Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260087
Година 31.03.2022 Град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение,
ХІХ състав,
На двадесет и трети
март Година две хиляди двадесет и втора,
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар БОРЯНА
КОСТАНЕВА
като разгледа докладваното
от съдията търговско дело номер 170 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искова по реда на чл.694
ал.2 т.1 ТЗ, чл.69 ЗООС и чл.105 от ДОПК във вр. с чл.42 ЗДДФЛ.
Ищецът НАП София иска от съда да признае
за установено по отношение на ответниците „КРАСИКАПЛАСТ“ АД в несъстоятелност
ЕИК ********* гр.Асеновград и К.П.И. в качеството на ПОСТОЯНЕН СИНДИК на
„КРАСИКАПЛАСТ“ АД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Асеновград съществуване на
публични държавни вземания от несъстоятелния длъжник в размер на 12 924лв.
главница за периода 01.03.2019г. – 31.08.2020г., и 1 133.54лв. законни
лихви, общо 14 057.54лв., представляващо текуща месечна имуществена
санкция, начислена на основание Заповед/Текуща месечна санкция № И – 7 – 128
-1/30.03.2005г. на РИОСВ – Пловдив, както и вземане в размер на 56.30 лв.
главница и 4.91лв. лихви към 05.11.2020г., представляващо данък върху доходите
на физически лица за ноември 2019г. по подадена Декларация обр. 6 вх. №
160021911214548.
Твърди, че с молба от 23.11.2020г. предявява пред съда по
несъстоятелност на ответното юридическо лице публични вземания за данъци,
такси, задължителни осигурителни вноски и имуществени санкции в общ размер на
77 831.61лв. главници и лихви, включително процесните две вземания за
имуществена санкция и данък. На 04.12.2020г. в ТР е обявен списък на
допълнително предявени приети и неприети от синдика вземания като вземанията на
НАП са приети само в размер на 3 039.12лв. Процесните вземания не са приети.
НАП депозира възражение от 11.12.2020г., което е разгледано от съда по
несъстоятелност с Определение № 260347 от 22.02.2021г. по т.д.н. № 676/2011г.
на ПОС. Съдът е уважил частично възраженията на НАП като за процесните вземания
възраженията са отхвърлени и списъкът на предявени неприети вземания за тях е
одобрен.
Твърди, че вземанията му съществуват. Със Заповед/Текуща
месечна санкция от 30.03.2005г. на РИОСВ Пловдив, на основание чл.69 ал.1 от
ЗООС, на ответното дуржество е наложена текуща месечна санкция за изпускане във
водоприемника – напоителен канал, на отпадъчни производствени води, надвишаващи
пределно допустимите концентрации на показатели БПК 5 и нитритен азот, считано
от 10.02.2005г. по Наредба № 7 ДВ бр.96/1986г. Заповедта е обжалвана и е образувано
нахд № 243/2005г. на РС Асеновград. В първоинстанционното производство
заповедта е отменена, но при обжалване, с Решение № 255 от 15.03.2006г. на ОС
Пловдив решението на АРС е отменено и заповедта е влязла в сила на 15.03.2006г.
Позовава се на чл.69в от ЗООС, според който при временно
или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането и замърсяването на
околната среда над допустимите норми, санкционираното лице може да подаде
мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал заповедта.
*** може да спре санкцията, когато въз основа на съставен протокол се установи,
че дейността, предизвикала увреждане или замърсяване на околната среда, е
спряна. Наложената санкция се спира от датата на получаване на молбата от
компетентния орган. Твърди, че ответното дружество не е депозирало такава
молба, поради което няма инициирано спиране на текущата месечна имуществена
санкция и тя се начислява и дължи.
За претендирания данък твърди, че е изчислен въз основа
подадена Декларация обр.6 и не е погасен.
За двете вземания претендира и начислена законна лихва за
забава на публични задължения от датата на изискуемостта им.
Ангажира доказателства, претендира разноски, включително
юрисконсулско възнаграждение.
Несъстоятелният длъжник не признава исковете по основание и
размер. Възразява, че Определение № 260347 от 22.02.2021г. по т.д.н. №
676/2011г. на ПОС е нищожно като постановено извън пределите на
правораздавателната власт по несъстоятелността. На стоновище е, че вземания по
реда на чл.688 ал.3 от ТЗ могат да се предяват и да се разглеждат от съда по
реда на чл.690 и чл.692 от ТЗ, само ако са възникнали след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, но до датата на утвърждаване
на оздравителен план, респективно до датата на решението по чл.711 от ТЗ за
обявяването му в несъстоятелност. След датата на това решение законодателят не
е уредил правна възможност и ред, по който могат да се предявават и разглеждат
вземания, а процесните вземания на НАП са предявени след решението по чл.711 от ТЗ, което е от 29.08.2013г. Поради това съдът не е разполагат със законово
уредени правомощия да се произнася по вземанията и постановеният от него
съдебен акт е нищожен като такъв извън пределите на правораздавателната му
власт в производтвото по несъстоятелност.
Синдикът също не признава исковете по основание и размер. Възразява, че
посоченото в заповедта противоправно поведение изисква осъществяване на дейност
от несъстоятелното дружеството, каквато в периода от 01.03.2019г. до
31.08.2020г. е преустановена. Поради налагане на санкцията на недействащо
предприятие същата не се дължи.
Възразява, че санкция не може да се налага за бъдещи действия и
бездействия, а само за осъществени фактически състави на административни
нарушения, каквито липсват.
Позовава се на публичност и общоизвествот на вписаните и обявени
обстоятелства в ТР по партидата на длъжника, съгласно ЗТРРЮЛНЦ, където са
вписани и са общодостъпни решенията на съда по несъстоятелност както за
откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, така и за
обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, поради което не се изисква подаване на
нарочна молба до министъра за обстоятелството, че дейността, предизвикваща
увреждането или замърсяването на околната среда, е спряна. Твърди, че след като
несъстоятелното дружество не работи, то не изпуска замърсени води и няма
основание да търпи текуща месечна санкция.
Възразява, че главницата и лихвата за имуществената санкция е погасена
по давност.
За вземането за данък върху доходите на физическите лица възразява, че
е погасено чрез плащане на 05.12.2020г., поради което сумите не се дължат.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе
предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От справката в ТР се установява, че ответното дружество е с
открито производство по несъстоятелност с Решение № 84 от 28.02.2013г. и е
обявено в несъстоятелност с Решение № 413 от 29.08.2013г., и двете по т.д.н. №
676/2011 на ОС Пловдив. Вписаният синдик е К.И..
На 04.12.2020г. са обявени списъци на предявени приети и
неприети вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ като тук заявените вземания на НАП в
размер на 14 057.54лв. главница и лихви имуществена санкция и 61.21лв.
данък доходи физически лица за ноември 2019г. главница и лихви са включени в
списък на неприети вземания. На 24.02.2021г. е обявено Определение на съда по
несъстоятелността по чл.692 от ТЗ, с което възраженията на НАП за процесните
вземания са отхвърлени и списъкът на неприети вземания в тази част е одобрен.
Исковата молба е подадена чрез куриер на 10.03.2021г., което е в двуседмичния
срок по чл.694 от ТЗ, поради което преклузивният срок е спазен. Исковата молба
изхожда от кредитор с предявено и неприето вземане, чието възражение не е уважено
от съда.
Както в производството по несъстоятелност при предявяване
на вземанията, така и в настоящото исково производство, ищецът обосновава
претенциите си чрез представяне на
Заповед № И – 7 – 128 – 1 от 30.03.2005г. на Директора на Регионална инспекция
по околна среда и водите гр.Пловдив, обжалвана по съдебен пред, потвърдена, с
която на юридическото лице „Химик“ АД – старото фирмено наименование на
ответника „Красикапласт“ АД, е наложено текуща месечна санкция в размер на 718
лв. за изпускане във водоприемника – напоителен канал, на отпадъчни
производствени води, надвишаващи пределно – допустимите концентрации по Наредба
№ 7, по показатели БПК 5 и нитратен азот, считано от 10.02.2005г. Сумите на
наложената санкции следва да се привеждат до 10 – то число на всеки следващ
месец по посочена в заповедта банкова сметка на РИОСВ гр. Пловдив. Заповедта е
обожалване пред съда като с влязло в законна сила на 15.03.2006г. решение на
Окръжен съд Пловдив е потвърдена.
Представена е декларация обр.6 за данни за дължими вноски
за данък по чл.42 ЗДДФЛ за м.11.2019г., подадена на 23.12.2019г., според която
декларация за м.11/2019г. авансово удържания данък по чл.42 от ЗДДФЛ е в размер
на 60 лв., платен на 30.11.2019г.
За размера на вземанията ищецът е представил Справка за
размера на публичните вземания срещу Красикапласт АД в нес. на лист 21,
посочваща главници и лихви така, както се търсят по исковата молба.
За възражението си, че авансовият данък за м.11.2019г. по
подадената декларация обр.6 е платен, синдикът представя Платежно нареждане –
л.54, с поставен печат на УниКредит Булбанк – филиал Пловдив от 05.12.2019г. за
сума 60лв. данъци и други приходи за центларен бюджет, наредени по сметка на ТД
на НАП Пловдив.
От изслушаното заключение по ССчЕ на в.л. М.М., изготвено
компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, след запознаване и оглед
както на материалите по делото, така и на тези в НАП и РИОСВ Пловдив, което
съдът кредитира, се потвържава, че РИОСВ Пловдив е издала само Заповед № И – 7
– 128 – 1 от 30.03.2005г. за наложена текуща месечна санкция в размер на 718лв.
месечно. Месечно начисляване на имуществената санкция и размера на законната
лихва върху публични вземания за исковия период от 10.04.2019г. до 10.09.2020г.
е извършено чрез изчисления от в.л. М. в заключението като размерите са тези,
посочени в исковата молба за главница и лихва по ДОПК. При РИОСВ Пловдив по
преписката вещото лице не е констатирало постъпване на молба от името на санкционираното дружество за
прекратена дейност. Вещото лице не е констатирало и друг акт, който да
установява размера на просрочените задължения за неплатена санкция от длъжника,
освен заповедта и справка за просрочени вземания и задължения към 28.02.2022г.
Относно вземането за авансово дължим данък по чл.42 ЗДДФЛ за
м.11.2019г. вещото лице М. установява, че НАП претендира 56.30лв. главница,
върху която сума лихвата за периода от 25.12.2019г. до 05.11.2020г. е 4.91лв.,
а до 24.11.2021г. е 10.89лв.
Справката на НАП за задължения на задълженото лице към
14.11.2019г. посочва дължим остатък от главницата 53.30лв. и лихва 10.88лв.,
констатира в.л. М.. Според представеното платежно нареждане от 05.12.2019г. за
платени 60лв. за данъци и други приходи за централния бюджет за м.11.2019г.,
сумата е преведена по сметка на ТД на НАП Пловдив за приходи за данъци и други
задължения за централен бюджет. Справката на НАП не съдържа информация и от нея
вещото лице не установява как е осчетоводена получената сума от 60лв., какви по
вид и размер данъчни задължения са погасени с така постъпилите пари.
При така установени факти исковете са
недоказани и оттук неоснователни по следните правни съображения:
И двете вземания на НАП са публични
вземания, като първото е за наложена имуществена санкция и забава при плащането
му в размер на лихва за забала, която се начислява върху публични вземания, а
второто е за авансова вноска за данък доход на физическо лице за ноември 2019г.
и пак лихва за забавено публично вземане.
Първото вземане е публично вземане по
силата на чл.162 ал.2 т.2 от ДОПК във вр. с чл. 69 ЗООС в редакцията му на ДВ
бр. 77/2005г. и представлява текуща санкция, която се установява по основание и
размер по реда на ЗООС. Представеният акт за налагането на имуществената
санкция – заповед на директора на РИОСВ Пловдив, е бил обект на съдебен
контрол, потвърден е, влязъл е в сила, поради което с него се доказва
възникването на текуща месечна имуществена санкция. В заповедта е посочен
месечния размер, падеж за плащането й, банкова сметка, ***. Този акт обаче не
установява размера на неплатените на падеж и дължими санкции от ответника, нито
лихвата върху тези неплатени санкции, а само основанието за начисляване.
Съгласно чл.72а от ЗООС, невнесените в срок глоби и санкции по този закон, се
събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от НАП по реда на ДОПК като
*** или оправомощено от него лице издава
акт за установяване на публичното държавно вземане по ал.1 на чл.72а от ЗООС,
съгласно ал.2 на чл.72а от ЗООС. Т.е. фактът, че санкцията не е платена – в
случая на посочения падеж 10 – то число на всеки следващ месец, по посочената в
заповедта за налагането й банкова сметка, се установява с акт на *** или
правомощено от него лице, като с този акт се установя и размера на невнесената
санкция и дължимите лихви. Актът по чл.72а ал.2 от ЗООС е правното основание да
се пристъпи въз основа на него към принудително изпълнение по чл.163 от ДОПК от
публичния изпълнител, защото той представлява изпълнителното основание по
смисъла на чл.165 от ДОПК, указващ, че събирането на държавните и общинските
публични вземания се извършва въз основа
на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В случая, тъй като
длъжникът е с открито производство по несъстоятелност, принудителното събиране
става в производството по несъстоятелност, където се предявява вземането от
НАП, но то трябва да стане пак въз основа на влязъл в сила акт за установяване
на съответното публично вземане.
Ищецът нито твърди, нито по делото се събират
доказателства, че компетентният орган по чл.72а ал.2 от ЗООС е издал акт за
установяване на публичното държавно вземане невнесена санкция и лихвата върху
нея за исковия период. Справката на в.л. М. в РИОСВ Пловдив по преписката на
ответното несъстоятелно дружество също не констатира издаването на такъв акт.
Изводът е, че заявените публични вземания в размер на 12 924лв. главница
санкци и 1 135.54лв. лихви не са установени с акт на компетентния орган по
чл.72а ал.2 във вр. с ал.1 от ЗООС и чл.165 от ДОПК, поради което ищецът не
доказва, че има изискуеми вземания за санкции по ЗООС и лихви, поради което не
доказва съществуването на вземането си в тази част.
Възраженията на синдика за погасяване на вземането за
санкция по давност и несъществуването му, защото предприятието е с прекратена
от съда по несъстоятелност дейност с решението по чл.711 от ТЗ, следва да се
разгледат само ако ищецът бе доказал, че има публично вземане по ЗООС от
ответника, което той не стори, защото за исковите суми няма издаден акт за
установяване на публичнто вземане по реда и условията на чл.72а от ЗООС.
Авансово дължимият данък по ЗДДФЛ се установява чрез
подаване на представената декларация
обр. 6 за месец ноември 2019г., съгласно чл.105 от ДОПК и чл.42 от ЗДДФЛ. В
тази декларация като дължим данък е посочена вноска от 60лв. и заплащането й в
законовия срок се доказва от приложеното платежно нареждане от 05.12.2019г. и
заключението на в.л. М.. Фактът, че при НАП вноската от 60лв. не може да се
установи за погасяване на какви задължения е отнесена не опровергава факта на
плащане. Вещото лице посочва в заключението, че сумата е получена при НАП.
Оттук задължение на НАП е осчетоводяване й, а не на данъчно – задълженото лице.
Претенцията на НАП за сума в по – малък размер не е обосновано с акт и
процедура по чл.106 от ДОПК. Следователно ответникът доказва, че в срок е
платил размера на декларираната вноска за авансово дължим данък доход физическо
лице за ноември 2019г., което плащане е основание за погасяване на задължението
и го е погасило по силата на чл.168 т.1 от ДОПК.
Горното мотивира съда да отхвърли като неоснователни
заявените искове за съществувасне на публични вземания, поради което същият
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ искове на НАП гр.София,
бул. „Княз Дондуков“ № 52, за признаване за установено по отношение на
ответниците „КРАСИКАПЛАСТ“ АД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Асеновград, ул. „Заводска“ № 1, и К.П.И. в качеството на
ПОСТОЯНЕН СИНДИК на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД в несъстоятелност ЕИК *********
гр.Асеновград, със служебен адрес на синдика ******, съществуването на публични
държавни вземания от несъстоятелния длъжник в размер на 12 924лв. главница
за периода 01.03.2019г. – 31.08.2020г., и 1 133.54лв. законни лихви, общо
14 057.54лв., представляващо текуща месечна имуществена санкция, начислена
на основание Заповед/Текуща месечна санкция № И – 7 – 128 -1/30.03.2005г. на
РИОСВ – Пловдив, както и вземане в размер на 56.30 лв. главница и 4.91лв. лихви
към 05.11.2020г., представляващо данък върху доходите на физически лица за
ноември 2019г. по подадена Декларация обр. 6 вх. № 160021911214548.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.
Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: