№ 3900
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110106281 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от С.П. и К.К.- изпълнителни директори,
чрез пълномощника адв. М. Г., със съдебена адрес ..., ет. 2, против М. Т. Т., ЕГН **********,
с адрес ....
Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2018 в района на ..., на 50 м. преди
кръстовището с ул. .., било реализирано ПТП между лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ..,
управлявано от ответника, и лек автомобил „Митсубиши Лансер“, рег. № .., по вина на
ответника поради неспазване на необходимата дистанция с попътно движещото се в същата
лента МПС. Посочва, че съгласно съставения Протокол за ПТП № 1651324 ответникът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила в момента на настъпване на
ПТП. Към датата на ПТП за лек автомобил „Митсубиши Лансер“, рег. № .., имало сключена
имуществена застраховка „Каско“ при ..., като във връзка процесното ПТП застрахователят
изплатил обезщетение на увреденото лице. От страна на застрахователя по имуществената
застраховка била предявена регресна претенция срещу ищеца, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като след направена
оценка на щетата било определено обезщетение в размер на 2171,51 лв, изплатено със
споразумение за уреждане на насрещни претенции на 14.01.2019 г. Тъй като ответникът е
управлявал МПС с концентрация с концентрация на алкохол над 0,5 промила в момента на
настъпване на ПТП, ищецът е предявил регресна претенция спрямо него за възстановяване
на стойността на изплатеното обезщетение, но вземането останало неизплатено.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „... обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителен иск за осъждане ответника да заплати
сумата от 2196,51 лв., представляваща регресна претенция за възстановяване на платеното
от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по
заведена пред ищеца Щета № **********, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество ангажира
писмени доказателства. Моли за допускането и назначаването на съдебна автотехническа
1
експертиза и за събирането на гласни доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ... депозира
становище, с което поддържа предявения иск. Не прави нови доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира отговор, с който да
изрази станове по предявения иск и/или да ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава предявения срещу него
осъдителен иск. Не прави искания за събиране на доказателства и не изразява становище по
доказателствените искания на ищеца.
Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 05.12.2023 г., на
основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства
не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва
както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това
право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно признаване се иска в настоящето производство е правото на ..
„...“ АД – София да получи от ответника сумата от 2 169,51 лв., представляващо заплатено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за причинени от ответника
имуществени вреди след като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Същото не противоречи на императивни
норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, ответникът се явява лично и той е лицето, което може да признае, че
правото на ищеца да получи процесната сума. Доколкото признанието на иска изхожда
именно от М. Т., съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от ..., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
осъдителен иск в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцовото
дружество разноски за заплащане на държавна такса в размер на 87,86 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К. сумата
от 2 196,51 лв. (две хиляди сто деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
**********, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 03.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище
2
и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К. сумата
от 187,86 лв. (сто осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3