О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
11.09.2020г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 11 септември 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело №
429 по описа за 2020 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на
исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по отношение на предмета на спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото да отговори на поставените въпроси в исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебна-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото да отговори на поставените въпроси в исковата молба.
На
основание чл.190 от ГПК следва да задължи „Техем Сървисис“ ЕООД да представи по
делото всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в
топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от
които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури
от „Топлофикация - София“ ЕАД суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за
топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период и които са
необходими за доказване факта на доставка и потребление на ТЕ в имота на ответника В.С.Д..
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
Следва да бъде
указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение
съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим от
горното, на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- СОФИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че В.С.Д., в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот, бил клиент на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащали цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били клиенти на ТЕ и
за тях важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Същите били разделно отговорни за задълженията си към
"Топлофикация София" ЕАД. Съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г.,
изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и
доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр.
15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в
сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и
доп., бр. 59 от 05.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент” бил клиент, който
купувал електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” било
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използвало
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при
публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ
- „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане
на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислявала лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявали в
случай че клиентът изпаднел в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума
и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху
дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено, че клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г. „Топлофикация
София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г. (влизането
в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответникът, видно от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № 128547 използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, като не погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ
(чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирало
топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от
„Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем Сървисис” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004
г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007 г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, във
връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се
добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът
от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започнело от най - старото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В.С.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1439,57
лева, от които 1273,56 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, 56,91 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., както и суми за дялово разпределение
93,49 лева- главница за периода от 05.2016г. до 04.2018г. и мораторна лихва в
размер на 15,61 лева за периода от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., като
претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът заявява в случай, че в първото по делото
заседание не се явят моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба и представените доказателства. Моли за възможност за
изразяване на становище в случай, че ответника представи нови доказателства.
Моли съда да им присъди направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Моли съда при наличие на предпоставки по чл. 238,
ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Заявява съгласие да им бъдат изпращани съобщения
на следния електронен адрес: ***@*****.**.
Ищецът представя и следната банкова сметка:
*** „КРАСНО СЕЛО“
IBAN: ***: SOMBBGSF
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника
В.С.Д., с който заявява, че бил предявен осъдителен
иск по чл.153, ал.1 от ЗЕ във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗЕ и чл.31, ал.1 и
чл.ЗЗ от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника, като „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - в
качеството си на собственик на топлоснабден имот - Апартамент № 29, находящ се
в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9, с абонатен № 128547, да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 1439,57 лева, представляваща: 1273,56 лева -
неизплатени задължения за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане на вземането; 56,91
лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата
за главница, считано от 15.09.2017г. до 15.10.2018г.; 93,49 лева - дялово
разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница; 15,61 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата за
главница, считано от 15.09.2017г. до 15.10.2018г.; както и направените по
делото разноски.
Счита
предявените искове за недопустими, поради липсата на пасивна процесуална
легитимация на ответника.
Ищецът
обосновавал отговорността на ответника с качеството му на „клиент на топлинна
енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - като собственик на топлоснабден имот -
Апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9. Правото на
собственост на ответника върху имота се твърдяло от ищеца с приложеното към
исковата молба съдебно решение от 06.11.2013г., постановено по гр.д. №
14044/2012г. на Софийски градски съд. Със същото, по отношение на „СИБАНК“ АД
бил обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД сключения между В.С.Д.
от една страна като дарител, и от друга страна като надарени Стефан Валентинов Д.
и Ива Валентинова Дриндолова, договор за дарение на недвижим имот от
01.12.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело №
474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на НК, по силата на който
дарителят дарявал на малолетните си деца Апартамент № 29 в гр.София,
ж.к.Стрелбище, бл.16, ет.9. Решението било влязло в сила на 11.01.2016г.
Съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014г. по тълк.д. № 5/201 Зг. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
Павловият иск бил облигационен, а не вещен иск. Увреждащата сделка оставала
действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката била
недействителна, т.е. считала се за нестанала, само по отношение на
кредитора-ищец. От това следвало, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД нямало
вещно правно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излизало
от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск,
кредиторът-ищец по паричното вземане получавал възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то преминало в патримониума на трето лице.
В процесния
случай, нямало данни за успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД срещу същата сделка
и от ищеца по настоящото производство, поради което и с оглед на посочената
съдебна практика, следвало да се приеме, че спрямо него, както и спрямо всички
останали трети лица, прехвърлителната сделка - договор за дарение на недвижим
имот от 01.12.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело
№ 474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на НК, била валидна.
Имуществото, предмет на сделката - Апартамент № 29 в гр. София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9,
преминало в патримониума на третите лица-приобретатели от датата на нотариалния
акт - 01.12.2009г. и респективно същите, а не прехвърлителят, следвало да бъдат
надлежните ответници по иска/исковете, произтичащи от собствеността и
ползването на недвижимия имот след тази дата.
Моли съда да прекрати производството по
делото.
Счита предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД:
Съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В процесния случай, съгласно чл.31 от ОУ на ищеца, топлинната енергия се заплащала
на ежемесечни вноски по един от следните начини: 1. на 11 равни
ежемесечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски определени
по прогнозна консумация на сградата и една изравнителна вноска; 3. на реална
месечна консумация. Следователно, вземанията на ищеца за топлинна енергия били
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и същите се
погасявали с изтичане на кратката 3-годишна давност.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността
почвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. В процесния
случай, с разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ на ищеца, клиентите му били
задължени да заплащат ежемесечните дължими суми за топлинна енергия „в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят“. Следователно, изискуемостта на
задълженията за заплащане на топлинна енергия настъпвало на 15-то число на
втория месец, следващ месеца на потреблението.
Ищецът заявил по съдебен ред вземания си с
искова молба с вх.№ 2935 от 29.01.2020г. С оглед разпоредбите на чл.111, б.“в“
и чл.114, ал.1 от ЗЗД и действащите през периода ОУ, счита заявените вземания
за главница, чиято изискуемост настъпила преди 29.01.2017г. за погасени по
давност. Ето защо прави възражение за изтекла давност по отношение на тези
искови претенции.
Моли съда, в случай че намери исковете за
допустими, да се произнесе с решение, с което да отхвърли тази част от същите,
по отношение, на които бил изтекъл срока по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл. чл.153, ал.1 вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. В това производство ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че процесният имот
в гр.София е собствен на ответника, намира се в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, както и че през
процесния период м.06.2016г.-м.04.2018г. е бил топлофициран; че между страните
е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период и
начина на извършване на дялово разпределение, както и дела на ответника
съответно потребената топлоенергия в претендираното количество и стойности през
исковия период: за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация
и/или за битово горещо водоснабдяване.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Молба за вписване на възбрана с вх. № 61936; Решение
от 06.11.2013г.; Нотариален акт № 96, том III, рег. № 40011, дело № 474 от 2009г.; Искова
молба с вх. Рег. № 54190; Удостоверение с изх. № 68-00-691/6/03.06.2014г.;
Договор № 2369/18.06.2002г.; Протокол от
общо събрание на етажна собственост; Съобщение към Фактура № **********;
Съобщение към Фактура № **********; Удостоверение с изх. №
20191125113506/25.11.2019г.; Договор № У-144/29.07.2015г.; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД;
ПРИЛАГА към делото
б.б. за платена държавна такса и пълномощно на юриск. К.П..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице Димитър Димитров, който след като
се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е
необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Даниела
Демирева - Гюрова, която след като се запознае с материалите
по делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да даде
своето заключение, като отговори на въпросите посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА „Техем Сървисис“ ЕООД да представи по
делото всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в
топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от
които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури
от „Топлофикация - София“ ЕАД суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за
топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период и които са
необходими за доказване факта на доставка и потребление на ТЕ в имота на ответника В.С.Д..
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 13.10.2020г.
от 09.50ч., за която
дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на депозитите.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от
отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: