Р Е Ш
Е Н И Е № 85/16.6.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на девети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 451 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Г.Ж.Я.,***,
чрез пълномощник адв.Х.К. ***, със съдебен адрес:***,
*, против Уведомително писмо изх.№02-280-6500/2792 от 24.10.2019г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
214“Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за
кампания 2017г., изд. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
Оторизираната субсидия по мярка 214 „АЕП“ по заявление за подпомагане с *** и
Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания е в размер на 0(нула) лева. С жалбата се твърди, че обжалваният
административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила като не е основан на действителните факти, които са от значение за
случая, и на всички относими доказателства.Уведомителното
писмо няма мотиви във вид на фактически констатации, които да обосновават
издаването му, а общото позоваване на правна норма, която органът смята за
нарушена, не съставлява мотив и изключва преценката за съответствие с
материалния закон, тъй като е неясно кои факти следва да се отнесат към
хипотезата на правната норма, за да се изведат правните последици и целта на
закона.Неясно кои изисквания за управление са били нарушени, органът се е позовал
и на Методика за намаляване на плащанията, утвърдена със заповед, която е последваща подаването на заявлението, не е публикувана от Министерство
на земеделието и храните, поради което и заявителят не е могъл да я съобрази.
По същество досежно спазване на изискванията за управление се сочат
обстоятелствата, че контрол по дейностите по биологично земеделие е извършван
по сключен договор на земеделския производител с „Кю Сертификейшън“ АД, ЕИК *********. С писмо
изх.№13978/27.10.2017г. контролиращото лице е уведомило заявителя, че следва да
попълни формуляр MD като
допълни конвенционалните площи, които ползва.Със заявление от 06.11.2017г.
исканите действия са предприети и на 23.11.2017г. контролиращото лице е издало
сертификат за съответствие с изискванията на Регламент(ЕО)889/2008.Земеделският
производител е уведомен и за това, че констатираното несъответствие е било
закрито, но счита, че корекцията не е подадена от контролиращото лице до ДФЗ.
Впоследствие заявителят е бил уведомен, че лицензът на „Кю
Сертификейшън“ АД ще бъде отнет и е сключил договор с
нова контролираща фирма.Счита, че обмяната на информация между контролиращите
лица и ДФЗ е служебно задължение и при липса на такава информация не следва
търпи вреди земеделския производител. По изложените съображения моли съдът да
отмени обжалваното уведомително писмо.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Г.Ж.Я.
и от процесуалния й представител адв.К., по
изложените в жалбата съображения.На първо място се смята, че обжалваният
административен акт е нищожен, тъй като от съдържанието на уведомителното писмо
не може да се установи кои точно изисквания не са спазени, също така не е
описано и подробно кои факти е установил ДФ „Земеделие“, за да наложи санкцията
на заявителя, като при решаване на размера на плащането административният орган
се е позовал на Методика, която е въведена през 2018 г., т.е. много по-късно от
датата на подаване на заявлението за кампания 2017 г.. По отношение на законосъобразността
на акта се счита, че както от приложената административна преписка, така и от
събраните доказателства по делото, по безспорен начин се установява, че Г.Я.
няма достъп до системата за обмен на информация между контролиращите лица, ДФ „Земеделие“ и Министерство на земеделието, храните и
горите. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015 г., в ангажиментите на ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е създаването и поддържането на електронна
система, в която контролиращите лица въвеждат необходимите данни по текущите си
проверки през годината. При допуснати технически грешки от страна на външните
институции законодателят е определил срок в чл. 49, ал. 6 от Наредбата за
отстраняването им. Съгласно ал. 5 от същия член, в правомощията на ДФ
„Земеделие“, Министерство на земеделието, храните и горите законодателят е дал
правна възможност административният орган, с оглед заложените принципи в АПК,
за изясняване на пълната фактическа обстановка по случая да изиска допълнителни
всякакви необходими документи във връзка с въведените резултати от извършени
текущи проверки. По делото е доказано по безспорен начин, че контролиращото
лице е уведомило заявителя за попълване на формуляр MD, документът е попълнен,
но контролиращото лице не е предоставило тези данни на ДФ „Земеделие“, като в
същото време ДФ „Земеделие“ не е изискал и допълнителни данни във връзка с
издаване на процесното уведомително писмо. Заявителят
е сезирал ДФ „Земеделие“ във връзка с проблемите, които съществуват със
сертифициращата фирма. Също така от представените по делото доказателства е
видно, че „Кю сертификейшън“
АД е с отнет лиценз за осъществяване на дейност като контролиращо лице.Счита се,
че пропускът не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото по
никакъв начин не зависи въвеждане на данни и обмен на информация между
институциите. Изпълнени са в пълнота указанията на контролиращото лице, поради
което моли за постановяване на съдебен акт в тази насока, като се присъдят и сторените
по делото разноски, заплатени за държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната страна, Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, се представлява от юрисконсулт Р.. Застъпва становище, че след
стартирали административни проверки по допустимостта на заявлението е
установено нарушение, свързано с изискванията по управление, изразяващи се в
неспазване на Регламент 834 от 2007 г. на Съвета и Регламент 889 от 2008 г. на
Комисията. Информацията за това неспазване, съгласно Наредбата по мярка 214, се
подава от контролиращото лице, в настоящия случай „Кю
сертификейшън“, с което жалбоподателката
има сключен договор за контрол. На база сключения между Г.Я. и „Кю сертификейшън“ договор са възникнали облигационни отношения
и няма как ДФ „Земеделие“ да носи отговорност за неизпълнението на която и да е
от двете страни на сключения между тях договор. В настоящия случай се опитва да
се вменят задължения на административния орган, свързани с допълнителен анализ
и преценка на ситуацията, която не е налагала такива справки и такива
административни проверки. Процедурата е ясно разписана в наредбата как
контролиращото лице подава данните за биологичното стопанство чрез
Министерството на земеделието, храните и горите и тази информация след това се
предава на ДФ „Земеделие“ за нуждите на оторизацията.В
настоящото дело по безспорен начин се доказа, че „Кю сертификейшън“ не е изпълнило своя ангажимент, не е подало
коригиращото заявление и тази информация, която видно е била грешна, не е била
отстранена. Затова ДФ „Земеделие“ няма отговорност и няма как да му се вмени
такава, при положение че обемът на работа и администрирането на огромния брой
заявления няма как да наложи за всеки конкретен случай да се предположи дали
информацията, въведена от контролиращото лице, е истина или не. Има за това
разписана процедура в рамките на законоустановени
срокове, която ако е била спазена, резултатът вероятно е щял да бъде различен.
Но предвид това, че не е сторено, земеделският производител търпи санкция,
съгласно точка 6 Намаление при неспазване на изискванията по управление от
Методиката, която независимо, че е приета 2018 г., е стабилизиран
административен акт, въз основа на който се определят санкциите и се налагат
глобите по мярка 214.Другото несъответствие - неспазването на базови изисквания
е за площите. Това несъответствие е незначително, в размер на 23,98 лева, и
никой не се е позовал на него. Основното неспазване, което влече голямата
санкция, е изискването по управление, свързано с информацията от контролиращото
лице. Базовото изискване касае площите, очертани от земеделския производител с
границите при очертаването, в резултат на очертаването на земеделските площи.
Колона 13 е за базовото изискване. Колона 14 е проблемът – Неспазени изисквания
по управление. Административният акт счита за ясен и мотивиран в достатъчна
степен, за да се разбере какво е нарушението.Отделно от това самият земеделски
производител неоснователно твърди, че няма достъп до информацията, която въвежда
контролиращото лице. С многобройни писма ДФ „Земеделие“ и „Кю
сертификейшън“ е отговарял, че кандидатът има
осигурен такъв достъп и негов е ангажиментът и грижата да проверява
информацията, която се въвежда в тези регистри. Видно и това не е сторено.Относно
отнетия лиценз на контролиращото лице, то към момента, към който е имало
сключен договор за контрол, дружеството е имало активен лиценз, впоследствие
отнетият лиценз по никакъв начин не влияе и няма отношение към информацията,
която е трябвало да въведе.Предвид горното, моли да се постанови краен съдебен
акт, с който да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Моли
да бъде присъдено в тяхна полза юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на
съдебен контрол е Уведомително писмо изх.№02-280-
6500/2792 от
24.10.2019г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г., изд. от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. Оторизираната субсидия по
мярка 214 „АЕП“ по заявление за подпомагане с *** и Приложение за
кандидатстване за агроекологични плащания е в размер
на 0(нула) лева. Административният акт е връчен на земеделския производител
чрез ИСАК на 10.12.2019г.Жалба до съда е подадена с вх.№2840/17.12.2019г. С
оглед на тези констатации съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане
като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната, и в рамките на
14-дневния срок за оспорване.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
Обжалваното
Уведомително писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ Петя Славчева. На същата със Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г.
Изпълнителният директор е делегирал правомощия по Закона за подпомагане на
земеделските производители(ЗПЗП), в това число да издава актове по мярка 214“Агроекологични плащания“. Според разпоредбите на чл.20, т.2
и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността
и представлява фонда, според чл.20а, ал.1, и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, като
според ал.4 на чл.20а от ЗПЗП - може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Предвид представената по делото заповед, съдът счита че обжалваното УП е
издадено от компетентно длъжностно лице при хипотезата на делегирани правомощия
от титуляра на същите съобразно разпоредбите на ЗПЗП,
които му предоставят компетентност да се произнесе по въпроса за подпомагане на
земеделския производител.
Съдът намира
за безспорно по делото, че Г.Ж.Я. ***, в качеството си земеделски производител
с УРН 502238, е подала заявление с УИН:28/010617/84914 и Приложение за
кандидатстване за агроекологични плащания за 2017г.
Съгласно приложената към заявлението Таблица на използваните парцели 2017 по
мярка АЕП(Мярка 214) за подпомагане са заявени четири парцела в землището на с.Генерал
Инзово с код АП3.Общата площ на парцелите е 4.33ха(описани под №7, 8, 9, 10 в
таблицата на л.61 от делото).
Мотивите, с
които ДФЗ-Разплащателна агенция отказва финансово подпомагане поради
констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и нормативните
основания за това са посочени в таблица и пояснения към колоните от таблицата на
стр.2-3 и в таблица и пояснения към
колоните от таблицата на стр.4-5 от УП.
Видно от
данните в таблицата и поясненията към всяка колона на стр.2-3 от УП, в резултат
на извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП няма установени парцели с неспазени
базови и други изисквания.
Видно от таблицата на стр.4-5 от УП:
1. Санкционирана
е площ за неспазени базови изисквания, представляваща 0.02 ха(колона 9),
наложени са санкции и редукции в размер на 23.98лв.(колона 13), според
поясненията към колоната на основание т.V от Методика за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания, утвърдена на осн. чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г. със Заповед
№РД-235 от 12.03.2018г., издадена от министъра на земеделието, храните и
горите.
2. Установена
е площ след проверка на изисквания за управление 4.3 ха(колона 10) и според
поясненията към колона 10 това е площ, допустима за подпомагане след налагане
на редукции за неспазени изисквания по управление.Същевременно са наложени
санкции и редукции на субсидията в лв. в размер на 5155.29лв. поради неспазени
изисквания за управление. Сумата представлява площта 4.33 ха, умножена по
ставката 1198.9054лв/ха(колона 14).В текстовата част към нея тази колона е налице вписване,
че неспазените изисквания за управление
са били установени чрез извършени административни проверки, проверки
въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции, както и
чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция,
като в контролния лист от проверката са посочени конкретните неспазени
изисквания.На кандидата са наложени намаления, съгласно т.VІ“Намаления при
неспазване на изисквания по управление на направленията от мярка 214 АЕП от
ПРСР 2007-2013“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания, утвърдена на осн. чл.16 от Наредба №11 от
06.04.2009г. със Заповед №РД-235 от 12.03.2018г., издадена от министъра на
земеделието, храните и горите.
Актът е
издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени
фактически и правни основания за издаването му, но от изложените мотиви не
става ясно, кое е конкретното основание за налагане на санкцията и отказ от оторизация на сумата за подпомагане. В обжалваното
уведомително писмо липсва изложение на конкретни обстоятелства(кое е базовото
изискване и кое е изискването за управление), обосновали отказа за финансиране.
В хода на съдебното производство се сочи, че неспазването на базови изисквания
се изразява в размер на очертаните площи, попадащи в допустимия слой за
подпомагане, а неспазването на изисквания за управление се основава на подадена
информация от контролиращото лице „Кю сертификейшън” АД, че не са спазени изискванията на
Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, за което е представена информация от Системата
за въвеждане на данни от външни институции, актуална към 10.02.2020г.(л.94 от
делото) .
Обжалваното
уведомително писмо не отговаря на изискването за форма по чл.59 от АПК в частта
му на отказа за подпомагане за площите, за които се сочат неспазени базови
изисквания.Административният акт следва да е мотивиран, като мотивите му следва
да представляват единство на фактическите и правни основания за издаването му.
Тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, те имат
съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност.
В случая
напълно неясно е какви са фактическите основания досежно
санкционираната площ за неспазени базови изисквания.От друга страна,
позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на
утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика
(т.V“Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214
от ПРСР 2007-2013“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания, утвърдена на осн. чл.16 от Наредба №11 от
06.04.2009г. със Заповед №РД-235 от 12.03.2018г., издадена от министъра на
земеделието, храните и горите) само по
себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт,
както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се
съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови
изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Според
настоящият състав е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен
акт в тази му част, която липса съставлява съществен порок на формата на акта,
обуславящ неговата незаконосъобразност.
В частта на
Уведомителното писмо досежно отказа за подпомагане на
площите, за които се сочат неспазени изисквания за управление, на първо място
фактическите констатации са взаимно противоречиви. Данните в колона 10 „Площ, допустима за подпомагане след налагане
на редукции за неспазени изисквания за управление“ посочват като такава площ от
4.3 ха. Данните в колона 11 „Площ, недопустима за подпомагане, поради
неспазени изисквания за управление“ посочват като такава площ 0 ха.Същевременно в противоречие с
констатациите в колони 10 и 11 - за площи с неспазени изисквания за
управление(каквито данни няма) е изчислена санкция в лева в размер на 5155.29лв. поради неспазени изисквания за
управление(колона 14).
На второ
място, видно от текстовата част на
колона 14, неспазените изисквания за управление са били установени чрез
извършени административни проверки, проверки въз
основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции, както и
чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция,
като в контролния лист от проверката са посочени конкретните неспазени
изисквания.като част от административната преписка не се представят
доказателства в тази връзка. В хода на съдебното производство се сочи, че
неспазването на изисквания за управление се основава на подадена информация от
контролиращото лице „Кю сертификейшън”
АД, че не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, и се
представя информация от Системата за въвеждане на данни от външни институции.Според
представената справка от Системата за въвеждане на данни от външни институции
(л.94 от делото) действително такава информация е въведена, но същата не
отговаря на действителните обстоятелства. С писмо изх.№139708/27.10.2017г. до Г.
Ж. Я. контролиращото лице е уведомило
същата за несъответствие с код 4.10 и за налагане на мярка 5.1 предписание за
предприемане на корективни действия като се подаде
попълнен и подписан формуляр MD 182 и се подаде
актуално заявление за сертификация с пълно описание на производствената единица
съгласно чл.63 от Регламент(ЕО) 889/2008. Страните не спорят, че указанията за
предприемане на коригиращи действия са изпълнени, екземпляр от документите е
наличен по делото(л.21-30). В отговор на запитване на Г.Ж.Я. същата е получила
от контролиращото лице писмо изх.№141919/02.07.2018г., че несъответствието е
закрито(л.36 от делото), но според Системата за въвеждане на данни от външни
институции това несъответствие не е закрито.Съдът счита, че не може да се вмени
във вина на земеделския стопанин невъвеждането на данни в системата за
въвеждане на данни от външни институции. В този смисъл е Решение № 2873 от
7.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4929/2016 г., IV
отделение. Освен това, преди да пристъпи към издаване на административния акт
при констатирано несъответствие, административният орган следва да предостави
на земеделския производител възможност за възражения и представяне на доказателства,
което в случая не е сторено. По този начин административният орган е нарушил
задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени
всички действителни факти от значение за случая и обсъди доводите относно него,
както и по чл. 9, ал. 2 от АПК, като събере всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица.Като не е изпълнил тези свои
задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени
факти, което е съществено процесуално нарушение.
По
изложените съображения, съдът счита, че обжалваното УП следва да се отмени,
като при този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за
разноски за заплатена държавна такса в размер на 10лв. и адвокатски хонорар в
размер на 600лв.по делото е налице оценяем интерес
5179.27лв. По правилото на чл.7, ал.2, т.3 вр. с
чл.8, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 450 лв. + 4 %
за горницата над 5000 лв., т.е. минималното възнаграждение възлиза на 457.17лв.
Заплатеното от жалбоподателя е 600лв., но предвид обстоятелството, че по делото
са проведени три съдебни заседания с участие на упълномощения адвокат, съдът
счита че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерно възнаграждение.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174
от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№02-280-6500/2792 от
24.10.2019г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г., изд. от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за подпомагане с *** и Приложение
за кандидатстване за агроекологични плащания за
кампания 2017г. от Г.Ж.Я., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с настоящото решение. Определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“, №136, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ж.Я.,***,
разноски по производството в размер на 610(шестстотин и десет)лева,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 10лв. и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете