Р Е Ш Е Н И Е  №822

гр.Русе, 22.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на осми октомври  две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1731/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от С.У., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001048/14.08.2019г. на Главен инспектор в ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени,като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 13.08.2019г. около 23,30 часа управлявал т.а. „Ивеко“ с ДК№ ….. с прикачено полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” по маршрут на движение Турция - Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката ,посредством визуален оглед се установило, че на първа ос отдясно има спукан спирачен диск, което представлява опасна техническа неизправност. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Й.П.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач  му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на това и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в този смисъл е допустима.     

         

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

         

          От събраните по делото доказателства се установява, че първа дясна ос е със спукан спирачен диск. В своите показания актосъставителят св.П. заявява:

 „Установих го визуално, показах го на водача той се съгласи“. Това обстоятелство не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание, нито при предявяване на АУАН, който е подписан без възражения от жалбоподателя. Констатираната неизправност е опасна по смисъла на Приложение № 5 част 1 ,т.1,1,14 б.“а“ от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС, издадена на основание чл.101 ал.4 от ЗДвП. В този смисъл съдът приема, че действително наказаното лице е осъществило състава на административното нарушение по чл.1391 ал.1 т.1 вр. чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП.

          Основното възражение, което се прави от защитата се състои в това, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като в хода на производството не е назначен  преводач от български на турски език и съответно на жалбоподателя не са преведени нито АУАН, нито НП. Това възражение е напълно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

На първо място по делото безспорно се установява, че в административнонаказателното производство е имало назначен преводач от български на турски език и обратно, за което към преписката е приложен и нарочно съставен акт в тази насока (л.10). Преводачът е бил назначен както при връчване на АУАН, въз основа на който е образувано същото, така и при връчване на наказателното постановление. Отделно от това по делото има писмена  декларация от преводача, че е превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице на турски език, т.е. същите са му преведени от български език. Също така в декларацията на преводача е посочено както и времето, през което е извършена съответна дейност, така също и  изрично е декларирано, че му е разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК. При това положение съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено и същият е разбирал по ясен и недвусмислен начин, както съставения против него АУАН, така също и издаденото наказателно постановление. По този начин съдът намира,че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3 вр.гл. ХХХа  от НПК, като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. По този начин му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Не е съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че не му е връчен препис от АУАН и НП на турски език, съобразно чл.55 ал.3 от НПК, защото това не му нарушава правото и възможността да разбере в какво точно е обвинен и съответно за какво точно му е наложено административно наказание. В този смисъл съдът намира, че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила в аспекта на чл.55 ал.3 от НПК същото е от категорията на несъществените и същото по никакъв начин не е основание за отмяна на обжалваното НП. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на  нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган  жалбоподателят не е направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. Чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по отношение на чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я дерогира; същото е съотношението и с чл.44 ал.3 от с.з. , което се възвежда, като друго нарушение. Не е налице и никакво нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано с всички негови признаци от обективна и субективна страна и то по начин позволяващ на жалбоподателя  за какво нарушение му е наложено административно наказание, вкл. време ,място и начин на извършване. Не е основателно и възражението, че повредата в спирачния диск е възникнала по време на движение, т.е. че жалбоподателят не е имал субективна страна, тъй като от показанията на актосъставителя се установява, че той е знаел за съществуващата опасна повреда на ППС, което управлява. В случая чл.28 от ЗАНН е напълно неприложим предвид характера на техническата опасност, която пряко влияе на безопасността на движението и категорията на превозното средство (N 3).

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът й не зависи от волята на съда и АНО.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0001048/14.08.2019г. на Главен инспектор на ОО”АА” гр.Русе, с което на С.У., турски гражданин му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на  500 лв. за нарушение по чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                         

 

 

                                                                   Районен съдия :