№ 4262
гр. Варна, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502145 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Б. П. Б., чрез процесуален
представител адв. М. Н., срещу Решение № 2322/13.07.2022г. по гр.д. № 214821/2021 по
описа на PC – Варна, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. М. Б.
следните суми: 1.) сумата от 2000 лева по договор за заем от 11.10.2017год., 2.)3000 лева по
договор за заем от м. март 2018г.; 3.) 1000 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 4.) 800
лева по договор за заем от м. май 2018г.; 5.) 1500 лева по договор за заем от 26.05.2018г.; 6.)
1800 лева по договор за заем от м. юли 2018г, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата
съдебно-деловодни разноски в размер на 1313.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът изразява становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при погрешен анализ на събраните в хода на производството
доказателства, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че събраните доказателства не доказват по категоричен начин
сключването на договори за заем между ищцата и ответника, кога са сключени твърдяните
договори; предаване от ищцата и получаване от ответника на претендираните суми и поето
ли е задължение от ответника да върне на ищцата тези суми. Първоинстанционният съд
неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се налага
изводът, че ищецът чрез събраните гласни доказателства установи предаване на ответника
на част от претендираната сума - 10000 лева, срещу поето от последния задължение да му ги
върне, което обуславя наличието на твърдяните сключени помежду им неформални
договори за заем. Неправилно съдът приел още, че показанията на водения от ищцовата
страна свидетел са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, отразяват негови
лични възприятия относно предаването на процесиите суми и като цяло трайните му
впечатления от съвместния живот на страните, с които е живеел в едно жилище.
Въззивникът оспорил, че на 11.10.2017г. ищцата му е предоставила в заем сумата в размер
на 2000 лева за покупка на лек автомобил на името на баща му, като представил договор за
покупко-продажба, установяващ, че автомобилът бил закупен на името на сина на ищцата
Михаил Христов за сумата от 800 лева, като били заплатени и такси по прехвърлянето на
автомобила и за пътни разходи. Оспорени също били и твърденията за предоставянето на
1
другите претендирани суми, като същите били опровергани от водения от него свидетел. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне
на исковете с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ц. М. Б., чрез адв. З. С., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва като изцяло неоснователни
доводите, изложени във въззивната жалба, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Румен Христов. От друга страна сочи, че показанията на водения от ответника
свидетел не могат да бъдат възприети за правдиви и меродавни, а в същото време същите
нямат касателство със същността на правния спор между страните по делото. По
гореизложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея
не са отправени доказателствени искания и не са налице предпоставки за събиране на
доказателства по почин на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Б. П. Б., чрез
процесуален представител адв. М. Н., срещу Решение № 2322/13.07.2022г. по гр.д. №
214821/2021 по описа на PC – Варна, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати
на Ц. М. Б. следните суми: 1.) сумата от 2000 лева по договор за заем от 11.10.2017год.,
2.)3000 лева по договор за заем от м. март 2018г.; 3.) 1000 лева по договор за заем от м. май
2018г.; 4.) 800 лева по договор за заем от м. май 2018г.; 5.) 1500 лева по договор за заем от
26.05.2018г.; 6.) 1800 лева по договор за заем от м. юли 2018г, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати на
ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 1313.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 06.12.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3