; респ. всички мигачи са
изправни и изпълняват предназначението
си. Заключението на експерта е, че всички мигачи на двата автомобила са били
физически здрави и технически изправни
към момента на ПТП.
От допълнителните
обяснения на вещото лице в с.з. на 09.06.2021 г. се установява, че посоченото
по- горе положение на лоста на мигача на „Опела“ означава, че не е налице
манипулация върху него след последващите премествания на автомобила. Лостът на мигачите на „Мерцедеса“ е бил в неутрално
положение, което означава, че не е бил
включен. Вещото лице не изключва възможността
след удара, преди сваляне на акумулатора, мигача да работи звуково и
светлинно.
Горната фактическа
обстановка се установява частично от обясненията на подс.Я.
пред КнОС и на подс.- К. от
ДП (приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2 вр.ал.1,
т.4, пр.1 НПК), от разпитаните от КнОС свидетели М.П.,
Д.С., К.Б. (както и показанията на същите от ДП, приобщени към доказателствата
по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5, вр. ал.1, т. 5 НПК), К.П.,
В.Н., Д.А., Х.З., М.Г.; от СМЕ на труп на
в.л д-р Т.Б.; СМЕ по писмени данни относно уврежданията на подс. Я. на в.л.д-р Николчев; СФХЕ на в.л. Р.К., СТЕ на
в.л.Я. (всички посочени експертизи приобщени по реда на чл.282, ал.3 НПК); двете АТЕ на в.л.Н.-
първата от ДП, втората допълнителна,
назначена от КнОС, СТЕ на в.л. инж. К.П., както и от
всички писмени доказателства и доказателствени средства по ДП № 94/19 г. на РП
на МВР Рила.
по доказателствата
На първо
място КнОС
кредитира показанията на всички посочени свидетели, доколкото в тях не са налице съществени
противоречия и непълноти, същите са последователни относно възприятията на
всеки един от тях в отделните времеви интервали и взаимно се потвърждават в
отделните им части. Показанията на св. М.П. и Х.З. (първите лица, пристигнали
на ПТП) взаимно се потвърждават помежду си относно пристигането им
непосредствено след ПТП, поведението на
всеки от двамата подсъдими, местоположението на подс.
Я. и пострадалия И.П., идването на спешна помощ и представители на РПУ, пътната
обстановка. Показанията на поемните лица св.С. и св.Б.
са напълно идентични относно тяхното пристигане и запазване на
местопроизшествието, характеристиките на пътната обстановка, извършване на процесуалноследственото действие оглед. Взаимно подкрепящи
са и показанията на полицейските служители св. Вл.Н.
и М.Г.- получили сигнала за ПТП и веднага пристигнали на място и запазили ПТП,
както и на св.Д.А.- автоконтрольор в РУ, изпробвал подс. К. за употреба на алкохол и съставил съответния
документ, св. К.П., работещ на длъжността „командир на екип“, взел участие в
обезопасяването на двата автомобила, респ. на тях следва да им се даде вяра.
Местоположението на МПС-та и пътната обстановка
е потвърдена от тези свидетели в с.з., доколкото са им предявени
фотоалбумите от ПТП,. Ето защо КнОС намира, че същите
веднага след ПТП са взели необходимите мерки да елиминират възможността от
външни въздействия върху тях, поради което и данните в огледния
протокол следва да се приемат за обективни и коректни.
КнОС
кредитира частично обясненията на подсъдимия Я. (дадени пред КОС) и подс. К. от ДП (приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.
ал.1, т.4 НПК). По принцип съгласно разп. на чл.115 НПК обясненията на подсъдимите представляват гласно доказателствено средство и
няма пречка да се включат в доказателствения материал. Те представляват годно
първично доказателствено средство по см. на
чл.115 НПК и като такова в него се съдържат преки доказателства по
отношение на фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес.
Същевременно те са и средство за защита на интересите му в процеса, респ.
подлежат на проверка с останалите
доказателства.
Съдът кретидира обясненията на подс. К.
в частта, в която сочи, че е предприел изпреварване на автомобила, управляван
от подс. Я. и относно начина му на реакция след
късното му възприемане на маневрата на таксито (в тази им част те се
потвърждават от двете АТЕ на в.л. Н. относно механизма на удара), както и в
частта му относно последващата му реакция при
възникналото ПТП (в тази им част те се потвърждават от показанията на св. Г., А., Н., З. и частично от показанията
на св. М.П.). Не се дава вяра на
обясненията му в частта, в която сочи, че не бил карал с много висока скорост,
доколкото в тази им част се опровергават от заключенията на в.л. Н., в които по
обоснован начин е доказана начална скорост на движение съобразно мястото на
удара, началото на установени спирачни следи и местоположение на след ПТП- 106,
5 км/ч. Несъменно тази скорост в населено място е
висока и в тази им части обясненията на К. се опровергават от посочените
заключения, респ. не се кредитират.
Съдът дава вяра на
обясненията на подс.
Я. в частта им относно събитията, предхождащки
възникналото ПТП (пътуването му с
пострадалия и връщането им (покрепят се от пок. на св. М.П.), както и в частта за посоката на
движението на автомобила „Опел“ (потвърждаващи се от обясненията на подс. К. и двете АТЕ). Кредитират се и обясненията му в
частта относно подадения от него светлинен сигнал за завой наляво. В тези им
части те се подкрепят от показанията на
св. М.П., който е категоричен, че е чул звуковия сигнал на левия мигач непосредствено след ПТП и от възпроизведеното пред него от
водача Я. обяснение, че е дал мигач; от пок. на св.М.Г.,
установяващ липсата на последващи манупулации върху автомобила; от данните в огледния протокол, от които се установява, че положението
на лоста е в долно ляво положение, от заключението на АТЕ на в.л. К.П.,
установяваща, че фаровете, мигачите и кормилната уредба на л.а.м. „Опел“ са
здрави и че лоста на мигача в описаното в огледния
протокол положение и от обясненията му в с.з. за техническата възможност след
ПТП да се възприеме звуковия сигнал на този автомобил.
Ето защо КнОС, приемайки обясненията на подсъдимия Я., съпоставяйки
ги с посочените доказателствени средства
и с факта, че същият е бил дългогодишен таксиметров шофьор с опит за движение в
градски условия, приема за установено, че при извършване на маневрата- „ляв
завой“, същият е бил подал светлинен сигнал за нея, респ. „ляв мигач“. В този
аспект защитната теза на подс. К. за липса на
светлинен сигнал от страна на подс.Я. следва да се
разглежда в светлината на собственото движение на К. с превишена скорост и
невъзможността му същият да своевременно да го възпиреме,
респ. същата се отхвърля.
Не се приемат
обясненията на подс. Я. в частта, в която сочи, че е
спрял преди предприетата маневра, тъй като се опровергават от обясненията
на в.л. Н.- в случай на спиране удар е
нямало да настъпи и в тази им част се приемат за израз на защитната му позиция.
На следващо място КнОС
кредитира приетите по делото две експертни заключения на вещото лице Н. и ги
приобщава към доказателствения материал, като намира, че те са компетентни и
обосновани със своята пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена
от съответните формули и изготвени скици и чертежи. Този експерт прецизно и
изчерпателно в заключението си е описал както използваната литература, така и
доказателствените източници, въз основа на които прави своите изводи, които
източници са изцяло обективни (отразените в огледния
протокол), подкрепени са с математически изчисления и са защитени от него в
съдебно заседание. С тази експертиза по
ясен и несъмнен начин се доизясняват всички обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение,
ведно с допълнителните пояснения в
съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло върху него.
Към доказателствения
материал следва да се включат и СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Б. относно
причините за настъпването на смъртта на пострадалия; на в.л. д-р Н. относно
уврежданията на подс. Я., както и
посочените по- горе СФХЕ на в.л.
К. относно липсата на алкохол в кръвта на подс. К.;
СТЕ на в.л. Я. относно записите от камера, СТЕ на вещото лице П. относно
техническата изправност на двата автомобила. КнОС ги
намира за компетентни, обективни и ги приобшава към
доказателствата по делото.
Към тях следва да
се включат и огледния протокол, доколкото същият е изготвен съгласно разп.
156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни
лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието. Отразените
в него данни са коректно отразени, което е проверено чрез разпита на посочените по- горе полицейдски служители и поемни
лица. В този смисъл КнОС счита, че същият
представлява годно доказателствено средство по НПК и няма основания да го
изключва от доказателствената маса.
Останалите писмени
доказателства- свидетелство за съдимост, справки от КАТ относно наложени
наказания на подсъдимите, акт за смърт,
ксерокопия на застрахователниполици на застраховка
„ГО“, удостоверение за наследници, епикризи на подс. Вл.Я. също се
включват в доказателствената
съвкупност като годни писмени доказателства.
по правната квалификация
Въз основа на
приетите от КнОС по- горе факти, настоящият съдебен
състав счита, че подсъдимите Я. и К. при условията на независимо съпричинителство са нарушили част от вменените им правила
за движение по ЗДП, които нарушения са в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалия И.Б.П.,
респ. са извършили престъпление по 343, ал.1, б. „В” вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК. Съображенията за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното
съдържание се попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното
законодателство, свързано с транспорта.
Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства
по начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като следва да се изследват и съответно
да се прецени с оглед събрания доказателствен материал дали твърдените
от обвинителната власт нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.
По отношение на подс. К.
КнОС
счита, че подс. К. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2,
изр. 2 ЗДП, задължаваща го като водач да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съдебната
практика безпротиворечиво е изяснила разликата между
двата вида опасности на чл.20, ал.2 изр.1 и 2 от ЗДП /по изр. 1, свързана с
предварително отчитане негативното влияние на конкретни фактори от пътната
обстановка и съответно-съобразяване на скоростта на движение с тях, с което,
ако водачът не стори това, сам се поставя в невъзможност да преодолее
опасността от движението/ и тази по изр.2, която е винаги внезапна и непредвима за управляващите МПС и им позволява избора- да намалят или да спрат. При
опасността по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП от значение за отговорността на водача е
дали той своевременно е възприел вече възникналата опасност за движение по
пътя, за да възникне задължението за намаляване на скоростта.
Моментът на възникване на опасността е обективен факт, който трябва да
бъде възприет своевременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане
на спирачния механизъм за възможното предотвратяване на местопроизшествието. В
случая задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на
възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана. За начало на
възникване на опасност за движението, при която водачът на МПС е задължен да
вземе предписаните от закона мерки за безопасност на движението, изразяващи се
в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие,
когато то се е появило на платното за
движение. В случая, препятствието се е появило от момента, в който л.а.м.
„Мерцедес“, управляван от самия него се е намирал в насрещната лента за
движение и л.а. м. „Опел“ е предприел маневра завой наляво. Подс.К.
е разполагал с възможност да предотврати ПТП както чрез намаляване, така и чрез
спиране с максимално спирачно закъснение до състояние на покой, тъй отстоянието от автомобила му преди мястото на удара е било по- голямо от дължината на опасната
зона за спиране (в случая за неговия автомобил 87 метра). Водачът е действал
закъснително, като е предприел действия
по спиране на около 45, 10 метра преди мястото на удара, респ. е задействал спирачната уредба, която е
започнала да намалява на 5, 7 метра преди мястото на удара. Именно тази реакция със закъснение
(обстоятелство, изяснено от допълнителната АТЕ) мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че е налице нарушение на тази разпоредба.
На второ място подс. К. е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП. Причината една от
причините за ПТП е превишената скорост
на водача, който се е движел със скорост от 106, 5 км/ч. Налице е
следователно нарушение на разп. на чл.21, ал.1 ЗДП. Подсъдимият се е движел в
населено място, което е било обозначено
с указателна табела и за което съгласно посочената норма е въведено законово ограничение за скоростта, която
следва да не е по- висока от 50 км/ч. Същият е знаел много добре, че максимално
разрешената за движение скорост в такова място е до 50 км/ч. Независимо от това
същият при избиране на скоростта си на движение се е движел със 106, 5 км/ч,
което обстоятелство е довело и до късното възприемане на опасността на пътното
платно и в крайна сметка- до настъпването на ПТП. Допуснатото нарушение на това
правило е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което КнОС счита, че подс.К. е допуснал виновно нарушение на посоченото
императивно правило на ЗДП.
В заключение КнОС намира, че подс.К. е допуснал нарушения само на правилата на чл.
20, ал.2, изр.2 ЗДП и чл.21 ЗДП, но не и на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП (мотиви за
което ще бъдат изложени по- долу). Посочените нарушения на визираните правила
на ЗДП са в причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на
пострадалия И.Б.П..
От субективна страна деянието е извършено при проявна
форма на вината- непредпазливост под формата на
съзнавана небрежност (самонадеяност) по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. К. е съзнавал, че
нарушава правилата за движение по ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия.
Подсъдимият не е изпълнил нормативно вменените му задължения да се движи с
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч- чл.21 ЗДП и да и да намали и да спре в случаите на появилата
се опасност за движението- чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП. Като не е изпълнил вменените
му от закона задължения, той ангажирал своята наказателна отговорност. Той е
бил длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е
зависело предотвратяването на вредите в рамките на очакваното. К. е могъл да
изведе в съзнанието си представата за тях, което е било възможно чрез
правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само защото е бил
напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да
настъпи, като и по този начин е причинил
смъртта на пострадалия П..
По
отношение на подс. Я.
Подс. Я. е допуснал
нарушение на правилата на извършване на маневри по чл.25, ал.1 ЗДП.
Съгласно тази норма водачът на МПС е длъжен при предприемане на маневри (като
напр. заобикаляне на ППС, излизане от реда на паркиране такива или влизане
между тях, отклонение надясно или наляво по платното, в частност за преминаване
на друта пътна лента за завой надясно или наляво за
навлизане в друг път или крайпътен имот), преди започване на маневрата да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад
него, преди него или минават попкрай него, и да извърши маневрата, като се съобразяват с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В тази разпоредба е въплътено
общото изискване на законодателя към водачите на ППС при извършване на маневри
на платното за движение да не пречат и да не застрашават останалите участници в
него. С посоченото правило е въведено задължение на водача преди самото
извършване на маневрата, да направи предварителна преценка на конкретната пътна
обстановка, като същата следва да се извърши след като за него съществува пълна
увереност в липсата на препятствия и възможността такива да настъпят по време
на осъщестявването й.
Принципно преценката за наличие
на виновно нарушаване на правилата за движение е свързана с обективната
възможност на водачите да възприемат пътната обстановка и да съобразят
действията си с нея. В случая такава обективна възможност за възприемане на л.
а. "Мерцедес“ от страна на водача Я. е била налице, тъй като в момента на
маневрата този лек автомобил е бил видим за него. Фактите по делото сочат, че подс. Я. е имал техническата възможност да види л.а.м.
„Мерцедес“ в огледалото за обратно виждане, да съобрази неговото положение,
посока и скорост и да прецени дали да я извърши.
В случая подс.
Я. не се е съобразил с посоката, скоростта
и положението на изпреварващия го автомобил и е извършил завиването
наляво, създавайки опасност за движещия
се изпреварващ лек автомобил м. „Мерцедес“; респ. сам се е поставил в
невъзможност да съобрази движението си и да го пропусне. Заключенията на в.л. Н.
са категорични, че преди да предприеме
маневрата си, подс. Я. е имал възможност да
възприеме маневрата на л.а.м.“Мерцедес“, навлязъл в мислената му насрещна лента
като участник в движението, който (поради положение, посока и скорост) би могъл
да повлияе върху безопасността на предприетата от самия Я. маневра.
Отговорността на подсъдимия не отпада, независимо от съществено съпричиняване на съставомерния
резултат от страна на водача на л. а. "Мерцедес“ и в този аспект искането
за оправдаването му е неоснователно.
Изтъкнатите по- горе
доводи за субективната страна на това деяние се отнасят и за подс. Я.. Той също е
извършил деянието си при проявна форма на
вината- непредпазливост под формата на
съзнавана небрежност (самонадеяност) по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Я.
е съзнавал, че посоченото по- горе нарушава правило за движение по ЗДП. Същия
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил нормативно
вменените му задължения при извършване на маневра – завой наляво да се убеди,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението по чл.25, ал.2
ЗДП. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата
воля е зависело предотвратяването на вредите в рамките на очакваното, което той
не е сторил, воден от убеждението си във възможностите си и че престъпният
резултат няма да настъпи, като и по този
начин е също причинил смъртта на пострадалия П..
Същевременно КнОС
оправда подс. Я. по въведеното от КнОП
нарушение на чл.25, ал.2 ЗДП по следните
съображения: Тази разпоредба въвежда
задължение на водачите, извършващи маневри, свързани и с навлизане в съседна пътна лента, да пропуснат ППС,
движещи се по нея. Законодателят е въвел термина „съседна пътна лента“,
приложим в случаите, когато двете пътни ленти са с една и съща посока на
движение- напр. магистрала, четирилентов първокласен
път и др. Съгл. §6, т.2 от ЗДП „пътна лента“ е надлъжна част от пътя, очертана
или не с маркировка и осигуряваща движението
на недвуколесни ППС в посока едно след
друго. В конкретния случай пътният участък е имал имал
две ленти за движение, респ. той е бил с
двупосочно движение. Всяка от пътните ленти е за движение в противоположни
посоки, т.е. те не са съседни. Навлизане
в съседна пътна лента по см. на чл.25, ал.2
ЗДП в случая не е налице. Ето защо КнОС оправда подс. Я. по вмененото му нарушение за разп.
на чл.25, ал.2 ЗДП.
КнОС
оправда подс. Я. и за вмененото му нарушение на разп. на чл.26, ал.2
ЗДП, задължаваща водачите на ППС преди завой или маневра, свързана с отклонение
встрани, да подават ясен и достатъчен за възприемане сигнал чрез светлинните
пътепоказатели и който трябва да е включен през цялото време на маневрата. В
настоящия случай подс.
Я. е изпълнил това си задължение, като КнОС по- горе
изтъкна доводи за това обстоятелство, анализирайки доказателствения материал.
Посочените по- горе доказателствени средства, както и обективния факт, че
същият се е движел със скорост от 27, 5 км/ ч в градски условия- скорост, обективно
насочена към осъществяване на маневра –
завиване наляво, водят до извод за липсата на соченото нарушение, поради което
и същият бе оправдан за нарушение на соченото правило на ЗДП.
Същевременно срещу двамата подсъдими е повдигнато
обвинение за нарушение на правилото по ЗДП- чл.5, ал.1, т.1 ЗДП. Това правило има общ характер.
Съотношението между тази норма и нормите на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП и чл.21, ал.1 ЗДП (по
обвинението на подс. К.) и между нея и чл.25, ал.1 за подс. Я. е съотношение на общи към
специални. Правилото на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП създава в най-общ вид задължение за участниците в движението да не
създават опасности и пречки в движението, да бъдат внимателни и предпазливи към
уязвимите участници в движението. Основен принцип
в наказателното право е, че при нарушение на специална норма
не е налице приложение на общата;
общата норма ще бъде нарушена
само и единствено при липса на допуснато
нарушение на специални правила. Когато водачът
е нарушил специалното правило за движение,
той отговаря за извършването му по специалния
състав, а по отношение на общия
състав се прилага принципът на поглъщане. Доколкото в случая двамата подсъдими са допуснали нарушение на специални
норми, регламентиращи правилата за движение, свързани със скоростта (за К.) и с
начина на извършване на маневри и (за Я.), то приложението на специалната норма
изключва общата, така че тази обща норма не може да запълни бланкета
на престъпния състав. Ето защо и двамата
подсъдими бяха оправдани от КнОС за нарушение на
правилата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП.
Настоящето деяние е извършено
от двамата подсъдими при условията на независимо съизвършителство.
Поведението и на двамата водачи на МПС е каузално по отношение на вредоносния ризултат- смъртта на пострадалия П., като всеки един от
тях е действал непредпазливо по
отношение на него. В принципен план поведението и на двамата водачи за
настъпването на вредните последици следва да се преценява поотделно с оглед на допуснатите от всеки от тях
нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с резултата. В случая всеки поотделно от
двамата е нарушил цитираните по- горе правила за движение на ЗДП, като не се е
съобразил със съответните предписания за правомерно движение по пътищата,
респ.поведението им се намира в причинна връзка с престъпния резултат. С оглед
на това и двамата са предвиждали настъпването на общественоопасните
последици, след като са осъществявали дейност в нарушение на предписаните им от
закона правила за поведение, но са смятали, че негативните общественоопасни
последици са предотвратими.
Съобразявайки гореизложеното, КнОС призна подсъдимите К. и Я. за виновни в извършване на
престъпление в условията на независимо съпричинителство
по чл.343, ал.1,б. „В” вр. чл.342, ал.1,
пр.3 НК, като ги оправда за въведеното им нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДП;а подс.
Я. - и за нарушението по чл.25, ал.2 и чл.26 ЗДП.
По
наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимите, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Доколкото в случая деянието е
извършено в условията на независимо съизвършителство
от страна на двамата подсъдими, преценката на отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства следва да се извърши за всеки един от тях индивидуално. Принципно по време на управление на
превозното средство водачът е длъжен постоянно да преценява пътната обстановка,
за да не допусне настъпване на произшествие. Когато нарушението на друг
участник в движението стане елемент от тази пътна обстановка, възниква
усложнение, при което изискванията към водача за внимание, преценка и адекватна
реакция значително се повишават. Съдът е длъжен в процеса на индивидуализация
на наказанието да съобрази, че конкретният подсъдим е бил обективно поставен в
по-неблагоприятна ситуация в сравнение с управляващите при обичайни
характеристики на пътната обстановка. Това е валидно за съпричиняване
не само от страна на пострадалия, но и на друг участник в движението, предприел
внезапна забранена маневра. В този аспект нарушенията на всеки от двамата
подсъдими представляват смекчаващо отговорността- тези на К. са такова
обстоятелство за Я. и обратното.
В принципен план е възможно
приносът на независимите съпричинители да се
степенува. Размерът му е правилно да се определи с оглед на нарушенията, които
са допуснали и укоримостта на поведението им (Р № 381а -89- III НО на ВС по н. д. № 310/89 г. .
Съпоставката на осъществените от двамата водачи нарушения позволява да се
направи извод за по-значителен принос на подс.К.,
доколкото именно неговото поведение е създало усложнената пътна ситуация-
същият е предприел изпреварване с превишена скорост в населено място и на
място, в което жилищните сгради са разположени от лявата страна, което налага
движение с повишено внимание (Този подсъдим е живеел в това населено място и
много добре е познавал тази обстановка).
По отношение на подс. К.
Степента на обществена опасност
на този подсъдим не е ниска. Видно
от приложената в ДП справка за наложени накаказания
е, че същият от момента на придобиването на правоспособността си през 2015 г.
е имал над 10 влезли в сила НП за
нарушения по ЗДП. Това обстоятелство сочи, че
същият е човек, който трайно пренебрегва правилата за движение по
пътищата. От друга страна, същият е осъждан -
по НОХД № 187/15 г., в сила от 30.06.2015 г. на РС- Самоков
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК на ЛС в размер на 6 месеца, с приложение на чл.66 от НК. За това
престъпление е реабилитиран по право на осн. чл.86 НК.
Независимо от това, посоченото осъждане, както и наличието на още две присъди-
НОХД № 151/17 г. и НОХД № 3601/17 г. на РС- Дупница, по които са му наложени
наказание „глоби“, водят до изводи за относително висока степен на обществена
опасност на подс. К..
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат наличието на самопризнание за извършеното
престъпление, младата му възраст, липсата на алкохол при управление на МПС и
приноса на подс.Я. за престъпния резултат. Като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат наличието на многоборйни
наказания по ЗДП и наличието на други осъждания.
Предвид гореизложеното и като
прецени посочените обстоятелства, съдът определи наказанието при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства и счете, че наказанието следва да се
определи в размер над минималния, предвиден в закона от 2 години, а именно ЛС в размер на 3 (три) години.
Настоящият съдебен състав намира, че така определеното наказание е справедливо
и чрез него ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК,
както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите
членове на обществото.
Същевременно КОС констатира,
че настоящето деяние е извършено в условията на съвкупност по чл.23 вр. чл.25 НК
с деянето по
НОХД № 46/21 г. на РС- Дупница, в сила от 20.01.2021 г. за престъпление
по чл.343, ал.1, б. „Б“ вр.чл.342, ал.1 НК , извършено на 11.09.2019 г., с което му
е наложено наказание ЛС в размер на 8 месеца, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Ето защо наказанието по настоящата присъда следва
да бъде групирано с това по НОХД № 46/21 г. на ДнРС
и да се определи общо наказание в размер
на най- тежкото, а именно- ЛС в размер на 3 години.
При определяне на начина на
изтърпяване на наказанието съдът счита, че е налице възможност за приложение на
разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина
приемат безпротиворечиво, че чл.66 НК всякога следва
да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В случая те са
налице- подсъдимият не е бил осъждан на
ЛС за престъпление от общ характер (доколкото същият е бил реабилитиран по
първата присъда към датата на деянието) и му е определно
наказание ЛС в размер до 3 години. Тази разпоредба се прилага освен при наличие
на тези предпоставки, и при преценка за целите на наказанието. При преценка на
условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС №
7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната
тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр.
В случая конкретното деяние от
една страна се отличава с висока степен на тежест, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице особена
чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни последици.
От друга страна подс. К. изразява искрено съжаление
за крайния резултат, която го характеризира в положителна светлина. Но за
конкретната степен на обществена опасост на един деец
се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от
самите фактически обстоятелства по време на извършването му и по конкретния механизъм на деянието, както и
поведението след самото деяние- оставане на местопроизшествието и сигнализиране
на полицията. Тези обстоятелства несъмнето
представляват акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимия и
сочат на относително висока степен степен на обществена
опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до
трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието. В този аспект КнОС, при преценка на
възможностите за постигане на целите на наказанието и съобразявайки се с
постановките на ТР № 2/22.12.2016 г., т.1 на
ОСНК на ВКС, счита, че специалната превенция ще бъде осъществена
единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК, който ще способствува за
превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от
обществото. Същевременно съдът намира, че по този начин ще се изпълнят и целите
на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните
произшествия по пътищата.
Съдът намери, че следва да
наложи и наказание лишаване от права и приложи разп.
на чл.343г вр. чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е
правоспособен водач и притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На
същия бе определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
години. Размерът на това наказание бе определен в съответствие със задължителните указания на ВС (ППВС № 1/
83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не
може да е по-кратък от наложеното наказание лишаване от свобода. С определянето
на посочения срок на това наказание КнОС намира, че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно
спазване на правилата за движение по ЗДП.
По отношение на подс. Я.
Степента на обществена опасност на този
подсъдим е ниска. Я. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма други
данни за негови противообществени прояви. Същевременно КнОС
констатира наличието на три наказания по ЗДП с влезли в сила НП, всички за
периода 2003- 2004 г., респ. същите са са с голяма
давност и не следва да се отчитат като
отегчаващо отговорността обстоятелство за този подсъдим.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. Я.
следва да се отчетат чистото му съдебно минало, липсата на алкохол, изразеното
съжаление за настъпилата смърт на пострадалия, трудовата му заетост, приносът подс. К. към смъртта н пострадалия и влошеното му
здравословно състояние след ПТП (доколкото същият вследствие ПТП е бил с множество счупвания и на
продължително лечение). Тези обстоятелства имат многоброен характер по смисъла
на чл.55, ал.1, т.1 НК, като
същевременно КнОС счете, че налагането и на най- лекото наказание ЛС в размер на 2 години би се оказало несъразмерно
тежко с оглед конкретиката на казуса. Посочените обстоятелстваса основание за приложение на тази разпоредба,
респ. на определяне на наказанието под предвидения в закона минимум от 2
години, а именно ЛС в размер на 1
година.
При определяне на начина
на изтърпяване на наказанието съдът счита, че и по отношение на този подсъдим е
налице възможност за приложение на разп. на чл.66 НК.
Както бе посочено, същият не е осъждан
за перстъпление от общ характер, наложеното му
наказание е в размер на 1 година и по този начин ще дсе
постигнат целите на анаказтелната репресия. В този
аспект предпоставките по чл.66 от НК са
налице и тази разпоредба следва да се приложи. Изтъкнатите в тази насока по-
горе доводи за приложението й по отношение на подсъдимия К. и постигане на
целите на репресията по чл.36 от НК са
идентични и се отнасят и за този подсъдим.
И по отношение на този
подсъдим КнОС намери, че следва да наложи и наказание
лишаване от права и приложи разп. на чл.343г вр. чл.37, т.7 НК (подс. Я. също
е правоспособен водач и притежава свидетелство за правоуправление на МПС). На
същия бе определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година. Размерът на това наказание също бе определен в съответствие със задължителните указания на ВС (ППВС № 1/
83г, т.6), като КнОС при определянето на неговия
размер отчете липсата на наказания по
ЗДП и намира, че не е необходимо същото да е по- висок размер. Така определения размер на
това наказание ще доведе спазване на правилата за движение по ЗДП.
по веществените
доказателства и разноски
На основание чл. 111 НПК
иззетите по делото веществени доказателства- иззетия автомибл
„Мерцедес CLK 270“ с рег. №****** и автомобил
“Опел Агила” с рег. №****** следва да се върнат на собствениците К. и
Я. след влизане на присъдата в сила.
При усл.
на чл.189, ал.3 НПК К. и Я. следва да заплатят и разноските по делото- по
сметка на ОД на МВР Кюстендил- по 694, 24 лева разходи за вещи лица, по сметка
на КнОС- по 455, 66 лева разноски за вещи лица.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :