Р Е Ш Е Н И Е
№
140/29.10.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври 2019г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар: Стела Гюмлиева и с участието
на прокурора: Димитринка Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия
В. Стоянова КАНД № 138 по описа за 2019 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд
№ 34/2019г. е образувано по жалба на "**" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „*“, ул. * представлявано от главния изпълнителен директор Д.Д., против Решение №
68/29.07.2019г. по анд № 51/2019г. по описа на
Районен съд Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 152 от
25.10.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/, с
което на основание чл. 53 ал. 1, във вр. с чл. 83 ал.
1 от ЗАНН, във вр. чл. 105в, вр.
чл.106 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, във вр. чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност на "**" ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че мерките /система за физическа защита/ по смисъла на пар. 1, т. 10 от Наредба № 6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, по силата на сочената за нарушена
разпоредба на чл. 10 ал. 3 от наредбата се отнасят за пощенската служба като
цяло и не може да се приложи за отделно гише. В този смисъл се излагат доводи
за несъставомерност по чл. 10 ал. 3 от Наредбата.
Счита, че разпоредбата изисква да не е изпълнено задължението за оборудване с
физическа защита до пощенската служба
като цяло, а не до отделно гише. Намира,
че пощенска станция с. К. е оборудвана със система за физическа защита. Прави
се искане оспореното решение да бъде отменено, като се отмени НП.
В съдебно заседание касаторът „**" ЕАД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касацията -КРС не
изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената
касационна жалба.
Участващия по делото прокурор от ЯОП
счита, че жалбата е неоснователна и моли
оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Намира решението на ТРС за правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение № 68/29.07.2019г. по анд № 51/2019г.
по описа на Районен съд Тополовград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 152 от 25.10.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране
на съобщенията/КРС/, с което на основание чл. 53 ал. 1, във вр.
с чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 105в, вр. чл.106 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, във вр. чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност на "**" ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
За да постанови своя съдебен акт ТРС
е приел за установено от фактическа
страна, че на 14. 06. 2018г. е била
извършена проверка от служители на Комисията за регулиране на съобщенията, за
която е съставен констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието
на офис-мениджъра на ПС-Тополовград. При проверката е констатирано, че в ПС –
с. К., трета категория обект се осъществяват парични дейности и се приемат и
предават ценни пратки, и се намира в сградата на БТК на втория етаж, като се
състои от една стая, има решетки на входната врата и на прозореца, име гише с
физическа защита, което не се ползва.
Няма виедонаблюдение, СОТ, паник
бутон. Установено е още, че процесната пощенска станция е от тези, в които се извършват
парични дейности, в които паричните средства са в наличност до 20 000
лева.
С оглед констатираното бил съставен АУАН № П-283 от 07. 09. 2018г.,
за това, че към 14.06.2018г. „**“ ЕАД не е оборудвало със система за физическа
защита гише, в което се извършват парични дейности, находящо
се в помещение на ПС, с. К.. Изрично е записано, че гишето има метални решетки,
т.е. има само физическа бариера и не са налице другите елементи на физическа
защита по см. на пар. 1, т. 10 от ДР на Наредба № 6,
с което е нарушен чл. 105в от ЗПУ, във вр. с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 6, въз основа на който на 25.10.2018 г., при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, е издадено обжалваното НП № 152.
При така установена
фактическа обстановка ТРС е приел, че НП е законосъобразно от процесуално правна
страна, като издадено от компетентен
орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
при спазване формата и редът на издаването му и съдържащо всички
реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, включително и точно и ясно фактическо и юридическо описание
на нарушението. От материално правна страна първоинстанционния
съд е приел за безспорно установено, че с бездействието си касатора
в настоящото производство е извършил вмененото му нарушение.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства,
надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за
спорното право и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат
изцяло от настоящата инстанция, която счита за ненужно да ги преповтаря.
С оглед разпоредбата на чл. 218, ал.1
от АПК при осъществяване на касационната проверка, касационната инстанция
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В тази връзка следва да
се посочи, че ЯАС не споделя основния довод в жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон от страна на ТРС при постановяване на оспореното
решение. Видно е, че касаторът
е санкциониран за неизпълнение на свое задължение регламентирано в подзаконов
нормативен акт, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на
посоченото в наказателното постановление основание.
Правилно районният съд е приел,
че за нарушението по чл.10, ал.3 от
Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като
посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ. Безспорно
е, че тази процесната
наредба се прилага по отношение на "**" ЕАД, тъй като тя намира
приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски
услуги на територията на Република България, съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата,
какъвто пощенски оператор е и процесното дружество,
съгласно представените по делото индивидуални лицензии за извършване на
универсална пощенска услуга на територията на Р България. Обоснован е и изводът
на районния съд, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.3 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се оборудват със система за физическа защита.
Съгласно представения списък на
пощенските станции трета категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив
"**" ЕАД, процесната пощенска станция в с. К.,
е включена в него, като определената й категория е трета. Съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен Изпълнителен Директор на "**" ЕАД
обектите втора категория са тези, в които се извършват парични дейности, и в
които паричните средства в наличност са до 20 000 лева. В тази връзка, правилен е
изводът на районния съд, че след като „**“ ЕАД е определил процесните
гишета на тази пощенска служба като такива по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а
именно извършващи парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и
след като се установява, че такива дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.3 от
Наредбата, а именно задължително да се оборудват със система за физическа
защита. За изпълнението на това задължение липсват доказателства по делото.
По изложените съображения, ЯАС
намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва
да бъде уважавана.
Решението на
Ямболския районен съд е валидно, като постановено от законен състав,
допустимо и в съответствие с материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/29.07.2019г. по анд № 51/2019г. по описа на Районен съд Тополовград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/не се чете
2. /п/не се чете