Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в
публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар
Юлиана Шулева разгледа гр. д. 10 718/2019 г., докладвано от съдия Георгиев,
и
Р Е
Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за З. (КЗ) на П.М.М. срещу „ОЗК-З.“ АД за заплащането на 26 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие от 14.02.2018 г. П.М. е със съдебен адрес –
адвокат В.О.,***. „ОЗК-З.“ АД е с адрес
в гр. София, ул. „********
[2] ОСЪЖДА П.М.М. да заплати на „ОЗК-З.“ АД 510,00 лева
разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако П.М. обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 520,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично
решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на
ищеца
[5] П.М. е заявила в искова молба
от 14.08.2019 г., че на 14.02.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.П..
От това ПТП П.М. е получила:
- дисторзия на ротаторния маншон;
- парциални разкъсвания на мускули супраспинатус
и делтоидеус;
- акромио-клавикуларен посттравматичен артрит с
дисторзия на ставната капсула на фона на артроза.
[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност
(ГО) на В.П. е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). На 28.02.2018
г. ищцата е поискала от ОЗК да ѝ изплати обезщетение за неимуществени
вреди, но тя не го е направила. Затова П.М. моли съда да осъди ОЗК да ѝ
заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва
върху обезщетението от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане (исковата
молба, л. 1-4).
2. По писмения отговор на
ответника
[7] ОЗК е подал
писмен отговор. Той е заявил, че:
1. В.П. не е причинил ПТП;
2. ищцата не е претърпяла от
ПТП твърдените вреди;
3. размерът на търсеното
обезщетение е прекомерен;
4. ищцата е допринесла за
уврежданията си, защото не е пътувала седнала, а права, и не се е държала,
докато е пътувала. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л.
69-70).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[8] Не се спори, че П.М. е била родена на *** г. Тя е била в нормално
физическо и емоционално състояние; работила е, като главен експерт „библиотекар
и редактор“ в Института по психология на МВР (показанията на свидетелката Т.,
л. 136).
[9] На 14.02.2018 г. около 17:45 часа П.М. е пътувала с автобус 83 от
спирката му на бул. „Академик Иван Гешев“ и бул. „Цар Борис III” по
бул. „Академик Иван Гешев“ към ул. „Гюешево“. Свидетелят В.П. е управлявал автобуса
в най-дясната лента. Движението е било много натоварено.
[10] Малко след като автобусът е преминал покрай ул. Сини вир“, пред него е
преминал неизвестен автомобил и рязко е спрял. За да избегне удара с него,
свидетелят В.П. също внезапно е натиснал спирачки (показанията на свидетелите: П.,
л. 132; И., л. 132-133; П., л. 190-191). Ако В.П. не е го е направил, е бил
възможен удар с лекия автомобил (заключенията на вещите лица инж. М. и доц. А.).
[11] Това внезапно спиране е довело до възникване на голяма инерционна
сила, предизвикала падането на П.М. в автобуса. Инерционната сила не е била
повлияна от скоростта на движение на автобуса, а само от внезапността на
спирането (заключението и показанията на вещото лице инж. М., л. 126-129 и л.
134-135). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на В.П. е
била застрахована при ответника ОЗК.
[12] От падането П.М. е получила:
- навяхване на лявата раменна става с частично разкъсване на сухожилията и
влакната на левия надбодилков мускул и левия делтоиден мускул;
- след-травматично възпаление около ставата. Тя е била лекувана с
имобилизация-митела и не е могла да използва лявата си ръка около два и
половина – три месеца, защото хватателната ú функция е била нарушена.
Това е създавало затруднения в ежедневното обслужване и за това съпругът на П.М.
ú е помагал. През първия месец след увреждането, П.М. е изпитвала силни
болки.
[13] Лечението на П.М. е продължило 104 дни, през които тя е била в отпуск
поради временна неработоспособност. Все още тя има нужда от помощ при обличане
и събличане. Разкъсването на мускулите няма да се възстанови напълно и П.М. ще
има ограничени движения на лявата ръка (заключението и разпита на вещото лице
д-р М., л. 119-123 и л. 131; показанията на свидетелката Т., л. 136). Случилото
се и увреждането е довело у П.М. до повишено ниво на тревожност, умора, апатия,
загуба на увереност, понижаване на самооценката, засилена психологична
потребност от спокойствие и усещане за безопасност (заключението на вещото лице
З., л. 114-118).
[14] Относно ПТП е било образувано наказателно дело, но негов предмет не са
били уврежданията на П.М. (обвинителния акт, л. 146-148). На 28.02.2018 г. П.М.
е поискала от ОЗК да ú заплати 50 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от уврежданията, вследствие на описаното ПТП (молбата, л.
54). Не се спори, че ОЗК не ú е изплатил обезщетение.
[15] П.М. е заплатила: 1 040,00 лева държавна такса (л. 64); 910,00
лева депозити за вещи лица и свидетели (л. 87 и л. 152); 1 572,00 лева
адвокатско възнаграждение (л. 186). ОЗК е заплатил 510,00 лева за депозити за
вещи лица и свидетели (л. 105-107).
2.
Спорни
обстоятелства
[16] Спорно по делото е било какво е
предизвикало внезапното спиране на автобуса от В.П.. Съдът приема, че то е било
предизвикано от преминаването пред автобуса и рязкото спиране на неизвестен
автомобил. Съдът приема това, защото както свидетелят П., така и свидетелката И.
споделят за такъв автомобил, преминал пред автобуса. Нещо повече, свидетелката П.
много точно възпроизвежда, че автомобилът не само е преминал пред автобуса, но
и внезапно е спрял.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[17] П.М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е
неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска по чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:
1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка
ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/
имуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че на 14.02.2018 г. П.М. е участвала в ПТП, от което е
получила увреждания. Това ПТП, обаче не е било причинено от В.П., чиято ГО е
била застрахована при ОЗК, а от трето лице, водач на неизвестен автомобил.
[21] Съдът приема това, защото: водачът на
пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие (чл. 24, ал. 1
от ЗДвП). В случая В.П. е намалил внезапно скоростта на автобуса, защото
пред него е преминал и рязко е спрял неизвестен автомобил. Ако В.П. не е бил
направил това, е могъл да предизвика ПТП с неизвестния автомобил. Ето защо
поведението на В.П. не е противоправно и той не е
предизвикал ПТП.
[22] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля.
2. По разноските
[23] ОЗК търси разноски. Той е направил такива за 510,00 лева.
[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло иска на П.М.. Затова
съдът осъжда П.М. да заплати на ОЗК 510,00 лева разноски по делото.
Съдия: