РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Карлово, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320100378 по описа за 2023 година
Производството е по главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
и евентуален по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26 от ЗЗД предявени от Л. С. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № **, съдебен адрес:
гр. П., бул. „П. Ш.“ №**, ет.*, ап.Б, чрез адв. Д. М. против „К. Й.“ ООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**,
представлявано от В. М. И..
Ищецът твърди, че започнал да получава телефонни обаждания и
писма по пощата от ответното дружество „К. Й.“ ООД, като бил уведомен, че
следва да заплати определена сума по договор за паричен заем №891966. В
последното от тях било посочено, че сумата която дължи за 3 месечни вноски
е в размер на 245 лева, като му бил даден срок от 3 дни, в който да заплати
задължението си. В противен случай, заемът щял да бъде обявен за
предсрочно изискуем, ищецът щял да бъде осъден и допълнително щели да
му бъдат начислени разноски. След като позвънил на посочения телефонен
номер, му било обяснено, че има сключен договор за заем с „К. Й.“ ООД, по
който бил в забава на трета вноска. В сумата, която била посочена от 245
лева, била начислена и неустойка в размер на 130 лева, тъй като не бил
1
обезпечил заем. Ищецът обяснил, че няма непогасено задължение към „К. Й.“
ООД и не си спомня да има активен договор за заем, сключен с тях. Въпреки
това и понастоящем продължавали телефонните обаждания и писма.
Ищецът твърди, че не дължи тази от сума от 130 лева, търсима като
неустойка, тъй като договор за паричен заем №891966 между страните
изобщо не бил сключван.
На следващо място, ако изобщо ответната страна докажела, че е
налице сключен договор за паричен заем №891966, счита, че така уговорената
неустойка в размер на 130 лева е недължима, тъй като била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.21 ал.1 от ЗПК. Излага
следните съображения:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби /Решение №4/2009г. по т. д. №395/2008 г., Решение №1270/2009 г.
по гр. д. №5093/2007 г., Определение №877 по т. д. №662/2012 г. и др./. Такъв
основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, бил чл.289 от ТЗ,
но общите правила на ЗЗД също намирали приложение – чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
В случая, поради накърняването на принципа на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
2
Именно и въз основа на това, така уговорената неустойка от договор за
паричен заем №891966 била нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2,
т.5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Е. п. и на С. от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката в размер на
130 лева при неосигуряване на обезпечение, се намирала в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В
този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП
от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната
цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване
на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл било решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - П.
по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
3
санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
/Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение
№ 511 от 17.04.2018г., на О. с. П. по в.гр.д.№ 324/2018г./.
На следващо място, ищецът посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на
такива разходи за неустойка по договор за паричен заем №891966 се
заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Несъмнено събирането на
такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало
да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговорката по чл.8 от Договора за паричен заем се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната и
непротиворечива практика на съдилищата в страната
4
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че не дължи на ответника неустойка по
договор за паричен заем №891966, тъй като същият не е сключван между
страните, а в условията на евентуалност, че ищецът не дължи на ответника
неустойка по договор за паричен заем №891966, тъй като същата е нищожна
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. Н. Ш.
оспорва предявените искове.
По основния иск за липса на договорни отношения по договор за
заем № 891966, ответникът излага следните съображения:
Твърденията на ищеца били неоснователни и недоказани, тъй като
същите не отговаряли на обективната действителност и не били подкрепени с
доказателства. Между ищеца и ответника по настоящото производство имало
валидно сключен договор за паричен заем № 891966 от дата 14.06.2022 г. и
заемната сума по него била получена лично от ищеца. До момента същият не
направил нито едно погасително плащане по процесния договор за паричен
заем. Обстоятелствата по сключване и изпълнение на процесния договор за
кредит били следните:
На 10.06.2022г. ищецът Л. С. се поинтересувал от условията, при
които ответното дружество „К. Й.“ ООД отпуска потребителски кредити. Той
посетил интернет страницата на дружеството ********* и чрез формата за
онлайн заявка за кредит поискал да му бъде предоставен кредит в размер на
800 лв. за текущи разходи. В онлайн искането клиентът посочил, че иска заем
от 800 лв. за срок от 11 месеца, посочил лични имена, имейл, телефон за
контакт, ЕГН и предпочитан офис в К.. Така направеното чрез онлайн
платформата на дружеството искане било препратено към офис К.. В тази
връзка служителка на дружеството се е свързала с ищеца и устно разяснил на
лицето условията, при които дружеството отпуска парични заеми. На
заинтересованото лице по телефона му било разяснено, че при одобрение на
искането му за заем, ще трябва да посети офиса на дружеството, за да се
запознае с всички документи преди да ги подпише, да ги подпише лично и да
получи лично в брой сумата по заема. След потвърдено от страна на
5
заинтересованото лице желание за кандидатстване за получаване на кредит от
„К. Й.“ ООД при тези условия, служителката попълнила молба за заем №
891966 от 10.06.2022г. и я е изпратила към Кредитен отдел на дружеството за
одобрение.
След оценка и одобрение на така депозираното искане за заем, на
14.06.2022г. заемоискателят С. посетил лично офиса на дружеството в гр. К.,
предоставил личната си карта за снемане на копие и я заверил лично за
нуждите на сключване на процесния договор за заем. С. се запознал с всички
предоставени му документи. Договорът бил сключен за одобрената сума от
300 лв. за срок от 7 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер
на 48.121 %. В чл.6 от договора за заем било посочено, че страните се
договарят договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем и с още едно от
изброените в текста на цитираната клауза обезпечения. Тъй като с молбата за
заем заемателят не посочил начина, по който избира да обезпечи заема, а към
момента на сключване на договора за заем заемателят не посочил лице, което
да поръчителства по договора, то в чл.8 от договора за заем била предвидена
неустоечна клауза при неизпълнение на задължението за обезпечаване на
заема с поръчител, със срок от 3 дни след сключване на договора. Т.е. сумата
щяла да се дължи от заемателя само и единствено в случай, че не предостави
лице, което да поръчителства за изпълнение на задълженията по договора за
заем. Съгласието на заемателя с това обстоятелство било изрично упоменато
в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищецът се запознал и положил
подпис на всяка страница от договора за заем. Към договора за заем били
предоставени Погасителен план и ОУ. Заемната сума била получена лично от
заемателя С. на 14.04.2022г., за което бил издаден Разходен касов ордер,
носещ подписа на ищеца. След получаване на заемната сума на 15.04.2022г.
служител на „К. Й.“ ООД от отдел Обслужване на клиенти се свързал по
телефона с ищеца с цел получаване на отзив от клиента за обслужването и
потвърждаване на сумата. Клиентът потвърдил, че е доволен от обслужването
и че е получил заемната сума.
По така сключения договор за заем заемателят не извършил нито
едно плащане за погасяване на заема, поради което служителите от офис К.
правили различни опити за осъществяване на контакт с него – опити за
телефонни разговори, изпращане на писма и съобщения с цел извънсъдебно
6
уреждане на отношенията, до каквото не се стигнало.
По евентуалния иск, ответникът излага следните съображения:
Твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.8 от
Договора за заем били неоснователни и недоказани. Още преди да депозира
искането за заем в онлайн платформата на дружеството, клиентът следвало да
прочете общите условия на дружеството, политиката за защита на личните
данни и да се съгласи с тях, за да бъде изпратено искането от сайта към
дружеството. На посочения в заявката имейл-адрес дружеството изпращало
СЕФ със съответно попълнена с оглед исканията на лицето информация.
Отделно от това, по време на телефонния разговор с ищеца преди попълване
на искането за заем, служителката му била разяснила необходимостта от
предоставяне на обезпечение и последиците от непредставянето му, а именно
– начисляване на неустойка. В разпоредбата на чл.10, ал. 2 от ОУ към
договора за заем били посочени изисквания, на които следва да отговарят
предоставените от заемателите обезпечения, за да бъдат приети като
достатъчни и годни за надлежното обезпечаване на договорите за заем. В този
смисъл ищецът знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема,
подробно описани в ОУ, разяснени от консултанта в офиса на дружеството,
като на база посочените от ищеца параметри за договор за заем. По този
начин ищецът могъл да се запознае с условията, при които дружеството
предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор
за заем при така представените условия на Дружеството.
След така направена преценка ищецът сключил процесния договор
за заем като не предложил за одобрение лице, което да поръчителства по
договора за заем. Заемателят бил изрично уведомен, че следва в 3-дневен
срок от сключване на договора за заем да предостави лице, което да отговоря
на изискванията на дружеството. Именно в тази връзка била уговорена
клаузата на чл.8 от договора за заем, като изрично и конкретно била посочена
неустойката, която Заемателят би дължал, ако не предостави допълнителното
обезпечение. В сключения договор за заем били посочени конкретно сумите
за главница, лихва, ГПР и неустойка, посочени предварително и предоставени
като информация на ищецът със СЕФ. Още повече, че в разпоредбата на чл.9
от ОУ, с които ищецът се запознал преди сключване на договора, били
посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното
7
дружество сключва с потребителите.
Следвало още да се отбележи по отношение на неустойката, че
страните по процесния договор за паричен заем чрез клаузата на чл.8 са
постигнали споразумение за дължимост на неустойка за непредставяне на
поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл.10, ал.2 т.1
и т.4 от ОУ на Дружеството. Това споразумение било постигнато в израз на
доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на
свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен
до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се
търси нещо в повече. Към момента на сключване на договора, заемателят по
него бил съгласен с тази неустойка, изразил своята воля, посредством
подписването на договора и чрез непредоставянето на обезпечение в лицето
на поръчител. По този начин ищецът предварително бил запознат с размера
на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото
обезпечение. Конкретната клауза от договора била израз на признатата в чл.9
от ЗЗД свобода на договарянето. Уговорената по този начин неустойка
отговаряла на присъщата й съгласно чл.92. ал.1 от ЗЗД обезпечителна
функция. Налице било пълно съответствие между съзнаваното желание и
неговото външно проявление, като страните по процесния договор в рамките
на свободата на договаряне се съгласили, че неустойка се дължи и са
определили нейния размер. Още при подписване на договора страните
определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би
могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката бил предварително
точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. В тази връзка задължението на заемателя по процесния договор
за паричен заем било формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати
възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави
обезпечение в тридневен срок от подписването на договора, да заплати
договорената неустойка по чл. 8.
Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за
паричен заем, страните по него действали в рамките на свободата на
договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля формулирали клаузата по чл.8 по
начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя
(обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и
8
евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на
допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна
функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката била проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните
уговаряли предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Самият договор за заем имал за предмет предоставяне на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, като били спазени изискванията към този тип
договори. Уговорената в договора за заем и търсена неустойка съставлявала
разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за
предоставяне на надеждно обезпечение по него. В конкретния случай тази
неустойка била начислена само и единствено, защото заемателят не
предоставил в тридневен срок след подписване на договора или преди
подписването му обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от
ОУ. Същата била начислена единствено, защото заемателят не изпълнил
поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на
условията на ОУ, като неустойката в случая се явявала санкция за това
неизпълнение. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на
тази неустойка било последица именно от неизпълнение от страна на
неизправния заемател, който не изпълнил едно доброволно и съзнателно
поето задължение при сключване на процесния договор за заем. Именно
затова и дължимостта на неустойката било следствие единствено от
последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател.
Трябвало да се има предвид, и че клаузата по чл.8 от договора за
паричен заем била индивидуално уговорена със заемателя. Тя била
съобразена с неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване за
заем. Заемателят предварително уточнил и индивидуализирал каква е сумата,
която иска да получи. Конкретизирал параметрите, които биха могли да са по
неговите възможности – вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой,
както и периодичност на погасителните вноски. В молбата за заем заемателят
не посочил по какъв начин избира да обезпечи договора за заем и дали ще
предостави поръчител. Предвид това в договора за заем бил уговорен и
размерът на неустойката, който бил изцяло съобразен с индивидуалните
потребности и възможности на заемателя. Клаузата за неустойка била
9
включена в договора за заем с потребителя именно поради причината, че в
молбата за заем същият не посочил, че ще обезпечи заема с поръчител. В този
смисъл в текста на договора за заем била включена клаузата на чл.8 с
посочване на конкретен размер на неустойка за това неизпълнение.
Неустойката обаче, макар и договорена конкретно в договора за заем, не била
дължима от потребителя в момента на сключване на договора. Тази клауза
била уговорена под отлагателно условие – в случай, че потребителят не
предостави поръчител в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то
тогава неустойката ще бъде дължима от него. По този начин ищецът чрез
собственото си поведение можел да влияе на действието на тази разпоредба и
след сключване на договора за заем.
Цялата информация за контакт на дружеството можела да бъде
получена както в който и да е офис на дружеството в страната, така и чрез
интернет страницата на дружеството – ********** До момента искане от
страна на ищеца за разясняване на клаузи от договора за заем или други
условия по сключения от него договор за заем, отправено до „К. Й.“,
липсвало. Постъпило само искане за справка за направени плащания.
С оглед на гореизложеното по отношение на характера и същността
на неустойката по чл.8 от договора за паричен заем, не можело да се сподели
твърдението на ищеца, че конкретната клауза е неравноправна. Същата била
индивидуално договорена между страните в израз на свободно формираната
воля на всяка от тях. Също така, с оглед забраната на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК,
предвидената в чл.8 от договора неустойка не била включена като елемент на
ГПР, въпреки неоснователните твърдения на ищецът в тази насока. В
разпоредбата на чл.3, ал.5 от Договора бил посочен конкретен размер на ГПР.
В чл.3.3. били посочени конкретните допускания, които били взети предвид
при изчисление на конкретния ГПР. В този смисъл неоснователни и
недоказани се явявали твърденията на ищеца за неяснота относно начина на
изчисление на ГПР.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от
ЗПК, при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на
неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя
съставлявала разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
10
договора за заем, посочено в чл.6 от същия. Неустойката по чл.8 от договора
за заем нямала характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Тя се
дължала само, ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на
договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите
условия към него. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката,
уговорена в чл.8 от договора за заем не следвало да бъде включвана при
изчисление на ГПР, тъй като същата представлявала плащане по повод
неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно и в пълен
обем задълженията си по договора за заем. Формулата за изчисление на ГПР
била посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и при изчисление на ГПР
по конкретния договор за заем, ответното дружество изцяло било спазило
така посочената в закона формула.
От така изложеното, ответникът счита, че исковата претенция и по
двата иска е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По главния иск:
От представените писмени доказателства – заявка за потребителски
кредит от ищеца от 10.06.2022 г.; молба за заем № 891966 от 10.06.2022 г.;
копие от заверена лична карта на ищеца; Договор за паричен заем № 891966
към Искане № 891966/14.06.2022 г., ведно с Приложение №1 съставляващо
Погасителен план и Общи условия към договора; Разходен касов ордер от
14.06.2022 г. за сумата от 300 лева, се установява по несъмнен начин, че „К.
Й.“ ООД е предоставило на ищеца сумата от 300 лв., която следвало да бъде
върната на 7 месечни вноски от по 48.75 лева, при фиксиран месечен лихвен
процент по заема 3.33 % и годишен процент на разходите – 48.121 %.
Падежът на първата вноска е 13.07.2022 г., а на последната – 13.01.2023 г.,
като общата сума по кредита е посочена в размер на 341.27 лева.
От изложеното дотук се налага извод, че между страните е налице
валидно сключен Договор за паричен заем № 891966 от 14.06.2022 г., поради
което твърденията на ищеца за липса на договорни отношения с ответника се
явяват неоснователни. Неоснователен следователно е и предявеният главен
иск, който следва да се отхвърли.
По евентуалния иск:
11
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:
1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от
Общите условия;
2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т.
2 от Общите условия;
3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;
Съгласно чл.8 от договора, с подписването му, заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 225.73 лв., с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за
заем. От представения погасителен план се установява, че неустойката се
заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
месечната вноска се добавя сума в размер на 32.25 лева. Така общият размер
на месечната вноска с включена неустойка е 81.00 лева, а общият размер на
плащанията по кредита възлиза на 567.00 лева.
Доказа се по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил сумата от 300.00 лева. Ответникът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК.
Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи
12
произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за
неустойка.
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе
казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но
не е изпълнен по вина на една от страните. Така, както е уговорена в чл.8 от
Договора означава, че тя е загубила своята обезщетителна функция, тъй като
не предвижда заплащане на обезщетение на вреди поради неизпълнение на
договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в следствие
на неизпълнение на отделна негова клауза, с която е уговорена.
От представените Общи условия към договора – чл.10, ал.2, е видно,
че Заемодателят е поставил редица условия на които заемателят следва да
отговаря, но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само
като условие за обезпечаване на неустойката. Кредиторът е дал възможност
на насрещната страна в едва тридневен срок да осигури две физически лица,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на
осигурителния доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да
13
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем
сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две
години, да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е
обичайната практика, а от друга – изискванията към поръчителите (гарантите)
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения срок информация. Изпълнението на тези изисквания е свързано с
получаване на информация от различни държани институции /за неплатени
осигуровки, трудова заетост, кредитна история свързана със справка от БНБ/,
като срокът /до три дни от подписване на договора/ за събирането на тази
информация не отчита сроковете по АПК за отговор на отправени евентуални
запитвания, които са с доста по-голяма продължителност. Изискванията
свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това имат ли
сключени други кредити също е свързано със затруднения. В тази връзка
следва да се подчертае, че да се вменява на кредитополучателя да изследва
дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител по друг кредит с
кредитора „К. Й.“ ООД, който разполага с тази информация, се намира в
сериозно противоречие с изискванията за добросъвестност. Тази информация
заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на съвсем кратък
срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин,
който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствено с цел да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори
само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.
14
Що се отнася до алтернативните опции за обезпечение, то съдът
намира, че те също поставят мъчно преодолими пречки пред заемателя.
Например срокът за снабдяването с банкова гаранция в размер два пъти
общата сума за плащане по договора, е едва 3 дни, а предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Изисква
се залогът да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от
общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и
лихва, а ипотеката – да е първа по ред.
Налага се извод, че всички опции за обезпечение всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са
много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането
за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и
като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне
задължението за неустойка, както и предвид размера й от 225.73 лева /при
главница от 300 лева/, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща само в
средство обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен
лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна (възнаградителна) лихва, която да плаща длъжникът и която е
скрита печалба за кредитора. Посоченият в размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 48,121 %, нараства допълнително с размера на
неустойката по чл.8 от договора. Включена по този начин в договора, тази
неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя.
Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е
нарушена нормата на чл.5 от ЗПК. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
15
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и
въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението.
Имайки предвид това, съдът прави извод, че заемодателят не е
търсил обезпечение на вземането си, а по-голяма и недължима печалба от
уговорения заем, т. е. клаузата за неустойка се явява нищожна поради
противоречие със Закона за потребителския кредит.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава и
принципа на справедливост. Действително няма пречка размерът й да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е.
и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При възприетите изводи следва са приеме, че е налице
едновременно противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, а
противоречието със закона по правило винаги „поглъща“ накърняването на
добрите нрави, респ. специалното основание изключва общото (така Решение
№ 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК).
16
И тъй като съдът не е обвързан от посочения от ищеца начин на
съединяване на исковете, когато те са за обявяване на нищожност на клауза от
правна сделка на няколко основания (вж. в този смисъл мотивите на Решение
№ 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV г. о. на ВКС), следва да
разгледа всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдения
порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. Но при установеното „противоречие
със закона“ позоваването на основанието „накърняване на добрите нрави“,
изключва възможността съдът да се произнесе по него. (спр. Решение № 417
от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС, Гражданска колегия, III г. о.).
В който случай основанията, макар и да съществуват едновременно, правният
резултат от уважаването на иска на едно от тях, изключва интереса от
обявяване на нищожност на другите основания. Или прогласената от съда
нищожност на сделката в процесната част като неравноправна, респ.
противоречаща на закона, ще има идентични правни последици, които
законът свързва с обявяването на нищожността й като противоречаща на
добрите нрави. В този случай съдът не дължи произнасяне по другите
въведени в процеса основания за нищожност на договора за кредит.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1000.00
лева за осъществено от адвокат Д. М. процесуално представителство.
Следва да се има предвид, че искът е неоценяем и възнаграждението
на пълномощника не попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, на
която последният се позовава в приложения списък по чл.80 ГПК. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС, /Определение №449 от 29.07.2015
г. по т.д. №1596/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение №76 от 15.07.2015 г. по т.д.
№888/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение №72 от 02.08.2016 г. по т.д. №585/2015
17
г. на ВКС, II ТО и др./, когато съдържанието на договорната клауза, чиято
нищожност се претендира, не касае основанието на вземането /престацията/ и
длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за
претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на
вземането му или други уреждащи правоотношението елементи, част от
несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване нищожността
на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези, в които от
преценката за действителността на атакуваната договорна клауза, за
кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от
длъжника. Тоест при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл
да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане
на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), искът е
неоценяем.
С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото адв. М.
претендира адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния –
480.00 лева с ДДС, съдът следва да го присъди така, както е поискано.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищеца, ответникът следва да заплати на последния разноските за държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „Г. К.“ № **, съдебен адрес: гр. П., бул. „П. Ш.“ №**, ет.*, ап.*,
чрез адв. Д. М. за признаване на установено, че не дължи неустойка на „К. Й.“
ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“
№**, представлявано от В. М. И., поради липса на договорни отношения
между страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. Й.“ ООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**,
представлявано от В. М. И., че Л. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „Г. К.“ № **, съдебен адрес: гр. П., бул. „П. Ш.“ №**, ет.*, ап.*,
чрез адв. Д. М. не дължи предвидената в чл.8 от Договор за паричен заем №
891966 от 14.06.2022 г. неустойка, поради нищожност на тази клауза, на
18
основание чл.26, ал.1, от ЗЗД – противоречие със Закона за потребителския
кредит.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И. да заплати на Л.
С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № **, сумата от
общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ №**, представлявано от В. М. И. да заплати на Д.
В. М., адрес: гр. П., бул. „П. Ш.“ №**, ет.*, ап.*, сумата от 480.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищеца разноски могат да се заплатят с
пощенски запис, адресиран до Л. С. С., гр. К., ул. „Г. К.“ №**, а тези в полза
на пълномощника – по следната банкова сметка: IBAN:
*****************************, титуляр: Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19