Мотиви към присъда по  НОХД №  116/ 2018  г.

РП-Мездра е внесла обвинителен акт срещу Н.И.В., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр. Белоградчик, обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, живущ ***, средно образование,

 За това , че  за времето от 23.08.2017 година до 13.09.2017 година  в местността „Черешата” , землището на с. Горна Кремена , общ. Мездра, в отдел  № 395, подотдел „О”, имот  № 074011, представляващ горски фонд, с редовно писмено позволително за сеч № 382061/20.08.2017 година  на РДГ-Берковица, но извън указаните в него дървета  е отсякъл  5 броя дървета  от вида „цер”,  с обем 3 пл.  куб. м.,  2  броя дървета от  вида „ясен” с обем  2 пл. куб.м. и 4 броя  дървета  от вида „липа” с обем от 2 пл. куб.м.  или общо 11 броя дървета , немаркирани  с контролна горска марка, равняващи се  общо на 7 пл. куб.м. дърва за огрев, на стойност 368.00 лева-престъпление по чл.235 ал.1 НК .

  В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е отразено  в обвинителния акт. Намира същото за доказано  както от обективна, така и от субективна страна. Иска от съда подсъдимия да  бъде признат за виновен като му се наложи предвиденото в закона наказание .

Защитникът адв. Г.П. намира, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, а се основава единствено на направено самопризнание при съставяне на АУАН от горските служители .В този смисъл пледира за оправдателна присъда

 Подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа заявеното от защитника .

 Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от свидетели.

 При анализ на доказателствената съвкупност, съдът установява фактическа обстановка, различна от отразената в обвинителния акт.

Свидетел Б.Г. *** е наследник на имот с кадастрален номер 074011, намиращ се в землището на с.Горна Кремена, община Мездра, в местност „Черешата“. Г. имал нужда от дърва за огрев, поради което се снабдил с Разрешително за сеч, което било издадено от лесовъд Ф.Н., след което Г. се срещнал с подсъдимия Н.И.В. и му предал документите, с цел извършване на сечта. Подсъдимият с тях посетил частния лесовъд Ф.Н. в края на м.август 2017 г., с цел изготвяне на програма. С лесовъда посетили имота, като на място Н. маркирал необходимите за отрязване дърва. Подсъдимият В., в качеството му на посредник между собственика на имота Г. и лицата, които следвало да извършват сечта не посещавал имота, където тя се осъществявала съобразно Позволителното за сеч № 3821061 от 20.08.2017 г. Срокът за провеждане на сечта  бил в периода от 23.08.2017 г. до 31.12.2017 г. Подсъдимият наел за извършване на сечта свидетелят Г. К. и  още две лица съответно като секач като товарач и шофьор . К. започнал добива на дървесина от имота , който не бил ограден и имал свободен достъп до трети лица.

На 20.09.2017 г. при проверка в имота  горски инспектор И.И.  установил отрязани общо 11 бр.дървета от който 5 бр. от вида „цер“ , 2 бр от вида „ясен“ и 4 бр. от вид „липа“ ,немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ , равняващи се общо на 7 плътни кубически метра дърва за огрев , на стойност 368 лв . Установявайки незаконната сеч И. се обадил на частния лесовъд Ф.Н. и съобщил констатациите. Тъй като Н. във връзка със сечта в имота имал контакт с подсъдимия В. по повод снабдяването с документи, то той се свързал с него и  на 21.07.2017 г. бил съставен в негово присъствие  АУАН № 909 за констатирано нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ. При съставяне на акта подсъдимия заявил пред актосъставителя И.И. и свидетеля Ф.Н., че отрязал посочената дървесина по невнимание. На 27.10.2017 г. Районна прокуратура гр.Мездра образувала срещу В. ДП № 2232/2017 г. за престъпление по чл.235 ал.6, вр. с ал.1 от НК.

Фактическата обстановка съдът установява от обясненията на подсъдимия / л.34 и л.35 / показанията на свидетелите Б.Г. /л.23 / , И.И./л.23 и л.24 / , Ф.Н./л.24 и л.25 / , Г. К. /л.33 и л.34 /  и допълнителните показания на свидетел И./л.42 и л.42 /  . Показанията на Г. от ДП също са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради противоречия в тях между заявеното в съдебна и досъдебна фаза. В подкрепа на изложената фактическа обстановка е и  АУАН № 909/21.09.2017 г.,/л.13 от ДП / , Позволително за сеч № 382061 от 20.08.2017 г. издадено от частен лесовъд Ф.Н. /л.34 от ДП /  и приложената в съдебна фаза детайлна разпечатка от издаденото позволително за сеч с посочване на лицата, които следва да извършват дейността по сечта /л.28 до л.30 от делото / , както и протокол за освидетелстване на сечището № 0354139 /01.10.2017 г. /л.40 /  .

Прокурорът сочи в обвинителния акт, че сечта в имота била извършена от подсъдимия Н.В., като се позовава на направено от него извънпроцесуално признание по време на съставяне на АУАН на 21.09.2017 г., заявено пред актосъставителя –горски инспектор И.И. и частния лесовъд Ф.Н. като свидетел при съставяне на АУАН . От показанията на свидетелите И.И. и Ф.Н. действително се установява извършване на сеч в имота на Г. на 11 броя дървета, немаркирани с КГМ. И. и Н. посочват, че не са очевидци на извършването на сечта и не са възприели лично лицето, което е отрязало тези дървета. Свидетел И. сочи, че установил това обстоятелство при проверка на 20.09.2017 г. при обход, след което се свързал с частен лесовъд Ф.Н., който съобщил на И., че добива на дървесина в имота се извършва от посетилият го преди това подсъдим Н.В.. Свидетел И., чрез свидетел Н. се срещнал на 21.09.2017 г. с подсъдимия и съставил АУАН № 909 от същата дата за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ. И. посочва, че не е възприел лицето, което е отрязало немаркираните дървета, а изцяло е действал по информацията на лесовъда Ф.Н.. Също така И. отбелязва, че при акта подсъдимия не отрекъл извършването на сечта, което обстоятелство е отразено и в самия АУАН.

Свидетел Ф.Н. в качеството на частен лесовъд сочи, че няколко месеца преди съставянето на АУАН бил посетен от подсъдимия В., който донесъл документи на името на Б.Г., с цел издаване на Разрешително за сеч. Н. посетил имота, отразен в Позволителното за сеч под № 0382061 от 20.08.2017 г. в отдел 395 в землището на с.Горна Кремена. Маркирал дървесината, но не е присъствал при нейния добив. Съобщава, че научил за незаконната сеч от горски инспектор И.И.. Н. присъствал при съставянето на АУАН на 21.09.2017 г. и сочи, че подсъдимия подписал акта без възражения.

 Собственикът на имота Г. също не дава конкретика в показания, относно лицата, извършили сеч в неговия имот. Г. пояснява, че поради лошо здравословно състояние не е имал възможност да извърши сеч в имота, за което се свързал с подсъдимия Н.В. и му предал Позволителното за сеч. Г. също пояснява, че не е ходил на имота при извършване на сечта, а разбрал за отсечени немаркирани дървета в по-късен момент, когато го потърсили от органите на полицията. В тази връзка не е провеждал последващи разговори с подсъдимия. Г.  твърди, че единствено като посредник за сечта е ползвал Н.В. и не е посещавал частния лесовъд Ф.Н.. Във фаза на ДП Г. твърди, че посетил свид.Ф.Н. и не познава подсъдимия. Показанията от ДП са приобщени по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК, но съдът не ги кредитира, тъй като заявеното от Г. в съдебна фаза се потвърждава от показанията на лесовъда Ф.Н.. От друга страна подсъдимия в обясненията си сочи, че не познава свидетел Н. и не се е срещал с него. В тази насока се констатират противоречия, относно обстоятелството преди сечта подсъдимият да се е срещал с лесовъд Н., но това противоречие не е относимо за  релевантни факти, свързани със самото деяние, а касае твърдения за събития преди него . Предмет на доказване е инкриминирания момент, относно авторството на деянието, извършено от конкретно лице. В случая нито свидетел Г., нито свидетел И., а също и свидетел Н. не са очевидци на деянието. И тримата сочат в показанията си, че след издаденото Разрешително за сеч не са посещавали имота и не знаят кои лица са участвали в сечта. Обвинението се позовава единствено на направеното самопризнание на подсъдимия при съставянето на акта в присъствието на актосъставителя И. и свидетеля Н..Именно последният твърди за предварителна среща преди започване на сечта между него и подсъдимия, който му представил оригинални документи на името на собственика на имота Б.Г., с необходимост да се издаде разрешително за сеч след оглед на място и  изготвена програма. Именно това обстоятелство мотивирало свидетел Н. да посочи пред установилият незаконната сеч горски инспектор И.И. подсъдимият Н.В. като лице, извършило сечта. Позоваването на направеното самопризнание, поставено в основа на обвинението индикира изолираност на самопризнанието , тъй като не е подкрепено с никакви други доказателства. Липсват очевидци, посочващи подсъдимия като лице, отрязало инкриминираната немаркирана дървесина в имота на Г.. Не са налице каквито и да са други писмени , гласни или веществени доказателства и доказателствени средства  в тази насока.

Подсъдимия  В. отрича съпричастност на деянието, както сочи в обясненията си единствено познанство с лицето Г. К., на който предал позволителното за сеч, с оглед извършване на необходимата дейност. Не отрича, че при съставянето на АУАН споделил, че той е извършил сечта, с оглед поемане на вина, без да пояснява мотивите за това. С оглед установеното изолирано извънпроцесуално самопризнание съдът не поставя на обсъждане неговата правдоподобност поради липса на съпоставими доказани факти в подкрепа авторството на деянието . 

Към делото е приложена детайлна разпечатка от позволителното за сеч /л.28-л.30/, където са  отбелязани лица, следващи да извършат тази дейност. Един от тях е  разпитания свидетел Г. К.. Показанията на свид.К. са в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че именно К. е нает от подсъдимия, заедно с още две лица да извършат сечта в имота на Г.. К. уточнява, че се срещнал с подсъдимия и след като получил Позволителното за сеч, започнал добива, заедно с товарач и шофьор. Пояснява, че той единствено режел маркираните дървета. Също така конкретизира, че подсъдимия не е бил на мястото по време на рязането, като там не е бил и свидетел Ф.Н., в качеството на частен лесовъд, издал Позволителното за сеч. К. свидетелства, че отрязал само маркирана дървесина, като имота не е ограден, но бил маркиран с табела и достъпа до него бил свободен. Съдът кредитира показанията на свидетел К. като логични и правдоподобни, тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от детайлната разпечатка на Позволителното за сеч, в която фигурира неговото име като лице, следващо да извърши дейност по добив на дървесината.

От позволителното са сеч се установява очакван добив от имота на 89 плътни кубически метра /ПКБ/ дървесина, а от протокола за освидетелстване на сечището № 0354139/01.10.2017 г. е установен добив на 113,63 плътни кубически метра дървесина . Прокурорът твърди в ОА незаконен добив на  7 плътни кубически метра дървесина , като елементарно изчисление спрямо очакваният законен добив от 89 ПКБ и прибавянето на незаконно добитите 7 ПКБ определят при описаната от прокурора фактическа обстановка общо установена  отсечена дървесина от 96 плътни кубически метра, т.е съдът установява допълнително незаконно добита дървесина от  17,63 плътни кубически метра като разлика от установеният при освидетелстването добив от 113,63 ПКБ спрямо общо добитите  /законна и незаконна / 96 ПКБ .При това положение не е ясно по какъв критерий се е водело обвинението за да фиксира рамката на инкриминираност само по отношение  7  ПКБ дървесина , от който 3 ПКБ от  вид „цер „ 2 ПКБ от вид „ясен“ и 2 ПКБ от вид „липа“ .Установената разлика не е предмет на обвинение и съдът не я анализира с оглед неговата рамка и деятелност поради липса на обвинение за сочената разлика , но факта за наличие на такава сочи несъмнено незаконно добита дървесина на над 17 плътни кубически метра извън размерът от 7 ПКБ посочен в ОА , което обвързано с факта , че имотът бил със свободен достъп, като не е бил ограден /показания на свид Г.Каменов/ води до извод за възможност трети лица да проникнат в сечището и да извършат незаконен добив на дървесина . Тази хипотеза  е извън предмета на обвинението и съдът не се позовава на предположение за нейното съществуване в действителност , но нейното   наличие  поставя под допълнително сериозно съмнение конкретното авторство  на процесното деяние .

С оглед анализът на доказателствата позволяващ извеждането на приетата  фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Обобщено фактите сочат инкриминирано деяние, извършено в периода от 23.08.2017 г. /начален срок за сечта, съобразно Позволителното/  до 20.09.2017 г. /датата на установената незаконна сеч от горски инспектор И./, изразено в отрязани 11 броя дървета от вида цер, ясен и липа, немаркирани с КГМ, намиращи се в местността „Черешата“, в землището на с.Горна Кремена, община Мездра, в отдел № 395, имот № 074011, представляващо горски фонд във вид на гора, частна собственост на наследниците на Иван Димитров Вълков, за което било издадено Позволително за сеч № 0382061/20.08.2017 г. на името на наследникът Б.И.Г.. Не се установяват лица очевидци, извършили незаконната сеч, като подсъдимият В. единствено е действал в качеството на посредник между титуляра на Позволителното за сеч и лицата, които действително извършили същата според маркираната дървесина. От тези лица и в частност свидетел Каменов не се установява отрязана от него или подсъдимия немаркирана дървесина.Установен е единствено  факта че такава дейност е извършена от неустановено лице спрямо 11 бр. дървета от вид „цер“, „ясен“ и „липа“  .Нито един от разпитаните свидетели  Г. , И. , Н. и К. не е видял на мястото на сечището да присъства подсъдимия, а още по-малко да извършва добив на каквато и да е дървесина  .

Фактът на установените отрязани 11 броя дървета без КГМ обвързан с посредничеството на подсъдимия по организация на дейността на добив и свободният достъп до имота от трети лица не позволява извеждането на единствен и несъмнен извод за негово виновно поведение като автор на незаконната сеч. Обвинението не може да почива на предположения, като то  следва да е несъмнено доказано по аргумент на чл.303 НПК. Предявеното обвинение се позовава на извънпроцесуално самопризнание на подсъдимия, като липсват каквито и да са други преки или косвени доказателства, както и производни такива, установяващи съпричастност на подсъдимия като автор на деянието в което е обвинен. Съгласно чл.116 ал.1 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Законът при логическото , систематическо и граматическо тълкуване визира единствено самопризнание на обвиняемо лице в това в процесуално качество В случая обаче липсва каквото и да е процесуално самопризнание на подсъдимия В.. Налице е извънпроцесуално изолирано самопризнание от него при съставяне на акта на 21.09.2017 г., преди да е образувано досъдебното производство с Постановление на РП Мездра от 27.10.2017 г. Съдебната практика е категорична, че свидетелските показания, установяващи самопризнание дадено по време на процеса , дори и  да се подкрепят с обясненията на обвиняемия, не могат да обусловят осъдителна присъда при липса на други доказателства – Решение № 55/24.01.2003 г. на ВКС по н.д.74/2002 г., второ Н.О. с председател Румен Ненков . Конкретният случай е именно такъв при наличие  единствено на самопризнания и липса на други доказателства в тази насока. Нещо повече – практиката визира процесуални самопризнания, а в случая такива изобщо липсват. Недопустимо е осъждане на лице, въз основа на самопризнания, дори и да са направени пред неограничен кръг лица, щом за тях липсват други доказателства. Практиката на ЕСПЧ многократно е изтъквала, че наличието на изолирано самопризнание не може да бъде основание за осъдителна присъда. В този смисъл е и Решение от 08.03.2018 г. на ЕСПЧ по  жалба № 34779/ 09 г.-  делото   „Димитър Митев срещу България“, относно справедливост на наказателното производство в контекста на чл.6 §1, вр. с чл.6 §3 от КЗПЧОС. Съдът в Страсбург сочи  наличие на изолирано самопризнание пред полицейски служители за извършено деяние, като това самопризнание е било основен елемент от доказателствения материал и не е трябвало да бъде използвано като ЕДИНСТВЕНО   доказателство в производството срещу него. Привнесено в конкретният случай наличието на извънпроцесуално самопризнание при липса на други доказателства не може да бъде използвано във вреда на подсъдимия .

 При изложените доводи и наличие на неподкрепено с никакви доказателства извънпроцесуално самопризнание на подсъдимия В. за престъплението, в което е обвинен , съдът постанови оправдателна присъда на основание чл.304 пр.2  НПК, като установи, че деянието, в което е обвинен В. не е извършено от него, поради факт на недоказаност по несъмнен начин и при наличие на предположения по аргумент на чл.303 НПК.

При този изход на делото направените разноски остават за сметка на държавата с основанието по чл. 190 ал.1 НПК

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                             Районен Съдия :