Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 118/15.03.2021
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 115 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно –
наказателно производство е Решение от 21.12.2020 г. по АНД № 271 по описа за 2020г.
на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено
наказателно постановление № 432 от 16.06.2020г. издадено от Директора на РДГ –
Берковица, упълномощен със Заповед №РД-49-199/16.05.2011год. на МЗХГ, с което на Н.Г.Н. с ЕГН * ***, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00лева /триста/, на основание чл.257, ал.1, т.2
във вр. чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите /ЗГ/.
Касационният жалбоподател Н.Г.Н. ***, твърди, че
решението на въззивния съд е неправилно поради съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като сочи, че не е
извършил вмененото му административно нарушение. Моли за отмяна решението на
въззивния съд и на издаденото НП. В съдебно заседание редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответника по касационната жалба Директора на РДГ –
Берковица, не се е възползвал от процесуалното си право на отговор по
касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от надлежно
упълномощения юрисконсулт Г*** Г*** , която оспорва жалбата, намира същата за
неоснователна, като излага подробни доводи в подкрепа на постановеното въззивно
решение. Моли за потвърждаване решението на въззивния съд, като правилно и
законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, като излага
конкретни мотиви в тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Административно наказателната отговорност е
вменена на Н.Г.Н., за това че като лице
упражняващо лесовъдска практика е експедирал 13,00 пл.куб.м. дърва за огрев по
позволително за сеч №538912 от 11.01.2020г., като същото е за 4,00 пл. куб.м.
дърва за огрев. Нарушението е извършено за периода от 14.01.2020год. до 20.05.2020г.
и е открито на 20.05.2020год. в имот с идентификатор №30301.113.347, отдел 52,
подотдел „ш“ в землището на с.З*** , общ.Берковица, обл.Монтана, горска
територия собственост на физическо лице.
Въз основа на гласните и
писмени доказателствени средства, въззивния съд е приел, че издаденото НП е
законосъобразно, като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност събраните
гласни доказателства. Дал е вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля
по АУАН, които кореспондират със съставения Констативен протокол серия А00
№142232 от 20.05.2020год. в присъствието на касатора, които протокол не е
оспорен. Наред с това настоящия съдебен състав споделя мотивите на въззивния
съд, че административното нарушение е безспорно установено от обективна и
субективна страна при форма на вина пряк умисъл от страна на касатора, тъй като
същия се е намирал на мястото на извършване на деянието.
Видно от приложеното по
делото позволително за сеч №538912 от 11.01.2020год., дърветата са описани
конкретно по дървесен вид и куб.м., както следва: келяв габър – 4,00 куб.м. както
и очаквания добив лежаща маса 4,00 плътни куб.метра, поради което и изложените
от касатора доводи в касационната жалба – свързани с вида и количеството
дървесина, са опровергани от този официален документ ползващ се с обвързваща
материална доказателствена сила, неоспорен от страните в производството. Развитите доводи в обратната насока от касатора, са
неоснователни и не се възприемат от настоящата инстанция. По същество касатора
дори не отрича, че са отсечени 13,00 пл.куб.м. дърва за огрев, като
твърди, че същите са били от вида келяв
габър, които пречи на развитието на гората.
Съгласно разпоредбата на чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на
дървесина, са длъжни да, секат само определените и отбелязани за сеч дървета,
като в чл.45, ал.1 от Наредба
№ 8 от 5.08.2011г. сечите в горите се
провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми,
ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари. Именно
експедирането на значително повече дърва за огрев от страна на касатора е
довело и до издаване на документ - позволително за сеч в нарушение на ЗГ.
Следва изцяло да се
споделят и останалите изчерпателни доводи на въззивния съд, които са му дали
основание да потвърди наложеното административно наказание, без да е необходимо
да се повтарят отново в мотивите на настоящето съдебно решение вкл. и с
препращане към мотивите на районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал. 2
предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН.
При реализиране на
административно наказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане
на административно наказание, противно на твърденията, поддържани от
жалбоподателя.
Предвид изложеното,
касационният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
постановено при спазване на процесуалния и материалния закон.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не
бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК.
С оглед
изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд -
Берковица следва да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от
21.12.2020 г. по АНД № 271 по описа за 2020г. на Районен съд – Берковица, с
което е потвърдено наказателно постановление № 432 от 16.06.2020г. издадено от
Директора на РДГ – Берковица.
.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: