№ 14
гр. , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500118 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Недка
Петрова Б. от гр.Сливен, чрез назначен от съда особен представител, насочена срещу
Решение № 260043/25.01.2021г. по гр.д. № 2439/2020г. на СлРС. С атакувания съдебен акт
съдът уважил предявен иск по реда на чл.422 ГПК, като признал за установено между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сума в размер на 735,53 лв.-главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот в гр.Сливен, кв.“Стоян Заимов“, бл.73,
вх.А, ап.7 за периода 30.09.2017г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 28.02.2020г. до окончателното изплащане и сума в размер на 79,85 лв., законна
лихва за забава за периода 30.09.2017г. -24.02.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 446/15.05.2020г. по ч.гр.д. № 797/20 на СлРС. С
решението ответникът е осиден и да заплати разноски на ищеца в размер на 204 лв. за
исковото производство и 25 лв. за заповедното производство.
Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че с
доклада по делото съдът разпределил доказателствената тежест, като указал на ищцовото
дружество да установи начина на формиране на сумите по главницата и мораторната лихва.
Тези указания не били изпълнени. Доколкото се касаело за периодични плащания, следвало
да бъдат коректно отразени и за всяко едно да бъде определена мораторната лихва. Не бил
представен договор за извършване на услуга топлоподаване между страните, не бил
1
представен протокол от общо събрание на етажните собственици за сключване на договор за
топлинни счетоводство. Въпреки това първоинстанционният съд приел за доказани
претенциите, тъй като не били оспорени писмените доказателства от страна на ответника.
От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Отговор на въззивната жалба не е депозиран. Не е подадена и насрещна въззивна жалба.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на
процеса и такива не са събрани.
В с.з. въззивникът, редовно призован, чрез особен представител се представлява от
последния в лицето на адв.Г. М. АК Сливен, като пледира за отмяна на решението на СлРС
и постановяване на ново, с което се отхвърлят исковите претенции.
Въззиваемото търговско дружество с писмено становище, депозирано от пълномощник
пледира за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект,
разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го
съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй
като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно
легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода
на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим -
предявен е от лице - заявител, разполагащ с правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за
2
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване съществуването,
фактическата, материална дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът, твърдящ съществуване на вземането си
следва да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответникът
е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
нея.
Ответникът, чрез назначен от съда особен представител оспорва качеството си на
потребител на ТЕ в процесния имот, наличието на договорни отношения между страните по
повод продажба на ТЕ и разпределението на сумите по отчетни периоди, както и отделните
обезщетения за забава за всеки период. Същевременно не се спори от ответната страна, че е
собственик или ползвател на имота, както и че последния е топлоснабден.
Според §1, т.41б ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ. Разпоредбата на чл.153 ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти
на ТЕ. Според чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
В процеса са представени Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация-Сливен” ЕАД на потребители в гр.Сливен, одобрени с Решение № ОУ-015
от 07.07.2008г. на ДКЕВР, находящи се в заповедното производство, чрез приемане и
прилагане на ч.гр.д. № 797/2020г. на СлРС.
Според чл.69, ал.1 ОУ същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
централен и в един местен ежедневник след одобряването им от ДКЕВР без писмено
приемане от купувачите на ТЕ, а след влизането им в сила продавачът ги публикува и в
интернет страницата си. По делото няма данни в кой централен и местен ежедневник са
публикувани ОУ на ищеца, но същите са поместени в интернет страницата на ищцовото
дружество, която е публично-достъпна за всички потребители-клиенти / и не само/, поради
което съдът намира, че ОУ са влезли в сила и за настоящия ответник. Тези ОУ са
задължителни и за заварените купувачи на ТЕ към датата на влизането им в сила и се счита,
3
че от тази дата между тях и продавача има сключен договор за продажба на ТЕ при ОУ.
Според чл.3, ал.2 ОУ купувачът се идентифицира с три имена, ЕГН и постоянен адрес по
документ за самоличност, адрес на топлоснабдения имот и др.данни. Установява се по
делото, посредством извлечение по сметка 4114 „клиенти-топлоенергия население“, че на
името на ответника има открита партида при ищцовото дружество, в която надлежно
присъстват трите имена на потребителя на ТЕ, ЕГН и адрес на топлоснабдения имот –
лични данни, с които продавачът на ТЕ не би разполагал, ако сам потребителят не е
предоставил в началото на облигационните отношения помежду им. Така, доколкото не се
спори, че ответника е собственик на процесния имот, както и ,че той е топлоснабден и при
наличието на открита партида за водене отчетност за доставката на ТЕ в имота, съдът
приема, че ответника е потребител на ТЕ, доставена от ищцовото дружество,респ.наличие
на облигационно отношение помежду им по повод доставка, продажба на ТЕ и нейното
разпределение в сграда в режим на етажна собственост.
От горепосоченото извлечение, а също така от представената справка с исковата молба се
установяват отделните суми, начислени за всеки отделен и точно посочен период от време за
отдадена ТЕ от отоплително тяло, сума за партида, отчет на водомер и топлоразпределение,
формиращи главницата на задължението, както и отделните суми за мораторна лихва.
Следва да се отбележи, че сумите за ТЕ, отдадена от средство за измерване не са начислени
реално, тъй като са приспаднати под формата на отстъпки. Ето защо, неоснователно е
възражението на ответната страна за неяснота в отделно начислените суми за ТЕ,
топлоразпределение и мораторни лихви. Действително издадените справки извлечения от
партидата на ответника са частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда с
материална доказателствена сила за вписаните в тях обстоятелства, но в случая ответника не
ги оспорва с конкретни твърдения, например, че изобщо не е собственик или ползвател на
имота, че същия не е топлоснабден, за неправилност на изчисленията, вписани в тях или
пък, че е платил изцяло задълженията си и др. При това положение общото им оспорване за
недължимост на сумите без посочени конкретни причини за това, респ. извършване на
насрещно доказване не може да обуслови отхвърляне на претенциите на ищеца.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то атакуваното решение се
явява правилно и законосъобразно и бива потвърдено.
По правилата на процеса и доколкото жалбата е неоснователна, то въззивникът следва да
понесе отговорност за разноските, сторени от въззиваемата страна, но доказателства в тази
насока няма, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати възнаграждението за особен
представител на въззивника в размер на 150 лв., доколкото в указания му от съда срок не е
внесъл тази сума и същата е заплатена от бюджета на съдебната власт от сметка на СлОС.
4
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260043/25.01.2021г., постановено по гр.д.№
2439/2020г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.“Стефан Караджа“ № 23 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлОС, сума в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за особен представител на въззивника.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5