РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Шумен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630102827 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът МЮСТ. М. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес: г***, чрез адв. П.Х. от ШАК, твърди, че през периода от 02.07.2018 г.
до 04.08.2019 г. работил по трудово правоотношение при ответника
Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597, при Община
Шумен, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
директора на Е.Ц.Ц.. Ищецът изпълнявал длъжността „Сметосъбирач“ в
Направление „Сметосъбиране и сметоизвозване“. Основни негови
задължения били да извършва товарене и разтоварване на контейнери за
битови отпадъци, които се поставят на определеното място, според
първоначалното указание. Сочи се в молбата, че на 05.05.2019 г., съобразно
утвърдения в предприятието служебен график за заетостта на персонала,
ищецът е изпълнявал горната длъжност, когато в периода от време около
14:00 часа - 14:30 часа, на ул. “Б. в гр. Шумен, в района зад хотел „Шумен“,
претърпял травматично увреждане. Като последица от сочената травма, на
ищеца е причинено увреждане, изразяващо се в загуба на голяма част от
дисталната фаланга на третия пръст от лявата му ръка - „травматична
ампутация на долна и средна трета на нокътната фаланга на трети пръст на
лява ръка“. Ищецът твърди, че първоначално работодателят му се опитал да
укрие трудовата злополука, като е желаел същата да бъде представена като
битова. В последствие, след инициирано от ищеца досъдебно производство за
престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, ответникът „поканил“ ищеца да
подаде молба за напускане на предприятието по взаимно съгласие на страните
1
в трудовото правоотношение. Със Заповед №21/05.08.2019 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ. На
13.08.2019 г. ищецът бил подал до ТП на НОИ- Шумен декларация за
настъпила трудова злополука, като с Разпореждане №66/18.09.2020 г.
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО било приело злополуката за
трудова. Разпореждането е обжалвано от ответника, което обжалване е
приключило с Решение №2153-27-14/08.03.2021 г. на директора на ТП- НОИ-
Шумен, с което решение жалбата на ответника била отхвърлена. Така
цитираната злополука била окончателно приета за трудова. Като последица от
злополуката ищецът, през периода от злополуката до напускането му от
предприятието ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност.
Злополуката довела до трайно увреждане здравето на ищеца /ампутация на
крайната фаланга на трети пръст на лявата му ръка/, поради което ищецът
счита, че този факт ще влияе върху целия му бъдещ живот. На следващо
място, ищецът изпитвал болки и страдания не само в момента на инцидента,
но и в оздравителния период. В този период на оздравяване, а и по-късно, до
намирането на работа, същият е бил в тежест на семейството си, което
обстоятелство допълнително го е терзаело. Дори при престоя в дома му
ищецът бил затруднен да извършва сам някои елементарни дейности,
свързани с обличане, хранене и въобще обслужване. Болките и страданията,
които е изпитвал са били ежедневни и ежечасни. Макар лечението му да е
включвало предписани медикаменти, то преживяната трудова злополука
коренно променила живота му. Настъпилото увреждане представлявало
необратима травма и неминуемо щяло да се отрази и на възможностите му да
намери привлекателна и добре платена работа в бъдеще. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати следните суми: 12 000 (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в следствие на
трудова злополука, възникнала на 05.05.2019 г. в гр. Шумен, подробно
описана в молбата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.05.2019 г.; 200.00 лева (двеста лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропусната от ищеца полза вследствие
на настъпилата трудова злополука, настъпила на 05.05.2019 г., изразяваща се
в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако
беше на работа и обезщетението, което е получил за периода от 05.05.2019 г.
до 04.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до
окончателното заплащане на главницата. Претендира и разноски.
В хода на делото ищецът поддържа претенциите си.
Допуснато е изменение размера на иска за присъждане на обезщетение
за причинените на ищеца от трудовата злополука имуществени вреди, като
същият се счита предявен за сума в размер на 329, 76 лева, представляваща
пропусната от ищеца полза, изразяваща се в разлика между брутното трудово
2
възнаграждение, което би получил, ако е бил на работа и обезщетението за
неработоспособност, което е получил през периода от 05.05.2019 г. до
04.08.2019 г.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита
предявените искове за допустими. Оспорва претенцията на ищеца по
отношение на размера на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като счита, че същият е неоснователно завишен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през периода от 02.07.2018 г. до
04.08.2019 г. страните са били във валидни трудови правоотношения, като
ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор №27/29.06.2018
г. Не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „Сметосъбирач“ в
Направление „Сметосъбиране и сметоизвозване“. Не се спори, че със Заповед
№21/05.08.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение, на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено, считано от 05.08.2019 г. Безспорно е, че
по време на действие на трудовия договор, а именно на 05.05.2019 г., ищецът
е претърпял злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното
длъжностно лице като трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото
писмени доказателства- официално заверени преписи от трудов договор
№27/29.06.2018 г., Заповед №21/05.08.2019 г., декларация за трудова
злополука, Разпореждане №5104-27-2/28.01.2021 г., Решение №2153-27-14 от
08.03.2021 г. От представените по делото писмени доказателства, се установи,
че на 05.05.2019 г., при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е
претърпял травматично увреждане, изразяващо се в загуба на голяма част от
дисталната фаланга на третия пръст от лявата му ръка - травматична
ампутация на долна и средна трета на нокътната фаланга на трети пръст на
лява ръка. Няма спор, а се установява и от представените по делото болнични
листи, че в следствие на това нараняване, през периода от 07.05.2019 г. до
19.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност.
От представеното по делото заключение по извършената СМЕ, по отношение
на което съдът няма основание да се съмнява в правилността и обективността
му, се установи, че при прегледа на ищеца е установена травматична
ампутация на долната и средната трета на нокътната фаланга на трети пръст
на лявата ръка. ВЛ дава заключение, че увреждането може да бъде получено
при описаната от ищеца трудова злополука. В заключението е посочено, че
възстановителният период е траял около два месеца и половина, като е
налице временно леко затруднение на функцията на ръката в степента на
силата на захват и трайно ограничаване на свиването на дисталната фаланга
на трети пръст. ВЛ посочва, че невъзможно да се възстанови в първоначалния
(анатомичен) вид ампутираната част от дисталната фаланга на трети прът на
лява ръка, като в случаи, сходни на разглеждания /при напълно или частично
3
ампутирани крайници/ е възможно пациентите да се оплакват от така
наречените „фантомни болки“. Тези болки се появяват в областта на
липсващата част от крайника и могат да продължат дълго време. При допир
до ампутационния чукан много често пациентите изпитват неприятно
усещане или болка, като това се засилва при много ниски или високи
температури. В определени случаи, в зависимост от дейностите, които ще
бъдат изпълнявани, е възможно да се ограничи работоспособността на ищеца.
От събраните гласни доказателства, показанията на А.С., се установи,
че след злополуката ищецът изпитвал силни болки, като срещал затруднения
при ежедневните си дейности /обличане, връзване на обувки/. Същият
изпитвал страх и безпокойство относно бъдещите си способности пълноценно
да полага труд. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са
ясни, конкретни, вътрешно непротиворечиви, а от друга страна
кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства. От
заключението по приетата ССЕ, се установи, че считано за периода от
07.05.2019 г. до 19.07.2019 г. разликата между получаваното от ищеца брутно
трудово възнаграждение при ответника и получените обезщетения за
временна неработоспособност се равнява на сума от 329, 76 лева.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от
трудова злополука, причинили смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпване на
увреждането. Посочената норма установява общите предпоставки на
задължението на работодателя да обезщети работника или служителя за
претърпени от него вреди поради трудова злополука и професионална болест,
а именно настъпило увреждане на здравето или живота на работника или
служителя, причината за увреждането да е трудова злополука или
професионална болест и причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат, в настоящия случай- временната
неработоспособност. По делото безспорно бе установено, че е настъпила
злополука, която съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се
квалифицира като трудова, който факт е констатиран от съответното
длъжностно лице и по предвидения законов ред. Безспорно и с оглед на
установената фактическа обстановка, ищецът, в следствие на претърпяната от
него трудова злополука, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, настъпили в следствие на увреждането,
подлежащи на обезвреда съгласно нормата на чл.200, ал.3 от КТ. Ищецът е
претърпял болки и страдания и във връзка с лечението му, като по делото
безспорно се установи, че се е наложило да ползва отпуск, поради временна
неработоспособност за период от около два месеца и половина. На следващо
място, съдът съобрази факта, че злополуката е предизвикала трайно
осакатяване на ищеца, предвид настъпилата ампутация на част от пръста му.
От друга страна, с оглед данните по делото, стига до извода, че злополуката
4
се е отразила съществено и върху психическото и емоционално състояние на
ищеца. Безспорно настъпилата злополука е дала негативни отражения върху
психиката на ищеца, имайки предвид неговата възраст, съпоставена с
възможността и желанието му да полага пълноценно труд. Ето защо при
определяне размера, водейки се от разпоредбите на чл.212 от КТ, вр. с чл.52
от ЗЗД, съдът приема, че следва да се определи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по справедливост, в размер на 8 000.00 лева. За да
определи този размер съдът се съобрази и с икономическата обстановка в
страната.
В случая работодателят наведе доводи за намаляване на отговорността
му, излагайки твърдения, за съпричиняване от страна ищеца на вредите, тъй
като последният не е спазил установените правила и норми за безопасност на
труда. Съгласно текста на нормата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства /показанията на разпитаните по искане на
ответника свидетели/, не се установи по безспорен и категоричен каква е
причината за настъпване на злополуката, т.е. не се установи наличие на
някакво противоправно поведение от страна на ищеца, допринесло за
настъпване на вредите. Ето защо стига до извода, че ответникът не доказа
наличието на предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ- ищецът да е допринесъл
за настъпване на злополуката, като е допуснал груба небрежност. Според
правната теория и съдебната практика груба е небрежността тогава, когато
работникът не е положил грижата, която и най-небрежният бил положил. По
юридическото си съдържание грубата небрежност по ал.2 на чл.201 от КТ
съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/ по терминологията
на наказателното право. Твърденията на ответника, че при злополуката
ищецът не е спазил условията за безопасен труд са основани на
предположения. Нещо повече, по делото се установи, че към датата на
злополуката работодателят не е извършил обстойно разследване на
злополуката, напротив- извършил е действия с цел укриването й /за
последното съдът се съобрази със събраните по делото писмени
доказателства- ДП №1155/2019 г. по описа на РУ Шумен и събраните, в полза
на ищеца гласни доказателства/. Ето защо счита, че в случая не се установи
виновно поведение от страна на ищеца, което да доведе намаляване риска на
работодателя.
Поради изложеното намира, че главният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сума в размер
на 8 000.00 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се отхвърли,
поради неоснователност. Следва да бъде уважена, в пълен размер /329, 76
лева/ и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
тъй като от заключението по приетата, без възражения от страните ССЕ, се
установи размерът на пропусната от ищеца полза за периода, през който е бил
в отпуск, поради временна неработоспособност.
5
Върху така определените обезщетения, на основание чл.86, вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
считано от деня на увреждането за иска за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди /05.05.2019 г./, а за претенцията
за обезвреда на претърпените имуществени вреди- считано от 05.08.2019 г.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати държавна такса съразмерно с уважените искове
общо в размер на 370.00 лева, както и направените разноски за
възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, в размер на 270,
23 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 135, 12 лева, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сума в размер на 116, 80 лева, представляваща извършените по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597,
при Община Шумен, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от директора на Е.Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на МЮСТ. М. Ш.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв. П.Х. от ШАК, следните
суми: 8 000.00 (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала
на 05.05.2019 г. в гр. Шумен, подробно описана в молбата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2019 г.; 329, 76 лева
(триста двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропусната от ищеца полза вследствие на трудова злополука, настъпила на
05.05.2019 г., изразяваща се в разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението,
което е получил за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 05.08.2019 г. до окончателното заплащане на
главницата, както и да му заплати сумата от 135, 12 лева /сто тридесет и пет
лева и дванадесет стотинки/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, Булстат: 0009317210597,
при Община Шумен, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от директора на Е.Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените
искове, в размер на 370.00 лева /триста и седемдесет лева/, както и
направените разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите
експертизи, в размер на 270, 23 лева /двеста и седемдесет лева и двадесет и
три стотинки/.
ОСЪЖДА МЮСТ. М. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
чрез адв. П.Х. от ШАК, ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Чистота“,
Булстат: 0009317210597, при Община Шумен, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от директора на Е.Ц.Ц., сумата от 116, 80
лева /сто и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7