О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 936 Година 2018,11.10. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На единадесети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове:
………………………………………...
Съдебни
заседатели:
…………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 2 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът
„Ремонтстрой“АД, ЕИК ********* със
седалище гр. Бургас, ул. „Абоба“ № 13, чрез изпълнителния директор инж. Руси
Куртлаков и пълномощника адв. Христо К. с адрес *** е предявил отрицателни
установителни искове против „Маяк - ТМ“ ООД
- в несъстоятелност/погрешно изписано като
ЕООД в исковата молба / ,ЕИК ********* със
седалище и адрес *** и „Маяк М“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** за
установяване несъществуване на
следните вземания на „Маяк М“ АД
към „Маяк - ТМ“ ООД-в несъстоятелност ,
предявени в производството по
несъстоятелност на последния с молби вх. № 16204/15.11.2017 г. и вх. № 16205/15.11.2017 г. от „Маяк М“ АД и
включени в списъка на приетите вземания след проведена процедура по чл.692,ал.3
от ТЗ съгласно определение № 1286 от
20.12.2017 год. на съда по
несъстоятелността,внасящо промени в съставените списъци от синдика :
вземания за цена на доставени стоки по конкретно посочени фактури,издадени през 2014
год. на стойност 134 959,44 лева по
молба вх. № 16204/15.11.2017 г. и вземания за цена на доставени стоки по конкретно посочени фактури,издадени през 2014
год. и 2015 год. на стойност 22 600 лева
по молба вх.№ 16205/15.11.2017 г. с поредност по чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ.Претендира
разноски по делото.Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
следва да извърши предвидената в чл.374
от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание,включваща процесуалните
действия,посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа и допустимостта на
предявените искове съгласно ал.1 на
чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед
предмета му – установяване несъществуването
на предявени в производство по
несъстоятелност вземания, е въведено нарочно особено исково производство в глава
32 на ,Част ІІІ на ГПК –чл.365,т.4,предл.
последно от ГПК, и следователно те
следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. След приемане на исковата молба, поради
констатираната й редовност, е осъществена
предвидената в глава 32 на ГПК на особеното исково производство по търговски
спорове двойна размяна на книжа. В хода
на размяната са постъпили своевременно допълнителна
искова молба, писмени и допълнителни отговори. Налице е правен интерес от
предявяването на настоящия иск пред съда, тъй като законът свързва резултата от разглеждането му с присъщи
само на него специфични последици, проявяващи
се в производството по несъстоятелност, които не могат да бъдат постигнати по
друг ред. Исковата молба е предявена
съобразно специалните правила за подсъдност на чл.694, ал.1, изр.2 от ТЗ, а
именно пред Бургаски окръжен съд като
първа инстанция, който е и съд по несъстоятелността. Налице са и особените изисквания на закона за допустимост
на исковете по чл.694,ал.1 от ТЗ.Ищецът е кредитор с приети
вземания, включени в списъка на приетите предявени вземания, изготвен от синдика,
и одобрен от съда. Исковата молба е
подадена в срока по чл.694,ал.1 от ТЗ-определението на съда по
чл.692,ал.4 от ТЗ е от 20.12.2017 год.,обявено е в електронния търговски
регистър по партидата на дружеството в несъстоятелност на 21.12.2017 год. ,а тя
е постъпила в канцеларията на съда на 02.01.2018 год. Вземанията,предмет на
производството по чл.692,ал.3 от ТЗ по
съществуването на които се е произнесъл съдът по несъстоятелността в
определение № 1286 от 20.12.2017 год. по т.д.№ 344 по описа за 2016 год. на Окръжен съд гр.Бургас, по вид, размер и основание на възникване са идентични
с тези предмет на настоящото дело. Не са направени от страните, нито са станали
до настоящия момент служебно известни
на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на предявените искове. С оглед на изложеното по-горе книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно, а предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,че
на основание чл.374,ал.2 от ГПК ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Съгласно изр.1 на ал.4 на чл.694 синдикът е длъжен да участва в производството
по настоящото дело. Видно от служебна справка
в електронния търговски регистър вписаният синдик на дружеството –ответник е М.П.В. с адрес ***, на който следва да бъде и
призован.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответниците.
Проект за доклад:
Ищецът
„Ремонтстрой“АД, ЕИК ********* със
седалище гр. Бургас, ул. „Абоба“ № 13, чрез изпълнителния директор инж. Руси
Куртлаков и пълномощника адв. Христо К. с адрес *** е предявил отрицателни установителни
искове против „Маяк - ТМ“ ООД - в
несъстоятелност/погрешно изписано в
исковата молба като ЕООД/ ,ЕИК *********
със седалище и адрес *** и „Маяк М“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес *** за установяване несъществуване на
следните вземания на „Маяк М“ АД
към „Маяк - ТМ“ ООД-в несъстоятелност ,
предявени в производството по
несъстоятелност на последния с молби
вх. № 16204/15.11.2017 г. и вх. №
16205/15.11.2017 г. от „Маяк М“ АД и включени в списъка на приетите вземания
след проведена процедура по чл.692,ал.3 от ТЗ съгласно определение № 1286 от 20.12.2017 год. на съда по несъстоятелността,внасящо промени
в съставените списъци от синдика : вземания за цена на доставени стоки по конкретно посочени фактури,издадени през 2014
год. на стойност 134 959,44 лева по
молба вх. № 16204/15.11.2017 г. и вземания за цена на доставени стоки по конкретно посочени фактури,издадени през 2014
год. и 2015 год. на стойност 22 600
лева по молба вх.№ 16205/15.11.2017
г. с поредност по чл. 722, ал.1, т. 7 от ТЗ. Твърди, че с решение № 189/15.05.2015 година по т.д. № 444/2014 г. БОС
ответника “Маяк-ТМ” ООД е осъден да върне на ищеца платената от последния цена
за доставка на метални изделия с
недостатъци. Още преди приключване на производството по посоченото дело длъжникът,
за да не плати задължението си към кредитора – ищец,е прехвърлил с цесия редица
свои вземания, от купувачите си по търговски сделки, на другото свое
предприятие “Маяк М” АД. Излага съображения, че кредиторът „Маяк М“ АД и
длъжникът са свързани лица, тъй като се намират на един и същи адрес,
собственост са и са управлявани от едно и също физическо лице, а именно –
Валентин Вълчев. В тази връзка, ищецът сочи,че е предявил иск по чл.135 ЗЗД против двамата
настоящи ответници, за да бъдат обявени извършените цесии за относително
недействителни спрямо него, който иск заявява,че е бил уважен от съда. Заявява, че
все с оглед на това да не плати задължението си към него, длъжникът “Маяк ТМ”- ООД
е поискал да бъде обявен в несъстоятелност. Твърди, че процесното вземане на “Маяк М”
АД не съществува и няма данни за налично реално изпълнение по
фактури за доставки от “Маяк М” АД към “Маяк ТМ” ООД.Счита,че неподписани
фактури не доказват, че претендираната в тях работа, услуга или стока са
изпълнени, респективно доставени. Счита, че предвид сочената свързаност на
лицата, по фактурите вероятно и за доставчик и за купувач се разписва едно и
също физическо лице - управителят на „Маяк ТМ“ ООД и изпълнителен директор на
„Маяк М“ АД – г-н Вълчев. Сочи, че не издаването на фактурата, а изпълнението
на поръчаната работа, респективно престирането, и основно приемането на
изработеното или доставената стока, поражда задължение за плащане. Наличието на
фактура намира,че не означава, че
претендираната за плащане и отразена в нея работа или услуга е изпълнена, или
доставена, качествено, както и че е приета от възложителя, респективно
купувача, особено като се има предвид, че ответниците са свързани лица по
смисъла на закона. Позовава се на практика на съдилищата, относно правната
природа на фактурата като документ. На
следващо място заявява, че процесните вземания не са предявени в срок по реда на
чл.688, ал.3 от ТЗ. Посочва, че определението на ВКС по чл.135 ЗЗД
, с което не се допуска касационно обжалване е от 13.07.2017 г. Трите месеца по
чл.685, респ.чл.688, ал.1 от ТЗ за предявяване на вземанията, ако въобще такива
съществуват, според ищеца, са изтекли на 13.10.2017 г., а молбите за
предявяване на вземанията са от 15.11.2017 г.
Сочи, че вземанията са били вече предявени веднъж в първите три месеца
на несъстоятелността, но съда с определение № 314/21.03.2017 г. ги е отказал. В
тази връзка прави извод, че с последващото предявяване на вземанията се цели
заобикаляне на закона, което е недопустимо и нищожно. Твърди, че процесните
предявени вземания по реда на чл. 722, ал.1, т. 7 от ГПК не следва да бъдат
уважавани, тъй като страните по сделката -длъжникът „Маяк ТМ“ ООД и новият
кредитор „Маяк М“ АД съвпадат, или тази сделка не уврежда кредитора „Маяк М“ АД и
„Маяк ТМ“ ЕООД не му дължи плащане. В тази връзка посочва, че по отношение предявените
вземания, които са създадени в отношения между свързани лица следва да се имат
предвид както буквата, така и разумът на закона, чиято цел е да се вземат парите от свързаните лица. Оспорва както
съществуването на вземанията, така и претенцията същите да бъдат включени един
ред преди ищеца, а именно по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ. Прилага и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.694,ал.3, пр. 2 от ТЗ.
Ответникът „Маяк –ТМ“ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********* със
седалище и адрес *** намира иска за
допустим,но за изцяло неоснователен. Твърди, че на съда е известна хронологията
относно сключените между него и „МАЯК М"АД договори за цесии и подписаните
протоколи за прихващане на насрещните им задължения. Пояснява, че след
откриване на производството по несъстоятелност синдикът на „МАЯК-ТМ" ООД
бил предявил иск на основание чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ за прогласяване на цесиите
за относително недействителни и съответно съедини с него иск по чл. 649, ал.2 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността , въз основа на който „Маяк М"
АД бил осъдено да върне на „МАЯК-ТМ" ООД посочените суми. Твърди, че
ответникът „Маяк М" АД е превело по сметката на несъстоятелността сумите,
които е било осъдено да върне въз основа на
решение № 339/28.09.2017 год. по т.д.№ 603/2016 год. по описа на БОС и
постигната спогодба по т.д.№ 183/2017 год. по описа на БОС. Заявява, че
дружеството в несъстоятелност „МАЯК-ТМ" ООД дължи пари на „МАЯК М"
АД, което е причината, поради която съдът по несъстоятелността със свое
определение № 1286/20.12.2017 год. по т.д.№ 344/2016 год. по описа на БОС
признава на „МАЯК М" АД качеството на кредитор за вземанията му,
представляващи цена на доставена и незаплатена стока. Оспорва твърденията на
ищеца за заобикаляне на закона, повторност на предявяването и неговата
нищожност. Счита, че вземанията са предявени по реда на ТЗ , след като са
изпълнени всички условия на чл.648 от ТЗ, поради което съдът по
несъстоятелността правилно е приел, че вземанията на „МАЯК М" АД имат
поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ . В тази връзка сочи, че вземанията му са с
поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, защото основанието за тяхното предявяване
- прогласяването на цесиите за относително недействителни и връщане на
получените от „МАЯК М" АД суми е настъпило след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
Ответникът „Маяк М“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес *** намира иска за допустим,но за изцяло
неоснователен. Твърди, че вземанията му към другия ответник по делото са за
цена на доставена и незаплатена стока по реално извършени доставки. Посочва, че
поставените от ищеца въпроси са изяснени в производството по приемане на
вземанията по т.д.№ 344/20.16 год. по описа на БОС, в което са представени и
исканите писмени доказателства. В това производство синдикът - М.В. изразила
становище, че представените фактури не са подписани и няма доказателства, че
стоката е приета от купувача, че съставянето само на фактури не е основание за
заплащане на цената, т.е. сходни възражения за липса на реално извършени
сделки, които твърдения са разгледани от съда по несъстоятелността и отхвърлени
като неоснователни. Посочва, че поставените от ищеца въпроси са изяснени в
производството по приемане на вземанията по т.д.№ 344/20.16 год. по описа на
БОС, в което са представени и исканите писмени доказателства. В определението на
съда по несъстоятелността за приемане на вземанията на ответника било посочено,
че кредиторът „Маяк М" АД е съставил фактури за доставените стоки, които
своевременно е включил в дневниците за продажби, а според трайната практика на
ВКС, осчетоводяването на фактурата съставлява признание за получено изпълнение.
Като допълнителен аргумент е посочил, че договорите за прехвърляне на вземания
са били осчетоводени от страните и с вземането за цена на прехвърлените
вземания са погасени насрещни задължения на „Маяк-ТМ"ООД за цена на доставени
стоки, от което следва, че фактурите, на които кредиторът основава вземанията
си, са били осчетоводени от „Маяк ТМ" ООД и обективират действителни
доставки. Оспорва твърденията на ищеца, че съставените фактури за доставените
стоки, дневниците за продажби и подадените в НАП справки- декларации по ЗДДС, в
които са включени тези фактури, експедиционни бележки за доставената и
получената стока са съставени за целите на настоящето производство, тъй като
фактурите са осчетоводени и са включени в дневниците за покупки и за продажби
за месеците, през които са издадени. Твърди, че същите са включени и в подадените
пред приходната агенция справки- декларации по ЗДДС за съответния период.
Заявява, че стоката по всички фактури е получена от купувача, но не е заплатена.
Само за част от фактурите има частични плащания. Посочва съдебна практика,
която според него подкрепя тезата му за същественото доказателствено значение
на фактурата за доказване на наличието на договор за търговска продажба, както
и характера на този договор. В тази връзка посочва, че отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити във фактурата, например подпис, само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер
на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на
всички доказателства по делото, включително и на тези относно
предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на
стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Изтъква,
че в настоящия случай, съставените фактури отразяват съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане,
имена на купувача и продавача, респективно на техните представители, време на
сключване на продажбата. На следващо място ответникът оспорва твърдението на ищеца,
че процесните вземания вече са отказани от съда по несъстоятелността с
определение № 314/21.03.2017 год. по т.д. № 344/2016 год. по описа на БОС и
вземанията не могат да се искат отново. Твърди, че с посоченото
определение съдът по несъстоятелността е
оставил без уважение възражението на „МАЯК М" АД против списък - неприети
№ 1, съставен от синдика - М.В., с който не било прието вземането на „МАЯК
М" от длъжника за сумата 132 935 лева, представляваща неплатената цена за
доставени на длъжника стоки, с аргумент, че все още не е настъпил момента, в
който „МАЯК М" АД може да предяви тези вземания. В определението си съдът бил посочил, че едва след като
решението по чл. 135 ЗЗД влезе в сила и договорите за цесия бъдат прогласени за
недействителни, кредиторът „Маяк М" АД ще има основание да претендира
цената, която му се дължи за доставените стоки. Именно по тази причина, вземанията, предмет на настоящия иск,
са предявени след влизане в сила на решенията, с които договорите за цесия били
прогласени за относително недействителни, поради което основанието е различно
от това по първоначалното предявяване, поради което не е налице повторност и
недопустимост. Процесните суми били върнати в масата на несъстоятелността на
ответника „Маяк ТМ“ ООД, поради което несъстоятелния длъжник му дължал цената
за доставена и незаплатена стока в пълен размер. Оспорва се и твърдението на
ищеца, че ответникът „Маяк М" АД е пропуснал срок да предяви вземанията си
по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ. В тази връзка посочва, че правото му да
претендира цената на доставените стоки е възникнало с влизане в сила на
решенията, с които са провъзгласени за относително недействителни договорите за
цесия, а не от влизане в сила на определението на ВКС по иска по чл. 135 от ЗЗД, воден от ищеца. Решението по иска
по чл. 135 от ЗЗД имало действие единствено в отношенията между страните по
делото, но не и по отношение на кредиторите и масата на несъстоятелността. Допълва,
че това производство се е развило преди откриване на производството по несъстоятелност
и преди производството по отменителните искове. Твърди се още, че в случая
срокът по чл. 688, ал. 3 от ТЗ е неприложим, тъй като процесните вземания са възникнали едва с влизане в сила
на решенията по отменителните искове и връщане на полученото по отменените
цесии.Излага съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, че с
предявяването на вземанията се цели заобикаляне на закона, поради което то е
нищожно. Твърди, че е върнал сумите по отменителните искове в масата на
несъстоятелността. В тази връзка посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 648
от ТЗ, даденото от третото лице се връща, ако не се намира в масата на
несъстоятелността или се дължат пари,
третото лице става кредитор. Изтъква, че остава неясно, защо ищеца счита, че не
следва да бъдат признати претенциите на „МАЯК М" АД, и защо „Маяк ТМ“ ООД
не дължи плащане. Сочи, че са налице влезли в сила решения на съда по
отменителните искове, който е обсъдил и решил всички въпроси свързани с
увреждането на кредиторите. По отношение на приетата от съда поредност на
вземанията на ответника „МАЯК М" АД, а именно, по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, излага съображения за правилност и обоснованост на акта. Сочи, че извода на
съда е подкрепен с цитирана съдебна практика, съгласно която вземането за
връщане на престираното от длъжника по прогласената за относително
недействителна сделка или действие в масата на несъстоятелността възниква от
влизане в сила на решението по конститутивния иск. От същия момент възниква и
вземането за връщане на даденото от кредитора, а когато му се дължат пари- от
същия момент възниква неговото парично вземане по чл.648 от ТЗ . Посочва, е в
случая вземанията са възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и не са платени на падежа, поради което е
налице хипотезата на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Ответникът счита за неоснователни и ирелевантни за спора
твърденията на ищеца, че двамата ответници са свързани лица, което установява
възможност едното предприятие да влияе на другото и да бъдат издавани изгодни
документи, както и твърдението, че са започнали методично да опразват активите
на длъжника „Маяк ТМ“ ООД. Излага твърдения, че години наред между двете
дружества съществуват трайни търговски отношения и в тази връзка ежегодно са реализирали
обороти в милиони левов, като заплащането на стоките чрез прихващане и
погасяване на насрещни задължения е установена практика. Посочва, че ответника
– в несъстоятелност не е успял да събере вземанията си от свой длъжник, което е
довело до невъзможност да се разплаща със своите доставчици и в началото на
2014 г. да изпадне в неплатежоспособност.
Синдикът на дружеството в
несъстоятелност М.П.В. е дозирала становище по исковата молба, в което излага
доводи за основателност на предявения иск. Твърди, че още при предявяване на
вземанията не е било ясно дали произтичат от съдебно Решение по т.д. № 603/2016
г. на БОС или от неплатени търговски доставки. В молбата си ответникът „Маяк М“
АД твърдял, че вземанията му, които произтичат от неплатени търговски доставки
са прихванати и са погасени, поради което претендираното вземане не съществува.
Счита, че съставянето на фактури, включването им в дневника за покупко –
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за оставка, както и разликата в
момента на съставяне на фактурата и извършени в последващ момент доставки, не
означава признание за реално доставяне на стоката по фактурата. Отбелязва, че в
представените справки от дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, не са
отразени всички представени като доказателство фактури. В тази връзка посочва,
че представените от ответника „Маяк М“ АД доказателства не доказват наличието
на негово вземане от дружеството в несъстоятелност „Маяк ТМ“ ООД.
В допълнителна искова молба,депозирана от пълномощника и
съдебен адресат адв. Христо К. ищецът поддържа изложените в исковата молба
обстоятелства и доводи. Оспорва
верността на представените от ищеца „Маяк М“ АД
фактури и експедиционни бележки, както и истинността на протоколите за
извършени прихващания 2 броя от 21.04.2015 г. и протокол от 13.10.2015 г.,
които били подписани двустранно от г-н Вълчев. Посочва, че тези доказателства
следва да бъдат ценени с оглед на всички обстоятелства по делото. Счита за
неудачно позоваването на определение № 1286/20.12.2017 г., тъй като този акт не
се ползвал със сила на присъдено нещо. Твърди, че няма данни счетоводните книжа
да са редовни и при конкретната фактическа и правна обстановка не могат да
докажат реално извършени доставки, тъй като ответните страни са свързани лица,
едното от които може да контролира другото. Счита, че представените в настоящото
производство и в производството по несъстоятелността документи са създадени
непосредствено преди и по време на воденият осъдителен иск от ищеца против
„Маяк ТМ“ ООД, което съвпадение не било случайно. Счита, че те са съставени с
цел да бъде заобиколен закона и да бъде лишен от възможност ищеца да получи
парите, които е осъден да му заплати ответника „Маяк ТМ“ ООД с решението по т.д. № 444/2014 г. по описа на
БОС. Поддържа становището си, че предявените вземания са отказани в първите три
месеца на несъстоятелността с
определение № 314/21.03.2017 г., като в тази връзка изтъква, че е неоснователно
становището на ответника „Маяк М“ АД, че едва с внасяне на сумите в масата на
несъстоятелността е възникнало правото му да предяви претенциите си за цената
на стоките. Сочи, че плащането е юридически факт, който може да настъпи много
по – късно от момента, в който платилият има право да предяви вземанията си. По
изложените съображения поддържа становището си, че вземанията не са предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ. В тази
връзка счита, че страните по иска по чл. 135 ЗЗД, страните по иска по чл. 647,
ал.1 т. 6 ГПК и кредиторите на „Маяк ТМ“
ООД , съобразно списъка на приетите вземания са тъждествени, поради което
правата на „Маяк М“ АД възникват след постановяване на
решението по чл. 135 ЗЗД, а не на след връщане на сумите в масата на
несъстоятелността. Поддържат се и всички други доводи изложени в исковата
молба. Прилага доказателства.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът „Маяк ТМ“ ООД заявява,че оспорва
изцяло твърденията изложени в
допълнителната искова молба. Твърди, че всички представени от „Маяк ТМ“
ООД писмени документи са верни и документират реално извършени сделки и
действия. Счита, че вземанията на „Маяк М“ АД
са възникнали след проведените производство по чл. 647 от ТЗ и след връщане на
сумите в масата на несъстоятелността по чл. 684 от ТЗ, а не с влизане в сила на
решението па чл. 135 от ЗЗД.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът „Маяк М“ АД заявява,че оспорва изцяло депозираната допълнителна искова молба и
изложените в нея твърдения. Поддържа всички изложените от него аргументи в
отговора на исковата молба. Както и ответника „Маяк ТМ“ ООД заявява, че всички
представени от „Маяк М“ АД писмени документи са верни и
документират реално извършени сделки и действия. Посочва, че законодателството
не забранява сделки между свързани лица, а с представените доказателства се
установява надлежно документиране на тези сделки. Оспорва твърденията на ищеца,
че бил ощетен кредитор, като твърди, че същия вече е получил голяма част от
вземанията си в резултат на изготвена от синдика и одобрена от съда частична
сметка за разпределение. В тази връзка счета, че ищеца няма интерес от водене
на настоящия процес, тъй като е събрал вземането си по осъдителното решение.
Оспорва отново твърденията за съставяне на документи с цел заобикаляне на
закона и увреждане на интересите на „Ремонтстрой“ АД. Посочва, че извършването
на прихващане е нормален способ за погасяване на насрещни задължения и се
ползва масово от търговци с трайно установени между тях отношения, в каквито са
ответниците. Оспорва се и твърдението на ищеца за началния момент на възникване
на вземанията на ответника, като отново се излагат съображения в тази насока. Поддържа
становището си за поредността на вземанията на „Маяк М“ АД по чл. 722,ал. 1, т. 7 от ТЗ
Не са налице признания на права.
Не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: Ищецът „Ремонтстрой“ АД е кредитор с прието вземане в
образуваното производството по несъстоятелност за „Маяк ТМ“ ООД; Ответникът „Маяк М“ АД е внесъл в масата на несъстоятелността сумите, за
които е бил осъден с Решение по т.д. № 603/2016 г. на БОС, а именно: 10 741,43
лв. и 104 253,27, платени му от длъжниците на „Маяк ТМ“ ООД след получено
уведомление за цесиите от последния ; ответникът „Маяк М“ АД е внесъл в масата на несъстоятелността и сумата от 24 270,54
лв. по съдебната спогодба с която е
приключило производството по т. д. №
183/2017 г.,платена му от длъжника на „Маяк ТМ“ ООД след получено уведомление
за цесията от последния; С
решението по 603 /2016 год. на БОС и със
съдебната спогодба по т.д.№ 183 /2017 год.
са обявени за относително
недействителни по искове на синдика на „Маяк ТМ“ ЕООД-в несъстоятелност с
правни основания в чл.647,ал.1,т.6 и чл.649,ал.2 от ТЗ и чл.55,ал.1 от ЗЗД по отношение на кредиторите по несъстоятелността
три договора за цесия ,подписани между двете ответни дружества,като със
съдебното решение „Маяк М“ АД е бил осъден да върне в масата
на несъстоятелността на „Маяк ТМ“ ЕООД-в несъстоятелност получените от третите
лица –длъжници на последния суми след подписаните и съобщени им цесии.
По делото няма обстоятелства, за които да съществува установено от закон
предположение,да са общоизвестни или служебно известни, поради което да се явяват
ненуждаещи се от доказване.
Ищецът носи тежестта да установи
и е установил правния си интерес от завеждане на настоящите искове с оглед
специфичните изисквания на чл.694 от ТЗ,обсъдени по-горе при допустимостта на
претенциите.
Ответниците
„Маяк ТМ“ ООД –в несъстоятелност и „Маяк М“ АД носят тежестта да установят при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: сумите 134959,44 лв. и 22600 лв.,представляващи цени на доставени
стоки по фактури от „Маяк М“ АД
на „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност,в периода преди откриване на производство по
несъстоятелност-2014 год. и 2015 год. ,
се дължат на „Маяк М“ АД от „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност,като
получени от последния на отпаднало
основание-обявени за недействителни по искове на синдика с правни основания в чл.647,ал.1,т.6 и
чл.649,ал.2 от ТЗ три договора за цесия със страни двамата ответници по решение
по т.д. 603 /2016 год. на БОС и съдебна спогодба по т.д.№ 183/2017 год.
;между ответниците по делото в периода 2014
год. и 2015 год. са сключени валидни
договори за доставка на стоки ,за които са съставени и фактурите,описани на стр. 2 и 3 от писмения отговор на
ответника „Маяк М“ АД/гърба на лист 27 и лист 28 от
делото/;„Маяк М“ АД е изпълнил задълженията си по
така сключените договори като е доставил описаните във фактурите стоки на „Маяк
ТМ“ ООД.
На ответниците
следва да се укаже,че представените с отговора на исковата молба от „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност документи-листи от 223 до 289 вкл., както и част от
представените с отговора
на исковата молба документи от „Маяк М“ АД-листи от 32 до 35
вкл.,43,87,88,от 90 до 199,от 208 до 212 вкл. и 215 до 219 вкл. не са в заверен препис,
съобразно правилото на чл.183 от ГПК.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира всички направени от страните доказателствени искания за приемане
на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства за основателни. Тези доказателствени искания са относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях всяка от страните ще установява
фактическите твърдения, от които черпи изгодни за себе си правни последици
и за които носи доказателствена тежест, включително и съобразно указанията в
проекта за доклад, изложен по-горе. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя
ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.По приемането на всички
писмени доказателства представени с писмените отговори съдът ще се произнесе
в първото по делото съдебно
заседание в което най-късно ще
предостави възможност на ответниците да заверят посочените по-горе книжа.
С оглед заявените оспорвания от ищеца на истинността и верността на
представените от ответника „Маяк
М“ АД фактури,
счетоводни книжа – дневници за покупко – продажби, справки – декларации ЗДДС,
експедиционни бележки, както и протоколи за извършени прихващания – 2 броя от
21.04.2015 г. и от 13.10.2015 г., не се налага
откриване на специално производство,предвидено в ГПК,включително и по чл.193 от ГПК. Тези спорни писмени доказателства притежават характеристиките на частни
документи,а не са официални свидетелстващи документи. При това положение те
имат единствено доказателствената сила по чл.180 от ГПК и истинността им
подлежи на преценка с оглед на всички събрани доказателства.
Следва да бъде допусната
поисканата съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите
поставени от ответника „Маяк М“ АД в отговора на исковата молба и допълнителния
такъв, които са относими във връзка с направените от него твърдения и указаната
му доказателствена тежест.На вещото лице следва да се укаже при отговора на
въпросите да ползва и провери освен
книжата,посочени от този ответник в писмения му отговор, и оригиналите на процесните фактури,описани на гърба на лист
27 и на лист 28 от делото,както и оригиналите на документите,съставени в склада на „Маяк М“ АД
при завеждане на стоките там и при изписването им от него и отправянето им към „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност.
По изложените съображения и на
основание чл.374 и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 19.11.2018 год. от 09,30 часа,за която дата и час да се призоват ищецът,ответниците
и синдикът, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и
проект за доклад, а на ищеца и синдика и преписи от допълнителните отговори на ответниците.
ПРИЕМА всички представени при предварителната
размяна от на книжа от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ответниците „Маяк М“ АД
и „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност на
основание чл.183 от ГПК най-късно в
насроченото по делото открито съдебно заседание да заверят представените
и незаверени от тях с отговорите на исковата молба документи.
УКАЗВА
на страните,че по приемане на всички представени от ответниците при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства ще се произнесе в
откритото съдебно заседание с оглед на изпълнението или неизпълнението на
горното указание по чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА извършване на съдебно - счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите поставени от ответника „Маяк М“ АД в т. ІІ на частта „Доказателства“ на отговора на исковата молба –гърба на лист 31
от делото , и в частта „Доказателствени
искания“ на допълнителния такъв с вх. № 5901 от 24.04.2018 год..Указва на
вещото лице при отговора на въпросите да използва както материалите,посочени от ответника
„Маяк М“ АД,така и оригиналите на
процесните фактури,описани на гърба на лист 27 и на лист 28 от
делото,както и оригиналите на
документите,съставени в склада на „Маяк М“ АД при завеждане на стоките
там и при изписването им от него и
отправянето им към „Маяк ТМ“ ООД-в несъстоятелност.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Гергана
Господинова Балева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на
тази експертиза в размер на 300 лв., платими в двуседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение от ответника „Маяк М“ АД, по депозитната
сметка на Окръжен съд гр.Бургас.
Определението е окончателно.
Съдия: