РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500113 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
адв.М. Т. К., особен представител на ответника С. Т. Т. против решение
№20/06.02.2025г, постановено по гр.д.№156/2024г по описа на ОС – Сливен, с
което е прието за установено по отношение на С. Т. Т., че Д. Г. Д. не дължи
сумата 40 000лв, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2010г, за която е
издаден изпълнителен лист от 17.05.2011г по НОХД 1291/2010г на РС –
Сливен поради изтекла давност.Твърди се, на първо място, нарушение на
процесуалните правила, във връзка с възражението по доклада на съда, в
частта относно разпределението на доказателствената тежест.Счита, че искът
е с правно основание чл.439 ГПК, а не чл.124,ал.1 ГПК, като при това
длъжникът оспорва изпълнението, а не съществуването на вземането. Счита,
че е в тежест на ищеца да докаже кога е извършено последното изпълнително
действие.Неправилно също така съдът е приел, че от датата на издаване на
изпълнителния лист до датата на образуване на първото изпълнително дело е
изминал повече от 5 годишен период.Изпълнителното дело № 2455/2018г е
образувано след навършване на пълнолетие на взискателя и преди изтичане на
петгодишния давностен срок.Позовава се на разпоредбата на чл.115,ал.1 б.Е,
че давност не тече за вземанията на ненавършилите пълнолетие лица.На база
изявленията на процесуалния представител на ищеца за последното
изпълнително действие от 07.02.22г, следва да се приеме, че давността е
прекъсната от тази дата и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла
към датата на входиране на исковата молба.Моли да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли иска, моли и за присъждане на разноски.
1
По делото е постъпил и отговор от ищеца Д. Г. Д., чрез адв.П., в който
жалбата е оспорена като неоснователна.Счита за правилен извода на съда, че
от датата на издаване на изпълнителния лист – 17.05.2011г до образуване на
първото изпълнително дело -27.11.2018г са изтекли повече от 5 години ,
вземането е погасено и сумите не са дължат от длъжника.Споделя и извода на
съда, че в настоящия случай не се прилага разпоредбата на чл.115, б.Е ЗЗД,
свързана със спиране на давността. Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъди адв.възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 ЗА.
В жалбата и отговора не се съдържат искания за нови доказателства.
Производството е по чл.439 ГПК.
В исковата молба на Д. Г. Д. се твърди, че вземането на ответника С. Т.,
за принудителното събиране на което е образувано изп.дело № 31/2024г на
ДСИ при РС – Сливен е погасено по давност и поради това не се дължи
изпълнение по него.Твърди се, че сумата 40 000лв се дължи на основание
влязла в сила присъда по НОХД № 1291/2010г на РС – Сливен и за нея е
издаден изпълнителен лист на 17.05.2011г.Въз основа на него е образувано
изпълнително дело № 2455/2018г на ДСИ при РС – Сливен. Същото е
прекратено поради перемпция с постановление на съдебния изпълнител от
31.01.2022г.Изп.дело № 31/2024г на ДСИ при РС – Сливен е образувано въз
основа на същия изпълнителен лист.Твърди се ,че от влизане в сила на
присъдата, а и от издаване на изпълнителния лист до образуването на
изп.дело № 2455/2018г са изтекли повече от пет години и вземането е
погасено по давност.По първото изпълнително дело не са извършвани
никакви действия по принудително изпълнение.Твърди се също така, че
преди 2018г , от 26.06.2015г е започнала да тече нова давност за вземането,
която е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия на
07.02.2024г по новообразуваното изпълнително дело № 31/2024г.При това от
датата на издаване на изпълнителния лист до датата на налагане на запора са
изминали повече от 5 години.
В отговора на исковата молба искът е оспорен като
неоснователен.Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.115,ал.1,б.“е“
ЗЗД, като твърди, че до навършване на пълнолетие за вземането на ответника
давност не тече.Тя започва да тече от 08.04.2015г, когато С. Т. е навършил
пълнолетие.Първото изпълнително производство е започнало през 2018г и е
прекратено през 2022г, но по време на това изп.производство давност не тече.
От 31.01.2022г започва да тече нова давност, но преди нейното изтичане, през
месец февруари 2024г, е образувано ново изпълнително дело.
С атакуваното решение окръжният съд е уважил предявения иск, като
е изложил мотиви,че предявеният установителен иск е допустим, тъй като
ищецът се позовава на новонастъпили след издаване на изпълнителния лист
факти, а наличието на висящ изпълнителен процес е достатъчно за пораждане
на правен интерес у длъжника да оспорва вземането.Прието е също, че от
датата на издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на първото
изп.дело са изтекли повече от пет години, поради което вземането е погасено
по давност.Като неоснователно е прието възражението на ответника за
2
приложение на разпоредбата на чл.116,ал.1,б.“е ЗЗД.
При служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното
решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на съдебния акт.По правилността на акта съдът е ограничен
от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.
По делото се установява следната фактическа обстановка : с присъда по
НОХД № 1291/2010г на РС – Сливен, влязла в сила на 18.03.2011г /видно от
представеното пред настоящата инстанция извлечение от деловодна програма
на съда/ ищецът е осъден да заплати на К. Н. М., като майка и законна
представителка на малолетния С. Т. сумата 40 000лв, представляваща
неимуществени вреди вследствие на деяния, извършени от ищеца през
периода от април –май 2005г и август 2007 – април 2010г.Изпълнителният
лист за това вземане е издаден на 17.05.2011г. Изпълнително дело №
2455/2018г на ДСИ при РС – Сливен е образувано на 27.11.2018г. Същото е
приложено по делото и се констатира, че по него не са извършени никакви
действия по принудително изпълнение –непосредствено след образуването на
делото съдебният изпълнител е извършвал справки за имотното състояние
на длъжника и наличие или липса на публични задължения, които по своята
същност не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.Не е такова
действие и самото образуване на изпълнителното дело.Изп.дело № 2455/2018г
е прекратено поради настъпила перемпция с постановление от 31.01.2022г.
Изпълнителният лист е върнат на взискателя на 12.10.2022г. Новото
изпълнително дело №31/2024г е образувано на 30.01.2024г и по него
единственото изпълнително действие е налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 07.02.2024г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан. Давността на вземането от 40 000лв
е започнала да тече от датата на влизане в сила присъдата по НОХД
№1291/2010г -18.03.2011г и е изтекла към 18.03.2016година. Неоснователно
е възражението на ответника – въззивник, че до навършване на пълнолетие
давността за неговото вземане е спряла да тече. Същият е навършил
пълнолетие на 08.04.2015г.Съобразно разпоредбата на чл.116,ал.1,б.“е“ ЗЗД,
давността не тече за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени
под запрещение лица, но за времето, през което нямат назначен законен
представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или
след прекратяването на недееспособността.От приложената справка на л.40
от първоинстанционното дело е видно, че майката на ответника е починала,
без да има данни кога е станало това.Дори тя да е починала преди ответникът
да навърши пълнолетие, негов законен представител остава баща му, като по
делото няма твърдения или доказателства, някой от двамата родители да е
лишен от родителски права или да се налагало назначаване на попечител.
Поради това съдът счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на
чл.116,ал.1,б.“е“ ЗЗД.Но дори да се възприеме тази теза и да се приеме, че
давността тече от навършване на пълнолетие, то това е станало на
08.04.2015г, давността е изтекла на 08.04.2020г, тъй като по изпълнително
3
дело № 2455/2018г не са извършвани никакви действия по принудително
изпълнение, прекъсващи давността - в този смисъл са мотивите по т.10 от ТР
№ 2/2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др – действия,
които ДСИ е извършил по изп.дело № 2455/2018г. Неоснователно е
възражението, че давност не тече по време на изпълнителния процес. В ТР №
3/2020/28.03.2023г по т.д.№3/2020г на ОСГТК на ВКС е дадено задължително
тълкуване, съобразно което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.Няма спор, че първото изпълнително дело е
образувано през 2018г и за него не се прилага ППВС № 3/ 18.11.1980 г.,
предвиждащо спиране на давността за времето на изпълнителния процес.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест,
възражението, че ищецът следва да докаже кога е извършено последното
изпълнително действие и съдът неправилно е възложил на ответника
доказателствената тежест с доклада, следва да се има предвид, че ответникът
не твърди да са извършвани каквито и да е изпълнителни действия по изп.дело
№ 2455/2018г, поради което няма как да му се възлага док.тежест да
установява факти, които не твърди. Обратно , ако ответникът твърди, че са
извършвани такива действия,които прекъсват давността, той носи тежестта да
го установи по правилата на чл.154,ал.1 ГПК.Единственото изпълнително
действие за принудително събиране на вземането е налагане на запор на
трудово възнаграждение от 07.02.2024г, много след изтичане на 5- годишния
давностен срок.С оглед на горното съдът счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението следва да се потвърди с горните мотиви.
По разноските: с оглед изхода от въззивното производство разноски
се дължат на въззиваемия –ищец.Същият е представляван по реда на чл.38,
ал.1 от ЗАдв. и поради това следва да се присъди адв.възнаграждение на
адв.П., на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв в размер на 3850лв. На особения представител
на въззивника се дължи възнаграждение от бюджета на съда в размер на
2500лв, тъй като ищецът е освободен от разноски в производството.Тези
разноски следва да се възложат на въззивника, както и заплащането на
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 800лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/06.02.2025г, постановено по гр.д.
№156/2024г по описа на ОС – Сливен.
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес : гр.С., кв.“С.“,блок *,вх.*
ет.*,ап.* да заплати на адв.Е. П. – АК Сливен сумата 3850лв,
4
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.
Да се изплати на адв.М. Т. К. сумата 2500лв , възнаграждение като
особен представител на С. Т. Т. от бюджета на АС –Бургас.
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес : гр.С., кв.“С.“ блок *,вх.*,
ет.*, ап.* да заплати по сметка на АС –Бургас сумата 2500лв, както и сумата
800лв – държавна такса за въззивното обжалване, както и 5лв за издаване на
изп.лист.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5